Първан Симеонов, политолог: Най-любопитното при местните избори ще бъдат балотажите, на които ще се наблюдава прегрупирания на електорати, а не на политически централи, което е по-важното в политиката

Първан Симеонов, политолог в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“ с обобщение на политическия сезон

Водещ: Г-н Симеонов, кои са ключовите събития, които белязаха политическия живот  през този политически сезон?

Първан Симеонов: При всички положения едното от тези събития са европейските избори, които се превърнаха в потвърждаване на доминацията на Борисов и вътрешнопартийно, и външнопартийно. Другото събитие е сделката за самолетите F-16. И разбира се, едно от важните събития, макар и не пряко политическо, което започва сега- изборът на нов главен прокурор. Но по всичко личи, че това ще е тема за следващия политически сезон. Ще пропусна нещо, но във всеки случай едва ли има по-важни събития в един политически дневен ред от геополитическото и от изборите. Затова тези две събития откроявам.

Водещ: Сделката за F-16 ще се прехвърли в другия политически сезон?

Първан Симеонов: Обсъждането по тази сделка, може би да, но посоката ми се струва ясна, което разбира се не означава, че полемиката няма да продължи.

Водещ: С вас сме говорили за обществените нагласи – имаше ли положителни периоди, за да се обърнат нагласите преди предстоящите местни избори?

Първан Симеонов: Всъщност, сега сме в малко по-комфортен момент за управлението, защото винаги когато са отминали победоносни избори, има един период, в който масовото съзнание донякъде по инерция, донякъде с конформизъм, следва победителя. Местните избори обаче са различен тип избори, а и в управляващата партия, въобще в управляващата конфигурация има доста промени. Затова и местните избори ще бъдат изключително любопитни, в никакъв случай не може да се каже, че те са предварително известни като резултати. Още повече, че и г-н Цветанов го няма. А и на миналите местни избори ГЕРБ победи с изключително добри резултати, което означава, че е изправен пред необходимостта отново да постига висок резултат, за да прескочи летвата, която сам си поставя преди 4 години. И на всичкото отгоре на местните избори знаете, винаги има надпревара на интерпретации – всеки се мъчи да намери някъде някаква победа, дали е пробил, дали е взел знаков град, дали противникът е намалил подкрепата си. С две думи местните избори са съвсем различен тип избори. И сега играта започва отначало.

Водещ: А очаквате ли Цветан Цветанов да се появи като политическа фигура преди местните избори или окончателно, според вас, той е приключил с политиката?

Първан Симеонов: В политиката нищо не е окончателно. Както се вижда, политически фигури от 90-те години изведнъж се появиха в ярката политика. Но струва ми се, че по-скоро г-н Цветанов за момента най-вече ще стиска палци резултатът на ГЕРБ на предстоящите местни избори да не е толкова добър, колкото на предходните, защото тогава ще има възможност да каже: „Ето, вижте сравнението.“ Всъщност, ако това стане, едва ли ще е само и единствено заради г-н Цветанов, а заради простия факт, че всяка власт се износва. ГЕРБ доста дълго управлява в много български големи градове, ГЕРБ е партия на местната власт така да се каже, това е нейният гръбнак. И понякога, когато останеш дълго във властта, настъпва износване. Даже не бих казал понякога. Борисов добре знае това, и както виждате, ще се опита да предприеме рестарт, през нови кандидатури, нови похвати в някои от големите градове в страната, както предприе рестарт и с отстраняването на г-н Цветанов. Рисков ход, който обаче дава нови възможности.

Водещ: Споменахте европейските избори, избраните евродепутати, според вас, ще успеят ли да защитят българските интереси и не трябва ли вече да са активни в тази насока?

Първан Симеонов: Вероятно започват. Впрочем, такава е тенденцията, видя се и в предния мандат, все по-често българската група да действа на базата на национален интерес, а не толкова на партиен интерес. Това е духът на времето, в което живеем – едно донякъде връщане към националното, което се вижда в силните резултати на националистически формации навсякъде на континента и в силните настроения за повече суверенитет в различни държави, и отказ от пренос на суверенитет към Брюксел. И след като това е духът на времето, предполагам, че и българските евродепутати ще се влияят от него, макар всеки един от тях все пак да има своето партийно семейство и да представлява не само нацията си, но и гражданският интерес, който го е изпратил там.

Водещ: Как да обобщим комуникацията управляващи-опозиция?

Първан Симеонов: Бързо можем да обобщим – почти липсва. Донякъде това е добре, нормално е. Силна опозиция означава и силен коректив за властта, което е смисълът на политическия процес, на демократичния процес. От друга страна, понякога като че ли опозицията стигаше твърде далеч, толкова далеч, че оставаше сама, неособено разбрана в цялата тази почти екстремна политическа стилистика, която поддържаше. Управляващите обратно, те имаха друг проблем – подценяването на опозиционните настроения в страната. Те на няколко пъти се предовериха на прословутата стабилност и допуснаха грешки от подценяване на обществения интерес, като например онова с преференциите, или пък „Апартаментгейт“, или дори машинното гласуване. Казвал съм го и преди във вашия ефир, опозицията в България много често в последните години надценява политическия момент, очаква да има обществено брожение, което тя да оглави. Управляващите пък обратно – много пъти подценяват политическия момент, губят инстинкт, защото си мислят, че всичко им е в кърпа вързано. Така течеше в последните няколко месеца политическият живот в страната, и предполага се, ще продължи да тече по този начин. Тук въпросът е следният: печелят онези, които успяват да видят и двете: някак си успяват и да упражняват властта, и чат-пат да чуват какво мислят хората.

