Първан Симеонов: Ако ГЕРБ удържи още няколко седмици да се хване за зелено, ще прескочи потенциалния политически трап

Първан Симеонов, изпълнителен директор на Агенция „Галъп интернешънъл“, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

 

Водещ: Политическата седмица започна и се разви с поредната порция скандали: между институциите правителство и президент заради позициите към събитията във Венецуела; в парламента между БСП и ГЕРБ заради промените в Изборния кодекс и състава на ЦИК; и в малката коалиция на „Обединените патриоти“ между Валери Симеонов и Волен Сидеров кой кого е създал. Има и продължение от предишни седмици на сериала „Пере ли пари Йончева“ срещу „Ало, Банов съм“.

На този фон излезе поредното социологическо проучване – това на „Сова Харис“, което дава на ГЕРБ и БСП паритет на евроизборите.  Политическата драматургия видимо сякаш остава без промени – нови са само някои сюжетни линии, които обаче потвърждават тенденцията. Токсичен ли е този тип еднообразие? Следва анализът на Първан Симеонов, изпълнителен директор на Агенция „Галъп интернешънъл“, който само преди дни представи книгата си „Политическият процес и общественото мнение в България през 2018 година“. От нея се налага изводът, че със сизифовска повтаряемост редуваме възторзи с униние в политиката. Само че тук имаме ли за това място?

Възторзи, униние или само униние без възторзи?

Първан Симеонов: Дълго време се случваше така, че ние в България възлагахме свръх надежди на някой нов политически играч, малък или голям, и затова през години като 2001 или 2009-та имаше доста сериозни възторзи, които бяха наследени от униние. Всъщност това, което цитирате, е нещо което наскоро говорих с ваши колеги, аз на свой ред се позовах на проф. Петър-Емил Митев, той е един от моите научни ръководители и доста детайлен дисциплиниран изследовател на прехода и постпрехода в България. Той е изследователят, който забелязва за пръв път тази цикличност, която да, наистина понякога изглежда наивна. Всъщност тази цикличност е макрорамката, в която ние се движим вече близо две десетилетия. Тя наследи този двуполюсен модел, който помним от 90-те. След 90-те дойде именно този модел на влизане на нови, нови и нови играчи, които натоварвахме с нови големи или нови по-малки, но все пак надежди, и след това търсихме пак нови – с тази сизифовска упоритост да сменяме новия с по-нов. От известно време насам обаче нови не се виждат и тази цикличност премина в откровено зацикляне, ако трябва да продължим играта на думи. Месец след месец ние мерим данните и те буквално показват повтаряемост, която е почти парадоксална, защото изглежда като стабилност. Защо казвам парадоксална? Ами защото зад тази стабилност има скандал след скандала. Ние живеем в постоянен скандал, който е толкова чест, че вече не ни прави впечатление. Уж сме в постоянна политическа динамика, бурно политическо всекидневие – ето, вие изредихте някои неща, а в същото време данните циклят. В една парадоксална ситуация на динамична статичност се намираме, значи скандал след скандал, а в същото време се повтаря едно и също. И затова си позволявам да бъда в известна степен и ироничен към текущия политически контекст.

Водещ: Токсичен ли е този тип еднообразие?

Първан Симеонов: Токсичен  е за участниците.

Водещ: Ами за зрителите?

Първан Симеонов: Зрителите поне могат да сменят канала в един момент, тоест да потърсят новия нов. Знаете ли, големият проблем като започнат така да се карат, е, че просто в един момент заприличват много едни на други и непредубеденият избирател започва да търси не единия или другия, ами новия, третия. Не управляващите или опозицията, а нещо, което да промени всичко с образ и подобие. За грешките на тези търсения говорих току що. Много често търсим нови играчи с наивност, която после ни излиза през носа. Все пак имаме вече доста обеци на ухото. Но ситуацията е такава, че представете си един футболен мач, в който има две агитки, които толкова яростно крещят една срещу друга, че накрая се сбиват и ни пречат да гледаме мача. И ние, които искаме просто да гледаме мача, напускаме стадиона и отиваме да гледаме нещо друго. Горе-долу такава е ситуацията – твърдите ядра се стягат, но широката непредубедена маса избиратели започват да се оглежда за някакви генерални алтернативи. Това има и своите предимства, но има и своите опасности, в които живеем вече повече от две десетилетия.

Водещ: Като казахте, че еднообразието е токсично за самите участници, за самите политици, в какъв ред е? Кой по-напред и кой след него ще се гътнат на сцената?

