Първан Симеонов, „Галъп интернешънъл“: Казусът AEЦ „Белене“ намали дистанцията между управляващи и опозиция

Снимка: Информационна агенция "Фокус"

Политологът Първан Симеонов в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“

Водещ: Предстоят ли промени в управляващата коалиция? Накъде ще поеме България след Европредседателството? Темата за АЕЦ „Белене“ сред обществото, както и разнопосочните мнения на политиците – тези и още въпроси ще коментираме с политолога Първан Симеонов. Добро утро,  г-н  Симеонов.

Първан Симеонов: Добро утро.

Водещ: Как намирате ситуацията около управляващата коалиция?

Първан Симеонов: Ситуацията е по-различа от преди, защото разликите между управляващите и опозицията доста намаляха с този източен завой, който ГЕРБ взе напоследък. Различията между БСП и ГЕРБ намаляха и по някои от въпросите се държат заедно, справка въпроса „Белене“. На този фон като че ли за първи път от много време насам ние видяхме по-скоро един опит за плаващи подкрепи, тоест не както досега беше – черно и бяло, управляващи и опозиция, скандали всеки ден и така нататък. Сега видяхме Валери Симеонов да се среща с Корнелия Нинова наскоро. Видяхме Красимир Каракачанов да се среща с Корнелия Нинова. Видяхме различни заявени обещания и случващи се подкрепи от страна на опозицията за различни инициативи на партии от управляващата коалиция. Накратко – може би се връща донякъде, разбира се, практиката на плаващите мнозинства, която помним. И като че ли самата БСП сменя тактиката. По-рано БСП се сражаваше вкупом с управляващите, с което донякъде ги и стабилизираше, защото това мобилизираше техния електорат. Добре се виждаше от социологическите данни. Сега като че ли БСП вместо да се сражава вкупом с тях се опитва, така да се каже – да ги издърпа един по един, което може и да се окаже по-ефективна тактика. Това се случва на фона на сюжета АЕЦ „Белене“, на фона на очевидното придвижване на Бойко Борисов по-скоро на изток и на фона на много обтегнатите отношения на Европа със Съединените щати, които позволяват и спекулацията, че самата Европа се придвижва леко на изток – волно или неволно. И на този фон различията опозиция-управляващи, БСП и ГЕРБ, изчезват или хайде да кажа – намаляват. И това вещае известни проблеми за самата БСП, защото знаете, че БСП и около БСП има кръгове, които по-скоро нямат нищо против евентуална сработка с ГЕРБ. Не на това мнение е лидерът на партията Корнелия Нинова. Така че, както виждате ситуацията е нова. Беше по-ясно, по-отчетлива, по черно-бяла. Сега се поразми.

Водещ: Тоест да разбираме ли, че евентуално може да предстоят промени в рамките на този парламент?

Първан Симеонов: Не толкова промени някакви особено резки, колкото по-динамични, по-колебливи, по-изненадващи конфигурации на подкрепа. Това може да предстои. А както се вижда промените в самото правителство винаги са зад ъгъла. Ние сме свикнали с това, то отдавна не ни прави впечатление. Отделно от това рядко това се отразява на подкрепата за управляващата партия. Напротив – понякога ГЕРБ печели от това. С две думи – няма да видим нещо рязко, но във всеки случай ще трябва управляващата формация да намери нов сюжет, защото председателството свършва. Този опит на Бойко Борисов да застане над нещата, встрани от нещата, този опит няма как да продължи сега и Борисов ще трябва да намира вътрешнополитически сюжети.

Водещ: Вие говорите за сближаване, но все пак къде има противопоставяне на определени политики? Можем ли да коментираме това?

