Първан Симеонов, политолог: Проблемът в България е, че няма кой да каже лошите новини, популизмът ще се засили преди предстоящите избори

Снимка: Информационна агенция "Фокус"

Политологът Първан Симеонов, директор на „Галъп интернешънъл“, в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“. За празничните послания на политиците, как започва годината за политическите партии, политическите партии ще се отърсят или ще засилят популизма преди предстоящите избори, а избирателите ще им повярват ли?

  Водещ: В новогодишното си слово президентът Румен Радев продължи с политическата критика. Каква роля ще играе държавният глава през новата година?

Първан Симеонов: Предполагам, че ще остане в тази роля и ще се стреми да я задълбочава. Той се позиционира като системен критик на управлението и ми се струва, че в предизборния период, въпреки че президентската институция няма как да е пряко въвлечена, президентът ще продължи в критичния тон. Просто предизборните периоди, обикновено, обострят политическата риторика и Румен Радев няма да прави изключение от тази тенденция.

Водещ: Лидерът на БСП Корнелия Нинова прогнозира, че 2019-та г. ще е за смели решения и действия, и смяна на статуквото. Казано няколко месеца преди първите избори за тази година, левицата готова ли е за смяна на статуквото, според вас?

Първан Симеонов: Всяка една политическа партия, в опозиция, дължи на самата себе си да говори точно по този начин преди изборите. В същото време, макар и в по-малки стойности, преднината на ГЕРБ се запазва. И се очертава битка с много висок залог за двете политически сила- ГРЕРБ и БСП. Защото ако на европейските избори ГЕРБ по някаква причина загуби или пък ГЕРБ плюс патриотите покажат по-малък резултат от опозиционните формации, примерно БСП и ДПС, ще се намираме в качествено ново положение за страната, при което ще е много трудно ГЕРБ да продължи да управлява. И при такава ситуация е възможно да се стигне и до предсрочни парламентарни избори. От друга страна, като че ли от днешна гледна точка, все пак шансовете на ГЕРБ да победи в европейските избори са по-високи и вероятно те ще използват тази инерция и за победа в иначе по-лесните за тях, струва ми се, местни избори. Големият проблем на ГЕРБ, всъщност е онова, което беше и най-голямото им щастие преди 4 години. Просто през 2015 г. ГЕРБ победи в местните избори толкова мощно, че някак си сега няма как да победи по-мощно. БСП дори и да напредне с малко, дори да вземе областни градове и т.н., дори и да остане назад в общия резултат, все пак очаква се да се представи по-добре от последния път. А през 2014-та БСП се представи толкова слабо, даже изненадващо слабо на европейските избори, че каквото и да направи сега, по-вероятно е то да бъде тълкувано като успех, на фона на предходните европейски избори. Т.е. проблемът на ГЕРБ е, че просто на миналите европейски избори, като че ли, удари тавана. И на този фон по малък изглежда проблемът на БСП, която отдавна е ударила своя таван. Знаете, че БСП има едни предвидими нива на подкрепа и ми се струва, че те са постигнати. БСП е в пределно мобилизирана форма и големият й проблем е, че няма накъде повече да расте. Така че очертава се проблем с таваните, да го кажем с усмивка в началото на Новата година.

Водещ: Говорим за надскачане на възможностите. В борбата за тази победа, политическите партии ще се отърсят ли от или ще засилят популизма преди изборите?

Първан Симеонов: Подозирам, че ще го засилят доста. Големият проблем за Българи е, за съжаление че няма кой да каже лошите новини. А новините за България са, донякъде хубави от икономическа гледна точка и всичките познати неща. Но има нещо много неприятно в страната ни и то е, че продължава липсата на реформи, която да направи редица обществени сектори по-ефективни, т.е. харченето на пари там да стане по-ефективно. Има някакви признаци на смело0ст от страна на министър Ананиев, на пример, в здравеопазването. Но много години трябва да минат, за да бъдат убедени българите, че парите, които харчим за здравеопазване са всъщност причина за една по-ефективна услуга, така че да ни прави по-доволни. За съжаление в страната има и показатели, които показват една приближаваща демографска криза, с почти катастрофални размери. Което означава, че България спешно се нуждае от реформа, в голяма част от случаите непопулярна. Вместо това и управляващите, и опозиция, в голяма част от случаите, предлагат по-скоро харчене на повече и повече пари. Което граничи с популизъм и ми се струва, че особено преди избори, нямаме никакви основания да смятаме, че това ще намалее.

Водещ: Тогава е много важно да разчитаме, че българинът ще бъде реалист и че няма да подкрепя искания, които би искал да чуе, но са трудно реализуеми. Дали се научи българинът да бъде реалист?

