Първан Симеонов, социолог: Патриотизмът и европейската самоиндикация са характерни за младите в България, но липсва интерес към политиката

Снимка: Информационна агенция "Фокус"

Първан Симеонов, социолог, изпълнителен директор на Агенция „Галъп интернешънъл“ в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“. Какви са нагласите на младите хора според изследването „Българската младеж 2018/2019“, проведено от „Галъп интернешънъл“

 Водещ:  ГЕРБ се отказа от амнистията на дълговете на вероизповеданията. Натрупаните задължения до 2018 г. ще бъдат разсрочени. Недоволство от страна на малката коалиция или обществената реакция за възможните договори между ГЕРБ и ДПС доведе до това да не се опрощават дълговете на вероизповеданията, според вас?
Първан Симеонов: Вероятно и двете.

Водещ: А има ли и трето?
Първан Симеонов: Третото е по-сериозно и то е усещането на ГЕРБ, че са сбъркали, че системно бъркат в едно много важно политическо качество – да чуваш общественото мнение. Когато спреш да чуеш общественото мнение, ако загубиш тази чувствителност, правиш такива грешки от подценяване, да не кажа от леко самозабравяне. ГЕРБ показа, че все още са останали някакви инстинкти у тях да оправят подобни проблеми.

Водещ: Доводът, който се изтъкваше за опростяването на  дълговете е да не навлиза чуждо влияние, по-специално от фундаментализма. Ако беше прието предложението, има ли някакви гаранции, че паричните потоци отвън няма да продължат да навлизат в България?
Първан Симеонов: Вижте, това беше наистина стъпка към увеличаване на  контрола и наблюдението върху дейността на вероизповеданията у нас, което е смислено. И е разбираемо.  Просто не се прави така, в чисто комуникационен план. Защото управляващите буквално сътвориха виц. В дните, когато се говори за данъчни, които под прикритие са играли хоро и се споменават суми като 1,50 лв., в същото време се  опрощават 8 милиона задължения, това е готов виц. Такова нещо могат да направят хора, които хабер си нямат от медии, пиар или наистина подценяват българското общество. Отдавна е доказано, че в съвременната политика в нашата част от света, най-опасното е понякога да допускаш грешки. ГЕРБ е отборът, който води някак си мача, води в резултата. И в тази ситуация е достатъчно просто да не позволяваш да ти отбележат гол. За сметка на това ГЕРБ си вкара буквално два автогола за последния един месец – единият с преференциите, другият с опрощаването. И те се дължат точно на това увличане, че всичко е наред и че те водят в резултата. Както се вижда, партията ГЕРБ действа по този начин. Самият Борисов все пак е запазил някаква гъвкавост и успява да поправи действията на собствената си партия. Но това не е нещо ново. Това го гледаме вече десетина години. И с тази разлика, че ГЕРБ преди 10 г. беше в доста по-изгодна позиция, отколкото сега.

