Първан Симеонов: Наесен огнищата на политическа зараза могат да се слеят и да засегнат всички на политическия терен

Снимка: Информационна агенция "Фокус"

Първан Симеонов, изпълнителен директор на „Галъп интернешънъл“, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

  

Водещ: Както можеше да се очаква, кризата с чумата по дребния преживен добитък приключи с оставки. Зам.-министри, трима чиновници станаха изкупителна жертва. За политическите измерения на чумата ще разговаряме с Първан Симеонов, изпълнителен директор на „Галъп интернешънъл“. Той ще коментира и изследването на компаниите – членове на световната асоциация „Галъп интеренешънъл“, според което след европредседателството и срещата ЕС – Западните  Балкани страните от региона оценяват български принос и чувстват страната ни по-близка. Данните са от изследване, което обхваща над 6 хиляди души в Македония, Косово, Сърбия, Албания, Босна и Херцеговина и Черна гора. Както се казва, г-н Симеонов, да започнем с хубавата новина, тоест с вашето изследване за това, че в Западните  Балкани България е увеличила своя авторитет.

Първан Симеонов: Всъщност това е част от програмата за регионални изследвания на световната асоциация „Галъп интернешънъл“, имаше такова изследване и миналата година, затова ние можем да сравняваме както между държави, така и между години. Изводите са няколко. България е станала по-близка в съзнанието на тези хора. Българската подкрепа за европейската интеграция на тези общества се оценява високо, по-високо спрямо предходната година и се стига до ситуация, в която българският министър-председател мери ръст с турския лидер Реджеп Тайип Ердоган. Като оценките за българския министър-председател изглеждат дори по-добре, защото оценките за Ердоган са, както може да се предположи, малко по-противоречиви и на всичкото отгоре в последната година като че ли нарастват по-скоро негативните оценки. Тези общество обаче не станали повече оптимисти за европейската си интеграция, защото самата Европа излъчи доста противоречиви сигнали. Но във всеки случай ще обобщя така: Европа може да не им е станала по-близка, но България във всеки случай им е станала по-близка и по-хубава в техните очи.

Водещ: Защо турският президент е популярен в Западните  Балкани и българският премиер мери ръст с него?

Първан Симеонов: Както може да се предположи, в Западните  Балкани има някои основани на религия или на религиозната история идентичности и така да се каже, по-грубо казано, половината от населението на Балканите възприема г-н Ердоган като позитивен пример, другата половина го възприема по-скоро като негативен пример. Тоест те са по-скоро полярни реакции. И пак казвам, в последната година като че ли за него растат негативните оценки, макар че позитивните са близки до тези, които Борисов има. В резултат позитивни минус негативни оценки дават 10 пункта разлика в полза на позитивните при Ердоган. При Борисов тази разлика е плюс 22. Тоест при Борисов оценките са повече еднозначни. Това се дължи на факта, че ние сме успели последната година да доближим до себе си и албанските общности на Балканите. Знаете, те са на практика в няколко страни, не в една. И това означава, че така да се каже, можем да мерим ръст. Разбира се, оттук нататък България трябва да работи по-активно за подобряване на образа си по Западните  Балкани, защото мястото, което е най-важно за нас, а именно славянската част на Македония, в това място България и нейният принос се възприемат все още противоречиво. Бих казал оптимистична е картината, но там мненията за България са полярни, защото полярен е и дебатът, който водят двете основни политически партии в страната. Полярни са техните визии, равностойни, поляризирани, ожесточени. И така да се каже, това доказва, че България трябва да полага продължаващи тепърва усилия да преодолява тези десетилетни, да не кажа вековни наслагвания, предубеждения към България в Македония, с която иначе споделяме обща история.

Водещ: Г-н Симеонов, това изследване на световната асоциация „Галъп интеренешнъл“ улавя ли, дали Западните  Балкани имат нови очаквания за своята евроинтеграция от България? Т.е. България да им помага и занапред?

