Първан Симеонов: Лошата новина е, че когато между партиите липсват опозициите, се краде по-спокойно 

Първан Симеонов, изпълнителен директор на  „Галъп интернешанъл“ в интервю за предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“

Водещ: В петък официално стартира предизборната кампания за предсрочните парламентарни избори на 26 март, когато трябва да изберем състава на 44-то Народно събрание. Първите заявки бяха направени. Усеща ли се вече духът на часовете преди важен боксов мач? Затова ще говорим в следващите минути с политолога Първан Симеонов. Господин Симеонов, има ли нещо по-необичайно, което можем да очакваме от тази кампания, какъв ще бъде нейният отличителен белег?

Първан Симеонов: Първо, не е ясно, кой ще спечели, за разлика от много други кампании напоследък. Бяхме позабравили, какво е да има залог. Второ, светът не е съвсем същият. Доста интересни кампании ще има през цялата 2017 г. на различни места в Европейския съюз, които могат да доведат до доста екзотични, причудливи, тревожни и дори разтърсващи новини в политически план. И трето, това е кампания, която ще тече в един неособено приятен международен контекст, кампания с взаимни подозрения , по-скоро многопосочни подозрения във външни намеси в българските  вътрешни работи. И кампания, която ще тече на фона на ескалиращото напрежение в нашия регион и по света въобще. С две думи, не най-приятната кампания, която можем да си пожелаем.

Водещ: В така очертаната картина, ще се превърне ли тя, кампанията, в борба на живот и смърт за основните политически сили?

Първан Симеонов: Има доста сериозен хъс. Не бих казал чак живот и смърт, но ако предпочитате такива драматични сравнения, защо не. Защото ние виждаме едно ожесточение, каквото виждахме например през 2013 г. Положението е малко „добре дошли в 2013 г.“ Второ, като си говорим за политически живот, политическа смърт, за първи път партия ГЕРБ е загубила избори, каквито бяха тези за президент. Т.е. тук успехът в тези избори, евентуалният успех на ГЕРБ в сегашните парламентарни избори е наистина въпрос за техния политически живот, неговата продължителност и качество.

Водещ: Извинете, само да поясним още малко, защото точно това исках да Ви попитам. Дали има риск пред някоя от партиите, ето Вие споменахте за ГЕРБ, ако на тези избори не постигне целите си, задълго или завинаги да остане извън борда, както се казва?

Първан Симеонов: Повечето от партиите в момента си мислят, че каквото и да стане на тези избори, ще има поправителен изпит. Т.е. дори някой да остане зад борда, ще  има втори шанс. Аз лично не бих се осланял на това, ако съм на тяхно място. Второ,  тук по-скоро като си говорим за живот и смърт, БСП като че ли прескочи политическата смърт, прескочи трапа. Само допреди една година мнозина се чудеха ще я бъде ли БСП въобще. А ето, че днес става възможно да говорим, че БСП ще спечели избори и някак си причудливо, странно, компромисно и неочаквано дори може да се прокрадне към властта. Макар че няма да е много лесно като се има предвид това, че потенциалните конфигурации, като че ли изглеждат по-лесни за ГЕРБ. Така че, да – тези избори ще дадат доста интересни сблъсъци, а към това трябва да добавим и двете големи неизвестни. Едното – ще се запъне ли някой, ще се заинати ли,  ще се опита ли да обяви тези избори за нищожни, следователно да търси политически дивиденти в това? И второ – заканата на Слави Трифонов за след изборите.

Водещ: Казахте, че някои от партиите разчитат на поправителен, ако не успеят на тези избори. На кой точно поправителен? Веднага, непосредствено след тези избори при липса на възможност да се сформира кабинет или след някакъв период от време?

