Първан Симеонов: От днешна гледна точка най-очевидно е Борисов да се опита да си изкара мандата и да го оползотвори максимално

Първан Симеонов, изпълнителен директор на „Галъп Интернешънъл“, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

 

Водещ: След като влязоха изневиделица като тема на второто четене на републиканския бюджет и заеха по дискусии четири пъти повече време, партийните субсидии са на път да скарат малкия с големия коалиционен партньор и обидиха ДПС. Какво наложи да се обърне чак такова внимание на не до там важен проблем? Следва анализа на изпълнителния директор на „Галъп Интернешънъл“ Първан Симеонов.

Първан Симеонов: То, вниманието, беше заложено още преди няколко месеца, когато с промени в бюджетните регламенти бяха намалени партийните субсидии до 1 лв. на глас. Още тогава стана ясно, че това е временна мярка, защото предстои приемане на нов бюджет. Да не говорим, че това е мярка, която ще мине през бюджета, а не през тематичното законодателство за партиите. И още тогава стана ясно, че някои от партиите в Обединени патриоти са по-скоро против. Още тогава стана ясно, че ДПС е в двуяка позиция, позиция, която звучи като: „ние сме против, ама ако много настоявате, сега ще ви покажем един още по-лош вариант“. Така че повече от очевидно беше, че преди няколко месеца беше заложена тази бомба със закъснител. Очевидно ставаше дума тогава за кажи речи репресивна мярка спрямо основната опозиционна формация БСП и сега като че ли проявява известна милост към БСП.

Водещ: Защо субсидиите взривяват партиите?

Първан Симеонов: Защото как беше: винаги става дума за пари. Първо БСП очевидно се нуждае от пари, ясно е това за всички, които наблюдават отблизо политическият процес. После Обединените патриоти също явно имат нужда от тази субсидия, за да съществуват пълноценно. Не на последно място темата има взривоопасен характер поради факта, че политическата формация около Слави Трифонов „Няма такава държава“ или както ще се казва, защото доколкото разбирам, сега съдът не е съгласен с част от символиката на партията. Но тази партия също използва тази тема и на всичкото отгоре самата тема и безпартийната й функция, някак си без партийната й употреба си е взривоопасна достатъчно, просто защото в нея се пресичат две от най-не харесваните от българите неща – партии и капитал. Тоест тук се пресичат партиите и бизнеса, големите пари и голямата власт, и това по никакъв начин не се харесва на обществото. Между другото любопитно е – ние сме питали в месеците и съвсем скоро това ще излезе, ще бъде публикувано в книгата, която пиша в края на всяка година – „Годишникът на Галъп Интернешънъл“. Там ясно се вижда, че когато питаме хората: „искате ли да се намалят партийните субсидии“, те казват: „да, разбира се“. След това като ги попитате: „а искате ли бизнесът да плаща безконтролно на партиите“, те казват: „не, разбира се“. Тоест някак си идеята някой въобще да плаща на партиите, камо ли пък бизнесът, се приема изключително на нож. Ето това са взривоопасните компоненти на тази тема. Между другото тя издава един доста тревожен сигнал – обществото ни дотолкова не харесва партийната прослойка, че почват да се появяват едни антипартийни настроения, които понякога граничат и с леко антидемократични настроения, но това е цяла отделна и много дълга тема.

Водещ: Това, което направиха обаче вчера депутатите – те си вдигнаха партийните субсидии, но не премахнаха финансирането на партиите от бизнеса, как ще се отрази на обществените настроения?

Първан Симеонов: Това може само да задълбочи проблема. Още повече, че по всичко личи, че той ще бъде разглеждан отново. Такъв тип разглеждане на проблема обещава година след година в бюджетните процедури да се споменава отново темата. Плюс това в законодателните текстове, които регламентират дейността на политическите партии, също тази тема остава с въпросителна. Да не говорим, че тя е взета на въоръжение от различни политически сектори в обществото. Да не говорим, че ще дойдат пак избори сравнително скоро. Партиите вече почват да се готвят за тях. През 2021 г. има два избора, доста важни за страната. И всичко това обещава, че тази тема може би отново ще се появява. Ако междувременно няма някаква по-невидима договорка на високо ниво. Договорка, в която мнозина заподозряха основните политически сили и сега.