Първан Симеонов: По всичко личи, че тези очаквания са високи. Защото инициативата например за срещата през май, срещата ЕС – Западните  Балкани, е оценена подчертано положително. Разбира се, няма как да очакваме висока степен на осведоменост, камо ли на разбиране на резултатите от тази среща, но онези, които са наясно с резултатите, са в огромната си част позитивно настроени. Особено ясно това личи в  албанските общности на Балканите, особено ясно личи в самата Албания. Разбира се, личи и в различните части на Босна и Херцеговина, личи и в определен степен и в Косово, в Сърбия, личи много добре в Черна гора, и т.н., и т.н. Тоест инициативите на страната ни се възприемат добре. Друг е въпросът, че самата Европа, самият Брюксел като че ли не даде много ясна перспектива на тези страни. Но следва да отбележим, че с българските усилия, усилията на българската дипломация Македония и Албания получиха все пак някаква по-ясна пътна карта за предполагаемото си европейско бъдеще. Във всеки случай страните от Западните  Балкани показват противоречива тенденция по темата, кога очакват и дали въобще очакват да бъдат приети от ЕС. Тоест тук някакъв особен напредък за една година не е отбелязан. Но със сигурност е отбелязан напредък, когато ги попитаме: а България помага ли ви, все повече казват, да, помага ни. 58% на 42% ще ви кажат „да“ срещу „не“. А преди година ножицата между „да“ и „не“ беше много по-стеснена. Което означава, че за тази половин година председателство и около тази половин година България в голяма степен е изпълнила своята задача да наложи свой нов образ пред Западните  Балкани, а през него да комуникира и онези европейски ценности, които струва ми се харесват и на нашите съседи в региона.

Водещ: И сега, ако не възразявате, да преминем към другата част от нашия разговор, за политическите измерения на чумата. Какво показа, какво оголи невъзможността за справянето с такава криза?

Първан Симеонов: Аз не знам дали е невъзможност. Във всеки случай струва ми се, че кризата намери някакво решение, поне засега. Но проблемите, които тя оголи, са няколко. Първо, същият проблем с комуникацията. Как обясняваме непопулярните мерки? Обясняваме ли ги достатъчно, обясняваме ли ги убедително, обясняваме ли ги отдалече. Не мисля, че се справихме много добре. Но във всеки случай повече ме притеснява друго. Притесняваме ние въобще можем ли да се справяме добре. В този свят на социални медии, при тази популистка вълна в целия западен свят, при това постоянно бълване на фалшиви новини, аз имам чувството, че властта е в крайна невъзможност да налага консистентни политики, камо ли непопулярни политики. Защото просто ще срещне вълна от популизъм. Това е много, много притеснително и то говори за растящо недоверие към властта въобще. Третото, което ми прави впечатление, е, че тази власт, която десетилетия управлява България, това е един специфичен политически стил, няма много на кого другиго да се сърди. Спомнете си, че тази вълна, този стил на управление дойде именно на вълните на харизматично-популисткия протест срещу тогавашната тройна коалиция. И този стил на управление е тъкмо такъв. Никога трудното, никога реформата, винаги който каквото поиска – получава, огъваме се, отстъпваме. След като наложиш такъв стил на управление, няма как да се сърдиш после, че постоянно се протестира, и няма как да се сърдиш, че не можеш да проведеш някакви тежки мерки. Това е големият проблем, с който се сблъскваме сега. Разбира се,  струва ми се, че има и мозъчни и не толкова мозъчни центрове, които разпространяват откровени фалшификати. Как щели да бъдат заселени 150 хиляди мигранти в Странджа, как опразвали Странджа от животните, за да заселят мигранти. Това е отчайващо, това е трагедия. Аз бях неприятно изненадан да видя иначе разумни хора в социалните медии, които споделят тези глупости. А драмата тук е, че мнозина са онези, които си играят с огъня, чисто политически, но пак казвам, властта няма на кого да се сърди. Защото това е работата на политиците. Те нямат право да се сърдят на Нинова, защото на Нинова основна част от електората й е точно електорат в селата. Тя е техен представител. Няма право да се сърдят на Манолова, че е била там, защото на Манолова това й е работата като омбудсман. Вероятно нямат право да се сърдят и на хората, които протестират. Защото тези хора не са убедени в правотата на властта. Това е трябвало да се случва. А, разбира се, трябва да се наблюдава внимателно политическият климат в страната. Много пъти сме го говорили във „Фокус“ и мисля, че се потвърждават нашите думи и прогнози. На повърхността е спокойно, социологическите данни показват буквално зацикляне. Месец след месец се възпроизвежда една разлика от няколко пункта между ГЕРБ и БСП и т.н. Но много пъти сме казвали, отдолу хората са озъртат за съвсем  нови опции, трупа се напрежение и то може да избие през наглед много малки казуси, да стане от нищо нещо. На всичкото отгоре сега е лято, спокойно е, но се струпват много такива обществени изнервяния, които наесен ще се сгъстят, може би това е планът на опозицията, ще се сгъстят като облаци над управлението. А есента знаете е малко кисел период, не е толкова безметежен, колкото лятото. И още нещо е важно да се отбележи. Много теми се събраха, по които двете опозиции на ГЕРБ отново зазвучаха в синхрон.  Не знам дали се забелязва това, дали е случайно съвпадение, но във всеки случай мисля, не е. Срещу това, което се случва в Странджа, протестират и скърцат със зъби два типа хора. Едните, които обичат по-скоро Изтока, по-скоро имат социален патос и т.н. И другите, онези, които ще ви говорят за права на животните, онези, които ще ви говорят за безхаберието на тази власт, генерално и т.н., и т.н. Това са по-скоро онази синьо-зелено-лилава част от българското общество, която не е много голяма, но е много гласовита. Те се явяват втора опозиция на ГЕРБ. Това е най-опасното за ГЕРБ. Двете опозиции, които са тежко разделени и не се докосват една друга, защото няма нещо на света, което да събере на едно място Христо Иванов и Корнелия Нинова. Но тези две опозиции, дори да не се докосват, звучат синхронно. Осезаемо или не. И аз не случайно забелязвам, че част от политтехнолозите около ГЕРБ са започнали да ги делят. Ето, те казват, къде са Зелените, когато примерно БСП брани овцете, и т.н., и т.н. Въпросът е, че на няколко пъти се получава така. Ето, край стачката на Николай Колев – Босия. Край стачката на Николай Колев – Босия може да видите класическия архивен седесар там, разбира се, с много малки количества, извинете ме, може да звучи комично, при цялото ми уважение към всички, но там може да видите и съвременните либерали, които мнозина подигравателно наричат умни и красиви, а на Кольо Босия стискат палци и червени хора. Ето това е най-опасното за ГЕРБ, да се синхронизират двата типа опозиционни настроения – лявото и дясното, условно казано, стискайки ГЕРБ в опозиционен сандвич. От ГЕРБ ще зависи да преодолеят това.

