Радко Марков: 2-3 хиляди лева струва всяка акция на планинските спасители

 

Радко Марков, директор на ПСС към БЧК в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“

   

Водещ: Пореден инцидент в планината отново провокира темата защо сме склонни да я подценяваме. Какво трябва да знаем преди да излезем на преход и кои са основните  правила, които трябва да спазваме? Полезни съвети очакваме в следващите минути от Радко Марков – директор на Планинската спасителна служба (ПСС) към Българския червен кръст (БЧК).

Радко Марков: Опасностите в планината съществуват по всяко време на годината, не само при зимната планина, но и сега, когато времето се затопля. Все пак в планината трябва да се внимава, предварително да се подготвят преходите, да се има предвид, че този сезон е и сезонът на гръмотевичните бури, все още във високите части на планината има много сняг. Tя е зимна, така че трябва да се внимава много.

Водещ: Със затоплянето на времето много хора ще предпочетат планината, може би много от тях ще бъдат неподготвени, подлъгани от хубавото и топло време. Какво трябва да знаят хората, които нямат опит, преди да предприемат какъвто и да е преход в планината?

Радко Марков: Важното е да се подготвят, както казах, да проучат все пак, да поразпитат, да прочетат за района, който ще посетят, така че да са наясно къде отиват, за да може да са предварително подготвени, да избегнат опасностите, които казах, че съществуват – както гръмотевичните бури, така и студеното време високо в планината. Особена опасност, сериозна опасност през този сезон, през пролетта и началото на лятото, са снежните преспи, които остават в планината. Те са много опасни при пресичането, има голяма опасност от подхлъзване и съответно за сериозни наранявания и травми.

Водещ: Самата екипировка каква трябва да бъде за тези, които, отново казвам, нямат опит?

Радко Марков: Наистина трябва много внимателно да се подходи към екипировката, тъй като в ниските части на планината е сухо и може да се ходи с по-лятна екипировка, но с качване на надморска височина, както казах, остават преспи сняг високо в планината, така че предварително трябва добре да бъде проучен маршрутът и ако се налага, трябва да се използва дори зимна екипировка за високите части на планината. Трябва да има винаги резервни дрехи, дрехи против дъжд, защото вероятността от валежи е много голяма.

Водещ: Много пъти с вас и с ваши колеги сме коментирали, че голяма част от хората – било то опитни планинари, било не толкова – нямат култура на застраховане. С днешна дата можем ли да кажем, че нещо се е променило по отношение на планинското застраховане? Нека да кажем още веднъж колко важно е то.

Радко Марков: Да, разбира се, важно е. За съжаление, наистина бавно се променят нещата. А то е важно, защото планинското спасяване е скъпоструваща дейност и това, което правят планинските спасители, изисква средства, които след това трябва да бъдат възстановени, за да можем отново да оказваме помощ на пострадалия в планината. Важно е да си направят туристите, хората, които излизат в планината, планинската застраховка, която не е скъпа. За цяла година е около 30-40 лева. Така могат да бъдат спокойни, тъй като ако случайно без застраховка се случи нещастие, може да им се наложи да платят доста по-голяма сума.

Водещ: Много голяма част, за съжаление, от тези инциденти, които налагат по-мащабни акции за издирване, знаем, че са оставали за сметка на ПСС. Нека да кажем за какви суми говорим на годишна база, така че наистина хората да знаят какво коства, освен, разбира се, живота на самите спасители?

Радко Марков: ПСС е на субсидия, издържа се от държавата, но субсидия, която, разбира се, не е достатъчна, както за повечето дейности в нашата държава. Така че ако ние не си подпомагаме нашите дейности със застраховки и от застраховките, то в един момент възможността да се оказва помощ ще бъде силно намалена. Средствата трудно могат да се определят, всяка година са различни, но имайте предвид, че една акция, която е по-сериозна, участват много планински спасители, доброволци, излиза някъде в рамките на 2-3 хиляди лева. И имайте предвид, че тези средства, които ние вземаме за застраховките, те не отиват за заплащане на доброволните планински спасители, а просто за покриване на разходите, които ние правим по време на самите акции – разходите са за бензин, за автомобилите, за моторните шейни. Просто на нас са ни необходими средства, за да покрием самите разходи по самата акция.

Евелин ЦАНЕВА