Водещ: Съществува ли правилно решение за определянето на размера на партийната субсидия?

Първан Симеонов: Първо, хубаво е да погледнем нещата от изследователска и донякъде от гражданска гледна точка. Хубаво е, поне според мен, да има публично финансиране за политическите партии и много сериозно ограничаване и контрол най-вече върху финансирането от страна на бизнеса. Каква е логиката за това? Логиката, просто казано, е по-добре обществото прозрачно да финансира само своите важни политически групи, групи по интерес, отколкото те да бъдат финансирани през лобизъм и задкулисие. Това е просто казано. Може да се каже и малко по-сложно. Партиите – това са структури на гражданското общество. Партиите имат за цел да обобщават наличните идеологии, интереси, виждания, възгледи, пристрастия на обществото и като се състезават на политическия терен – да печелят умовете и сърцата на хората, за да могат да превръщат своите идеи в някакви политики в името на това общество. Тоест обществото има интерес да съществуват такива групи, обществото има интерес те да са прозрачно финансирани и обществото го дължи така да се каже на себе си. Същото това общество, което харчи пари за най-различни други сфери, би следвало да може да харчи и пари за това да може ефективно политическите настроения на една или друга група да се изявяват. Те да имат възможност да имат свои медии, свои структури, сгради и т.н. Политическата сфера е важна обществена сфера като всички други сфери и всяко пренебрежение там е опасно. Защо е опасно? Защото, когато няма състезаващи се партии, когато няма състезаващи се идеологии, когато няма състезаващи се програми, когато няма състезаващи се ценности, съществува опасността състезанието да бъде заменено от единоначалие. Хората, говорейки за това колко лоши са партиите, много често почват да говорят колко добро е да няма едни такива каращи се партии, ами ако може един човек да поеме нещата. Всичкото говорене срещу партиите много лесно преминава в говорене срещу самата парламентарна демокрация. Всичкото говорене срещу партийното състезание и конкуренция, много лесно преминава в авторитарен уклон. А това е опасното в цялата тази история и затова е хубаво постоянно да се напомня, че финансирането на политическите партии е на практика възможност за обществото да изявява своите идеи на политическата сцена. Затова е важно и затова е важна тази тема за партийните субсидии.

Водещ: Господин Симеонов, защо без изключение партиите коментират размерът, но не и регламента как въпросната субсидия да се харчи, как да се отчита, как да се контролира?

Първан Симеонов: Защото в медийната, политическата и всякаква друга среда размерът винаги има сериозно значение. Много често когато става дума за пари, обикновено се пита: колко пари. А не по какъв начин да се харчат, къде да се харчат, с какви цели да се харчат. Това са нормални обществени инстинкти. Ние като общество също така извънредно и по моему ненужно много се питаме: кой. Когато трябва да питаме: защо, какво трябва да се направи, какъв е смисълът на нещата, ние всеки път се питаме: кой е авторът на дадено нещо, кой стои зад него, кой го финансира, забравяйки, че когато има обществена необходимост нещо да се случва, обществото ще си намери кой да го прави. Въпросът „кой“ винаги е второстепенен, но виждате, че е предпочитан. Обществото ни понякога си задава най-простичките въпроси и никой не може да му се сърди. Политиците са за това – да образоват доколкото може обществото. За сметка на това политиците като че ли оставиха обществото с усещането, че се случва някаква договорка. И честно казано, възможно е. Аз не вярвам това да е чак договорка между БСП и ГЕРБ, но напълно възможно е някак си Обединените патриоти да са послужили като онова звено, което да прокара това междинно решение – нито 11, нито 1 или 0, ами 8, който на следващ етап може да стане по-малко, повече, един Бог знае. Но всеки случай патриотите имат нужда от някаква субсидия. БСП има пък почти отчаяна нужда, те имат сериозен интерес от това. А ДПС е в позиция, че може така с леко самодоволство да гледа този дебат и да внася допълнителен смут между тях. ГЕРБ между другото също имат полза от субсидия, каквото и да говорят, но в по-малка степен. Защото първо те са във властта, има от къде да си набавят допълнителни средства, второ – ГЕРБ са все пак поспестили малко повечко пари, по всичко личи. Така че различават се тук интересите на основните политически сили, но горе-долу като ги сумираме се получава, че те имат интерес от ето това средно положение, което беше постигнато. От чисто идеологическа пропагандна гледна точка – от това могат да се възползват протестни играчи, играчи, които се позиционират в нишата „срещу всички“, срещу статуквото въобще – например Слави Трифонов и прочие, и по всичко личи, че това започва да се случва.

