Първан Симеонов, социолог: България трябва да направи повече за решаване на проблема със социалните неравенства

Какво се договориха френският президент Еманюел Макрон и българските политици – с какъв знак е това за България? По темата в обзорното предаване „Това е България“ на Радио „Фокус“ е Първан Симеонов, директор на  Галъп интернешанъл. 

 

Водещ: Г-н Симеонов, темата, която сякаш най-много изостри вниманието на българския бизнес и общественост, беше свързана с така наречената директива за командироване на работници. Макрон заяви, че до края на октомври ще може да се реформира тази директива с квалифицирано мнозинство. Какво на практика ще означава това за българския бизнес?
Първан Симеонов: Аз не съм убеден, че България има кой знае какъв интерес от това. Но по-скоро това е, за да покаже как се случва политическият процес, докато ние робуваме на химерата, че историята е свършила, националните държави ще си отидат, идеологизацията е останала зад гърба ни. Виждате как една държава отстоява един конкретен икономически свой интерес. Нещо повече, виждате как един политик, който е по принцип мейнстрийм политик, либерален политик, не е радикал, не е краен политик, не е крайно десен, също е в състояние да възприеме част от дневния ред на радикалната десница. Дневният ред на така наречения Уелфеър суфинизъм, т.е. нашите социални постижения за нашите хора, ако може. И днес го видяхме от Макрон, виждаме го въобще в неговото присъствие досега. Това е основно негово знаме, основен негов лозунг. Даже, бих казал, нещо, с което той успя да надделее и над льо Пен, защото знаете, че във Франция умерените политици трябваше да възприемат част от дневния ред на крайните, за да могат победят. Това се случи. На този фон искрено се надявам, че България е успяла да спазари достатъчно. Разбира се, реалният пазар в такива срещи винаги остава зад кадър. Наивно би било да смятаме, че на тази среща ще разберем всичко.
Водещ: Бизнесът вече изрази безпокойство, че ако идеите на Макрон се приемат, що последват фалити на български фирми. Анализатори също, както и вие, очертаха, че това всъщност е ключово за френските граждани и синдикати, но в ущърб на българския бизнес. Въпросът ми е, може ли този акцент от разговорите, от срещите, в някаква степен да се обърнат срещу българското правителство?
Първан Симеонов: Могат, разбира се, но що се отнася до управленския стил на Борисов от много време насам, той отдавна е показал, че успява да намери баланси. Така че предполагам, че ще успее да намери общ език със съответните браншови и работодателски организации, със съответния едър и не толкова едър бизнес както, струва ми се, винаги е правил. Вероятно ще бъдат потърсени компесаторни механизми. Що се отнася до бизнеса, аз нямам големи притеснения, че може да тръгне да се сърди много на правителството, защото отдавна е доказано, че поне досега, едрият бизнес намира други комуникационни канали с властта, все намира начин да си реши въпросите. По-големият проблем е друг. Когато се говори за някаква унификация на заплащания, несъмнено България трябва да помисли повече по отношение на политиката си по доходи, защото тук всъщност това е големият проблем, като се замислим, тези социални неравенства. Всичко друго е окей на тема Еврозоната, всичко друго е разбираемо на тема Европа на две скорости и т.н. Но онова, което не може бързо и лесно да се навакса, разликата е в стандарта на живот, разликите на заплащането. Затова, когато си говорим за еднакви ставки, еднакво облагане и прочие форми на унификация, преди всичко трябва да се стремим да догонваме доходите. Ето този разговор не бива да изпускаме от очи. Т.е. не толкова бизнесът е важен тук, отколкото интересите на масовия българин. А той малко ще разбере от всичко това, гарантирам ви го. Медийната среда напоследък е станала толкова услужлива, че може и да поспести някои неща, а едрият бизнес нещо ще успее да се договори с правителството за някаква форма на компесаторни механизми.
Водещ: Оеднаквяването на жизнените стандарти в Европейския съюз също беше в някаква степен акцент от изявлението на Макрон днес, а и самият президент Румен Радев каза, че запазването на кохезионната политика е реален фактор за икономически растеж поне в България. Реалистично ли е това да се случи, Франция да лобира за запазването на тази кохезионна политика, така че България наистина да има възможност за един по-реален икономически растеж?
Първан Симеонов: Умерен оптимист съм тук. Повече от ясно е, че големите държави в Европейския съюз проявяват известна доза национален егоизъм, колкото и ние десетилетия наред наивно си мислехме, че това е останало в историята. Нещо повече, именно големите държави са онези, които не искат много-много да се разделят със суверенни свои области. А пък ако държавите не са склонни да отдадат малко суверенитет, тогава как Европейският съюз ще има единна външна политика и единна по отбрана и сигурност. Т.е. двете неща, които могат да го направят силен и единен, съответно уважаван в очите на света, а не заложник на източни или западни интереси. Затова казвам умерен оптимист, защото да се надяваме, че Франция ще лобира за нещо, което ние искаме – не е много реалистично. Но ако приемем, че цяла нова Европа би желала кохезионните политики на Европейския съюз да останат валидни, колкото се може по-дълго и колкото се може по-пълно, то тогава си мисля, че имаме основание за оптимизъм, защото в крайна сметка, това е смисълът на Европейския съюз. Дори големите държави би трябвало да осъзнават, че има полза от това. А дали всички ние имаме полза – да, очевидно. Може би най-големият бич в рамките на този общ пазар, който е Европейският съюз, представляват тези разлики в стандарта на живот. Те не са просто разлики в стандарта на живот, те са разлики в достъпа до качествен живот, в достъпа до благосъстояние, в достъпа до перспективи за развитие. И в контекста на сегашните обществени процеси, които вече започват да употребяват термини като „изкуствен интелект“, като някакви форми на ъпгрейдване на хода, ако щете чисто в диалогически план, тези социални неравенства заплашват да се задълбочат до неравенства на достъпите, т.е. някои имат достъп до прогреса, други нямат. Опасността от Европа на две скорости тя не е в това дали ще изговорим, или няма да изговорим на някаква среща. Тя се случва реално, ако ние не догонваме, ние сме на втората скорост. Това е, нямаме друг избор. Как ще догонваме, като произвеждаме повече. Много по-грешно е да се смята, че едно общество може да бъде успешно, ако само разпределя едни публични пари от едни фондове. Напротив, това е люлка на корупцията. Едно общество може да е успешно тогава, когато произвежда, т.е. само се справя и добавя стойности. Това е големият проблем на българското общество, че ние май нямаме ясна представа какво ще стане, когато фондовете понамалеят. И затова сме се хванали за тези фондове като удавници за сламка.
Водещ: За съжаление, тъй като времето ни съвсем изтече, но все пак ми се иска да обобщим дали така можем да разчетем тази среща. Ето варианта, който аз ви предлагам, а вие съвсем кратко ни отговаряте. Правим отстъпки за директивата за командироване на работници срещу подкрепа за чакалнята на Еврозоната и Шенген?
Първан Симеонов: Плюс някакъв военен акцент, за който по-малко ще знаем, но очевидно се е говорило за него, щом и министърът Красимир Каракачанов беше там, беше основно действащо лице. Плюс Западните Балкани, за които ние поставихме приказка на тази среща. Плюс още няколко неща, които ще останат скрити за нас, както винаги се случва, и е нормално да се случва в света на голямата политика.
Росица АНГЕЛОВА