Първан Симеонов: Финансирането на политическите партии е толкова важна за обществото ни тема, че политическият елит заслужава порицание за това, което прави

Първан Симеонов, изпълнителен директор на „Галъп интернешънъл“, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

 

Водещ: ГЕРБ и ДПС обявиха консенсус за отпадане на ограниченията за финансиране на партиите от бизнеса, а срещу идеята възрази БСП, която я обяви като атентат срещу демокрацията. Това финансиране, придобило за определени часове гражданственост и като американски модел, накара лидерът на „Атака“ Волен Сидеров да уточни, че има разлика между икономическото състояние на САЩ и България и да изрече сентенцията: „Ако искаме всеки богат човек да си има партия, да го кажем“.  А лидерът на НФСБ Валери Симеонов внесе пък предложение в парламента, даренията, които формациите получават от физически и юридически лица да не надхвърлят 8 милиона лв. от календарна година. Човек би се запитал – от къде дойде този казус за финансиране на партиите, в който всички сякаш се оплетоха? Затова поканих за анализ социолога Първан Симеонов. Г-н Симеонов, защо изведнъж в средата на лятото партиите изпаднаха в казуса „собствено финансиране“?

Първан Симеонов: Защото първоначално БСП постъпи по-скоро PR- ски и рекламно, стъпвайки на разкритията за повече взети от полагащите се пари. ГЕРБ от своя страна трябваше да отговори с нещо, и отговори с радикален ход, който път от своя страна беше оправдан с резултатите от референдума, преди около вече 3 години. На свой ред ДПС в негодуванието си подхвърли идея за 0 лв. субсидия и настана такова популистко надхващане и надпревара между трите основни партии, която според мен завършва с абсолютна глупост, ако трябва да бъдем откровени, това е възможно най-нелепия начин да се обсъжда толкова важен въпрос, какъвто е финансирането на партиите – с резки движения, с опити за реклама и позициониране, с екзотични ходове, с изненадващи детински тропания с крак. Не знам как да го коментирам. В едно съм сигурен, че финансирането на политическите партии е толкова важна за обществото ни тема, че политическият елит заслужава порицание за това, което прави. И особено управляващите и ДПС, защото струва ми се, че те са двигателят на този разговор. Обществото ни заслужава по-детайлен дебат и не толкова резки движения, системата не е толкова лоша, тя трябва да бъде оптимизирана, а не радикално променяна, заради някакви конюнктурни ползи.

Водещ: Да вървим подред, г-н Симеонов, да започнем от дебата, който темата заслужава. Кои са неговите основни акценти?

Първан Симеонов: Първо, самата идея за драстично намаляване на общественото финансиране на партии е спорна идея. Че трябва да има намаляване, трябва. Че трябва да има ревизия, трябва. Но не до 1 лв., защото това означава, както днес Менда Стоянова каза, че няма как да съществуваш с 1 лв. На практика това е признание, че неумел е ходът на Борисов, при това признание от собствената му група. A по-лошото е друго, че това предложение съдържа презумпцията, че партиите са нещо лошо и че те и бездруго се финансират гадно и следователно ние просто вдигаме ръце и ги оставяме да се финансират гадно. Имам предвид предложението за 1 лв. И напомням, че партиите са  структури на гражданското общество, партиите са част от демокрацията и ние трябва да лекуваме партиите, а не да ги линчуваме постоянно. Защото, ако утре попитаме хората – да се случат ли много лоши неща на познатите български политици, трябва да ви кажа, че много сериозни мнозинства ще кажат – да, да  се случат много лоши неща на българските политици. Съжалявам, че трябва да го кажа, но ние гражданите не сме експерти, всеки един от нас по финансиране на политически сили, за да решаваме този въпрос с референдум, този въпрос е експертен въпрос.  И все пак трябва да се увеличава ролята на народа. Народът или една съществена част от него казва – намалете субсидиите, но напомням, няма праг на задължителност на този референдум, следователно сега политическата прослойка е призвана да реши размера, а вместо това тя си прави реклама с абсурдни ходове. После има един друг голям проблем с това намаляване на субсидиите. Тези субсидии са нужни за най-малките, за нововлизащите в системата. Големи си взимат или държавните пари, какъвто е случаят с властта или парите на някой бизнесмен, какъвто е случаят на други големи партии. Малките, понеже малка работа могат да свършат на някой бизнесмен и малко пари могат да вземат от въпросния бизнесмен, да не говорим, че нямат и достъп до властта да вземат държавни пари и еврофондове, да разпределят и т.н., те нямат никакъв шанс. Сиреч ние искаме да ударим статуквото, а ще ударим най-малко виновните, най-малките. После ние българите искаме постоянно да влизат нови в системата. Как да влизат нови в системата, като тъкмо да минеш 1% и да се наредиш там сред нововлизащите и в някакъв момент ще се окаже, че трябва да си търсиш патрон, а не можеш да разчиташ на обществено финансиране? Да не говорим, че медиите в България са скъпо платени в хода на предизборните кампании, а за съжаление може би и извън това, дано греша. Как малките и новите достъпват до медиите, как осигуряваме плурализма? Т.е. казано накратко ние искаме да накажем големите, а ще накажем малките. Между другото нещо подобно щеше да се случи и с мажоритарното гласуване, така както референдума на  г-н Трифонов го предлага. Откъдето и да го погледнем това решение е хазартно и както виждате моментално ДПС предлага няколко екзотични варианти, един от които днес, като че ли, прозвуча и сега виждам, че и ГЕРБ се съгласява с него.

