Проф. Янаки Стоилов, БСП: България все още не е направила ясна равносметка за плюсовете и минусите на членството си в ЕС

Интервю с проф. Янаки Стоилов, член на Националния съвет на БСП и изявен юрист за предаването „Софийска трибуна“ по Радио „Фокус“.  

Водещ: Какво е отражението на европейското право в българската държавност и как то променя живота у нас?

проф. Янаки Стоилов: В тази фраза ние обикновено имаме предвид правилото на ЕС, и то главно това, което наричаме вторично право, предимно съставено от регламент и директиви. Даже често много от хората не си дават сметка колко голямо е въздействието на европейския правен ред върху националния. За разлика от международното право и от първичното право, т.е. от учредителните договори, при което държавите пряко участват и, разбира се,  влияят върху съдържанието на задълженията и правата, които установяват, то правото, приемано от самите институции на ЕС, има пряко действие и то се ползва с предимство пред националното право. Наистина то не обхваща всички сфера, тъй като има поделени компетенции, които продължават да се осъществяват от държавите членки, но има и една много широка сфера, както на компетенция на ЕС, така и на споделени компетенции между отделните държави и съюза като цяло. Така че в това отношение ние трябва да си даваме сметка, когато България участва във формирането на тези актове, тъй като това става както на правителствено ниво, чрез участието на представителите, главно на изпълнителната власт, така и чрез представителството в Европейския парламент. И точно това са инструментите, с които разполагаме, за да участваме и по някакъв начин да изразяваме своите позиции и интереси.

Водещ: А можем ли да кажем как европейското право се използва, за да промени конкретни недостатъци в България?

проф. Янаки Стоилов: Да речем, можем да дадем пример сега с процеса на изграждане на европейска прокуратура, защото ние сме свидетели на значителни злоупотреби както с използването на национални средства, а по отношение на европейските тази институция би могла пряко да се намесва. Но е много важно освен това представителство, което ще им в самия ЕС, какви ще бъдат и какво ще вършат самите, както обикновено се наричат, делегирани прокурори, тези, които ще действат на територията на нашата страна, как те ще взаимодействат със своите колеги в ЕС и как това ще се отрази върху подобряване на ефективността на наказателното производство. Ето друг пример – сега твърде много се говори за качеството на храните и е много важно да се приемат такива регулации, които да дадат гаранции за интересите и здравето на потребителите, така че едни и същи стоки, така поне както се предлага, да бъдат с едно и също съдържание и качество. Така че има значение как тези регулации се създават и как се прилагат, за да се преодоляват проблеми, които съществуват в страната.

Водещ: А според вас самото членство в ЕС как въздейства върху процесите в България?

проф. Янаки Стоилов: Това вече е един по-общ и комплексен въпрос. Дори аз съм с впечатление, че България все още не е направила ясна равносметка за плюсовете и минусите на своето членство за тези повече от 10 години. Въпреки че някои специалисти, главно икономисти, са се опитвали да правят такава рекапитулация. Трябва да обърна внимание, че ние не можем да останем само на нивото на преките изгоди и преките задължения също, които има България. Да речем, ние имаме около милиард лева годишна вноска в бюджета на ЕС, получаваме и в сегашния, и в следващия програмен период по няколко милиарда евро, които отиват за такива сектори като селското стопанство, за намаляване на различията между отделните държави. Но е много важно да се отчитат косвените ефекти. Защото ЕС е наред с всички друго митническият съюз, тоест в търговията с другите държави ние нито получаваме, нито заплащаме мита. Най-големите проблеми България имаше непосредствено преди приемането в ЕС. Защото тогава се направиха в някаква степен недопустими компромиси по отношение на закриване на част от реакторите на АЕЦ „Козлодуй“, което всъщност беше една огромна сметка, която българските граждани платиха. Също при влизането в ЕС хората, които преговаряха, не постигнаха достатъчно добри условия за земеделските производители, за разлика от други държави в нашата позиция. Така че много е важно да се отчитат всички тези ефекти. И казвам това с днешна дата, защото по същия начин като че ли не се прави цялостен анализ какви ще бъдат ефектите от евентуалното включване на България в  Еврозоната, в кой момент и дали това да става, при какви условия. Така че, от една страна, е добър допълнителният контрол върху институциите, както е в банковия сектор, но от друга страна, ние самите трябва да преценим с оглед на развитието на българската икономика и на социалните възможности на българските граждани и бизнеса какви решения да приемаме, доколкото те зависят от нас.

Водещ: Говорейки си за правото и за държавността, миналата седмица се навършиха 140 години от приемането на Търновската конституция, а вие сте един от авторите на новата Конституция на България. Каква е приемствеността между двете?