Водещ: А какви сценарии и договорки се разиграват и в парламента, и в политическите среди? Кой срещу кого, и за какво е?

Първан Симеонов: Това е калкулацията. Тази инвентаризация на интереса на политическите сили, която направихме сега заедно с вас, горе-долу може да подскаже и какъв е бил патоса на разговорите. Не знам, дали беше спазен правилника при цялата тази история, много съмнително ми се струва това.

Водещ: Да, не е спазен.

Първан Симеонов: Във всички случаи подобен тип процедури намаляват без друго не големия авторитет на парламентаризма у нас. Но пак казвам – възможен е един позитивен прочит. Позитивният прочит гласи: в едно нормално демократично общество такива неща не би трябвало да ни учудват. В едно нормално демократично общество не би трябвало водещата политическа сила да се опитва да постига такава служебна победа над основната си опозиция – да я лишава от пари. В едно нормално демократично общество водещата политическа сила трябва да мисли въобще за демократичния ред и да предпочете наистина по-ясно публично финансиране на политическите сили. Това е позитивният, може би наивния прочит. А има един крайно прагматичен и това е, че политическите сили вкупом осъзнаха своят интерес и нещо се разбраха.

Водещ: А като се абстрахираме от субсидиите – какви сценарии на прегрупирания се наблюдават? Кой с кого играе и за какво?

