Ралица Димитрова, режисьор: Трудно е да пресъздадеш поезия на екран по начин, че тя да бъде усетена

Снимка: Pixabay

Ралица Димитрова, режисьор на филма „Какъв цвят има този свят“, посветен на поетесата Данила Стоянова, в интервю за Радио „Фокус“ – Бургас

Фокус: Г-жо Димитрова, филмът „Какъв цвят има този свят“ бе представен и в Бургас. Бихте ли ни разказали малко повече за него, както и за поетесата Данила Стоянова, чийто живот е вдъхновил създаването му?
Ралица Димитрова: Това е един много личен мой филм, който много отдавна бях длъжна да направя. Той, както казахте, е за една поетеса, която, за съжаление, е твърде малко позната. Тя беше моя близка приятелка и си отиде много рано – на 21 години, когато животът на всички нас едва започваше. Тя остави една стихосбирка, която е превеждана и на английски език. Неин стих може да се прочете на стената на сграда в холандския град Лайден, в компанията на стихове на световни поети. Всъщност, това е единственият български поет, чиято поезия може да бъде срещната там. Сякаш тя е по-позната извън България, отколкото у нас. Искаше ми се да възстановя паметта не само за нея и за поезията ѝ, но и да направя една равносметка за всички нас – нейните приятели. Чрез нейната поезия да разсъждавам за това какво се случва в годините с хората, как се променят те и кои са истински ценните неща, може би.
Фокус: Как бихте искали да бъде запомнена тя?
Ралица Димитрова: Като поет. Много е важно да познаваме истинските поети, които са се родили в България. От друга страна, при нея е много фино това преливане между поета и личността. Тя беше наистина една уникална личност и ми се струва, че това много добре може да се разбере от филма – през спомените на нейните приятели.
Фокус: Вярно ли е, според Вас, че талантите ни са ценени повече в чужбина, отколкото у нас?
Ралица Димитрова: За това как се оценява нечий талант в повечето случаи е до късмет. Дали у нас или в чужбина, няма значение. При условие, че има толкова много създаващи, пишещи и творящи хора по света, трябва да имаш страхотен късмет да успееш, да се измъкнеш и да се наложиш. Тя просто имаше нещастието да си отиде прекалено рано. Много малко хора наистина можаха да я опознаят и това беше причината да не е толкова добре позната.
Фокус: А колкото до режисурата – беше ли по-специфична направата на този филм спрямо останалите Ваши?
Ралица Димитрова: Да, защото аз търсех поетичния израз не само на нейните стихове, но и по някакъв начин на живота ѝ. Винаги е много трудно да пресъздадеш поезия на екран така, че тя да бъде видима и усетена. Беше трудно да направя филм за човек, който толкова добре съм познавала. През годините толкова пъти съм посягала към стиховете ѝ, че съм започнала да ги усещам като свои. Беше трудно не само да се намери адекватният образ на поезията, но и самият процес на монтаж беше много тежък. Сама си монтирам филмите и мисля, че това беше филмът, който най-трудно, най-бавно и най-мъчително съм правила.
Фокус: Той беше прожектиран вече няколко пъти. Как ви се струва, че е възприет?
Ралица Димитрова: Да, вече имаше няколко прожекции, на които присъстваха много хора. За  мен дори неочаквано, присъстваха не само хора, които са я познавали. Например, актрисата, която снимахме и която чете нейните стихове – Милена Ерменкова – една прекрасна млада актриса, до такава степен се вдъхнови от участието си в този филм и от образа на Данила, че  сега ще направи собствен театрален моноспектакъл, който ще участва в началото на другия месец във фестивал в Пловдив.
Мария ПОПЧЕВА