Първан Симеонов: По-скоро аз не бих казал, че има противопоставяне на политики. Дебатът в българското общество, дебатът между управляващи и опозиция е по-скоро някакъв опит за ценностен дебат, за да се различават те по политиките, трябва едните да казват „харчете повече пари“, другите да казват „харчете по-малко пари“. Едните да казват  „реформирайте, съкращавайте“, другите да казват „няма да реформираме и да съкращаваме“. Напротив – тук между управляващи и опозиция отдавна няма огромни различия. Знаете БСП е формация с подчертано социално звучене, а ГЕРБ е формация, която не звучи много далеч от това. ГЕРБ в общи линии не е формация, която ще каже „стегнете коланите, реформирайте, намалете разходите“. Напротив. Когато някой протестира за повече пари, получава ги, тъй че спор за политики в момента БСП и ГЕРБ нямат. Имат или имаха спор за ценности. Знаете какво са ценности – едните да ви говорят по-скоро за Европа, другите да ви казват „Европа добре, но да пазим отношенията с всички“. Едните да ви казват по-скоро за съдебната реформа, правовия ред, другите да ви казват „по-скоро здравия разум, стабилността“ и така нататък. Едните да казват „Запазете природата“, другите да казват „Запазете бизнеса“. Ето такива ценностни дебати се водят напоследък в българското общество. Сред тях най-големият, най-могъщият е дебата консервативно-либерално. И всичките парламентарни партии в момента като че ли останаха от страната на консервативното. Може би единствено извънпарламентарната опозиция – така наречената „стара десница“ остана при доброто старо либерално говорене. И това е шанс за тях, защото те така могат да си монополизират тази ниша, която не е толкова голяма, но на общия консервативен фон става отчетлива. Тоест разговорът в момента в България е по-скоро за ценности. Някак си връща се идеологизацията, разбира се по един смешноват начин, но връща се. Говори се за позиционирането на България. Някои хора си позволяват да оспорят нашата принадлежност към НАТО, говори се приемане на еврото. Това са по-скоро политически, да не кажа геополитически, но във всеки случай ценностни въпроси, а не инструментални въпроси на ефективността на управлението. Тук обаче също има една промяна, защото в този ценностен спор Европа, или не Европа, БСП изгуби последните избори. Помните, на финалната права с някои реплики на Корнелия Нинова се даде шанс на ГЕРБ да дръпне с едни гърди напред, използвайки десни либерални прозападни избиратели, които просто гласуваха за ГЕРБ като за по-малкото зло. Сега с преместването на ГЕРБ на изток, с позицията „Скрипал“, позицията „Белене“, посещението на Борисов при Путин и така нататък ГЕРБ губи тези избиратели точно в този ценностен спор „Запад или не толкова Запад“. ГЕРБ като че ли губи онези избиратели, с които спечели последните избори. Разбира се, много е рано за прогнози, но ето това е всъщност важната промяна в българската политика през последните седмици.

Водещ: Да. Преди малко споменахте за сюжети, които трябва да търси премиерът Борисов. Какви да бъдат те? Според вас какви сюжети са възможни?

Първан Симеонов: Борисов набра инерция и има няколко положителни сигнала, които ще му позволят да запази тази инерция известно време. Първият сигнал– икономиката. Безработицата доста намаля, въпреки че преките чуждестранни инвестиции въобще не са във фаза, регионалните различия и социалните неравенства са огромни, но във всеки случай икономиката расте. Някои  дори казват, че не е толкова, колкото трябва, може и още. Вторият– председателството. България набра инерция и тази инерция е положителна несъмнено. И не на последно място – липсата на ярка алтернатива. Виждате, че постоянно гадаем ще се включи ли някой нов в играта, няма ли да се включи. Като расте рейтингът на този или не пада рейтингът на онзи, той да не би пък да си прави партия? И така нататък и така нататък. Но за момента нищо такова няма. С две думи управлението в България е нестабилно. Не знам, дали забелязват хората, но спряхме да си говорим за предсрочни избори. Само допреди няколко месеца, когато се обаждаше медия, единият от въпросите беше ще има ли предсрочни избори. Сега въобще не си говорим за това. С две думи нещата изглеждат стабилни. Наблягам на думата „изглеждат“, защото в българския политически климат винаги когато едно управление се заседи, то се поизносва и хората започват да търсят проветряването на системата. Дори това да не се вижда в социологическите данни, това набира инерция отдолу, под привидно безметежната социология. Отдолу се събира желание за алтернативи. Ето това трябва да е единият сюжет, който управляващите трябва да предложат – сюжет, който да предвари, да застрахова срещу появата на внезапни нови алтернативни. Медийната среда е толкова парцелирана в момента, че тези внезапни нови алтернативи няма много, много откъде да избият, но това е друг въпрос. Второто, от което управляващите трябва да се страхуват, е от свръхочакванията, които те самите създадоха. Забелязва се много ясно по места. Погледнете примерно казуса „Варна“. Варна се променя. Варна се променя към добро. Това вече не е онзи град, който беше станал нарицателно за застой. И виждате с едно наводнение какво се случва – убийствена ирония на социалните мрежи, която се подема, изключително възпаляване на масовото мнение, негативизъм по инерция буквално. Ето това се случва на много места в страната, където ГЕРБ постигнаха толкова много, че малко поразглезиха хората. ГЕРБ печели най-големи успехи в българските градове, там му е гръбнакът, благодарение на европейските фондове, разбира се – най-големият съюзник на ГЕРБ. И хората в последните години, в последните мандат-два, свикнаха вече, че нещо в градовете се прави и те се променят и започнаха да гледат в детайлите – как се прави, дали се краде много, дали се разпада при първи дъжд и така нататък. Ето тук трябва да наблегнат ГЕРБ в следващите месеци – да вземат да убедят хората, че това, което им се случва, е положително, защото виждате, че дори в София вече отдавна падна табуто Йорданка Фандъкова. Йорданка Фандъкова дълго време беше човек, който дори не можеше да се обсъжда. Сега тя е сериозно критикувана като представител на управленския модел. Ето с това ще трябва да се справя ГЕРБ в следващите месеци. Отделно от това БСП предлага алтернативна визия за България съвсем скоро, което означава отново, че ще има ярък дебат. И на всичко отгоре предстоят европейските, местните избори, защото от есента ние ще навлезем де факто в предизборна кампания, което означава, че срещу ГЕРБ ще има доста сериозна ярост. Знаете  ли? Хубаво за ГЕРБ е, че все пак първи са европейските избори, защото те са традиционно по-трудни за партии като БСП, пък и БСП разви напоследък такава критична към Европа реторика, че ще бъде нелека задача да изведе избирателите си толкова, колкото може именно на европейски избори. И тук ГЕРБ трябва да намери сюжет за ето тези хора, които губи – евроатлантически настроените хора в България, които не са толкова много, но както стана ясно бяха решаващата съставка за успеха на ГЕРБ на последните избори. ГЕРБ трябва отново да намери път към тези хора, защото в противен случай ги оставя на извънпарламентарната либерална опозиция – „старата десница“, която се явява опонент в задния двор на ГЕРБ. Ето това са темите, по които управляващите от ГЕРБ трябва да намерят тутакси нови политики, защото, съгласете се, прекалено дългото говорене за Западните Балкани направи така, че мнозина се питат: „Добре. За Западните Балкани председателството донесе нещо“. Всъщност то почти нищо не донесе, но това е друга тема. Но мнозина от нас ще кажат: „За Западните Балкани председателството беше от полза, а за нас ползата каква е“? Много така ще си кажат. Други ще си кажат: „Какво става с „Шенген“, няма ли на фона на доброто председателство да има „Шенген“, не че „Шенген“ ни трябва ужасно много в този момент. Трети ще си кажат: „Какво става с чакалнята за еврото“, като тук също има проблем, защото много голяма част от българите въобще и не искат еврото. С две думи онези неща, които се очакваха от председателството, не се случиха. Случиха се, разбира се, други – хубави. И на фона на тези неслучили се „бонбони за вътрешната публика“, така да се каже, на ГЕРБ няма да ѝ е толкова леко в идните месеци, когато вътрешната публика ще си търси своето.

