Проф. Христо Бонджолов, ВТУ: Само истински държавници, милеещи за родината, могат да поведат България към голяма цел като Независимостта и да я постигнат

Снимка: ВТУ

 

Проф. Христо Бонджолов, ректор на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ в интервю за празничното издание на предаването „За честта и славата на България“ на Радио „Фокус“

 

Водещ: Проф. Бонджолов, днес честваме извоюваната независимост, която обаче идва и с много други позитиви за страната ни. Успяваме ли да осъзнаем значимостта на този акт и възможно ли е да си представим България днес без събитията от преди 111 години?

Христо Бонджолов: Аз мисля, че не можем. Този акт е едно продължение на „пиянството на един народ“, ако трябва да цитирам Дядо Вазов. Мисля си, че това е още един връх, който нашият народ тогава е изкачил, направил е огромни усилия, вярвал е в собствените си сили и се е справил. Така че тази дата ще остане паметна в историята на народа ни. Но, както всяко пиянство, много бързо минава като време. Целият този ентусиазъм е избуял в това време, в тези години, във всички останали съпътстващи събития, идеализиращ този акт по-скоро, отколкото да можем да осъществим другото, което за съжаление много години след това, повече от век, не успяваме да направим, а именно не съединението на земите на България, а съединението на хората и това да се чувстваме един народ.

Водещ: Очевидно не само преди 111 години, но в годините назад, поглеждайки историята, народът ни е имал най-вече обединяващи каузи. Днес имаме ли нужда от подобни?

Христо Бонджолов: Така мисля. И сега, както и тогава, народът ни има нужда от кауза. Дано да намерим начин да го направим това съединение, защото си мисля, че в днешно време, и днес разединението е по-голямо, отколкото съединението.

Водещ: Не бива да забравяме обаче и личностите, отговорни за днешния 22 септември – княз Фердинанд, Александър Малинов. Очевидно се оказват тогава, държавници, от които страната ни е имала нужда. Какви качества са необходими, за да действаш толкова уверено, толкова смело, въпреки огромния залог, който стои пред теб?

Христо Бонджолов: Ами първото е, тези хора са били българи, милеели са за тази България, държавници в истинския смисъл на думата. Само такива хора могат да поведат народа си към едно такова голямо събитие, към една такава голяма цел и да я постигнат. Освен всичко друго, разбира се, необходим е и характер, необходимо е достойнство, необходима е и чест. Няма как с лъжа и с фалш да поведеш народа си. Тези неща много лесно се разпознават.

Водещ: В тази връзка, има ли опасност днес, наред с понятията като родолюбие, патриотизъм, има ли опасност думата „независимост“ някак си да изгуби значението си, дори да се изроди?

Христо Бонджолов: Да ви кажа, винаги съм се чудел на тази несъвместимост на нашите идеалисти, войводи, поборници, четници. На знамената пише „свобода и независимост“, а много трудно се съчетават двете неща, страшно трудно, да не кажа почти невъзможно. Няма такава независимост. Не знам коя държава има независимост. В този свят днес всички сме зависими. Колкото до свободата, свободата не може нито да ти я подарят, нито да си я вземеш, свободата е такова понятие, до което трябва да се достигне. А свободен е един народ от свободни хора. Тези свободни хора днес трябваше да бъдат средната класа – свободна да изказва мнението си, свободна да подрежда живота си. Такова нещо още няма. Така че много са трудни, почти несъвместими. Има опансост, разбира се, обезцениха се и понятията. Както казва проф. Пантев – патриотарството днес е професия и вие го виждате, просперират патриотарите, като се прикриват зад фасадата на патриотизма. Изпразниха от смисъл понятието патриотизъм. Къде е родолюбието, къде са истинските тези българи, или как да кажа, в оная, другата България са явно, не са отпред, не са на трибуната във всеки случай.

Водещ: Обръщате внимание на една изключително тревожна, бихме могли спокойно да я наречем тенденция. Как обаче изглежда това сред младежите, сред подрастващите, студентите, с които вие реално имате досег? Има ли любопитство сред тях за тази наследствена гордост, която великотърновци носят, за осъзнаване на събитията, най-вече направили Търново това, което е?

Христо Бонджолов: Безспорно. Аз мисля, че младите хора имат нужда от този заряд. А Велико Търново е градът, който може да им го даде. Това е духовната столица на България. И не само това, че Народното събрание е дало това определение за Търново – че е духовна столица. Не, това е светоусещане, това е духът на този невероятен град. Така че, попадайки тук, във Велико Търново, пък като учат история във Великотърновския университет или българска филология, аз съм сигурен, че тези хора усещат и духа на времето, и онази сила, и онази енергия на миналото, и съм сигурен, че те имат този заряд, убеден съм в любопитството им. Въпросът е как само да им се предаде всичко това нещо, защото днес имаме и нещо много сериозно, много опасно – опити да се изопачава историята. Както са фалшивите новини в медиите. Виждате как нещата се завъртат, как се използват. Преди говорехме за тази идеология в образованието, че не трябва да я има. Заменихме я, разбира се, с друга идеология. Пак я има. Стигнахме до някакви абсурди – да имаме десетина учебници, в които твърдим различни истини за България. Това са абсурдни неща. Живеем в едно страшно общество според мен, което, ако не почита историята си, ако не я познава, ако не я цени, няма как да предадем на младите всичко това. Няма как от едно събитие ние да имаме 10-15 различни гледни точки и всеки един, в зависимост от партийните си убеждения, да твърди, че това нещо е станало по този начин. Има факти, има обективна история на нашия народ. Нея трябва да уважаваме, защото в нея са всичките тези градивни елементи, ако щете тези колони, тези опори, които трябва да имат нашите деца, за да продължат с достойнство напред и да не се срамуват от предците си, да се гордеят с това, което са направили.

Водещ: Да, историята е една, изводите от нея също са конкретни и ясни, така че добре е да погледнем понякога и към тях, поне в дни като този. Нека да завършим с един поздрав, може би към великотърновци, а и не само, в духа на днешния празник.

Христо Бонджолов: Нека да си честитим празника. Нека да бъде наистина празник, да бъде духовен празник. Имаме нужда от това всички. Нека поне на празника да бъдем един народ, да имаме усещането за народ, за това, че този, другият до нас, колкото и различен да е, е български гражданин. Ние сме част от тази държава. И както църквата я правят хората, така и държавата я правят хората. Нека да успяваме. И аз съм сигурен в това. Но ще мине мътната вода, ще оттече. И пак ще се върнем към ценностите, а те не са толкова различни.

Виктория МЕСРОБОВИЧ-КУВЕНДЖИЕВА