Първан Симеонов: Българинът не е виновен за нищо. Той живее със съзнанието вече десетилетия наред, че сме на опашката на този клуб, към който се стремяхме. Българинът е един от най-нещастните хора в западния свят, въпреки някои положителни икономически трендове от последните години. И това се дължи, ако щете и на застаряващата демографска структура на населението, ако щете и на наслоявания от миналото, знаете, че България преживя доста демографски катастрофи, които за съжаление оставят отпечатък върху създанието. Това се дължи на факта, че поколения наред свикнаха, че ние сме последни навсякъде и във всичко. Българите с основание очакваме повече и заслужаваме повече. Така че не сме ние виновни да искаме повече, виновни са политиците, че десетилетия, или не са казали навреме лошите новини, или не са започнали непопулярните реформи, или пък днес, като че ли, предпочитат да отлагат трудното и да печелят политическо време с така да се каже подкупи към народа. Във всички случаи, нали знаете приказката за лудия и зелник – не сме луди ние, че искаме повече зелник, луди са тези, които продължават да ни дават залъгващи зелници.

Водещ:  Анализаторите констатираха, че през 2018 г. нямаше политически диалог с електората. Преди избори е логично да очакваме политическите партии да убедят гласоподавателите. Какви са вашите очаквания, дали това ще се случи по подходящия начин?

Първан Симеонов: Преди европейските избори, не знам каква точно комуникация с избирателя се очаква, при положение, че малцина са избирателите, които сериозно се интересуват какво точно ще става в Европа. Предполагам, че европейските избори ще бъдат тест за националното правителство. А това са много важни европейски избори, защото Европа утре може да не е същата. И евентуално навлизане на популисти и радикали в ЕП, това може да доведе до блокиране на европейския политически процес, което не е най-добрата новина, съгласете се. Още повече, че на тези европейски избори, ще се гласува в една неделя на края на 3 почивни дни и един Бог знае, каква ще бъде активността. Назад в годините активността и интереса към политическия процес в България се повишава само при идването на някой нов. Какви ли не синоними измисляхме за тези хора през годините, но знаете, че винаги има оглеждане за някой нов. И ако не се появи някой нов на тези европейски избори, аз не очаквам някакъв грамаден интерес към тях. А когато интересът не е грамаден, какъв диалог да се случи? Напротив, вероятно ще се случват доста първосигнални политически послания.

Водещ: А ви очаквате ли да се появят нови лидери, дори нови партии?

Първан Симеонов: Има такова търсене. Забелязва се дори под повърхността на иначе спокойните социологически данни, се забелязва натрупването на такъв интерес, на раздразнение, на социално напрежение. Всичко това обикновено означава, че се очаква промяна, промяната обикновено идва през нови лица в системата. Кандидати не липсват. Мисля, че обикновено в България, онзи, който желае да влезе в партийната система не търси точно европейските избори. Те някак си продължават да изглеждат странични, неясно и без така да се каже, особена политическа възвращаемост за политическите участници. Т.е. ако ще се появява някой нов, той ще трябва да се появява в по-дългосрочен план, а европейските избори трудно биха били първа стъпка в такъв план. Така че ще продължава търсенето за нови, а дали ще се появят, вече е въпрос на политическо инженерство.

Водещ: Коалицията ли ще бъде формата, по който партиите ще се явят на изборите, според вас?

Първан Симеонов: Поне за сега не виждам у ГЕРБ някаква нужда, желание или признаци за коалиция. А разбира се това би било изненадващо от тяхна страна. А що се отнася до Обединените патриоти, думата коалиция е думата с главно „К“, те трябва да решават какво правят с тази коалиция и това вече става жизнено важно за тях. Що се отнася до БСП, там е  любопитно, защото ми се струва, че БСП се опитва да отглежда и стимулира създаването на потенциални малки или големи партньори. По принцип БСП винаги е имала проблем с надскачането на възможностите, както вие точно отбелязахте, БСП винаги е имала проблем с тавана. И отвъд тавана БСП винаги трябва да търси съюзници. Така че да, при БСП, не просто за тези европейски избори, а въобще, проблемът с партньорите е същностен проблем. Проблемът с партньорите, ще бъде и особено важен за всички по-малки играчи по терена. Какво да кажем за градската десница, която някак си, от десетилетия насам изпълнява едно и също упражнение – разделяме се, за да се съберем. Не знам дали и този път ще се получи, по всичко личи, че влагат сериозно мощ в това, но някак си, това сме го гледали и не е особено интересно. А най-любопитно разбира се, ще бъде при по-малките формации, там групиранията могат да дадат някакви резултати, но нека не забравяме, че бариерата на европейските избори не е много малка. Това ме кара да мисля, че по-скоро, ако няма нови играчи на европейски избори, някакви особени пробиви и изненади са по-малко вероятни.

Водещ: Вече има партии, които губят своето значение, като партия ДОСТ, да кажем. Очаквате ли и други политически партии да изпаднат от надпреварата?

