Първан Симеонов: Време е Борисов да излезе на сцената и да заяви някаква нова сюжетна линия, защото изглежда като човек, който се защитава

Снимка: Информационна агенция "Фокус"

Първан Симеонов, социолог, в интервю за обзора на седмицата на Радио „Фокус“ „Метроном“

Водещ: Кои са най-важните случили се през последно време събития: 12 вечери протестират майките на деца с увреждания, търгашеството с българското гражданство доби официална гласност чрез арестите в ресорната държавна агенция, а на мушка бе взето поредното приказно забогатяло семейство на Прехода. И на фона на тези събития ДПС заговориха за предсрочни избори. Изчерпва ли се ресурсът на правителството? Следва анализът на социолога Първан Симеонов. Г-н Симеонов, има ли полезен ход правителството в тази ситуация? Тя като че ли се нагорещява все повече и повече.

Първан Симеонов: Ситуацията е нова. Аз се радвам, че точно в ефира на Радио „Фокус“ ние сме имали възможност да говорим за това още преди 2 месеца – в началото на есенния сезон и опита за смяна на трима министри, който в крайна сметка завърши успешно, но си спомняте, че беше неимоверно труден. Още тогава имах възможност да кажа няколко неща. Първо, Борисов някак си не намира нова сюжетна линия след европредседателството и все повече личи, че той предпочита буквално и преносно да не е тук. Второ, всяко нещо започва да се превръща в проблем. Трето, започват да личат вътрешни разделителни линии все повече в самата управленска коалиция, да не кажа все повече в самия конгломерат ГЕРБ. Всичко това се затвърждава в развитието от последните седмици, които просто показват, че всичко в това управление става с протест, със скандал и все по-трудно. Затова си позволих наскоро да кажа някъде, че продължавам да смятам, че те ще се опитат и могат, между другото, да изкарат и целия си мандат, но това ми изглежда все по-трудно, и вероятно в този момент те разсъждават над опциите, дали пък не е хубаво да направят избори не толкова напролет, колкото може би наесен догодина заедно с местните или нещо подобно, или пък да се пробват наистина да изкарат целия мандат. Но не ми се вижда особено лесно като гледам какъв огромен обществен проблем е почти всяка стъпка на това управление.

Водещ: Ударът с Агенцията за българите в чужбина, който дойде изненадващо, по отдавна известен казус, и то широко известен, няма ли да направи патриотите малко по-сговорчиви и по-смирени?

Първан Симеонов: Тук има няколко сюжетни линии, които ние много внимателно трябва да разделяме, защото става дума за съвсем различни неща. От една страна това е несъмнената активизация на прокуратурата в последните седмици и месеци, която между другото е отразена и в данните, които аз следя всеки месец или на тримесечие за доверието в прокуратурата и институциите на съдебната власт – има известно съживяване, и то сигурен съм, скоро ще укрепне, съживяване на общественото доверие в тези институции. То се дължи на активизирането им. На прокуратурата това й е и работата, в крайна сметка, с или без мониторингови доклади. На мен ми се струва, че прокуратурата трябва да продължава по сходен начин, за да може да затвърди обществения си авторитет, който във времето страдаше от някои пробойни. Разбира се, не бива да забравяме, че обвинените би трябвало да имат възможността да докажат своята невинност, ако тя е факт. Тоест, ние не бива да изхождаме с някакви предварителни презумпции за виновност, както често се случва в такива ситуации. Но факт е, че обществото харесва тези действия на прокуратурата. А дали г-н Петър Харалампиев, дали Баневи и другите са невинни, те би трябвало да докажат в съда, надявам се при обективни обстоятелства. Другата сюжетна линия е по-важна обаче, която вие засегнахте, политическата. Да, наистина, струва ми се, че това прилича на един опит патриотите и в частност г-н Каракачанов да бъдат държани малко по-питомни, защото поне засега г-н Каракачанов в общи линии успяваше да се опази от скандалите, успяваше да постигне ситуация „двама се карат – третия печели“ по отношение на Волен Сидеров и Валери Симеонов, рейтингът му е висок. Освен това му предстои да вземе важни решения, свързани с превъоръжаването на Българската армия.

Водещ: Е, тук не е ли заровено кучето?

Първан Симеонов: Доста заровени кучета има.

Водещ: Много кучета има за ровене, да.

