Първан Симеонов, политолог: Брюкселският жаргон не е привлекателен, масовият вкус е към ярки и категорични личности

 

25 дни преди официалния старт на предизборната кампания картата за Евровота започва да придобива очертания, след като ГЕРБ и СДС обявиха своята листа. „Не че сме идеални, но по-добри все още няма“ – така премиерът се обърка към кандидатите. Кого българският избирател ще припознае като годен да влезе в Европейския парламент и коя ще се окаже печелившата предизборна стратегия? Темата коментираме с политолога Първан Симеонов в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“.

 

Водещ: Г-н Симеонов, изненадахте ли се, очаквахте ли да бъдете изненадан от листата, която видяхме вчера и на какво се залага с нея?

Първан Симеонов: Всъщност ГЕРБ изненада като не предложи изненада. На фона на скандалите около г-н Цветанов и на вътрешните пререкания в ГЕРБ за листите, които личаха в дните и седмиците преди това, се очакваше наистина по-оригинален ход. Но всъщност ГЕРБ залага на познатото и това в известна степен е по-малко очакваният вариант, защото се очакваше някаква форма на креативно излизане от ситуацията. Напротив – г-н Цветанов водеше и самата церемония. Преди няколко дни си позволих да кажа, че това, че г-н Цветанов остава председател на щаба може да се превърне ахилесова пета в имиджов план за ГЕРБ, защото опозицията ще припомня това и защо той вчера не успя да даде отговорите по технологията на придобиване на тези апартаменти. И ето, че само 3 дни по-късно тази прогноза се сбъдва. Г-н Цветанов води церемонията, което означава, че той отново е в светлината на прожекторите във връзка с предстоящите за ГЕРБ избори, тоест метафората „Цветанов прави избори“ остава валидна. Тъй че няма изненади дотук, макар аз лично смятах – от гледна точка на политическия анализ – че по-удачно за ГЕТБ е да покаже по-ярка, по-свежа листа. ГЕРБ залагат на един успешен европейския отбор – това също има своята логика.

Водещ: Казвате, опозицията ще използва всичко, което може. В случая от последните събития – съвсем без изненада. Борисов вчера призова да се избягва езика на омразата при целия предизборен процес. Ако приемем, че ГЕРБ ще заложат на по-разумната страна, повече сдържаност, повече избягване на дребните теми, както те биха ги приели, коя ниша ще заеме БСП в случая?

Първан Симеонов: Очевидно е, че ГЕРБ отново залага на идеята за позитивна кампания. Кампания от типа „Вижте какво направихме“. Очевидно е също така, че в тази ситуация БСП ще залага на по-скоро нападателна кампания, по-тясно ориентирана кампания и  вероятно по-негативна. Това са класически роли за управляващ и опозиция. Но има едно голямо „НО“. И в България, и в целия Западен свят в момента има нещо, което за кратко се нарича консервативна вълна или популистка вълна. Духът на времето е такъв – малко по-протестен, иска се ревизия на досегашните модели. И този брюкселски европеиден език не привлича особено много.  Тоест, с този тип говорене, което вчера чухме и в речта на г-жа Мария Габриел, ГЕРБ залага на позната формула, но не бих казал, че в момента това е най-привлекателната формула за масовия вкус. Масовият вкус, особено в Европейски избори , търси да изрази мнението си спрямо текущите управленски модели – не само в България, а и навсякъде в Европа. И обикновено, особено на фона на всичко, което се случва в Европа, е настроен малко по-радикално, малко по-протестно, малко по-консервативно. Търси и личности. Това е вкусът на времето за добро или зло. И по тази тема някак си БСП също ще заложи. БСП ще говори най-вече през личности, докато ГЕРБ ще рекламира европейският отбор. Защото, съгласете се, че сравнението между г-жа Йончева като водач на листата БСП и г-жа Габриел като водач на листата на ГЕРБ показва, че при г-жа Йончева има повече яркост, от която пък ГЕРБ като че ли съзнателно сега се отказва като политически стил. Доста любопитно решение на ГЕРБ, на политехнолозите от тях, това е да заложиш на познатото, да не сменяш отбора, когато побеждава. Пита се обаче дали това не прилича донякъде на онзи ход с г-жа Цачева, когато отново по същата логика – „Ето, ние правим, ние побеждаваме, ние не променяме отбора, ние сме успешна партия, следователно да сложим партиен човек, а не някаква креативна непартийна кандидатура“. И си спомняте тогава как завърши всичко това. Да не би се да се окаже, че ГЕРБ правят същия ход във времена, когато се търсят непартийно, протестно ориентирани и малко по-радикални кандидатури и най-вече ярки личности, те залагат на още от същото. Да видим.