Първан Симеонов: Първо и най-важно – Борисов категорично и партия ГЕРБ са в нов етап – етап на по-висока увереност. Това се дължи на поне три фактора – спечелените европейски, спечелените местни избори и по всичко личи не лошата за Борисов среща с Доналд Тръмп. Всичко това кара партия ГЕРБ, въобще властта в нейното политическо и в нейното икономическо измерение, защото нека не забравяме, че голяма част от нещата напоследък се говорят от бизнеса. Властта мина в нещо като настъпление. Какви ли не предложения се появиха: първият ден на болничния, регистрационните режими на Airbnb, вдигането на местни данъци и такси. Всичките тези неща се дължат на простото обстоятелство, че ГЕРБ победи и това ги прави много по-уверени. Друг е въпросът, че техните най-големи грешки са идвали точно тогава, когато подценят обществените опасности. Помните как подцениха общественото мнение, обществената реакция, пробваха веднъж да заметат преференциите, пробваха веднъж да заличат едни дългове на мюфтийството, Апартаментгейт е признак на същото, тоест на леко политическо самозабравяне. Борисов обаче явно има все пак рецептори и както виждате, той отстрани един от своите министри. Между другото доказателство, че Борисов е в нов по-уверен етап е фактът, че той може да си позволява да отстранява министри по своя си програма, а не под натиска на конкретни обстоятелства или скандали, както винаги е било. И чухте онзи ден тона на Борисов в една от основните търговски телевизии в страната, такъв Борисов отдавна не бяхме чували. Всичко това свидетелства като става дума за пренареждания, за прегрупиранията, че властта е в нов етап, спокоен за мандата си и спокоен за това, че няма да има мощна обществена реакция. Второто много важно обстоятелство –  „Атака“ бавно преминава към опозиционна дейност. „Атака“ са добри в това. Знаете, че те често към краищата на мандатите успяват да се препозиционират и да влязат в опозиционна роля. Това е и удобната за тях роля, това е живителната за тях роля. Не знам този път дали и доколко ще успеят, но това се наблюдава. Това, което също е много важно да се отбележи – БСП все по-често адресира реална или потенциална колаборация между ГЕРБ и ДПС. По-рано БСП не говореше така, Корнелия Нинова не говореше така. А сега Корнелия Нинова всеки втори ден директно казва на ДПС – вие сте заедно с ГЕРБ. И това все по-често личи. Още повече, че не го казва само БСП. На всичкото отгоре в политическото пространство се появяват два нови фактора. И двата на вълната на протестното, на вълната на антистатукво говоренето – това са Слави Трифонов и Мая Манолова, които създават свои политически мрежи, макар при Мая Манолова по-скоро да става дума за мрежа за застъпничество. Тя има своя политически потенциал. Това създава евентуално нови шансове в протестното лявото пространство, възможности за отваряне на лявото пространство към центъра и дори към десницата, както се видя, че може Манолова. В същото време появата на Слави Трифонов отваря нови шансове за евентуални политически сътрудничества в различни политически сектори за следващия мандат – тогава, когато предполага се, че патриотите може да не са в толкова добра политическа форма вече. Едно от най-важните неща е именно тяхната съдба. Много е любопитно да се види, дали патриотите ще успеят да запазят положителната инерция от този мандат. И най-важното е да се види, дали ВМРО ще успее да запази тази положителна инерция. Защото като си говорим за прегрупирания, може би пропускам някои неща, но се опитвам всички да ги обхвана. Едно от нещата, които задължително трябва да споменем, е, че вътрешновидовата битка в патриотите за момента се печели от ВМРО. ВМРО беше третата политическа сила там преди години като величина, сега е първата и основната. И трябва да се наблюдава дали ВМРО ще успее да запази шансовете си за самостоятелно влизане в парламента, нещо което направи с Европейския парламент. Припомнете ми, ако нещо пропускам, но май това са основните новини на политическия терен. Разбира се, голяма част от тях не са новини, те се развиват плавно. Но е важно да ги отбележим на този етап.

Водещ: Като направим равносметка, теглим чертата – възможни ли са предсрочни парламентарни избори? Започват да ги очакват след март месец. Появяват се такива коментари, анонси и така нататък.

Първан Симеонов: Вижте, логиката казва, че са малко вероятни. Обаче не всички неща в България се развиват според логиката. След победите на ГЕРБ в европейските и в местните избори, постигнати по един или друг начин, понякога по доста друг. Но ГЕРБ все пак успя да се укрепи и какво да ви кажа, не вярвам Борисов да държи да напуска поста за трети път. Едва ли. Напротив. По-скоро виждам настървения и постоянно се споменава „Балканския поток“, почна да се споменава АЕЦ „Белене“. Струва ми се, че Борисов е започнал повечко да мисли за своето място в историята, така да се каже. Нищо от това не ми прилича на предсрочни избори. Напротив – прилича ми на опит Борисов да се възползва максимално от оставащите по-малко от две години мандат, за да остави добра следва и да си остави отворени всички врати за след това. Защото както се вижда, не му е особено лесно, особено при наличието на силна президентска фигура, която поне засега не губи рейтинг и видимо изнервя управляващите. А в 2021 г. предстои и президентски избор, който ще бъде също много важен за партията на Борисов. Така че освен, ако нещо не изчисляват на тема „сами да си предизвикаме предсрочни избори, за да ни е по-лесно да ги спечелим“, по-скоро не виждам перспектива за предсрочни избори. Пък и всичките такива гадаения дали Борисов ще направи някакъв хитър ход, обикновено са се проваляли. Борисов досега не е правил кой знае колко хитри ходове, напротив – прави най-очевидните ходове. Според мен от днешна гледна точка най-очевидно е да се опита да си изкара мандата и да го оползотвори максимално.

Цоня Събчева