Първан Симеонов: Що се отнася до ДОСТ, да ДПС генерално завърши един може би неприятен цикъл от своето развитие. ДПС имаше конкурент, в своята ниша реален, струва ми се по някакъв начин и вдъхновен отвън. А в същото време, ДПС за пръв път от много време насам остана символично, макар и с малко, на 4-то, а не на 3-то място, и то в надпревара с националистическа формация. Което означава, че ДПС беше в труден момент. Мисля че има признаци, че този труден момент се изживява. Забележете и в словото на Ахмед Доган в края на годината. Всъщност, то не беше интересно с това, което беше казано. Това сме го чували, звучи логично, макар и трудно, има хиляди „ако“ и т.н.  По инверсно беше какво не чухме в това слово. Аз поне не чух осезаем акцент за тукашните наши балкански отношения и проблема на ДПС на Югоизток. За да не бъде споменато това, явно то се смята вече за не толкова важно, за изживяно като проблем, поне на този етап. Така че да, представянето на ДПС на тези европейки избори ще бъде един от най-интересните въпроси, реформацията ще може да покаже онази мобилизация, която сме виждали. Знаете че на европейски избори те са в сравнително изгодна позиция, защото дисциплината е такава, че могат да се откроят на фона на общата по-ниска активност. Ако успеят отново да го направят, значи са си върнали доброто политическо здраве.

Водещ: Г-н Симеонов, кое според вас, ще е политическото събитие през 2019-та, което ще бъде знакова? Дали това са европейските избори или друго събитие?

Първан Симеонов: Поне за България европейките избори имат доста голям залог. Мисля че и за цяла Европа, защото пак казвам, след тези избори Европа може и да не е същата. Ако навлязат в ЕП масово радикали, популисти, по крайни представителите на национал-консервативната вълна, която виждаме несъмнено, може да се окаже, че Европа продължава да изпитва задълбочаващата се слабост на фона на един преструктуриращ се свят. Един свят, който изискваше Европа да има своя ясна визия и да показва сила. Нищо подобно не показва ситуацията, за съжаление, струва ми се, че проблемите ще се задълбочат с евроизборите, дано да греша. Тъй че,  това ми изглежда, поне за нашия край на света, едно доста важно събитие. И разбира се през 2019-та ще гледаме с много голямо внимание още няколко сюжета, вътрешно-политически единия от тях, разбира се ще бъде сюжета с въоръжаването на армията. Знаете, въобще не е изненадващо, че когато става дума за големи пари  и за въоръжение, за геополитически интереси, въобще не е изненадващо, че се намесват държави и се водят застъпнически кампании. Чудя се защо вся още като общество се възпаляваме толкова много от такива неща. Би трябвало вече да сме свикнали с тях и по-хладнокръвно да приемаме и да се опитваме да постигаме най-изгодното за страната си. Друг сюжет, който ще наблюдаваме – разбира се са очакванията дали ще се появят някакви кризисни белези в икономиката. Както някои анализатори смятат, дали ще се появят белези, които да наследят сравнително по-спокойният период, като част от цикличността, която икономиката обикновено показва. И разбира се ще наблюдаваме местните избори в страната, защото тези местни избори, както вече казах, ще бъдат нещо като своеобразен втори тур на европейските. През цялото време, естествено, ще се питаме – ще има ли предсрочни парламентарни избори. Ние от десетина години, поне се питаме ще има ли предсрочни парламентарни избори, те са винаги зад ъгъла, така че това не е нещо, което вече е толкова интересно.

Водещ: Но тъй като ги няма, дали това значи, че сме политически стабилни?

Първан Симеонов: Всъщност политически стабилни бихме били в идеалния смисъл на тази дума, ако сме осигурили своя утрешен ден. Ако знаем, че в България голяма част от болниците не точат пари. Ако знаем, че се раждат повече от 50-на хиляди деца, половината от които нямат майчин език български и това ги обрича на повече трудности на пазара на труда. Ако знаехме, че в очакваното разбъркване на Балканите България има какво да получи или поне няма какво да загуби. Защото знаете, че България преживя своите най-големи мобилизации, своята най-голяма национална покруса, именно с опита да изпълни своята национална програма. На Балканите сега, като че ли, се задават нови разбърквания. Ако  бяхме спокойни за утрешния ден, можехме да говорим с чиста съвест за стабилност. Струва ми се обаче, че България се намира по-скоро в състояние на опит за стабилизация. България се опитва да печели време, да запълва пробойни, да постига още от същото, което ми се струва, че ще бъде за сметка на утрешния ни ден. Иначе ако погледнем така в по-ежедневен порядък, не се случва нещо чак толкова страховито. Имаме силна опозиция, критикуваща яростно управляващите, имаме управляващи, които си вдигат гарда, мъчат се да се мобилизират, мъчат се да устояват на протести, имаме формация на основното етническо малцинство в страната, имаме така националистическа формация, която разбира се, бидейки по-радикална произвежда скандали, има търсения за по-елитарни политически формации, защото е имало такива, а сега са извън парламента. Разбира се има търсения и за нови и нови протестни играчи, както в целият западен свят. В общи линии Българи не прави някакво рязко изключение на фона на нашата част от света, даже на моменти, изглежда малко по-разумно и малко по-здраво стъпила на земята. Може би, защото имаме горчив опит назад в годините.

Елеонора Чолакова