Първан Симеонов: По принцип винаги в по-неудобна ситуация са управляващите, защото те са ответници на гнева, на скандалите, на разкритията. За опозицията са по-лесни нещата, защото от нея горе-долу това се очаква, от нея се очаква да показва невзривените бомби в лагера на управляващите. Взривявайки тези бомби, опозицията цели да се мобилизира сама, но в българския случай това е много трудно, защото БСП няма накъде повече да се мобилизира, тя има известни тавани. Така че тук по-важна е втората цел, като казваме, кой ще се гътне. По-важната цел на БСП е да продължава да сваля ГЕРБ. Разликата наистина се смъкна минимално в полза на ГЕРБ в този момент, а беше по едно време 5-6 пункта след победата на ГЕРБ на изборите и най-вече след съставянето на правителството, тоест когато нещата бяха сложени на релси. Така че целта на БСП е да продължава това смъкване на разликата. Само че тук има един парадокс. Когато толкова яростно се сражаваш с управляващите, ти стягаш и техния лагер, ти не ги оставяш да консумират собствените си грешки. Толкова бързо вадиш нови и нови неща, че управляващите казват – това не са наши грешки, а са просто действия на опозицията, следователно ние се стягаме. Много пъти съм казвал, че може би по-добрата тактика за БСП би била да остави управляващите да се пържат в собствен сос, но свръх енергичната БСП някак си просто не може да спре да върти колелцето. И това понякога може да направи така, че БСП от пренавиване да загуби, а управляващите от този постоянен бой по себе си всъщност да се стегнат, да вдигнат гарда. И точно защото те се стягат и вдигат гарда, затова и все още водят. Всяко едно управление в България се износва, винаги губи подкрепа в хода на мандата. И ГЕРБ губи подкрепа, но любопитното и важно за отбелязване, и известна гордост за ГЕРБ според мен, е, че те продължават да водят, макар и с малко, въпреки целия бой и всичките скандали. Ето това е зациклянето – в един момент просто скандалите започват да не правят впечатление и дори самите управляващи започват да не губят от това. Така че на вашия въпрос кой ще се гътне от това, ами не знам. Моментът е повратен и ако ГЕРБ издържи още няколко седмици буквално, може и този път да не се гътне. Защо? Отварям една скоба и бързо ще я затворя. Защото от септември месец насам влязохме в период на политически упадък на ГЕРБ. И тук ключовият въпрос е, ще падне ли ГЕРБ под БСП – тогава това вече ще е съвсем нова ситуация в страната, или напротив, ГЕРБ и този път ще удържат? Защо политически упадък? Защото септември имаше много тягостна смяна на министри, октомври имаше анонс за повишение на цените и всички показатели за обществена тревожност поеха пак нагоре, макар че са като цяло в добра кондиция, и ноември имаше протести, макар и не многобройни. Очакваше се цялата тази снежна топка да стане още по-голяма през зимата със социално недоволство. Поне до момента такова социално недоволство не се вижда. И ако ГЕРБ удържи още няколко седмици да се хване за зелено, както се казва, после всичко ще е кампания за европейските избори, тоест каквито и скандали да стават, за ГЕРБ ще бъде много лесно да каже – това е просто кампания. Сиреч в момента още няколко седмици ако ГЕРБ удържи, ще прескочи този потенциален политически трап и няма да се гътне.

Водещ: Господин Симеонов, обаче ако БСП не атакува, ГЕРБ на практика остава без опонент и си пази крепостта, тъй като няма кой друг да го напада. Видимо медиите не са в позиция, само го драскат, но не пробиват стените.

Първан Симеонов: И това е комфортна позиция – да си без сериозна опозиция. ГЕРБ го е виждал това, играл го е. Но, пак казвам, това е илюзорно комфортна позиция. Винаги е по-добре да имаш някаква конкуренция, някой да ти диша във врата или по фронта, защото останеш ли сам с властта, опозицията се премества вътре в теб, по-ярко започват да личат вътрешните ти разломи. Дали цветановското ти крило, дали дончевското ти крило, или както искате ги наречете, дали балканското или проевропейското, дали проамериканското или прогерманското, както искате ги наречете, в един момент ГЕРБ остава сам като политически образ, без ярки опозиции, проличават вътрешните разломи. И това те са го виждали, между другото. И това е грешката им, която и други изследователи, да речем Андрей Райчев, често са посочвали – грешката да вземеш цялата власт. В този смисъл ГЕРБ в момента са в не толкова лоша позиция, те имат ясна опозиция. По-големият проблем е това, което вие казвате – безалтернативността. Тя също е илюзорна. Голяма част от грешките на управляващите идват от леко самозабравяне. Те решиха, че това зацикляне позволява да правят някакви неща, които са малко на ръба на демокрацията. Разбира се, опитват се да го обяснят като консервативност, тоест някаква нова идеологизация. Честно казано, малко се увличат на моменти. Но това е отделна тема. Но безалтернативността също не е вечна. Много лесно на политическия терен в ей такива зацикляния може да пробие нещо ново, пък дори и контролиран пробив да е. Защото понякога може просто контролирано да се пусне някой нов да обере напрежението и да попречи на БСП да монополизира протестния и наказателния вот. Все още има възможност такива да се появяват и до евроизборите. Само че такива веднъж пуснати играчи после подивяват, така да се каже. Така че, мен ако питате, ГЕРБ трябва да се радва, че има силни опозиции, те го стягат, и трябва да внимава да не вземе да се появи нещо ново, и това ново в опит да попречи на БСП, да не вземе да попречи на самия ГЕРБ.