Първан Симеонов: Тази атака, която се разрази спрямо ВМРО в дните след ареста на г-н Харалампиев и т.н., аз не мисля, че тя става без знанието и санкцията на самите коалиционни партньори. Много често ГЕРБ постъпва точно така – държи малките отговорни и виновни. Те го правиха това с реформаторите – видяхте какво се получи. Освен това, тук има съвпадение на интереса с ДПС. ДПС много пъти са замахвали и са казвали: „Сега гледайте“ и обикновено нищо не е ставало и само са укрепвали своите противници. Затова беше много важно да гледаме дали ДПС този път са сериозни – май наистина са сериозни, ако съдим и по действията им с кворума. И ми се струва, че ДПС намериха изключително удобен момент да ударят и Валери Симеонов, който държи този ресор на тази агенция, и частично и Красимир Каракачанов, който пък наскоро го подкрепи, като по този начин държат във все по-голяма зависимост и самото правителство. Защото, струва ми се, идеята на ДПС не е толкова да сваля или да не сваля, или да прави избори или да не прави избори, а във всеки случай идеята на ДПС е по един или друг начин, ако щете дори с преформатиране в това Народно събрание, да постави ГЕРБ в по-голяма зависимост от себе си. С две думи, тук поне две страни – и ДПС, и самият ГЕРБ като че ли имаха полза от политическата ситуация след арестите. Пак казвам, арестите, действията на прокуратурата са нещо съвсем различно тук. И една трета сюжетна линия има тук, тя е международна, няма какво да се лъжем, свързана е с едни много деликатни теми, засягащи национална сигурност и прочие неща. Това е един по-скоро полицейски разговор, в който не ми се влиза, защото не ми е това работа, но като че ли се сблъскаха две разбирания за това, какво трябва да правят най-общо казано службите на една страна. Едното разбиране е често олицетворявано от хората около ВМРО, които да не се лъжем, понякога действат по-скоро не толкова като партия, а като някаква функция на идеята за структури за сигурност и прочие, съвременни. От една страна е прочитът, който те имат, а именно ускорено потвърждаване на българския произход на редица общности извън България, а другото разбиране, което, струва ми се, е също част от негласните структури в България, доколкото ги има – това е едно по-космополитно, във всеки случай ненационалистическо разбиране, което често олицетворяваме именно с ДПС. С две думи, сблъскаха се две виждания за това, какво България трябва да прави на Балканите, на тихия фронт така да се каже. И понеже не е хубаво много, много да се влиза в тези теми, ще си позволя само да кажа, че големият риск тук е България да дискредитира своя образ навън, и то на най-деликатното си място – българските общности в чужбина. Според мен, поне засега политиката за удостоверяване на българския произход на много места в околните страни е положителна политика. А това, че тя е имала своите пороци, това е несъмнено, говори се много отдавна, знае се, чува се. Дали те стигат на най-високо ниво или не стигат, е съвсем друг въпрос. Но най-важният въпрос е сега край сухото да не изгори и суровото. Да не вземем да си самопричиним тежка имиджова и не само имиджова щета сред българските общности зад граница.

Водещ: Г-н Симеонов, бих продължила вашия анализ с въпрос, бих ви подтикнала към още пластове да разровите – сблъсквайки се върху такъв проблем, като даването на българско гражданство, ние на практика влизаме и в геостратегическите игри на региона.

Първан Симеонов: И още как.

Водещ: И то в сблъсъка Русия-САЩ.

Първан Симеонов: И то в момент, в който Западът и най-вече САЩ се опитва да вземе на своя страна Македония и Гърция, а и разчита на България, и то в момент, в който Русия като че ли никак не се радва на това, и то в момент, в който трябва да изберем стратегическо въоръжение за армията си. Точно в този момент ми се струва, че нашата държава се занимава с едни тяснопартийни, реваншистки дребнотемия, а забрави важния въпрос, че по тези теми понякога е по-хубаво повечко да се мълчи и повечко да се работи. Страх ме е, пак казвам, че с тази лавина от коментари на знайни или незнайни хора, които  коментират без нищо да разбират от теми, свързани с негласна работа, със служби, с национална сигурност, с национални интереси, страх ме е, че това пипане на аматьори в тази тема може да донесе проблем. Мен ако питате, България трябва да прави точно обратното – трябва да насърчава удостоверяването на българския произход и респективно даване на българско гражданство на историческите общности зад граница, и това наивно буквоядство или недобронамерено търсене на някакъв документ, е много криворазбрано. Защото вижте, в страни, като Македония, какво да говорим за Косово, или територии, като Беломорието и т.н., документ, че си българин не просто не може да има вече от близо столетие насам, ами то помен от това, че си българин не може да има, защото това е било табу. И в този момент да излизат държавни служители бивши и настоящи и да обясняват, че всъщност, идеята е, че българите зад граница трябвало да имат някакъв документ за произход, за да ги признаем за българи, това е порочно, аматьорско и ми се струва недобронамерено. Пак казвам, това е абсолютно отделна тема. Абстрахирам се от темата кой е крив, кой е прав, кой е виновен, кой не е виновен – това трябва да се доказва до къде са стигали корупционните схеми, имало ли ги е, нямало ли ги е, това са съвсем отделни теми. Важното е, че България трябва да продължи да насърчи, да облекчи процедурите за получаване на българско гражданство. И тук ми се струва, че интересът и на обществото, и на обвинените в момента справедливо или несправедливо, е един и същ – всички имаме интерес това да се случва, за да няма посреднически схеми, изнудване и издевателство по веригата.