Водещ: Да се насочим към изследването на „Галъп Интернешънъл“, на тема „Българската младеж 2017-2018 г.“ по поръчка на Фондация „Фридрих Еберт“, което е част от международно проучване „Изследвания за младежта в Югоизточна Европа“. Поправете ме,  ако греша в тези факти. Целта е да се анализират младежките нагласи, модели на поведение и съвременното общество. Нека да си поговорим за изводите на това изследване. Спада нагласата за миграция на младите хора. Ясни ли са причините, при условие че младите са еврооптимисти?
Първан Симеонов: Всъщност най-тъжният извод от това изследване е тоталното изключване на циганите или ромите, каквато искате дума използвайте и гетоизацията, която ражда буквално паралелно общество. Апропо това е и обяснението за вчерашните данни, които „Галъп Интернешънъл“ разпространи, сондажът на тема „Дали планетата Земя е плоска“, „Колко точно опасни са ваксините“ и „Стъпвали ли са хора на Луната“. Обществото ни тръгна веднага да се самобичува – виждате ли колко сме тъпи. Въобще не е такъв изводът. Изводът е, че в България бедността, геотизацията, социалното изключване пораждат и тъпота. И това е много сериозен проблем за обществото ни. Това е първият и голям извод от младежкото изследване. Като имате предвид и демографските данни, този извод става още по-тревожен. България нещо трябва да направи по въпроса. Като начало трябва да се сепне и да се стресне, а не да се занимава с глупости. Втори много голям извод – има известна нормализация на процесите, които текат в младежта. Нашата младеж все по-късно напуска родителския дом, все повече отлага брака, макар на думи да вярва в него. Все повече отлага децата, макар на думи да вярва в двудетния модел поне. В общи линии България е представителна за процеси, които текат в цялата наша част от света. За съжаление, в България те текат с много сериозна скорост. Питате за имиграцията. Изводът е много прост. Просто преходът отдавна свърши. Който емигрирал, емигрирал. Създала се е българска диаспора навън. И тази българска диаспора вече упражнява свое влияние и тегли на свой ред хора от България на там, защото служи като своеобразен дом отвъд дома. И ако трябва да си позволя да отправя някакви препоръки към институциите, то е че както ние успяваме през 3-4 г. да правим изследвания за младежта, имам предвид „Галъп Интернешънъл“ и института „Иван Хаджийски“, така през определен период българската държава трябва да изследва българските общности в чужбина, защото те вече стават фактор в нашия обществено-политически живот, а и икономически. Изказвам благодарност на Фондация „Фридрих Еберт“ за съдействието.  Изводът за имиграцията е много прост. Ако през 90-те години имаше бурни политически и икономически времена, които принуждаваха хора да напускат и с това да променят целия си живот, сега по-скоро в условията на малко по-сериозна предвидимост, в условията на едни много по-лесни комуникации със света, в условията на едни много по-лесни пътувания, в условията на програми за младежка мобилност, студентски обмени и т.н., вече на придвижването на света се гледа не като на някакъв обратен момент в живота, а като на социална мобилност, младежка мобилност, на контакти със света. Дистанциите в света намаляват. Това е изводът. Иначе обяснението за миграцията, разбира се, в голяма степен е икономическо. Но просто условията през 90-те години бяха много по-тревожни. Тогава само 14% на границата на двата века – 20 и 21, само 14% казваха „няма да мигрирам“, после станаха 47% през 2014 г., сега през 2018-2019 г. са 61%. Това подсказва в исторически план известно успокояване на показателите, на икономиката. Но бързам да кажа, всичко това с което започнах – има успокояване на показателите на икономиката сред градското население на страната. Факт е обаче, че има региони в България, където жизненият стандарт и въобще качеството на живот е в пъти по-ниска. Има региони на България, където всичко това, което с вас сега си говорим как миграцията намалява и т.н., ще се чете като цинизъм.

Водещ: На фона на политическите теми, които обсъждаме, притеснителен изводът е, че са по-отдалечени от гражданската и политическата активност младите хора. Политиката не им е близка и като кариера, и като тема за дебат. След като това е така, да очакваме ли влошаване на политическия елит в бъдеще време, защото това са бъдещите управляващи?
Първан Симеонов: Всъщност ние вече виждаме влошаване на политическия елит.