Водещ: Дали липсата на прозрачност, което е евфемизъм на прикриването на нещата, няма да се превърне в катализатор на тези процеси?

Първан Симеонов: Най-големият проблем на властта е да се самозабрави. Защото тя живее много комфортно в момента. Тя живее привидно без опозиция или ако има опозиция, тя е толкова силна, че някак си в един момент силната опозиция стегне самата власт. И властта отговаря със силен отпор. Знаете, стягат се и двата лагера. Това донякъде успокоява управляващите и затова се появяват такива съмнение, дали пък тук не направиха лобизъм, дали пък там не помогнаха на някого, дали пък тука не затапиха прекалено много медиите, дали пък другаде не си позволиха прекомерен цинизъм. А това е най-опасното, загубата на мярка. Защото вие виждате, че когато загубиш мярката, то ще ти се размине веднъж, ще ти се размине втори път, но то се трупа. Пише се на една сметка и някога ще избие. А идват избори, идват европейски избори, идват местни избори. Може и други избори да идват, не знаем, за момента е по-малко вероятно. Но във всеки случай напрежението няма къде да се отлее. Можеш да се опиташ да пуснеш няколко контролирани играчи да канализират напрежението в удобни посоки, ама както се вижда, тези играчи също в един момент могат да излязат от контрол и да станат опасни за теб. Така че властта е изправена пред тежестта на собственото си износване. Това са вече близо 10 години. И прелестна власт да беше, и безгрешна да беше, ние българите сме доказали, че ще искаме новата и новата. А в конкретния случай властта не е много прелестна.

Водещ: А дали случаят с чумата сега не е една невероятна алегория? Една ирония на историята, повторение с това, което разказва в романа, спечелил му и Нобеловата награда, Алберт Камю – „Чумата“. В началото всичките не вярват, тя удря най-бедните квартали и в един момент вече няма граница между бедни и богати, между аристокрация и плебс, всичко е под чумата.

Първан Симеонов: Да, може би нямаше как с по-ясна грозна красота някак си да се случат нещата. Именно чумата е метафората за това, което може да се случи на това управление. Бацилите остават и чумните огнища, огнищата на политическа зараза, не сега, защото сега е юли, после ще бъде август, но наесен огнищата на политическа зараза могат да се слеят и тогава може да стане малко по-трудно за властта. Още повече, че обезболяващото европредседателство свърши. Все пак обаче нека не забравяме, че хората в настоящото управление са гърмени зайци. Много, много пъти на тях им се е случвало да очакват есени или зими, в които някакви облаци се сгъстяват, и много пъти са оставали сравнително сухи в бурите. Така че нека не бързаме. Едно, обаче, е сигурно, отдолу се трупа скърцане със зъби и търсене за нови опции. И това може да засегне не просто едни или други по политическия терен, а както току-що казахте вие, всички.

Цоня Събчева