Радослава Мурджева, защитник на животни: Ако можехме да обичаме и да сме верни колкото едно куче, светът щеше да е различен

По повод 18 август, който е обявен за Международен ден на бездомните животни, Радио „Фокус“ – Пазарджик се опита да представи ежедневието на едни човек, който е отдал живота, силите и любовта си към бездомните животни. Радослава Мурджева е дипломиран филолог, но по-голямата част от съзнателния си живот посвещава на грижите за животните, и домашните, и бездомните, които сякаш са заклеймени и натоварени с усещането за непотребни „същества“, които пречат и създават дискомфорт по улиците и в междублоковите пространства.

Фокус: 18 август е Международен ден на бездомните животни. Повечето хора приемат бездомните животни със страх, с погнуса и приемат евентуалната грижа за тях като голям ангажимент. За Вас какво са те и как се роди любовта Ви към тях?

Радослава Мурджева: Човек се ражда с любовта си към животните! Тази любов може само да расте с времето! И наистина е жалко,когато  много от хората гледат на тях с погнуса и безразличие,а не искат да проумеят, че за да стигне едно животно до улицата и да броди гладно и жадно вина имат само и единствено хората! До вчера е било нечий домашен любимец,а от днес е изхвърлено безпризорно и безпомощно,поради причини които недоумявам понякога! Общо взето животните се оказват на улиците, например защото семейството ще има нов член на семейството, или смъртта на собствениците и наследниците набързо се отървават от животните, защото са им грижа ! Това са бездомните,били някога домашни!

Фокус:  Трябва ли да бъдеш добър и благороден човек, за да се грижиш за животните така, както би се грижил за хората?

Радослава Мурджева: Да се грижиш за някой, било то животно или човек се иска сърце! Аз не деля грижата към животните и хората! Помагала съм и ще помагам на всички,с каквото мога! Има хора, които се наричат благородни, а подритват и подминават животно в беда, така че не мога да определя това понятие! Човек трябва да има толерантност към всички същества, които могат да чувстват и обичат, макар и по-нисши!

Фокус: Какви са най-често причините хората да изхвърлят на улицата домашните си любимци. Особено фрапиращите случай на току-що родени малки котета и кучета захвърлени в контейнерите за смет?

Радослава Мурджева: Както споменах, причините са няколко като на първо място е при смъртта на собствениците и наследниците набързо се отървават от животните, защото за тях е ангажимент, макар че има и такива,които ни търсят за помощ с намирането на нови домове, което напоследък е доста трудна задача! На второ място е появата на нов член на семейството и старото и първобитно мислене на българина,че животни и бебета не могат да съжителстват! Мога да опровергае това с ред изследвания в чужбина, доказвайки, че дори алергиите се преодоляват! Съжителство на дете и животно пък го прави любящо, грижовно и отговорно! Много е важен и примерът, който дават родителите, а малко са тези които възпитават тези чувства в децата си за съжаление! Още една причина да има толкова много безпризорни животни е безразборното развъждане и изхвърляне на поколенията навсякъде, дори като ненужен боклук в кофата за смет! Аз самата съм изваждала животни от найлонови пликове и торби! Това човешко и благородно ли е? И после този същия или същата си лягат спокойно,защото са се отървали от проблема си! И така ще възпитат и децата си! Имам вкъщи такова СПАСЕНО коте от кофата, една пречка за някого, а за мен същество с най – искрените очи и любов, които съм получила! Най-важната крачка, за да спре този кръговрат с изхвърляне и развъждане е кастрацията! Много хора, не го разбират ! Едни ми казват, че им е жал, други мислят първобитно, но наистина този кръговрат няма да спре, ако не се обединят усилията на тези, които не ги обичат и на такива като нас, които вършат всичко за да няма животни по улиците! Мога наистина да кажа,че вършим голяма част от задълженията на общината! Кастрираме, ваксинираме и прибираме животни до колкото имаме възможност в приемни домове,докато намерим постоянни! Много усилия се изискват за това, а общината дори не помисли за построяването на приют, макар че в много общини се оплакват доброволци, че са по-скоро концлагери ,пълни с мизерия и болести  и животните агонизират там! Но да допуснем, че тук построи ли се  приют, ще бъде под контрол на организации и доброволци!

Фокус: Как се справяте финансово с грижите за животните, част от тях са болни и се нуждаят от скъпо и продължително лечение? Къде ги настаняване и какво Ви коства това?

Радослава Мурджева: Финансова помощ нямаме почти от никъде! Разчитаме на приятели, които се трогват от поредния пост в социалните мрежи за някое пребито,блъснато и болно животно! Отделяме и от нашите заплати, дори с риск да заплашим комфорта си ! Има и дни, в които предпочитам да купя храна за тях, вместо да отида някъде аз и да се нахраня! Те са на първо място!

Фокус: Състрадателни ли са хората? Виждаме, че системно се публикуват постове, призоваващи за помощ към болни, бедстващи или изоставени животни? И какви хора най-често се отзовават на тези призиви?

Радослава Мурджева: Състрадание има, но липсва желание на хората да поемат инициативата те! Има такива, които ни търсят и си измиват ръцете с това! Така преди месеци ми беше зачислен котарак с пречупен гръбнак и огромна сума за плащане! Обещанията от страна на хората, които ме потърсиха бяха огромни! Щяха да поемат част от ЛЕЧЕНИЕТО, да го посещават, а всъщност не видях никаква помощ и само празни приказки! И все още дължа сума за него в Клиника в София! Такива случаи ме обезверяват и губя надежда за нещо добро!

Фокус: И накрая, ако използваме заглавието на Йовковия сборник разкази „Ако можеха да говорят“, посветен на животните …какво биха ни казали те?

Радослава Мурджева: Ако можеха да говорят….със сигурност щяха да ни кажат колко болка, мъка и горчивина могат да преглътнат те, за разлика от нас хората! Както някъде беше писано: „Ако можехме да обичаме и да сме верни, колкото едно куче, светът щеше да е различен!“ Само трябва да се вгледаме в тях и да се учим на любов, толерантност и състрадание.

Албена ЖИЛЕКОВА