Водещ: И трябва нормативно, законодателно да се премахнат възможностите за тези схеми, защото докато такива възможности има, такива схеми ще съществуват.

Първан Симеонов: Очевидно.

Водещ: Ако у нас те са наказуеми, в Македония те са абсолютно легални. С което се и злоупотребява.

Първан Симеонов: Именно. И вижте, тук е въпрос на обществена зрялост и мъдрост, но ми се струва, че това, на което се нагледах и наслушах през последните дни след този скандал, е доказателство, че нашата държава от гледна точка на сигурност, национален интерес и т.н. е абсолютно разграден двор. И тук вече за съжаление няма да мога да спестя личното си мнение, а не е работа да огласявам личното си мнение – моята работа е да бъда анализатор.

Водещ: Предсрочни избори кога при тази ситуация?

Първан Симеонов: Вижте, може и да няма предсрочни избори, но ако има, по-логично ми се струва да са следващата есен заедно с местните избори, просто защото са по-изгодно, по-лесно могат самите структури на ГЕРБ да се мобилизират. Но нека видим дали на страха очите ще бъдат толкова големи. Може, разбира се, ГЕРБ да се уплашат от ескалацията на протестите, може обаче и да решат, че назад във времето доста пъти са се плашили излишно и да решат този път да упорстват. Ако изборите са буквално утре, възможно е ситуацията да не се промени съществено, но ако по този начин продължава да действа управлението, неговият имидж и подкрепа няма как да не се износват, и тогава вече ще бъдем в нова ситуация – ситуация, в която заявената подкрепа за двете основни партии на практика ще е равна. Това вече би било нова политическа ситуация. Да видим, трябва просто да следим социологическите данни.

Водещ: В парламента как ще продължи, защото за сега „златният пръст“ обикаля между Спас Панчев и Веселин Марешки?

Първан Симеонов: Не е приятно това положение. Неслучайно си позволих наскоро да определя ситуацията като един минивариант на ситуацията „Орешарски“ – постоянни протести, постоянна мъка. Сега към това се добавя и играта с кворума. Какво да ви кажа? Много трудно ми изглежда да се управлява по този начин, камо ли управлението да е ефективно. То това е въпросът, който трябва да си задаваме: защо ни е управление, което се занимава само и единствено със собственото си оцеляване.

Водещ: Ако перифразираме прословута гатанка:  колко дяволи могат да се съберат на върха на една игла – колко коалиционни партньори могат да се съберат на върха на правителствената игла в България, тъй като май такава изглежда ситуацията?

Първан Симеонов: То се вижда също, че в критични моменти коалиционните партньори се оказват с още повече нюанси на върха на иглата. Примерно, отсега се спори чий е бил г-н Петър Харалампиев. На мен ми се струва, че той не е от ВМРО, „Атака“ или НФСБ, струва ми се, че той е по-скоро от онези среди, не знам, може би бъркам, от онези среди, които като че ли ГЕРБ напоследък промотира – едни мрежи, които се мъчат да направят някаква сплав между ГЕРБ и част от националистите, и модно е да се наричат „консервативни“. По-скоро там някак си ми се струва, че бяха позиционирани г-н Харалампиев и политическите му съратници. И пак казвам, нека не избързваме, да видим, ще има процес и т.н., дали ще бъде доказана вината на този човек или няма да бъде доказана вината на този човек. Но защо казвам всичко това? Палитрата около ГЕРБ става все по-пъстра, вътрешните напрежения стават все по-явни, такива процеси на разрояване се случват и да ви кажа откровено на върха на тази коалиционна игла дявалите като че ли изглеждат все повече. Съвсем друг е въпросът дали от другата страна на иглата, там, където седи опозицията…

Водещ: И където се вдява конецът.

Първан Симеонов: И където се вдява конецът, съвсем друг е въпросът, дали там има готовност, защото аз не съм убеден, че българското общество в момента припознава някаква алтернатива на всичко това. Има си и опозиция, разбира се, тя е енергична, действа, ГЕРБ се опитва да инспирира вътре някакви вътрешни скандали и т.н. обичайните неща, но във всеки случай, струва ми се, че в тази тягостна ситуация на обществен застой обществото ни се озърта да намери и нещо съвсем ново. И тук неслучайно се покрадват и различни идеи за смяна на модела и т.н. Ние не можем да виним хората в България, че искат такива неща. Явно не сме ги убедили достатъчно, че настоящият модел е адекватен. Въобще, ситуацията в страната е леко взривоопасна с оглед и наближаващите зимни месеци, ръстове на цените и т.н., и както виждате, напрежението припламва на различни места, и може да избие на най-неочакваните места. Време е Борисов, така да се каже, да излезе на сцената и да заяви някаква нова сюжетна линия, защото в противен случай той изглежда като човек, който се опитва да се защитава и нищо друго.

Цоня Събчева