Водещ: Може ли това да бъде коалицията между „Презареди България“ на Николай Бареков, бившата „България без цензура“ и „Атака“? Коалиция, която в момента според господин Бареков е била почти готова, господин Сидеров се въздържа по темата, но говорител очевидно е господин Бареков. Една такава коалиция може ли да свърши белите, за които вие предупреждавате?

Първан Симеонов: Не, тук по-скоро гледаме не толкова към пространството на консервативно-патриотичното, за което има много кандидати, просто консервативно-патриотичната вълна в целия западен свят се появява, и не само в него. По-скоро говоря за трите големи фигури в момента, които са по допирателната на политическия процес. Разбира се, президентът Радев, за когото винаги се очаква да намери някакво продължение на политическата си биография по-нататък, след засилката от евентнуално успешен първи мандат. Но там нещата са отложени, би било доста авантюристично да се очаква да се впусне в политическия бой по-конкретно сега. Не, че не виждаме желание, но като че ли знае кога да сложи границите, тоест играе по ръба. Госпожа Мая Манолова, разбира се, но струва ми се, че евроизборите не са точно нейните избори, макар че знае ли човек. И господин Слави Трифонов, който може би има доста възможни плюсове, ако сега се появи на сцената, ако въобще ще се появява, разбира се. Има и доста минуси, потенциални. Доста пъти сме ги изброявали, да не влизаме в тази спекулация. Но по-скоро към този тип играчи се гледа в момента с любопитство. Това са играчи, които са просто на тъча на политическия терен и може и да влязат. За такъв тип новости говоря. И търсенето за такива се усилва, на фона на това, което с вас описваме – тази тягостна, скандална, досадна вече тъкан на политическия процес в България.

Водещ: Има ли време за такъв играч, защото евроизборите са след няколко месеца буквално, и ще може ли този играч да мобилизира достатъчно гласове, за да се изяви на политическия терен?

Първан Симеонов: Вие посочихте протестното пространство – онова, което напоследък се характеризира като патриотично, консервативно, но по същина си е протестно срещу статуквото. Там има шансове сравнително добри за Обединените патриоти. Въпросът е, дали ще си останат обединени и въпросът е, дали пък вече това Обединени патриоти не им тежи повече, отколкото им пречи. Част от играчите в това пространство направиха доста да се карат помежду си, с което някак си започват да торпилират шансовете на цялото. Там неподозирана величина е господин Джамбазки, който всъщност струва ми се по класациите е най-активният български евродепутат. Джамбазки съдържа още известна загадъчност, новост, тоест предстои тепърва да разберем, какъв е мажоритарният бонус, евентуалният, от негово участие там, ако той вее знамето, разбира се. Тоест там е едната потенциална неизвестна на тема нови играчи и появата им. В известна степен Джамбазки все още излъчва новост. Другата голяма неизвестна е, дали ще се появи истински нов. И тук естествено Трифонов е най-често спряганото име. Той събра доста хора с вносна биография напоследък, в този смисъл донякъде е готов. Точно такъв тип вносна биография – мениджърска, западна, успяла навън, точно такъв тип биография се харчи на евроизборите. Къде другаде да реализираш такива хора, ако не на евроизборите? После, евроизборите спестяват необходимостта да търсиш някакви хора по места в различните областни градове и навсякъде другаде, да правиш низови организации, защото евроизборите са национални избори, там градиш единен национален образ и си спестяваш необходимостта да намериш някакви хора по места, които после ще се издънят и ще те е срам от тях, защото просто по места вече досегът до политиката е крайно прагматизиран, много занаятчийски, доста грозен. И не на последно място евроизборите са и една от последните възможности за хора като Слави Трифонов, защото той създаде много сериозни очаквания. Така или иначе ще трябва ,докато е горещо още желязото, да се кове. От друга страна, има много минуси. На евроизборите няма голяма активност, още по-малко се интересуват от тях младите хора. А точно младите хора, по всички изследвания, които ние правим, са и онези, които в по-голяма степен се интересуват от господин Трифонов и негов евентуален политически проект. Тоест те я излязат да гласуват, я не. Което означава, че първата стъпка на господин Трифонов в политиката ще бъде с не кой знае колко голям резултат, или поне има такава опасност. И тогава иди обяснявай, че всъщност ничий резултат на евроизборите не е толкова хубав, защото на евроизборите по принцип е ниска активността. Тоест има много плюсове и минуси, но що се отнася до Трифонов, струва ми се, че има време, защото доста педантична подготовка направи той в годините напоследък. Не знам как стои въпросът при другите потенциални нови играчи. Възможно е някой от споменатите да се опита да проектира влиянието си върху някои съществуващи формации. Примерно да каже – ето тази организация всъщност харесвам аз и възлагам на нея моите надежди, за нея гласувайте. Но на евроизбори това е малко по-сложно, защото активността е по-ниска и тези хлабави, по-аморфни електорални мрежи я сработят, я не сработят. На евроизбори сработват добрите стари партийни низови мрежи, вкоренените партии, твърдите ядра – те сработват.