Водещ: Бързо ли можем да обобщим комуникацията премиер-президент?

Първан Симеонов: Да, да. И какво ли не сме казвали по тази тема в този сезон. Няма нищо ново за казване. Комуникацията премиер-президент е базирана на много сериозна критичност от страна на президента към стила на управление. И се базира на това, за което преди малко стана дума, че винаги, винаги, напоследък управлението в България горе-долу има следната структура на обществен образ: 1/3 от българите, привърженици на управляващата формация, споделят положителни мнения, оценки, инстинкти към управлението, и винаги има едни повече от 50, близо 60%, които споделят негативни. В тях влизат представители, първо, на различните видове опозиции, второ, представители на дистанцираните от политиката хора. И винаги има едни десетина и повече проценти, които се колебаят каква позиция имат спрямо текущото управление на страната. Погледнато от този ъгъл, оказва се, че последните десетилетия всяко българско правителство като че управлява в нещо като обсада на общественото мнение. И от тази гледна точка е нормално да има политици, които артикулират този обществен негативизъм. Това, според мен, също е полезно за политическия процес, доколкото се дава баланс и между различните власти в страната. Това донякъде е полезно и за ГЕРБ, защото историята назад във времето показва, че ГЕРБ губи тогава, когато не останат опозиции. Силната критика означава и силно управление. Поне досега силната критика стяга управлението, мобилизира неговите привърженици. Макар и, пак казвам, леко под обсада. Ето, последните дни с това около НАП го показаха – ясно личи, че от двете страни на ГЕРБ има силни опозиции. От една страна, силни опозиционни гласове, защото там голяма численост на привърженици няма, това са либералните, прозападните сили, от другата страна, добрата стара БСП.

Водещ: От доста време наблюдаваме взаимоотношенията в „Обединени патриоти“, които много често са на ръба, както стана и вчера на коалиционния съвет, но въпреки това и трите партии засега остават в малката коалиция – кое ги държи?

Първан Симеонов: Вероятно властта ги държи. Много пъти сме казвали, че колкото по-нестабилна е малката коалиция, толкова по-стабилна изглежда голямата, защото разделени хора по-лесно се менажират. А знаете, че Борисов твърде често така прави – той разделя и владее. Така че колкото по-разделени са „Обединените патриоти“, толкова по-трудно те ще му поставят условия. А в същото време не виждам някой от тях да държи да се пуска от голямата коалиция, макар че никога не бива да подценяваме и политическия инстинкт на г-н Сидеров, който многократно е доказвал, че успява на финалната права на политически мандати да влезе успешно в опозиционна роля или поне ярка корективна роля и да се препозиционира като критик на статуквото. А знаете, че в България гласове се печелят когато можеш да разказваш като критик на статуквото. И трябва внимателно да наблюдаваме дали точно това не се случва в момента – едно препозициониране на г-н Сидеров по-скоро като опозиционен вид говорител, разбира се, засега по-скоро като вътрешноопозиционен за управлението говорител.

Водещ: Да очакваме ли прегрупирания преди изборите? ВМРО ще предложи на НФСБ да застане зад Славчо Атанасов за кмет на Пловдив, АБВ искат общи действия с БСП. Други прегрупирания очаквате ли?

Първан Симеонов: Местните избори са свързани с толкова много прегрупирания, че едва ли можем да ги обобщим. Местната реалност е различна на различните места. Много пъти са правени опити за национално звучащи кампании, но това невинаги се случва. Още повече, че местните избори ще изправят на места хора на ГЕРБ с хора от малкия партньор при преимуществено на ВМРО в случая и НФСБ, защото ясно си личи, че ВМРО и НФСБ като че ли останаха по-лоялни на досегашния формат. Така че прегрупирания по места по-скоро ще има прелюбопитни. И най-любопитното по места ще бъдат балотажите, ако и когато се стига до тях, защото тогава ще наблюдаваме прегрупирания на електорати, а не на политически централи. А прегрупиранията на електоратите са по-важните в политиката. Последният пример бяха президентските избори, когато на балотажа г-н Румен Радев получи гласове и от политически сектори, които иначе не биха го припознали. Някакви подобни неща може би ще се случат в някои градове на страната. Разбира се, ГЕРБ предвидливо може би изтегля вече част от кметовете, срещу които се предполага, че ще има събиране на анти-ГЕРБ патос, и почва да ги изтегля и вероятно да ги сменя с по-свежи кандидати, или въобще с по-свежи политически решения. Борисов вече се осмелява да прави това. Имаше периоди, в които той като че ли играеше винаги на сигурно, сега като че ли си позволява известен риск с цел прочистване. И това далеч не е първата вълна на прочистване на партията. Помните, че преди години когато Борисов остана и в опозиция за известно време, той използва момента отново да прочисти ГЕРБ. А всичко това означава, че грешат всички, които предварително чертаят някакви много мрачни времена на ГЕРБ без Цветанов. Струва ми се, че силата на личното политическо присъствие на Борисов, на медийното му присъствие, силата на рестарта, понякога е по-високо, по-сериозно от силата на утвърдените политически играчи.

Елеонора ЧОЛАКОВА