Първан Симеонов: Или пък с мечтата като сме тръгнали да повтаряме 2013 г., да я повторим досущ и да направим някакви улични протести, които да катализират, примерно, нов живот за българската десница или нещо подобно. Всякакви варианти има, в момента никой няма ясен план. В момента никой няма ясен план, има амбиция от страна на БСП, очевидната амбиция да завършат с един глас, но отгоре. Има едно по-скоро отбранително политическо поведение от страна на ГЕРБ. Политическо поведени, което излъчва смирение в стил „ние сме градивната, разумната, реалната в обещанията си политическа сила“. Има едно, даже учудващо смирено говорене от страна на Патриотите. Те като че ли намалиха агресивността в кампанията и радикализма и в момента казват – ние ще седнем на една маса с всички, каним всички български партии да преговаряме. Т.е. Патриотите очевидно мислят някаква такава формула и там трябва да гледаме с много голямо внимание, защото може би точно такъв тип формули ще се търсят след изборите. Що се отнася до партията на господин Марешки, тя тихо се е отдала на партийно строителство, логично. Голяма неизвестна е ДПС. Там трябва да видим, дали и каква пробойна ще нанесе ДОСТ, защото ДОСТ не толкова има грамадни шансове да влезе в парламента, който има шансове да торпилира доброто представяне на ДПС. И, разбира се, голямата питанка е, ще успее ли Реформаторският блок да прехвърли с малко бариерата за влизане в парламента, при положение, че в неговата ниша има също торпилиране на тези възможности от страна на „Нова република“, както и конкуренция от страна на „Да, България“. Въпросителните са страшно много, социологическите прогнози към момента не дават никакви предварителни отговори. Затова и изборите ще бъдат едни от най-интересните, които сме гледали напоследък.

Водещ: Това, че има известно смирение, както споменахте, макар че, разбира се, очакваме оттук нататък в същността на предизборната кампания да станем свидетели може би на по-голяма агресивност, в най-добрия смисъл на думата „агресивност“, имам предвид отстояване на строго партийни принципи и интереси, но това смирение пък от друга страна не означава ли власт на всяка цена?

Първан Симеонов: Да, смирението може да се прочете и като отворени врати към всякакви коалиции, компромисни формули, политически иновативни формации на подкрепа, правителство на националното съгласие, спасение, програмни, експертни, стабилизационни, правителства за председателството, временни и т.н., ще изредя всичките възможни синоними, а вярвам, че политическата прослойка е измислила още толкова. На партиите в момента им минават през главата какви ли не формули за след изборите. Истината, разбира се, е, че като че ли шансовете в дясно са повече, дясно-центъра. Факт е обаче, че напоследък патриотите зазвучаха доста центристки, отвориха доста леви теми, доста социални; факт е, че БСП вече споменава патриотите или част от тях в плановете си. Тоест, някак си, освен очевидните дясноцентристки варианти, примерно една трипартийна коалиция дясно-център, съществуват явно и други варианти. Отново, отново и отново се актуализира хипотезата за широка коалиция, която включва някакво участие на БСП и на ГЕРБ, и т.н. Знаете ли, след изборите мнозина ще казват: дайте да бъдем разумни и да не отиваме на нови избори, мнозина ще споменават предстоящото председателство, мнозина ще споменават бурния свят, така че всякакви варианти са възможни. От всичко това, разбира се, все пак трябва да си даваме сметка за още нещо – избирателят може да излезе и да наклони по-рязко везните в една или друга посока. Тоест това, което днес изглежда като паритет, на изборите все пак да не изглежда съвсем така. Защото, спомняте си, 2009-та имаше ситуация, в която имаше паритет като моментна социологическа снимка, а пък избирателят реши друго, през 2014-та имаше такава ситуация, през 2013-та даже имаше такава ситуация. Това са избори, на които избирателят ще види, че от него има значение и може да направи всички наши прогнози на пух и прах.

Водещ: Има ли в досега направените програмни заявки за управление, във вижданията на партиите в каква посока трябва да се развива страната, ясно разграничение между отделните програми? Защото оставаме с впечатлението, че сякаш всички ни предлагат едно и също – повишаване на доходите, сигурност. Къде е разликата между лявото и дясно или тя някак си се размива?

