Радостина Пеева, детски писател: Детският свят е непресъхващ извор на вдъхновение

снимка: личен архив

Радостина Пеева е съвременен детски писател, автор на поредицата за мотовете – малки, шарени, пухкави и чудати древни същества, живеещи в гардеробите на хората. През 2014 година книгата „Приключенията на мотовете“ спечели наградата „Бисерче вълшебно“ в категория „Млади читатели“ (6-10 г.). На 23 април Радостина Пеева ще се срещне с малките читатели в Градската библиотека „Паисий Хилендарски“ в Асеновград, като проявата е част от Дните на книгата в града. Дни преди срещата, в интервю за Радио „Фокус“ – Пловдив, детският писател разказа за непресъхващия извор на своето вдъхновение, за симбиозата между удоволствие и отговорност при писането за деца, за границата между света на децата и този на възрастните.

Фокус: Вашата книга „Приключенията на мотовете“ и въобще книгите от цялата поредица за мотовете са изключително популярни сред децата. Вие често се срещате с деца, ставате част от детската вселена и имате възможност за наблюдение и вдъхновение от първо лице, както се казва. Искам първо да ви попитам, обикновено как преминават срещите ви с децата, какво ви споделят те и какво ви прави силно впечатление?
Радостина Пеева: Книгите ми вече са шест. Мотовете продължават своя житейски цикъл упорито вече пета поредна година. Децата много ги харесват, защото са нещо непознато и до някаква степен нетипично за нашия пазар, защото са доста симпатични и смешни. Децата реагират добре на тях, намират доста прилики в характера на мотовете със своя собствен характер и това ги сближава със самите персонажи. Иначе на самите срещи ние си говорим за най-различни неща. При срещите с децата най-вече се опитвам да скъся дистанцията с тях, защото искам да видят всъщност, че хората, които пишат книгите, детските писатели, са също деца като тях самите. И всъщност за мен е важно е да имам максимално близък контакт с децата, с моите читатели, да знам какво би им било интересно, какво ги вълнува, за да мога да реагирам и да отговоря на техните очаквания. И разбира се, съответно да ги привлечем на страната на книгите като цяло.
Фокус: Какви са особеностите на детската литература и в този контекст – колко трудно е да бъдеш детски писател?
Радостина Пеева: Трудно е дотолкова, доколкото е трудна всяка една професия. Погрешно много хора си мислят, че писането за деца всъщност е фасулска работа. Аз не мисля, че е така, въпреки че при мен писането започна малко на шега. От тогава аз самата се развивам изключително много като писател, полагам страшно много усилия да опознавам децата и навиците им, това, което наистина би им било интересно, това, което ги забавлява, което ще им е полезно, което ще им е полезно. Това, което отговаря на тяхната натура и наистина ще ги докосне. Опитвам се в детските книги в никакъв случай да не пиша със снизхождение и с пренебрежение към децата, от позицията на пораснал човек или на възрастен с опит. Напротив. Смятам, че от децата имаме много повече какво да научим, има какво повече те да ни предложат на нас. Така че, много важно е да гледаме на тях като на приятели, като на равнопоставени и посредством книгите, когато търсим диалог с тях, да може да осъществяваме тази ценна връзка, която ще ги развие, ще ги направи четящи хора и впоследствие умни и добри възрастни.
Фокус: Зададох ви този въпрос, защото според мен е огромна отговорност човек да държи в ръцете си скоростния лост за развитие на детското въображение.
Радостина Пеева: Безспорно е така. Книгите до голяма степен формират детското въображение, но то се формира и по много други различни начини – чрез игри, рисуване, забавления, танци и въобще с  всякакъв тип активност, която наистина обогатява фантазията на детето и абстрактното му мислене. Точно поради тази причина когато имам среща с децата им казвам, че въображението е като мускул и те просто трябва да го тренират постоянно, ако искат когато възрастни въображението им да продължава да е толкова голямо и толкова богато, както сега когато са все още деца. Някой ден това въображение ще им се отплати неминуемо.
Фокус: Къде е границата между детския свят и този на възрастните?
Радостина Пеева: Границата е доста размита и в интерес на истината в повечето случаи я поставяме ние – самите възрастни, когато се дистанцираме от тях и се опитваме да се поставяме в позицията на по-знаещи, по-можещи и по-разбиращи. А това не винаги е така. За мен тази граница е абсолютно излишна и аз винаги се опитвам да я стопя, когато общувам с деца или с моето собствено дете. Опитвам се да предам този тип мислене и на много други родители, учители и мои познати. Случва се да срещна насреща си неразбиране и отпор, но аз смятам, че преди всичко децата са наши учители и приятели. За да може те да ни се доверят, трябва  ние да може да им се доверяваме и да им вярваме. Те знаят много. Просто тяхната интуиция е много по-богата от нашата.
Фокус: Как решихте да се насочите точно към детската литература? Тя ли ви откри или вие нея?
Радостина Пеева: Всъщност аз не съм се насочвала целенасочено към детската литература. Дори никога не ми е било цел да пиша за деца. Обичам децата, обичам да работя с деца, но може да се каже, че детската литература ме намети сама посредством именно мотовете,  които за първи път, съвсем спонтанно, се появиха в главата ми и всъщност започнаха да напират да разкажа тяхната история, шеговито казано. Започвайки да пиша, лека полека това толкова много ме увлече, че то първоначално се превърна в хоби, а оттам вече и в страст. Буквално на шега се завъртя целия този процес и като кълбо прежда се разплита до ден днешен.
Фокус:
Да разбирам, че няма предистория, тоест не сте била детска учителка или нещо подобно?
Радостина Пеева:
Не, дори по онова време нямах и дете. По-скоро аз самата винаги съм се чувствала непораснала и непрекъснато съм изучавала детския свят. Винаги децата са ме забавлявали много, особено в по-крехката им възраст, когато попиват всяко едно нещо от света с такова любопитство и учудване, че това просто няма как да не е източник на вдъхновение.
Фокус:
Чувствате ли се дете докато пишете или като цяло в ежедневието ви?
Радостина Пеева: Постоянно се чувствам дете и не мисля, че има ситуация, в която това да не е така. Много обичам да се забавлявам, обичам да правя всички онези неща, които обичат да правят и децата, чувствам се страхотно в тяхната компания. Дори се шегувам с тях, че правя повече бели отколкото много от децата и това наистина е така за ужас на съпруга ми. Реално погледнато, смятам, че човек никога не трябва да се опитва да порасне на всяка цена. Когато бях малка исках да порасна, а сега упорито отказвам и се опитвам да намеря отново детето в себе си, за да го стискам колкото се може по-силно и да не си отива.
Фокус:
Какво послание бихте отправила към децата?
Радостина Пеева:
Бих казал на децата да се радват на детството си и да не бързат да пораснат. В момента има една такава тенденция, че много от децата наистина все по-рано започват да загърбват детското в себе си, започват да парадират с различен тип култура и интереси, което мен лично ме натъжава. Този магичен свят на детството е безкраен и колкото повече го задържат, толкова повече това ще им се отплаща, за да може един ден, когато наистина пораснат, да са готови и оформени да се впуснат в живота. Бих им пожелала да играят много, да пакостят, да не си слагат граници на въображението и да се целят високо, защото когато човек мечтае, когато въображението му няма граници, той се мотивира да постига целите си и рано или късно нещата се подреждат така, че в един момент се обръщат в негова полза.
Тони МИХАЙЛОВ