проф. Янаки Стоилов: Ще ви кажа любопитен факт, който сигурно на малцина от нашите сънародници е известен, че Търновската конституция има 169 подразделения, разпоредби, толкова са те и в действащата Конституция на Република България. Разбира се, сегашната конституционна уредба е доста по-разгърната, тя е вече съответстваща на съвременните условия, но ако трябва да говорим за приемственост, точно сегашната ни Конституция показва в най-голяма степен тази приемственост. Тя не е просто връщане към някои от изначалните идеи на Търновската конституция, а опит дори да се задълбочат някои от принципите, които тя установява, но които не развива последователно. Например за разделението на властите, за индивидуалната свобода, за някои от правата на гражданите, включително в областта на образованието. Без Търновската конституция да успява да завърши процеса на установяване на парламентарно управление в България, тя все пак прави един опит, който за времето си я поставя сред една от най-модерните конституции в Европа, въпреки доминирането на монархия във всички клонове на властта.

Водещ: И в този ред на мисли, ако отправим отново поглед към Европа, преди 140 години начертава ли Учредителното събрание облика на България като модерна европейска държава?

проф. Янаки Стоилов: Да, Конституцията ни допринася за установяване на държавността в България. Тя поставя основите на едно представително управление, макар и пак казвам това да е далеч недостатъчно поради силната власт, с която разполага князът, а после царят. Но забележете, факт е, че Търновската конституция няколко пъти е суспендирана, многократно нарушавана, показва, че тя все пак съдържа в себе си известно сдържане на едноличната власт и се е оказвала неудобна на партии или на монархия, когато те са искали да узурпират тази власт. Но заедно с това трябва да направим и горчивата констатация, че първата българска конституция, макар и най-дълго съществувалата, е била прилагана доста по-кратко, защото има цели периоди, в които управлението се е развивало извън нейните рамки и дори е било изразено в различни режими на диктатура, на погазване на основните права и на основните принципи, които тя съдържа.

Водещ: А след 140 години пък ставаме свидетели на скандали с апартаменти и имоти. Как те се отразяват върху авторитета на държавата ни в Европа?

проф. Янаки Стоилов: А, те скандалите не са много засега. Достатъчно е само да отбележим как преди въвличането на България във войните в началото на века, благодарение на това, че се допускат и тайни клаузи в договорите, това допринася за пораженията, които България, и загубите изпитва в следващите години. А днес тази апартаментна сага е някакъв връх на айсберга от злоупотреби. Просто защото по-лесно се виждат и по-лесно се възприемат тези нарушения. Те не са единствените, но наистина са един от символите на все по-дълбокото вкореняване на корупцията в управлението на страната, за съжаление в мащаби, които дори надхвърлят приетите за Европа, в един свят, където злоупотребите стават част от политиката. Просто защото срастването на големите икономически интереси, на корпорациите и на участващите във властта все повече изолират от тази власт гражданите.

Водещ: И предстоят европейски избори. За какво трябва да се борят и какво трябва да защитават българските представители в Европейския парламент?

проф. Янаки Стоилов: Първо, те трябва да притежават необходимия капацитет и необходимата отговорност пред хората, които ги излъчват. И преди да мислим как да променим ЕС, ние трябва да вложим своите усилия, за да решим тези национални въпроси, които зависят както от националните институции, така и от европейските. Един от най-показателните примери е в областта на енергетиката. Защото българските представители не само трябва да представят общи теми, но те трябва да видят дали могат да поддържат общи позиции по такива ключови въпроси. Отделна тема е, че ако част от тези действия не бъдат извършени от българските власти в следващите месеци до края на годината, тогава вече каквото и да става у нас или в Европа, ние ще сме пропуснали поредните възможности. И затова е много важно да се решават тези проблеми. Както и в областта на транспорта. Искам тук да отбележа, че често зад едни теми, които имат своето място в европейския дебат и в европейските актове, се вмъкват други въпроси, където активни малцинства или лобита се мъчат да прокарат някакви решения. И затова именно възникват конфликтите и около т.нар. пакета „Макрон“, свързан с мобилността, и около Истанбулската конвенция. Трябва също българските институции, включително и депутатите много по-рано да се ориентират във важните теми. Защото има механизми на взаимодействие с националните парламенти и чрез националните правителства да се поставят, но аз забелязвам, че обикновено тези теми излизат на преден план и се поставят пред общественото внимание едва когато вече възможностите са силно намалени за постигане на благоприятни за България решения.

Веселка ИВАНОВА