Първан Симеонов: Тя не се размива само в българския контекст, тя се размива в тази част от света, в която се намираме ние. И по-важната разлика всъщност вече е консервативно-либерална. От една страна, националистическият дневен ред – този, който е свързан с идентичности, със сигурност, с авторитети, а от друга страна – либералният дневен ред – добрият стар либерален дневен ред, който само преди няколко години беше абсолютна норма, а сега е подложен на преоценка. Така че границите между ляво и дясно се размиват. Действително в момента в България като че ли всички звучат социално и доста национално. Всички без изключение, както стана ясно, дори ДПС държи да звучи национално. Това не бих казал, че е новост, за познавачите на политическия процес това е отдавнашно наблюдение. Затова изглежда така, сякаш между партиите няма различия. Ако има хубава новина, това е, че утре могат да се измислят всякакви формули на управление. Ако има лоша новина, то е, че когато между партиите няма различия, липсват опозициите. А когато липсват опозициите се краде по-спокойно.

Водещ: Какъв дебат да очакваме – дебат, който ще вади на дневен ред стари проблеми, свързани с фалита на КТБ, с външния дълг, с бежанските проблеми, със злоупотреби на предишни управления или дебат, който ще предлага решения на проблемите?

Първан Симеонов: Едва ли може да се очаква дебат, който да предлага решения, първо, защото ситуацията е много истерична, много е напрегната политическата ситуация и това извиква съревнование по популизъм сред партиите. Нищо ново не казвам. Второ, живеем в един свят, в който на мода излизат т.нар. алтернативни факти, т.нар. постистина, надхващането, надмогването с новини, реални или не; свят, в който имиджът е по-важен, а не толкова истината, не толкова действието, не толкова решението. Затова и аз не съм много голям оптимист. Не вярвам да чуем кой знае колко конструктивни неща в този дебат. Още повече, ако залогът остане, остава усещането за надпревара – шеметна надпревара – кой ще излезе с малко отгоре, струва ми се, че кампанията ще мине и в доста неприятната стилистика на компромати, на удари под кръста и всичко това, което подобава за такъв тип кампания.

Водещ: Конституционният съд отмени задължителното гласуване. Това ще повлияе ли на избирателната активност? Въобще каква активност очаквате на тези избори?

Първан Симеонов: Първо, трябва да си дадем сметка, че активността на президентските избори беше доста сериозна, особено като за президентски избори. Тук като че ли се случват три нови неща. Първо, хората вече като че ли знаят какво е задължителното гласуване, знаят, че на практика почти няма реални санкции. Второ, хората вече знаят горе-долу как работи квадратчето. Сега на тези избори то работи малко по-различно, отколкото на президентските, защото всъщност се брои само за активност, квадратчето едва ли не остава недействителен глас. Третото ново е точно това решение, което вие казвате, което като че ли допълнително ще намали усещането за задължителност на вота. Всичко това ме кара да смятам, че активността няма да е шеметно висока. В същото време, обаче, си мисля, че тъй като тези избори показват наистина залог, за пръв път от доста време насам, това ще увеличи интереса към тях. Интересът към тях ще се увеличи и от още нещо – в различните им ниши има вътрешна конкуренция, тоест там ще е борба за всеки глас, следователно партиите ще успяват да мобилизират в по-голяма степен гласовете. Виждате, че в етническото поле има конкуренция; в лявото „Движение 21“ и АБВ, колкото и да е трудно, също ще се мъчат да дадат някаква алтернативна визия. Какво да кажем за дясното, където се очерта едно сравнително голямо нещо, каквото е Реформаторския блок, но не спират усилията и на „Да, България“, и на Радан Кънев. И не на последно място, за по-висока активност ще работи преференциалният вот. Понеже имаме коалиционни времена – и реформаторите са коалиция, и патриотите са коалиция, и виждате, че всички други по терена се коалират, това ме кара да мисля, че ще има повишен интерес към преференциалното гласуване, което също обикновено повишава общия масив на гласовете. С две думи, има фактори, които говорят за по-ниска активност от президентските избори, но има и фактори, които ясно свидетелстват, че интересът към тези избори ще е голям. Затова и професионалният подход изисква да се въздържим на този етап от прогноза и да изчакаме по-точни данни, които да покажат каква е очакваната активност за тези избори. Каквато и да е тя, ще е достатъчно висока, за да са легитимни изборите. Тук големият въпрос е дали те ще бъдат легитимни и от гледна точка на закона.

Водещ: И от чисто технологична. Още нямаме яснота – машинно гласуване, отчитане на гласове и т.н.

Първан Симеонов: Именно.

Росица Ангелова