Първан Симеонов: Борисов постави всички останали в шах

Снимка: Информационна агенция "Фокус"

Политологът Първан Симеонов в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“

 

Водещ: Започнаха преговорите между ГЕРБ и реформаторите за съставянето на кабинет в рамките на настоящото Народно събрание. Имат ли шанс и смисъл поредните разговори за съставяне на правителство в 43-ия парламент? Питаме политолога Първан Симеонов. Г-н Симеонов, има ли въобще смисъл за пореден път въпросът да се поставя на масата, след като всички казаха: „Имаше избори, хората искат промяна“. Това сте го казвали и Вие. Защо отново си говорим за кабинет и управленска програма, при положение че ГЕРБ и реформаторите бяха в коалиция след подписването и преподписването именно на такава? Какво толкова се промени и за страната, и за партиите ни, че те отново трябва да формулират управленските си приоритети?
Първан Симеонов: Има няколко причини да се говори за кабинет в момента. Една от тях е очерталата се и задълбочаваща се, за съжаление, международна тревога. Предстоящата 2017 г. може да направи така, че ЕС – във вида, в който го познаваме, да бъде подложен на много сериозно преосмисляне. Предстоят ключови избори в ключови европейски страни. Междувременно виждате какво се случва – говорим за Турция и Германия в ден като днешния. Това е причина да искаме стабилизация, яснота. Втората причина да има такъв кабинет е европейското председателство, което предстои през 2018 г. Разбира се, това може да означава да има кабинет, който да свърши работата, а после да има друг. По-скоро някои от политиците вероятно търсят имиджова реклама през европейското председателство. Има и трета причина: част от политическите сили в този парламент определено не искат избори, оценявайки като неблагоприятни своите перспективи на тях, и вероятно биха желали да спечелят малко време за едно или друго властово действие или пък за прегрупиране и реорганизиране преди изборите. Все таки искат да имат малко повече време. Това са няколко от причините. Тук обаче трябва да се запитаме: когато искаме стабилност, когато искаме правителство, просто искаме правителство или искаме пълноценно правителство? Защото в крайна сметка при нови избори, а да не говорим, че те дори могат да дадат и по-удобна конфигурация на ГЕРБ в сравнение със сегашната, може да има пълноценно управление, легитимирано през вота на хората, с по-ясно мнозинство. В противен случай изпадаме в хипотезата, че имаме правителство, но то е с мандата на парламентарна формация, която няма толкова много гласове. Съгласете се, освен това то идва след масиран вот за промяна, а вместо промяна получаваме още от същото. Сега на тези 2,5 милиона души, гласували за мажоритарна система, съзнателно или не, им се казва, че в името на въпросната мажоритарна система трябва да приемем правителство с най-голямата, енергична подкрепа на партията СДС. Съгласете се, че 2,5 милиона души едва ли са гласували за правителство на СДС. Това е прелюбопитно и даже бих казал прилича или на мнозина ще заприлича на подмяна на вота. От тук следва и генералната ми хипотеза, такова правителство ще е ходене по мъките и за ГЕРБ, и за реформаторите. Затова ми се струва, че по-разсъдливата част от реформаторите, от ГЕРБ и от патриотите вече се изказаха критично за стъпката.
Водещ: БСП ли ще извлекат най-големите дивиденти от сегашната все пак неясна ситуация? Те вече са едни от хората, които изказват най-категорични позиции и са най-петимни да коментират настоящата ситуация и преговорите.
Първан Симеонов: Вижте, БСП по принцип би получила повод да критикува сериозно, но БСП едва ли би спечелила много от това, защото БСП върви по инерция нагоре. Тази инерция, тази еуфория около президентските избори кара БСП да се надява на колкото може по-бързи парламентарни избори, за да продължи инерцията. Иначе да, БСП ще получи противник, при това удобен, в лицето на такова правителство. Но БСП е БСП, тя все пак има сравнително постоянен електорат. Тя се мобилизира максимално на президентските избори. Спорно е колко още все пак би могла да се мобилизира. БСП все пак не е някакъв харизматично-популистки проект, който да прави големи балони от подкрепа. БСП е партия с предвидим като величина електорат. По-опасно е