Райна Дрангова, внучка на полк. Борис Дрангов: Военният паметник Дрангова чешма е изграден по инициатива на моя дядо, но идеята за него е на майор Христо Танушев

Райна Дрангова, внучка на полк. Борис Дрангов, в интервю за Радио „Фокус“ – Пирин по повод 103-ата годишнина от освещаването на Дранговата чешма в село Дрангово, Община Петрич, посветен на загиналите войници от 5-ти пехотен Македонски полк на 11-та пехотна Македонска дивизия.

Фокус: Г-жо Дрангова, в село Дрангово днес предстои важно събитие, свързано със 103-ата годишнина от освещаването на военния паметник Дрангова чешма. Преди няколко години бяхме свидетели на второто освещаване на паметника по повод неговата 100-годишнина. Голяма инициатива в тази връзка има вече покойният президент на Агенция и Радио верига „Фокус“ – Красимир Узунов. Кажете ни какво е за Вас този паметник и защо е важно всяка година да си спомняме за датата 16 април?

Райна Дрангова: Много са причините, поради които за мен този паметник е важен. Той обаче е важен и за хората оттатък границата – Северна Македония, но и за хората в България най-вече. Причината е, че тези доброволци от 5-ти пехотен Македонски полк на 11-та пехотна Македонска дивизия показват чудеса от храброст, въпреки че голяма част от тях въобще не са били войници, не са служили. Моят дядо полк. Дрангов прави от една неорганизирана част от доброволци, напълно способна бойна единица, която дава и своите свидни жертви при Криволак, Богданци, но и на много други места в Македония. Вероятно знаете, че около историята на паметника в село Дрангово има едно малко недооценяване на нещата по отношение на една личност, по чиято идея всъщност той е изграден. Това е бил командира на една от ротите майор по онова време – Христо Танушев. Ще кажа няколко думи и за него, тъй като той е герой от Балканската война, дори е ранен тежко. В една от книгите за дядо ми пише как е посетен от дядо Борис, когато той почти умира, заедно с полк. Протогеров отиват да го видят. Та по инициатива на майор Танушев е направен този паметник, то всъщност е направил и плановете, защото до колкото ми е известно е имало и инженерно образование. За съжаление неговото име никъде не фигурира, освен в речта на дядо ми, който разказва всичко, което се е случило, с изключение на частта, свързана с раняването на майор Танушев. 100-годишнината от освещаването на паметника и неговото второ освещаване бе едно много хубаво събитие и аз често се връщам в спомените си до него. Разбира се присъствието на Красимир бе много вълнуващо и си мисля, че може би поручика, както наричахме Узунов вече е заедно с всички от полка на дядо ми, които не са сред нас. Той е и при своя учител, дори приятел – дядо ми полк. Борис Дрангов. Вълнуваща бе и речта на тогавашния началник на отбраната генерал Константин Попов. Лично аз много съжалявам, че я нямам на запис, защото беше много хубава. Изобщо цялото тържество преди три години беше прекрасно. Присъствието на многото малки деца и ученици, както и цветята, които бяха поднесени превърнаха събитието в изключително красиво. Много хубав момент бе и споменаването на дядо ми, който в един дълъг период бе съвсем умишлено забравян, но въпреки това селото, в което е изграден паметника е кръстено на него. Самата чешма в един период е била почти разрушена, плочите са били махнати. Знае се дори, че е имало още 2 възпоменателни плочи, но за тях не искам да говоря по простата причина, че нямам техните снимки. На 16 април тази година се навършват 103-години от освещаването на този паметник. Времето тече, водата тече за радост на пътуващите в района, но и на хората от селото. Хубавото е, че обикновено пътуващите се спират, за да видят чешмата, да видят паметника и мисля, че всичко това е много хубаво. Тъжното е само, че Красимир Узунов вече го няма. Това е голяма загуба не само за семейството му, но и за цяла България, а и за всички вас, които работите във „Фокус“, защото осиротяхте.  Единственото което мога да кажа е да бъдете живи и здрави.

Фокус: Полк. Дрангов е бил символ на българщината и родолюбието.

Райна Дрангова: Точно така.

Фокус: През целия си живот той е искал да види България – единна и обединена. Днес виждаме ли я такава?

Райна Дрангова: Днес, а и в миналото виждаме България много осакатена. Не доста, а много осакатена. Големи части от територията и по-важно от хората ги няма. Надявам се, че сега с нещата, които се случват около Северна Македония и евентуалното ѝ присъединяване към Европейският съюз (ЕС), то ситуацията ще тръгне към по-добро. Причината е, че от двете страни на границата ще бъдем в Европейският съюз (ЕС). Надявам се, че наистина в скоро време те ще бъдат приети за членове на съюза и нещата лека по лека ще си дойдат на мястото. Важното е, че ще бъдем в границите на една единна и обединена Европа. Освен това си мисля, че напоследък отношенията между България и Северна Македония са доста добри, въпреки че и за двете страни нещата бяха доста трудни. Въпреки това нещата, които трябваше да се случат вече са факт и аз благодаря на умните ръководители на двете държави, които успяха да доведат до тук нещата.

Фокус: За финал на нашият разговор – защо на България днес и е необходимо да има повече хора като полк. Борис Дрангов?

Райна Дрангова: Необходимо е, защото ще се върна малко назад – в годините след 9 септември голяма част от българският народ, от българската интелигенция, от големите патриоти смятаха патриотизма за  лошо нещо. Но някъде към средата на 60-те години се видя, че така нещата няма да се получат и че по този начин народът се деморализира като няма светли примери. Вярно е, че за Левски и Ботев се говореше, но за военните дейци и за хората на словото и истинския патриотизъм не, защото те бяха забравени, зачеркнати. Въпреки това лека по лека нещата започнаха да се изясняват и сега вече се „сърба попарата“ на няколко поколения, които са отгледани без идеали. Без идел за обединение, без идеал за това, че ние сме една от най-старите цивилизации в Европа. В тази връзка си спомням и колко интересни бяха хората по селата – взимането на земята ги отчужди от нея, лиши ги от корените им, моралните им ценности. Те самите дори нямаха възможността да възпитат децата си в този възрожденски дух, който цареше макар след две тежки национални катастрофи. България има нужда от хора като полк. Борис Дрангов. Въпроса дали има как да имаме такива хора обаче е въпрос на ценности и възпитание. Не само на това, което се преподава в училищата. Мисля си обаче, че лека по лека нещата ще си дойдат на мястото. Скоро бях в Драгоман, където откриха паметник на Левски и имаше много деца, които бяха изключително възторжени. Затова се надявам, че именно от тях ще излязат едни добри граждани на България.

Ливия НИНОВА