Първан Симеонов: Партиите не се карат по съществените въпроси, те се карат за повърхностните

Първан Симеонов, изпълнителен директор на „Галъп интернешънъл“, в интервю за „Метроном“, седмичния обзор на Радио „Фокус“

Водещ: Тези дни станахме свидетели на поредния рунд от двубоя президент срещу премиер, който би могъл да се озаглави и така: „Генерал срещу генерал“. Започната чрез медиите, задочната среща приключи с разминаването в тоналностите на цигулките на премиера и президента. И докато Борисов потърси примирие с израза, че не трябва да се слушат беквокалите, то президентът натисна газта под мотото „не може да има разбирателство в името на корупционния комфорт на управляващите“. И като продължение той свиква в понеделник заседание на Консултативния съвет по национална сигурност именно на тема „Необходими законодателни мерки за противодействие на корупцията“. И така, генерал срещу генерал – кой води. Очакваме анализа на Първан Симеонов, изпълнителен директор на „Галъп интернешенъл“. Какво ще се случи, г-н Симеонов, след като държавният глава излиза от задочния чрез медиите дебат с министър-председателя и го официализира на институционално равнище, но този път пред медиите, чрез Консултативния съвет?

Първан Симеонов: В дългосрочен план конкуренцията между Борисов и Радев ще продължи. Това се дължи на простия факт, че това са две от най-популярните политически фигури в България и това означава, че те ще влязат в конкурентен режим по един или друг повод, дори може би някога и по повод избори. Но струва ми се, че в краткосрочен порядък, сега, в идните седмици и месеци, по-скоро има предпоставки конфликтът да не е толкова остър. А и тази предпоставка – аз имах възможност да споделя точно с „Фокус“ – тази предпоставка са съдържа в простия факт, че и Борисов, и Радев по-скоро като геополитически възгледи са наистина в една тоналност, както Борисов каза. Така че мен ако питате, перспективата е следната: в близките седмици и месеци би трябвало да има известно оталагане на напрежението, още повече, че т.нар. „беквокали“ малко намалиха децибелите – Цветанов се извини, а пък Антон Тодоров беше тежко дискредитиран. Но в дългосрочен план конкуренцията между Борисов и Радев ще остане, дори отношенията между тях да са топли. Те очертаха нещо като Втора камара на българския политически живот: „Ние с Радев – държавници, а пък всички останали – беквокали“. Така го обрисува Борисов и така ще се запечата в съзнанието на мнозина.

Водещ: Какви са вашите прогнози, какво ще се случи в понеделник на Консултативния съвет?

Първа Симеонов: Аз предполагам, че този Консултативен съвет, както всеки един Консултативен съвет при президента, ще има за пред медиите по-скоро ролята на обезболяващо, а същественият дебат ще тече вътре. Очаквам добре подготвени изявления за политическо позициониране – такива, каквито президентът показва постоянно. В същото време не очаквам някакви гигантски развръзки на този Консултативен съвет, защото все пак той няма някакви огромни правомощия. Това, което със сигурност може да се каже от днешна гледна точка, е, че и президент, и премиер ще се опитат да намалят напрежението, което се създаде.

Водещ: Възползва ли се президентът от инерцията на започналата от БСП атака по назначенията от ГЕРБ?