Водещ: Тогава да кажа още повече влошаване,.
Първан Симеонов: Съжалявам, че трябва да го кажа. Аз съм последният, който ще съди, нито пък представлявам някакъв коректив. Но като изследовател мога да ви кажа, че някак си назад в годините повече интелектуален потенциал беше включен в политическия процес. Предпочитам да мисля за това като нормализация. Политиката, като всяка друга сфера, се професионализира. Тя се харесва на определена част от младите. Разбира се, че много по-голяма част от младите ще харесат да бъдат IT специалисти например. Да не си късат нервите, да не зависят от никого и да обикалят. Има известна нормализация в това, че обществото ни като че ли се отдръпва от политиката. Така и трябва да бъде. Политиката не трябва да е игра с някакви много големи залози. И не бива всеки ден да мислим за политика. Това е част от връщането на нещата в нормалното русло. От друга страна обаче наистина, правейки своето наблюдение, интересът е опасно нисък. И то не бих казал интересът само към политиката, а интересът към участието въобще, към гражданското участие, към доброволчеството. И тук за съжаление мнозина сме виновните, включително и гражданският и неправителственият сектор, които явно тези години не успяват да привличат хора. Може би и той някак си стана вече малко рутинен, банален или пък се занимава с отдалечени от обикновения човек като мен и вас, въпроси. Проблемът тук е по-дълбок и той се съдържа в това, че отръпването от политиката всъщност е отръпване от гражданското. Това е драмата. Бързам все пак да дам и известен оптимистичен ракурс. Когато питаме младите хора какви са проблемите, от какво най-много се боят, този път, за разлика от предишни вълни на изследване, този път в най-голяма степен се посочва социалната несправедливост. Разбира се с 47% от споменаванията, 45% от случаите се споменават корупцията и бедността. Всичко това означава, че младите хора у нас проявяват и по-обострено социално чувство. Това е друг извод на изследването. През 90-те години младите изглеждаха по-индивидуалистично настроени, такъв беше и духът на времето. На освобождаване, на лично предприемачество, на вяра в собствената инициатива и т.н. Сега, като че ли махалото се връща и това е нормализация, пак казвам, махалото се връща към социално, обществено, мрежово. Такова е и обществото, в което живеем – все по-мрежово, буквално заради новите медии. Така че един от хубавите изводи на изследването, въпреки по-ниския интерес към политическо и гражданско, един от хубавите изводи на изследването е, че младежите стават все по-социални, културата на споделяне, буквално и преносно, идва на дневен ред.

Водещ: Отдръпването от гражданското, обаче, е свързано и със слабия интерес и участие в изборите, а такива предстоят. Как партиите могат да достигнат до младите, първо да ги накарат да ги чуят, а след това да ги накарат да стигнат до урните? Една, бих казала, доста трудна задача. Може би трябва минат през патриотизма и разбира се задължително през социалните мрежи?
Първан Симеонов: Патриотизмът е на мода сред младите. Личи си, даже да ви кажа има един индикатор, който изглежда прелюбопитно на фона на Балканите. Изследването е правено в целия Балкански регион и ние тепърва ще сравняваме нашите данни с данните на останалите страни, например страните от прословутите Западни Балкани, за които се грижим по някакъв начин, за Македония и т.н., помолихме младите да отговорят, да определят отношението си по две контролни твърдения – едното е „горд съм да съм гражданин на своята страна“, цитирам по памет. А другото беше „хубаво би било, ако моята страна е населена само с истински българи“, респективно това се повтаря навсякъде – моята страна са истински сърби, моята страна са истински словенци и т.н. И по трите твърдения българските младежи се оказват № 1 на Балканите. Дори пред албанските общности, които в момента са доста мобилизирани, демографски бодри, с по-видима перспектива и в общи линии се превръщат в нещо като център на Западните Балкани. Дори и пред тях стоят нашите младежи. Дали това е, защото за разлика от нас за такива твърдения другите страни в региона доскоро се биха и долу-горе знаят до какво могат да доведат тези думички или пък е, защото България е една от страните в ЕС, където някак си патриотизмът, национализмът, този тип политически движения даже бяха пуснати във властта. Нещо, което обикновено не се случила другаде. Но фактът е, че патриотизмът, даже бих казал национализмът в известна степен, е доста на мода сред младите в България. Бързам да кажа, че това върви ръка за ръка с европейското. Има ръст и на европейската самоидентификация сред младите хора, а както видяхме има ръст и на европейската мобилност. Европа вече се посочва и като мястото, където биха мигрирали, за разлика от предишните десетилетия, когато Северна Америка беше по-привлекателна. Т.е. растат едновременно и двете – и патриотичното, и европейското. Което аз намирам за радващо, макар че и тук започнаха самобичувания моментално. Проф. Петър Емил Митев, научният ръководител на изследването, го каза много добре на представянето. В България оказва се няма почва и за евроскептицизъм, и за национален нихилизъм. И това  е добре.