Водещ: Това е вариантът за отпадане на тавана за финансиране от физически и юридически лица.

Първан Симеонов: Всъщност този вариант би могъл да носи нещо добро и това е падането на маските. Както е казал Волен Сидеров днес, правилно е казал – „Ако искате всеки голям бизнесмен да си има партия, кажете го“. Защото за това става дума в този случай. Неслучайно и г-н Пеевски е казал: „Аз винаги бих финансирал проекта на г-н Доган.“, разбира се, той е имал предвид конкретен негов проект, но е прозвучало като чудесна илюзия в духа на това предложение. Вижте, в това предложение може да има и прагматизация, то не е толкова лошо, като се замислим, защото може да означава изсветляване, прозрачност. Вече няма да гадаем, кой може да е бизнесмена, ами ще си личи, кой е бизнесменът. Само че вижте, тук се съдържа един друг много голям проблем и ми се струва, че това предложение на ДПС по-скоро цели да покаже, кой е дефекта на ГЕРБ и в този ред на мисли ДПС върши донякъде и полезна работа, защото ни отваря очите, какво може да се случи, ако се отиде на варианта на ГЕРБ. А това, което може да се случи, е очевидно, просто вдигаме ръце и казваме – партиите да се оправят сами. Не ни интересува, че те трябва да си плащат медии, не ни интересува, че те трябва да произвеждат качествени политики, не ни интересува, че е хиляди пъти по-добре финансирането да е публично, за да е лесно проследимо. Приемаме, че партиите са нещо лошо и ги оставяме там на бизнесмените, но наричаме това американски модел. Само че нека си припомним, американските партии функционират по друг начин, те функционират точно така – като публични машини, като фондове за набиране, като спотове на гласоподаватели в изборна мобилизация. Европейските партии, струва ми се, че това е по-удачният модел в българския случай, функционират постоянно.  Те постоянно произвеждат политически продукт. Тези партии са призвани постоянно да образоват, да социализират, да политизират обществото, да чуват постоянно неговите проблеми, да ги окрупняват, да ги изявяват на политическата сцена и да са готови за качествено участие във властта. Ние тук имаме демокрация, базирана на такъв тип партийно представителство и последното, което трябва да правим, е така от нищо да променяме целия модел. Най-вредното нещо са необмислени резки движения. Хиляди пъти се доказва и наскоро и Политологичната асоциация го напомни, че системата не е толкова лоша, тя трябва просто да се оптимизира; правилата не са толкова лоши, те просто трябва да се спазват. И трябва да има контрол, повече контрол, а не волунтаристични действия на един човек и популистки отговор на друг човек, тропане с крак на трети човек и в крайна сметка може и нищо да не се случи, а обществото ще остане излъгано за пореден път.

Водещ: При това положение какъв е оптималният размер за финансирането на политическите партии у нас?