Първан Симеонов: И да, и не. Донякъде даже е учудващо, че президентът влезе в този дебат за назначенията и ги назова, но очевидно това ще бъде неговата тактика. Той иска да влиза в близък бой, иска да се занимава и с неща, които на пръв поглед не са точно президентски, защото знае, че президентската роля е малко по-тежка, малко по-дипломатична, с малко по-тържествен характер, не се влиза току-така в тия ежедневни политически дебати. Но президентът влезе и явно това се очертава неговият стил. Явно има енергичност, с която ще трябва да свикваме, и очевидно за него атаката е най-добрата защита – колкото и банална да е тая военновременна лексика, но е факт. Така че той се намеси в този дебат и във връзка с това, наистина в известна степен използва инерцията, която БСП вдигна. БСП, пък, на свой ред използва един вътрешногерберски проблем. Ако трябва да бъдем откровени, това е по-скоро издънка от страна на ГЕРБ, нещо, което те сами си направиха, а БСП даже първите няколко дни не можа да се възползва пълноценно. Но по-големият печеливш от това е не президентът, а самата БСП, по три причини. Първо, най-накрая направи пробив, сменена е малко плочата, защото това беше едно и също – те се замеряха с пресконференции и контрапресконференции на една и съща тема, а именно „Вие сте корумпирани“ и другите им отговаряха „Ами, и вие сте корумпирани“, което доведе до зацикляне. БСП се нуждаеше от пробив и този пробив е именно във факта, че те вече заговориха за местната власт. Местната власт е сърцето на ГЕРБ. Там, като стреляш, стреляш опорния им крак. Друга причина, поради която БСП трябва да се радва, е точно това пакетиране с президента. Защото знаете, че президентът не е точно БСП. За него гласуваха и доста не-БСП хора. Отделно от това, президентът доста се еманципира в последните месеци и за БСП е добре, когато се окаже в един лагер с президента, защото това й дава допълнителна енергия. Президентът все пак е най-популярната политическа фигура в страната. Тук ГЕРБ им помогнаха, защото биейки се с президента, изтласквайки го към фланга, внушавайки му „Ти не си център, центърът е Борисов. Ти си фланг, ти си ляво крило“, те го пакетираха с БСП и това е добре дошло. И третата причина, поради която БСП печели известни ползи – просто се наслоиха няколко конфликта. Няколко конфликта, в които поредица медийни грешки или пък недоглеждания доведоха до неудобна за управляващите ситуация. Знаете и въпроса с Антон Тодоров, и престрелката на президента и премиера, и назначенията в хасковския случай. Разбира се, извън всякакво съмнение е, че оттук нататък тая тема ще се банализира, всеки ще започне да намира някакви назначения – от Брегово през Каварна до Габрово и Хасково. Вероятно няма да остане скоро населено място, за което да не се говори. Ще се говори и в двете посоки – и БСП ще се оказват лошите, и ГЕРБ ще се оказват лошите, но във всеки случай ГЕРБ може да пострада повече, просто защото в момента има повече местна власт.

Водещ: Г-н Симеонов, не съвпадна ли обаче атаката на БСП по време и с действията на президента Радев? Случаен ли е този синхрон?

Първан Симеонов: Съвпадна, точно това съвпадение на три случая – Хасково, Антон Тодоров и престрелката президент – премиер, нагнети това напрежение. Имал съм възможност и във вашия ефир на няколко пъти да кажа, че такъв ще бъде този сезон, той ще бъде буря пред затишие. Затишието би трябвало да очакваме по време на европейското председателство, когато долу-горе всички ще пазят някакво приличие – предполага се, докато през този сезон ще има буря, просто защото има ярък антагонизъм. Има ярка опозиция, тя преследва своите цели, създава скандали, за разлика отпреди година-две, когато ярка опозиция в лицето на БСП нямаше. И още нещо – такива са политическите вкусове на времето. Цени се яркото, това, което се котира в социалните мрежи, силно медийното, крещящото. Цени се повече разказа, а не случката и затова виждате, че разказвачите са на преден план – Антон Тодоров, Александър Симов, Тома Биков, Елена Йончева. Журналистите изпъкнаха, а не толкова автентичните политици, и ми се струва, че това не е нито добро, нито лошо, а най-вече нормално.

Водещ: Дали залогът от междупартийното и междуинституционалното напрежение, на което станахме свидетели през тези дни, не е в крайна сметка решението кой да определя антикорупционния орган – президентът или парламентът, и дали това няма да е ябълката на раздора и в понеделник на Консултативния съвет?

Първан Симеонов: Следващата ябълка на раздора ще е това. Всъщност, от известно време насам тези две визии се сблъскват и моето очакване е в крайна сметка да се намери някакъв междинен вариант – това е разумното политическо очакване, а какво ще се случи, един Бог знае, но политическият анализ натам води. И ме се струва, че този компромисен вариант го мисли Борисов. Това е любимата поза на Борисов, любимата му роля: карат се две страни и най-накрая той се появява, помирява и разсича възела. На мен ми направи впечатление една изпусната негова реплика преди още месеци, той каза: „Абе, ние всъщност вече сме се разбрали с Радев антикорупционният орган да е при него“, с което той направи нещо много просто – той някак си присвои Радев от Корнелия Нинова. Спомням си добре, точно тогава той някъде и за първи път каза „Абе, ние с Радев сме над останалите“. Такава игра ще играе Борисов в случая. Съзнавайки ясно конкуренцията с Радев и това, че Радев е опасен за него, той ще се опитва да поддържа добрите отношения там. Той винаги така прави – най-опасните гледа да държи най-близко. А в същото време, пак казвам, с оглед на предстоящото европейско председателство, и не върви да се карат много-много. Така че аз лично очаквам да търсят някакви компромисни варианти, комбинация от двете визии за този Антикорупционен закон. Но във всеки случай, Консултативният съвет ще бъде завръзка и далеч не развръзка по този казус, т.е. този казус тепърва ще започва.