Водещ: В интервю преди вас за предаването „Метроном“ господин Сидеров съобщи сериозна политическа новина – независимо как ще се явят на евроизборите, партиите от коалицията „Обединени патриоти“ ще продължат да работят заедно, за да запазят мандата си. И това трябва да се изговори от всички лидери на коалицията. Това е препоръката на господин Сидеров. Проглеждат ли Обединените патриоти?

Първан Симеонов: Обединените патриоти, първо, направиха доста трудни неща и удивително се наблюдава как са на път да се провалят в по-лесните. И второ, имат пред себе си нагледния пример на Реформаторския блок. Тоест имат и собствен опит, и грешките на другите, от които да се учат. Понякога трябва да успеят може би да сдържат малко нерви, его и да се поглеждат отстрани. Разбира се, там е борба и прегрупиране, което тепърва ще гледаме. Само че по-скоро там ми се струва, че ще спечелят онези, които успеят да покажат някаква тяга в някаква посока. Защото в момента част от Обединените патриоти всъщност говорят на себе си, говорят един на друг, а не говорят на публиката. Онези, които по-успешно говорят на публиката, ще успяват да дърпат напред и може да увлекат след себе си електората, докато другите си говорят един на друг. Там шансовете са сравнително добри, но ако продължават в този дух, може да се окаже, че ще останат вкупом зад борда. И това ми се струва, че се съзнава от всички, част от които се опитват да вдигат цената си във вътрешнокоалиционния микс. Но някак си, вдигайки цената си, може накрая да се окаже, че се обезценяват вкупом.

Водещ: Господин Симеонов, от скандалите от седмицата кой най-силно ще рикошира в изборите? Може би промените в Изборния кодекс и състава на ЦИК, и ако партия ГЕРБ продължи линията, по която е поела, няма ли да се стигне до непризнаване на изборите? Това засега го предупреждават, макар и не водещи, но ключови фигури от БСП. Направо си им казват. Румен Гечев каза: внимавайте, че няма да ви признаем изборите.

Първан Симеонов: Това е план Б на БСП, ако не съумее да свали ГЕРБ на тези евроизбори. Големият проблем на ГЕРБ е понякога сбърканата оптика – това, че понякога им хрумва, че могат ей такива промени да правят леко на ръба на опита за служебна победа понякога, леко на ръба на демокрацията. БСП обаче също понякога има проблем с оптиката. БСП греши според мен, като си представя някаква революционна ситуация в страната. И БСП като един революционен авангард тръгва напред… Гледам данните всеки месец за това, как хората в България възприемат икономиката и положението на личните финанси от поне началото на века насам. Трябва да ви кажа, че да, песимизмът продължава да преобладава, решително, разбира се, и т.н., но в последните няколко години е осезаемо намалял. И даже бих казал, че поне от началото на века това е втората точка с ако не най-неблагоприятна, но най-малко лоша перспектива в главите на българите. Другата такава точка беше 2006-2007-ма, когато влизахме в Европейския съюз. На този фон БСП продължава да говори така, все едно българското общество е на ръба. Да, факт е бедността, факт е разслоението, факт са крещящите социални различия, факт са  крещящите регионални различия, факт е, че управлението в България е ден за ден, без никаква стратегичност. Всички тези неща са факт. Но говорейки хладнокръвно, като изследовател, просто бих напомнил, че техният ефект БСП малко го надценява в момента. И в този смисъл идеята, че няма да признаят изборите, да, звучи радикално, но се боя, че такъв тип идеи на БСП понякога звучат толкова радикално, че плашат и отблъскват хората, и само затварят БСП.

Цоня Събчева