Първан Симеонов: Признавам, че аз не съм тесен специалист в областта на финансирането на политическите партии. Това е твърде специализирана материя и България има изследователи, убеден съм, в това поле. Аз просто си позволих да кажа каква е философията на случващото се и какъв е моят политологичен анализ. Не скрих и личното си мнение, защото това е мнение на гражданин, а и на изследовател на тази област, а и струва ми се на човек, който го е грижа за обществото, в което живее. Мен ако питате, субсидиите може би не бива да са 11 лева, не бива да са и 1 лев, по средата вариант трябва да бъде намерен. Втори вариант – диференциран подход. Като че ли на големите от един момент нататък не им е нужна толкова голяма субсидия, субсидията е нужна по-скоро на малките и новите. Трети вариант – добре, пада субсидията драстично, но обезпечаваме поне медийните пакети, тоест някакъв по-лесен излаз към медии, особено във времена на кампания. Четвърти вариант – не избързваме с подобни решения, а наистина провеждаме качествено обсъждане с експертния потенциал в България, на юристи, на политологичната общност, на социолозите – хора, които изучават обществото, на които това им е работата. Така си представям аз нещата и надявам се по този начин да се случат. Защото в противен случай просто всеки ще си направи реклама и дори накрая да не стане на неговото, ще каже – ами аз казах ли ви, ами аз като предлагах да свалим субсидиите… Защото най-вероятно хората в България масово искат да се свалят субсидиите. Впрочем, ние в Галъп сме го мерили и наистина има такива мнозинства. Но тук винаги трябва да казваме: невинаги това, което мнозинството вярва, е добро за него. Това е базисно правило в политиката.

Водещ: При това положение как ще се развие ситуацията до петък? В четвъртък различните предложения трябва да се обсъдят на финансово-бюджетна комисия, в петък предложението влиза в пленарна зала.

Първан Симеонов: Не мога да се отърва от идеята, че повечето играчи в този казус просто искат да си направят реклама, а не наистина да променят нещата. И не мога да се отърва от усещането, че те сега помежду си ще търсят вариант как накрая да не направят някоя драстична промяна, защото и на тях не им се занимава с кой знае какви промени в този момент, но някак си трябва да излязат с предполагаема чест. Примерно ГЕРБ да каже – ами ето, ние искахме, но не стана – много любимо. Или пък ДПС да каже – ами ние казвахме. Или БСП да каже, както сега казва – това е атентат срещу демокрацията. Много е глупаво конюнктурно да се мисли. Вероятно ГЕРБ мислят, че ще ударят БСП, защото БСП разчита повечко на апарат срещу примерно стари структури и т.н. По тази логика обаче утре самият ГЕРБ може да се чувства зле, защото никой не е застрахован от такава ситуация. Особено сега виждате, че и ГЕРБ се опитва да се чисти от стари, това е идеята, и ще разчита на вътрешно освежаване. Но ГЕРБ има все пак повечко ресурса на властта. Или някой си мисли, че ще удари по-малките формации, които създават повече проблеми понякога, но това също е конюнктурен похват, защото вижте, търсенето в обществото на ново и различно няма да секне. Тоест утре ще има нововлизащи в системата. Ако идеята е те да бъдат, така да се каже, опитомявани предварително, лишавани от финансиране, не знам. Гадая в момента, но във всеки случай прозира конюнктурност на помислите. Тук трябва да се мисли държавнически. И мисля, че на Борисов не му е чужда идеята от време навреме да мисли държавнически, а не само в яда си да взема такива решения ден за ден.

Водещ: Добре, но емоционалното решение наложи скорост, бързина, която изумява всички. Обикновено такива действия се подлагат на дебат, обсъждат се продължително, а сега изведнъж се върви към приемане на второ четене. Това не е ли странно?

Първан Симеонов: Да, очевидно е странно. Някой може би смята, че това е дебат. Грубо погледнато, ние водим дебат в момента, ето такива като мен приказват. Знам, че това, което аз говоря, е непопулярно. Ако някой ме слуша отстрани, вероятно ще каже – ами ето, те са част от експертите, които работят с политическата прослойка, следователно те имат интерес да има субсидии, те не са на страната на народа и т.н. Но истината е, и теорията, и практиката показват, че ясното публично финансиране на партиите е смисленото, че партиите наистина трябва да бъдат оздравявани, защото, извинявайте, че трябва да го кажа, нещо по-добро до този момент не е измислено като форма на политическо представителство. Лобизмът да, той също е форма на политическо представителство, или стихийните движения, или социалните мрежи, или пък директният контакт с водачи, лидери, фюрери, както искате ги наречете, или просто популисти, без особената помощ на партия, просто е лична харизма. Но трябва да ви кажа, че поне засега всичките тези опити завършват зле. Добрите стари партии, малко неугледни, разбира се тежко корумпирани, доста картелизирани, трябва да бъдат прочиствани и освежавани, защото такива са нашите закони, на тези принципи е базирана нашата демокрация, такъв е нашият опит – добър или лош, поне си го имаме. Тъпо е да му теглим чертата за нула време.