Водещ: Може ли пък да се окаже печеливш ход в случая? От вчерашния ден усетихме една увереност, особено от Борисов, че конкуренция едва ли не няма, никой от досега споменатите имена не се припознава като такъв – имайки предвид тази увереност, това привидно спокойствие може ли в крайна сметка то да се пренесе и на избирателя в един момент?

Първан Симеонов: Всъщност това е сърцевината на изборната стратегия, която ГЕРБ показва – спокойствие, над нещата, ние побеждаваме, познавате ни, работим, има резултати. Вероятно се очаква и добри новини да дойдат откъм Шенген, вероятно може да се очакват и добри новини за  инвестиции в автомобилни заводи, ако разбира се те не отидат някъде другаде. Вероятно може да се очаква и някакво премисляне, преосмисляне на мониторинговия механизъм в България. Ще идват вероятно европейски лица тук. Тоест, ГЕРБ ще се опита да направи продължение на Европредседателството – в този дух да изгради кампанията си и няма съмнение, че българите възприеха Европредседателството добре. Борисов се опитва да направи тази кампания свое продължение, защото знаете, че Борисов в момента е преди всичко външен представител на България, не толкова човек, който се занимава с вътрешната, оперативната политика. И този външен устрем на българската външна политика някак си той го направи видим и в листата, която изглежда много европейска, много наднационална. Тоест, тактиката на Борисов е логична. Големият въпрос обаче е с Цветанов начело дали нещата ще продължат по същия начин вече, защото пак казвам – той няма отговор на сериозните въпроси, които бяха подминати с реплики като „Следващия въпрос“ и т.н. И, разбира се, другото голямо питане е дали някак си тази листа не звучи прекалено брюкселки, включително буквално с фамилните си имена, от които някак си Борисов даже се опита да избяга вчера, казвайки, че от където е жената, от там е и родата. Много любопитно е включването на Лиляна Павлова в този ред на мисли. Очевидно е, че нейният принос за Европредседателството е оценен. А 7-то място, на което тя се намира е малко любопитно, защото вероятно се очакваха по-челни лица. Но истината е,  че Лиляна Павлова на по-задни места в листата вероятно ще бъде принудена да работи още по-активно. И това 7-о място означава, че ГЕРБ разчитат на поне 7 места, всъщност аз ги чувам да казват 7, 8 или дори 9 места. И ако говорите за увереност, това поставяне на Лиляна Павлова, в така да се каже дъното на избираемата част на листата, показва увереност. Още повече възможно е г-жа Мария Габриел да продължи после за еврокомисар и листата с едно място нагоре да се качи. Всъщност, най-любопитното е дали ГЕРБ ще назначат преференциално допълване на листата през, така да се каже и преференциален вот нейното подсилване. Тогава наистина ще стане интересно. Да видим.

Водещ: Традиционно се фокусираме върху двете основни партии – ГЕРБ и опозицията в лицето на БСП. От ГЕРБ обаче заподозряха силни удари, очаквани от дясно. Ще има ли сериозни такива и изобщо могат ли да не окажат фатални в един момент?

Първан Симеонов: Много пъти сме имали възможност с вас да говорим, че за ГЕРБ червената опозиция не е толкова опасна, защото те не делят едни и същи гласове. БСП се сражава с ГЕРБ. И по този начин и БСП, и ГЕРБ се мобилизират. Но в гърба на ГЕРБ има друга опозиция – синята опозиция, която е доста по-малка, но доста  гласовита и има едно поле на дясномислещи хора в България, които биха се чудили дали ГЕРБ, или либералната десница, тоест „Демократична България“ и формациите в тази мрежа. За тези гласове наистина става борба, защото те са малко, но в един момент могат да се окажат решаващи. Нещо подобно се случи и на изборите през месец март 2017 година. В този ред на мисли много хитър е ходът на ГЕРБ с включването на СДС в листата, макар – пак да казвам – едва ли това добавя яркост в тази листа, точно обратно. Но във всеки случай СДС е марка и включването на ярък атлантик – така да се каже – е точно в този контекст – „Да кажем на този десен избирател избери нас, защото ние сме ефективната опция срещу БСП, срещу източните сантименти в България. Прозападът сме ние и сме ефективни, защото онези малките няма да влязат.“ Всъщност за онези малките синята опозиция трябва да внимава сега повече, защото се вижда, че те се канят да привлека и „Движение България на гражданите“, с което могат да набъбнат в известна степен, а и Радан Кънев е доста ловък анализатор, а и политик. Човек с доста точна преценка на политическия процес. И не на последно място и най-важно – струва ми се доста по-прагматичен, а на либералната десница много често й липсва прагматизмът. Тя изпада в една наивност, която е несъвместима с политиката.