Водещ: Да, защото ако са се разбрали премиер и президент, защо тогава в проекта на Министерския съвет парламентът избира конституционния орган? Нещо не му виждам разбирането.

Първан Симеонов: Предполагам, че известно време ще се нагнетява това напрежение и ще се сблъскват визията на БСП и визията на управляващите, и в крайна сметка може да се намери компромисна визия. Обикновено така става напоследък в българския политически живот, като целта на премиера винаги и една и съща – да намери изхода, решението, да развърже възела или даже да го разсече. Предполагам, че точно в подобна роля ще се опита да влезе.

Водещ: Защо изведнъж се сгъстиха толкова събитията? Дали не се гони една по-далечна политическа цел? Започнаха спекулации с това, че президентът щял да прави партия, че може би ГЕРБ щял да се разцепва. И кой стои зад гоненето на тези цели?

Първан Симеонов: Аз не смятам, че са се сгъстили много събитията. Сгъсти се много говоренето. Пак казвам, живеем във времена, в които говоренето е по-важно от действането, явно. Те не се карат по съществените неща, те се карат за повърхностни неща. А нито една от основните партии в парламента, нито Слави Трифонов, нито президентът Радев, т.е. основните политически дейци по терена, нито един от тях не говори много активно за прословутите реформи. Под „реформа“ винаги разбирам едно просто нещо – по-ефективно харчене на пари. Никой не говори за това. Напротив, даже основната опозиция в парламента иска харчене на още повече пари, защото е лява опозиция. А малцина са тези, които говорят за реформа в съдебната система, за по-бърз процес, за по-ярки осъдени лица, ако щете. Някак си видяхте какво стана с Висшия съдебен съвет – там, където се очакваше много да се скарат, те не просто не се скараха, ами почти не чухме за това. Така че по съществените неща те нямат противоречия – не просто управляващи и опозиция, ами всички по терена. Кандидатът за основна опозиция – Слави Трифонов, също звучи социално-популистки, той не звучи реформаторски. Така че аз не смятам, че са се сгъстили много събитията. А що се отнася до текущия дебат – ами вижте, когато става дума за военни сделки, винаги има потенциален скандал. Това са сделки, в които всяка държава си отстоява интереса, сделки, в които са замесени милиарди, сделки, които засягат геополитика – това е гарантиран скандал. Дори да нямаше различия във визиите на тема коя марка и т.н., пак щеше да има скандал. Т.е. аз тук не се притеснявам повече. Пък и, пак казвам, отвъд самолетите, и Борисов, и Радев, а и военният министър Каракачанов са точно в една и съща геополитическа позиция: балансирана, без крайности, геополитическа позиция, която се харесва на българите. Не е както в предишния случай – Плевнелиев да говори прозападно, а Борисов да говори балансирано. Нищо подобно, и тримата говорят в една тоналност наистина – той, Борисов, това му каза. Така че драма няма. А що се отнася до спекулациите дали Борисов си владее партията – да, тези спекулации намират поводи, просто защото Борисов като че ли все повече страни от вътрешнополитическия живот, оставя това усилие на Цветанов и ще зачестяват тези спекулации. За момента аз лично не вярвам да има разлом между партията и Борисов, не го вярвам, но има предпоставки някога да се случи. А що се отнася до президентската партия – твърде, твърде рано е да се говорят подобни неща. Едно е сигурно обаче – че около президента се събра наистина много солиден политически капитал и очевидно той е нетърпелив да инвестира този политически капитал. Затова и мнозина измислиха опорната точка, че той ще прави партия. За момента това е само опорна точка.

Цоня Събчева