Водещ: И за финал на нашия разговор няма как да не ви попитам какво е вашето мнение за рестарта, който беше даден на проекта АЕЦ „Белене“ – темата, която е  доста дебатирана в последно време  сред обществото? Получи разнопосочни мнения от политиците. Според вас има ли възможност проектът да бъде реализиран и излага ли на риск този проект останалата част от българската енергетика?

Първан Симеонов: Всъщност той все още не е рестартиран този проект. Говори се за него. И, да, това ще бъде също един от основните сюжети. Разбира се, той ще попада най-вероятно и в контекста на отношенията с г-н Путин, отношенията с Китай. Трудно ми е аз вече да говоря за икономически ползи и загуби от този проекти, защото всеки един по тази тема отдавна се е загубил в това тресавище. Не знам дали АЕЦ „Белене“ представлява един гьол, но говоренето за АЕЦ „Белене“ отдавна представлява един гьол, в който всички затъват в подробности, политизация. Но във всеки случай аз бих се радвал, ако България има ядрени мощности, които да продължат ядрената енергетика след края на експлоатационните срокове в АЕЦ „Козлодуй“. На това бих се радвал. Също бих се радвал, ако тук има кръстосване на интереси на различни външнополитически фактори, без това разбира се да застрашава западната принадлежност на България, принадлежността ни към семейството на ЕС и НАТО. И разбира се, аз бих се радвал, ако този проект е икономически ефективен. За това обаче още не съм убеден, не съм получил ясни доказателства. Затова проектът „Белене“ ще продължава да бъде спорен, но по-скоро проектът „Белене“, повтарям – заличава различията между ГЕРБ и БСП. И по-скоро дава комфорт на ГЕРБ срещу опозицията. По-важен е другият въпрос, който вие поставихте, с другите мощности в България. Трудно ще обясните проекта „Белене“ в региони например като Стара Загора, където проектът „Белене“ се свързва например с евентуално затваряне на част от мощностите на топлоелектрическите централи в региона, така че този проект ще има и своя социален аспект – голям структурен стратегически обект, който за съжаление струва ми се ще падне в плен на говоренето, на търговията с влияние, на открития лобизъм в едната или в другата посока. И затова аз бих се въздържал от повече коментари, за да не влизам и аз в общия поток. Бих изчакал да видя повече конкретност надявам се в идните седмици и месеци.

Водещ: Благодаря ви, г-н Симеонов, за отделеното време и за това интервю.

Първан Симеонов: Благодаря ви и аз.

Йоланда ПЕЛОВА