Радка Пенчева, уредник: Къщата – музей на Емилиян Станев не е типичната музейна експозиция, тя съчетава различни видове изкуства

Община Велико Търново

111 години от рождението на Емилиян Станев отбелязваме днес. Родната къща на великия писател се намира в старата българска столица Велико Търново. Неговият живот и голяма част от творчеството му са свързани с града. Днес всеки един любител на литературата може да разгледа експозицията, посветена на великия творец, която е подредена в неговия дом, намиращ се в сърцето на старо Търново. Повече за това какво пази къщата музей и на какъв посетитеслки интерес се радва тя, прочетете в интервю на Радио „Фокус“ – Велико Търново с уредника на музея Радка Пенчева.

 

Фокус: Г-жо Пенчева, нека започнем с обобщение на това какъв е интересът към Къщата – музей на Емилиян Станев. Колко са посетителите, които идват при Вас на година и какъв е техният профил?

Радка Пенчева: Според входните такси, които събираме, тъй като това е основният начин, по който отчитаме броят на нашите посетители, те са около 3000 човека на година. Точна цифра не мога да кажа, защото цената на билетите е различна, а накрая ние представяме цялата събрана сума. Но Музеят е доста посещаем, идват много ученици и отделни посетители. Не можем да се оплачем, че няма интерес.

Фокус: Учениците в организирани групи ли идват?

Радка Пенчева: Да, по-често идват при нас точно в организирани групи, водени от учителите си. Обикновено това са малки деца, до 4-ти клас, които учат за Емилиян Станев в своите читанки. Идват и по-големи ученици, дори и студенти, които го учат в програмите си, но и те, разбира се, са организирани от совите преподаватели.

Фокус: Кое представлява най-голям интерес за Вашите посетители?

Радка Пенчева: Вижте, литературните музей, обикновено се посещават от хора, които са чели творчеството на даден писател. Идват и хора, които не са чели, но нещо е запалило любопитството им към личността и след това те се обръщат и към творчеството на писателя. Мисля, че Емилиян Станев е добре застъпен в учебните програми у нас, като не мога да не споделя, че сме много ядосани, че премахнаха повестта „Крадецът на праскови“, която се изучаваше в 8-ми клас. Но, все пак, има интерес към творчеството и мисля, че това ще продължи и за напред.

Фокус: Какво всъщност могат да разгледат посетителите на музея, кои са най-интересните експонати, които представяте?

Радка Пенчева: Музеят е доста интересен като експозиция. Той е направен по доста различен принцип. При него се разчита  на синтеза на различни видове изкуства – музика, текст, скулптура, телевизия и  т.н. При нас няма толкова много вещи, както в другите музеи в страната, всичко е премерено. Това е един друг тип подход към музейния предмет и мисля, че има своето място в оформянето на музейните сбирки.

Фокус: Дали може да разкажем за част от експонатите, които пазите?

Радка Пенчева: Сред малкото предмети, които пазим, има една икона на Емилиян Станев, която е стояла в кабинета му, от празника Благовещение. Съхраняваме и неговата пишеща машина, на която е написал всичките си произведения. Пазим очилата му, часовникът му и други лични вещи. И разбира се, разказваме на посетителите ни части от живота му, нещо свързано с творбите му.

Фокус: Има ли други интересни неща, които се съхраняват в музея?

Радка Пенчева: Да, имаме 10 часа записи от една анкета, която преди години проф.  Иван Сарандев е направил с писателя Емилиян Станев, но те са по-скоро за архива. Пазим ги, но сами разбирате, че няма как да изберем част от тях и да ги пускаме на нашите посетители. Те са записани на аудио дискети и са част от нашата грижа да запазим жив споменът за писателя.

Фокус: Имате ли някакви негови ръкописи?

Радка Пенчева: Да, при нас се съхранява целият архив на писателя Емилиян Станев. Също така пазим и чернови към неговите творби, както и материали, които той е събирал, за да изготвя произведенията си. Имаме много богат архив.

Фокус:Какво разказвате Вие за Емилиян Станев на посетителите на музея?

Радка Пенчева: Обикновено им казвам негови мисли, които са записани в неговия дневник, нещо, което е много интересно и показва позицията на един честен интелектуален от миналото време. Занимавам ги по-скоро с творчеството му и неговия творчески път, защото все пак музея е сериозна институция. Зависи от самите посетители, понякога им разказвам по-задълбочена история, понякога просто ги запознавам с творчеството. Много зависи от хората, които стоят насреща.

Луиза ТРАНЧЕВА