донякъде за патриотите, защото тяхната инерция ще бъде убита. Може би това е част от замисъла на г-н Борисов или който е мислил това. В известна степен опасно е и за Слави Трифонов, защото и неговата инерция може да бъде убита, по-скоро уловена, опитомена. Защото в момента се казва, че това правителство идва с мандат да променя изборните правила. И не на последно място, могат да бъдат накърнени и част от плановете на ДПС, струва ми се, защото ДПС желае бързо умножаване на достъпа до власт. Затова този ход на ГЕРБ е в известна степен хитър. Първо поставя в шах всички останали, защото Борисов добре знае, че никой не иска изцяло мажоритарен вот. Самият Борисов според мен се колебае, възприема идея, отказва се от нея и т.н. В такава ситуация ходът е хитър, защото първо ги поставяш в шах, второ, ако не стане правителство, те са виновни. И то защо са виновни? Защото са отказали мажоритарната избирателна система, за която гласуваха 2,5 милиона души, знаете го всичко това. И трето, ако вземе пък че стане правителство, по този начин си даваш малко време я да довършиш нещо, я да прикриеш нещо, я да се прегрупираш за новите избори. С други думи, даваш си глътка политически въздух. За съжаление обаче от днешна гледна точка това прилича на нещо като опит за живот след смъртта на този парламент. Смърт, която в крайна сметка дойде по силата на обещанието на самия Борисов.
Водещ: Добре, тогава каква е политическата логика патриотите все още да са съгласни да водят диалог за състава на подобен кабинет, при положение че – Вие казахте – те са в инерция нагоре. Те имаха добри резултати на президентските избори и могат да реализират много по-добро представяне на предсрочни парламентарни, като ги сравним с предишния парламентарен вот. Защо тогава още остават склонни да преговарят?
Първан Симеонов: Една от причините да определям този ход на Борисов като доста хитър и инстинктивно добър, е, че той предизвика пукнатини вътре в реформаторите и вътре в патриотите. Второто не виждаме за пръв път, но като че ли с писмени декларации не се беше случвало. А това се случи. Този ход беше толкова рядък, че предизвика пукнатина вътре в ГЕРБ. Вие видяхте, че Владислав Горанов не просто каза, че е скептичен, а каза, че партията е раздвоена по този въпрос. Това не сме го виждали. С две думи Борисов отново се опитва да разделя и владее всички, включително и своите. Впрочем той винаги така е правил. Нищо ново тук, но продължава да изглежда политически красиво. Не е много държавнически красиво, но това е отделна тема. Защо патриотите? Защото част от тях, затова говоря за тази пукнатина, част от тях искрено вярват, че такъв кабинет може да свърши нещо. Те си представят, разбира се, пенсиите, оградата и армията по границата, всички тези неща, това е ясно. Второ, патриотите, всички струва ми се, си дават ясно сметка, че това е влизане в А група. Влезеш ли в такова правителство, си играеш с големите. Това не е бивало, особено пък при патриотите, при които все пак има забрана. Те са доста радикални и знаете – като мандатът стигна до тях, много чужди столици навсякъде около нас и по-далече се притесниха и това е нормално. Патриотите се възприемат като радикални. Ето сега шанс те да бъдат, така да се каже, реабилитирани, амнистирани. Така си мислят те. Друг е въпросът, че в такова правителство е много спорно какво точно ще може да се работи. Правителство с много спорна легитимност, правителство, появяващо се в условията на обществено съзнание, което свикна с мисълта за избори. Ако преди месец бяхте питали хората, те щяха да ви кажат 60% „Не“ на изборите, сега 60% ви казват „Да“. Просто свикнаха с тази мисъл. И на този фон подобно правителство би било много мъчен, противоестествен и екзотичен сценарий. Въпреки това патриотите или една част от тях мислят, че могат да свършат нещо – разбираемо – и най-вече, че по този начин могат да влязат – кога, ако не сега – във властова конфигурация. Защото вижте, политиката все пак се прави, за да си на власт. Когато си на власт, ти реализираш своите идеи. Така че всичко това е разбираемо. И при реформаторите, и при патриотите. Има едно голямо питане: вземайки сега властта, ти губиш нещо по-голямо, губиш възможността да имаш политическо бъдеще. Това е голямото питане.
Лора ТЪРКОЛЕВА