Райка Христова, РБ „Димитър Талев“-Благоевград: 24 май е най-българският официален празник

Райка Христова, директор на Регионална библиотека „Димитър Талев“-Благоевград, в интервю за Радио „Фокус“ Пирин, по повод 24 май – Ден на славянската писменост, просвета и култура

 

Фокус: Г-жо Христова, 24 май ли е най-българският празник, как смятате?

Райка Христова: 24 май – Денят на българската просвета и култура, и на славянската писменост, е най-българският официален празник. Тоест с най-дълга традиция на честване, вече 200 години България слави Денят на Св. св. Кирил и Методий – създателите на славянската писменост. Този ден е гордост и радост за всички българи, защото нашите букви са нашата идентичност и нашия принос за многообразието на европейската култура. Те са българското културно наследство, съхранено в нашата държава от далечни векове до нас. В съвременната историография се смята, че за първи път в епохата на Възраждането на 11 май 1851 в епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий“ в Пловдив по инициатива на великия българин Найден Геров, се организира празника на Кирил и Методий – създателите на глаголицата. Денят 11 май неслучайно е избран от него, знаете че това е общият църковен празник на двамата светии. 24 май е българският празник, който се чества извън пределите на нашата страна. Чества се дори и във Ватикана, защото знаете, че делото на светите братя е културно богатство за цялата европейска цивилизация, а не само за България. Това е празникът, който е тачен от всяка една власт, от всяко едно правителство – празник, който стои над политиката и над борбите за Освобождение, както и над войните.

Фокус: Каква е ролята на езика днес, отбелязвайки факта, че не са много народите, които имат обявен празник за езика си?

Райка Христова: Езикът е нашата идентичност. Ние се идентифицираме чрез езика и азбуката си. Всеки народ е идентичен и е отделен етнос, защото има свой собствен език, свои собствени обичаи, нрави, култура и букви.

Фокус: А каква е ролята на книгите и книжовността в днешно време?

Райка Христова: Огромна. Без книги няма живот. Аз не мога да си представя един разумен живот без книга. Книгата е прозорец към света и към една съвсем друга вселена. Книгата е тази, която ни води през морета, през векове, в бъдещето. Тя ни прави по-умни, по-мъдри, по-добри. Без книга животът е абсолютно немислим.

Фокус: Остава ли през  годините библиотеката на по-заден план, особено сега с всички online издания и т.н.?

Райка Христова: Засега мисля, че не, защото при нас върви паралелно все още. Знаете, че в Америка е развито изключително много библиотечното дело и държавата дава много пари за библиотеките. Там имаше един период от време, в който американците намалиха интереса си към хартиения вид на книгата и четяха online. Обаче сега отново има един бум на връщане в стария хартиен книжен вид, защото online книгата е едно, а тази в хартиен вид – съвсем друго. При нас доминира все още книгата в хартиен вид, така си мисля аз. Самата аз чета понякога online книги, но честно казано предпочитам да си отворя книгата, да прелиствам страниците й и да я прочета.

Фокус: Увеличават ли се читателите на Регионална библиотека „Димитър Талев“ в Благоевград?

Райка Христова: Да, читателите постоянно се увеличават, за което аз съм много щастлива, защото това означава, че нашият град чете. Знаете, че Регионалната библиотека провежда много инициативи и всички те са свързани с провокиране на интереса към четенето, с любовта към книгата. Всичко, което се върши в библиотека има единствено и само за цел да доведе читателите в библиотеката, за да могат те да се запишат, да си вземат книги, да станат наши читатели, да участват в различните ни инициативи и проекти и т.н.

Фокус: Лично мен 24 май ме връща в детството ми – с песните, характерни за празника, с цветята навсякъде, с лентите „Отлични“, с децата с униформи и т.н. Как се чувствате Вие на този ден?

Райка Христова: Действително има такава носталгия, защото празникът беше много важен, знаете, че аз съм от малко по-старото поколение, за което това беше един много важен празник и дори имаше манифестации тогава, за които се готвехме дълго време. Но и сега празникът е много сантиментален, защото действително това е най-българският празник, който е свързан с книгата, с четенето и с децата.

Фокус: Нормално е през всичките тези години акцентът на празника да се измени по някакъв начин, но според Вас в положителна посока ли се е променил този акцент?

Райка Христова: Да кажем, че промяната е положителна. Важното е да съхраним този празник, ако успеем да направим това и да запазим уважението към тези двама солунски братя, които са написали нашата азбука, с която ние днес пишем, говорим и творим, значи празникът е съхранен завинаги.

Фокус: Песента „Върви, народе възродени“ химн ли е само или е българската посока?

Райка Христова: Стоян Михайловски написва текста за този училищен химн и още с първия си стих „Върви, народе възродени“, той ни е казал какво да правим. И след това Панайот Пипков създава музиката за химна и всъщност именно това е химна, с който ние днес славим празника 24 май.

Фокус: Смятате ли, че в този химн днес можем да открием правилната посока?

Райка Христова: Мисля, че да. Знаете текста на стихотворението на Стоян Михайловски, добре е да си го припомняме и често да го четем, за да можем да вървим действително в правилната посока.

Фокус: Пергаментът и интернет мрежата през последните години вече си подават ръка. Май всеки има искрица надежда, вътрешната устойчивост и волята на двамата братя, да възкръснат в младите българи и да спасят страната ни. Как смятате Вие?

Райка Христова: Младото поколение е поколение на интернет. Знаете, че всичко може да се намери в интернет, друг е въпросът до колко информацията там е достоверна, защото действително има много неточности по отношение на фактологията. Добре е да си подадем ръка. Добре е да вървим напред заедно със съвременните технологии, защото съвременният живот е обвързан с тях и затова е термина „дали мишката изяде книжката“. Не знам дали и тук той важи, но наистина трябва да вървим ръка за ръка с новите технологии, защото без тях няма как да стане. Има библиотеки в света, които вече се обслужват без библиотекари – всичко е автоматизирано и всеки може да си поръча книга online. Ние сега се опитваме да въведем това и в нашата библиотека. Посещаваш библиотеката, дори когато няма библиотекар вътре, взимаш си книгите и това е.

Фокус: Тези, които учат децата на българското четмо и писмо, са българските учители. В днешните трудни времена трябва да ли станем на крака за българския учител и за българското училище? Спомняте ли си Вие Вашите учители?

Райка Христова: Аз мисля, че трябва да станем на крака и да уважим тази професия, защото имаме дълг към българския учител. Това е една от най-трудните и тежки професии. Трябва да станем на крака и да се преклоним пред техния труд. Аз си спомням и до днес моите учители дори и от първи клас. Изпитвам уважение и преклонение пред техния труд. Спомням си всички учители, които са ми преподавали, защото добрият учител остава отпечатък у човека за цял живот, така че Поклон пред българските учители!

Натали СТЕФАНОВА