Водещ: Споделял сте неведнъж мнението -малките партии придобиват по-голяма тежест във време на избори. Виждаме вече всички, всякакви познати и непознати малки формации кръжат около по-големите такива. Отговорихте ли си на въпроса какво печелят големите в случая и защо те са там? Може би за един допълнителен цвят, може би допълнителна сила срещу опозиционни сили ?

Първан Симеонов: Мисля, че стана току-що дума за това. Смисълът в появата на СДС в листата на ГЕРБ е очевиден. В такива моменти обаче ясно проличава нещо друго. ГЕРБ като че ли отказа да отговори на общественото търсене в този точно политически момент. В момента в България текат най-общо казано процеси на ревизия на това що е Европа и що е Запад. Имахме едни сравнително ясни представи, но те напоследък доста се разколебаха. И много хора у нас започнаха да казват „ Има и други възможни варианти на Запада, и друг възможен Европейски съюз. Виждате какво става в НАТО – а защо не се сработваме с Русия“ – това самият Борисов някак си го казва. Тоест, тече един патос в българското общество. Малко по-популистки го наречете, консервативен биха го нарекли някои или националистически патос, който казва „България трябва да премисли всички тези табута, които ни се налагаха в последните десетилетия.“ ГЕРБ обаче като че ли отказва да прави това. Прави ярка атлантическа листа, прави ярка брюкселска листа и по любопитен начин ГЕРБ опразва една ниша – ниша за хора, които трудно биха гласували за Корнелия Нинова, но някак си не биха гласували и за г-жа Габриел, г-жа Майдел  и т.н. Това е т.нар. консервативна ниша в България, която в момента е по-скоро виртуално пространство. Но няма как да не сте я забелязали в социалните мрежи или в параполитическите кръгове около ГЕРБ. И това, което аз забелязвам, е че тези кръгове останаха недоволни от листата, която ГЕРБ нареди. Тази консервативна общност от институции, мислители, агенции и даже определени видни фигури в кабинета на ГЕРБ като че ли си представя един по-орбановски тип ГЕРБ. Неслучайно седмици наред преди скандала с апартаментите медии, които познават структурата на лагерите около и в ГЕРБ, течеше полемика какъв тип да е листата – дали да е точно такава брюкселска, или пък листата да заложи точно това на този пипер, на тази подправка – консерватизъм, Орбан, Качински, новият прочит, който може да има в Европа след 26 май, когато се очаква всякакви такива партии да влязат. И за мен най-любопитно е да видя тези настроения как ще се материализират. Защото те останаха незадоволени. А пък са новото най-интересно място по политическата карта.

Водещ: Да. Предстои да видим ще има ли запълване и на тази ниша. От друга страна, обаче стоят обществените нагласи. Преди като че ли българският избирател разбираше изпрaщеното на хора в Европейския парламент като някакъв вид награда, почивка дори. Промени ли се този начин на мислене? Разбираме ли защо всъщност пращаме хора там и с каква цел?

Първан Симеонов: Голяма част от дебата за Европейските избори точно и за това се измества към вътрешната ситуация. Няма какво да се сърдим на хората. На тях не им се говори много за Европа, говори им се за България. Даже – да ви кажа откровено – всъщност на тези избори в сравнение с предишни Европейски избори ние повече ще си говорим за Европа заради всичко, което казахме. В България се случват точно нещата, които се случват и в момента и в Европа. Консервативно срещу либерално, Изток срещу Запад – всички тези неща. В този ред на мисли, според мен ще спечелят онези, които в тази тоналност, която от няколко минути описвам – малко по-отдалечено от брюкселския жаргон. А хора, които говорят повече за България – повече ярко, повече критично. Това в момента като че ли се търси и ми се струва, че такъв тип кампания ще видим, за добро или лошо. И на мен ми се иска повече да си говорим за Европа, разбира се, но от политиците зависи да направят Европа интересна.

Водещ: Казвате, говори им се повече за България. Има обаче едни други настроения, че хич не им се слуша за поредния „апартаментгейт“, поредния скандал, или иначе казано – поредната драма, която ще остане неособено ясна и разрешена. В такъв случай – нито Европа, нито вътрешна политика – какво?

Първан Симеонов: В такива моменти обикновено се отваря търсене за нещо генерално ново. В България сме го виждали много пъти. За тези избори ми се струва късно – да видим, но ако такова генерално ново не се появи, не е изключено трите почивни дни да се окажат по-интересни от Европейските избори. Това е едно общо погрозняване на политическия процес, което много пъти сме наблюдавали. То обикновено завършва с контролираната или не до там поява на някой нов политически фактор в страната, например.

Виктория МЕСРОБОВИЧ-КУВЕНДЖИЕВА