Водещ: И това е добре за едно здраво общество, което стъпва и на фундаментални ценности, изследването отчита като цяло положителна насока в промените. Има ли нещо, което е притеснително и което трябва да го кажем?
Първан Симеонов: Ще се повторя, но притеснително е, че общностите в гетата се изключват от обществените процеси. Притеснителна е тази липса на интерес към политиката и политическото, при положение че ние зависим от политиката и политическото. Притеснителни са тези процеси на отлагане на израстването. Младите у нас, като че ли бързат да пораснат само по някои критерии. Не бързат да напуснат родителския дом и както доц. Сийка Ковачева, един от съавторите на изследването, казва, как те не бързат, когато няма особена държавна политика, която да ги насърчи, която да гарантира тяхното бързо израстване. Всъщност доц. Борис Попиванов, един от съавторите на книгата, която направихме към това изследване, го каза доста добре–младите у нас не бързат да напускат родителския дом, но пък бързат с намирането на работа и с влизането на пазара на труда. И тук идва един от тревожните моменти, като водещ фактор за намиране на работа, младите хора посочват, забележете, късмета. Т.е. не усърдието, не учението и т.н., а късметът. 31% се съгласяват с твърдението, че в образователната система у нас оценки се купуват, 26% са по-скоро съгласни, т.е. много над половината от младите хора в страната живеят с мисълта, че в образованието ни има и пазар, в лошия смисъл на думата. И това не е харесвам, не харесвам, това е просто констатирам. И това е тревожно. Тази банализация, тази крайна прагматизация на тези неща, показва че вашият въпрос с ценностите за младия човек в България изглежда малко старомоден. Въобще расте едно прагматично поколение. Доста прагматично и понякога този прагматизъм може да изглежда грозноват, но може и ние да изпадаме в терзания за днешната младеж, както се случва вероятно откакто свят светува.

Водещ: Вицепремиерът Томислав Дончев заяви на церемонията по връчване на наградите „Достойните българи“, че днес обществото повече от всякога се нуждае от герои и призова да се инвестира в хора. Според проучването, което вие направихте, да очакваме ли от младите да излязат тези герои, от които България има нужда?
Първан Симеонов: Аз съм обнадежден, първо, защото нямам право да бъда друг и предпочитам да бъда оптимист. Обратното не води до нищо. Обнадежден съм от ръста на всякакви инициативи, които поощряват благотворителността и гражданското участие. Достатъчно е да погледнете само социалните мрежи и всички онези опити за инициативи от този тип. Успели, добри, достойни. Въобще има опит, има тяга да се показват добри примери. А това на свой ред произвежда добри примери. Другото, което трябва да се прави е политика за младежта, даже не бих казал само за младежта, а за човешкия капитал, човешкият ресурс на България. Изследвал съм тези въпроси и трябва да ви кажа, че най-успешните примери са там, където тази политика има едно място за достъп, т.е. не по 10 свръх големи администрации, една за социалната политика, една за здравето, една за образованието, една за спорта и т.н. Трябша една междусекторна политика, обединена с ясен отговорник, с ясни срокове, политики за човешкия капитал в България, която да включва и демографията и прословутата политика за младежта, която се неглижира, и между другото се правят страшно много псевдо неща. Политиката за младежта не може да бъде един брюкселски жаргон, който да ни говори как трябва да чуем младите, да ги включим и т.н. Не, напротив. Това, което вицепремиерът Дончев е казал ми се струва по-вярно – инвестиция в образование. Това ще се отплати и да го повторя, може би, или да потретя – единна политика за семейството, за човешкия ресурс с ясен отговорник, личност.  Хората обичат да мислят политиката през личности.

Елеонора ЧОЛАКОВА