Водещ: Господин Симеонов, периодично възниква въпросът за финансирането на партиите и минава в крайности – от тема табу, тоест държи се всичко под похлупак и е едва ли не тайна, до някаква публичност, която придобива уродливи форми чрез екзотични идеи. Не сме ли дозрели като общество, политическите партии ли не са дозрели, та се лашкат в такива крайности?

Първан Симеонов: Ами трябва това да е обеца на ухото за партиите и партийците, че дотам са я докарали, че обществото лесно и с удоволствие да възприеме такива идеи. Вината е на всички нас, които се занимаваме с това, които  обясняваме, които тълкуваме, които се опитваме понякога да превеждаме ходовете на политиците на масовата публика или пък се опитваме да върнем интереса на масовата публика към политиката. Не сме успели да обясним. И това минава не през вдигане на ръце – ами да, лоши сме, какво да правим, ще се финансираме както искаме – това минава през дълъг процес на прочистване, на оздравяване, на смяна на поколенията, на смяна на подхода. Няма да е лесно, няма да е и бързо. Това е голямата грешка на популистките решения като това, популистките предложения, които се съдържат понякога в референдумите, пак казвам, при цялото ми уважение към волята на народа, след като от него произтича властта и за негово добро трябва да е. Но голямата грешка на популизма е, че предполага, че има бързи решения – сменяме нещо в процедурата и настава решение. Не е така. Очевидно не е така. И, за съжаление, все по-малка е чуваемостта на някакви опити за разум, защото очевидно властва имиджът, а не истината. Номерът е да имаш повече лайкове, а не да работиш за утрешния ден. Ето това е… знам ли, може би това е новото нормално в политиката и ще трябва да свикваме.

Водещ: Е, от тези екзотични идеи, които ви изброих, коя събира най-много лайкове според вас?

Първан Симеонов: Вижте, аз не мога да обвинявам обществото, че държи парите за партиите да намаляват, особено като виждат, че има партии, които държат сериозни депозити и развързват кесията за дарения. Напомням, че финансирането трябва да е за качество на политиката и политиките – за експертиза, за производство на документи, за законодателство, за излаз до медии, за свои медии, ако щете, за качествени служители и партийни работници, които в крайна сметка са форма на обществени служители. Това са големи групи на обществото със своите идеи. Говори се често за немските партийни дотации. Например аз съм стипендиант на фондация „Конрад Аденауер“ назад във времето. Ами това са фондации, базирани от публични средства, защото немското общество е приело, че партиите заслужават уважение, защото това са сдружения на хора по интереси, на хора с идеи за обществото. До там сме я докарали ние, че обществото не вярва на всичко това и иска намаляване на партийните пари. Окей, нека уважим тази воля. Но обществото не ни е казало точно колко трябва да е. Пак казвам, границата не беше мината, но честно казано, и да беше мината, винаги трябва да имаме едно на ум, че не е работа на обществото да е експерт. Обществото затова трябва да има политици, на които да разчита, те да разчитат неговата воля и да я превърнат в политическа експертиза. На този етап сме сега и мен ако питате, политическата прослойка трябва да се опита да прояви някаква експертност, някакъв държавнически усет, някакво дългосрочно мислене, и да не прави от 11 на 1 или някакви още по-екзотични варианти, а да направи от 11 наполовина, или да диференцира, или да намали, но да даде някакви бонуси за по-малките, да речем. Но във всеки случай да го прави не толкова прибързано. И да не забравяме още нещо – големият проблем с парите не минава точно през субсидията. Ние видяхме, особено в хода на кампанията, как просто се вадят пари от бюджета. И тук никаква субсидия не играе, съвсем други неща играят. Трябва да ви кажа, че с намаляването на партийната субсидия този въпрос точно няма да решим. А той е сериозен.

Цоня Събчева