Рилка Георгиева, хореограф: Най-малките деца в ДЮФА „Пиринска китка“ са само на 3 години

Рилка Георгиева, хореограф в детско-юношески фолклорен ансамбъл „Пиринска китка“ към Центъра за личностно и творческо развитие на децата на Благоевград, в интервю за Радио „Фокус“ Пирин

 

Фокус: Г-жо Георгиева, Вие сте един от хореографите в детско-юношески фолклорен ансамбъл „Пиринска китка“. Разкажете ни първо как се работи с толкова деца и всъщност Вие с коя група работите?

Рилка Георгиева: Всъщност аз работя с най-малките деца в ансамбъла. На нас с г-н Стефанов са ни поверени най-малките деца. В групата имаме деца от 3-годишна възраст. От толкова малки ги записват при нас. Малката ни група е до 1-2 клас, а след това вече ги броим за малко по-големи, така че с най-голямо удоволствие и ентусиазъм работим с най-малките. Те ни зареждат, те дават емоцията в ансамбъла и ние с най-голямо удоволствие работим с тях.

Фокус: Колко деца има всъщност в тази група?

Рилка Георгиева: Те са няколко групи, които са разделени. Водим една група с много малки деца, която ние наричаме между нас „бебешка група“, защото те наистина са много малки и едва са проходили, но за наше най-голямо удоволствие тези деца са много ритмични, много можещи и ние много разчитаме на тях, защото те са нашето бъдещо поколение, което ще расте и ще изгради танцовия ансамбъл на „Пиринска китка“ един ден.

Фокус: Трудно ли е да се работи с малките деца, тъй като доколкото знам е трудно да се привлече тяхното внимание?

Рилка Георгиева: Да, наистина, който не е работил и който не е творил с малки деца, не знае точно за какво става въпрос. Трудно е, но аз мисля че за мен лично е много голямо удоволствие да работя с тях. Мога го, защото много ги обичам, те мен също, и нещата се получават.

Фокус: С какво започвате всъщност в началото, когато дойде едно дете и се запише при Вас? Как успявате да запалите любовта му към народните танци?

Рилка Георгиева: Първо искаме да го предразположим то да се чувства много добре в залата, да види, че изобщо не е страшно, а е много приятно и забавно. При нас няма повишаване на глас. Всичко протича във вид на игра. Забавляваме се с най-различни детски песнички. В най-малката група никога не започваме веднага с екзерзис. Започваме с лек поклон и след това с песни, в които съм вложила ритъма на народните танци. Играем в ритъм детските песнички и според мен това забавление след това прераства в игра в народните танци.

Фокус: Тоест в началото най-малките не танцуват народни танци, а елементарни неща, които да ги подготвят за народните танци?

Рилка Георгиева: Да, защото часът никак не е малък – те танцуват от 40 до 50 минути и по този начин въобще не усещат кога минава това време.

Фокус: Малките деца трудно ли се отпускат да влязат в залата сами, без родителите си, или напротив – по-добре им е когато ги няма и са по-самостоятелни?

Рилка Георгиева: Децата са много различни – едни с най-голямо удоволствие казват „Довиждане“ на родителите си, а има и такива деца, които искат задължително родителят да присъства в началото, защото така се чувстват по-спокойни и по-комфортно. Присъствието на родителите, ако има такова, е само на първата и втората репетиция, след това децата сами виждат, че е много приятно и забавно, след което родителите са напълно освободени от присъствие в залата.

Фокус: За една година откакто всъщност Вие работите в Центъра за личностно и творческо развитие и в ансамбъл „Пиринска китка“, какво успяхте да постигнете с малките деца?

Рилка Георгиева: Не знаем какво е впечатлението на родителите, но ние сме много доволни от това, което направихме. Започнахме в началото на октомври миналата година. Тогава за Нова година с малките деца успяхме да покажем новогодишна програма, която беше във фоайето на Младежки дом, и изненадахме всички присъстващи, защото децата играха коледни танци – момчетата играха коледари, а момичетата танц „Веселинка“. Имахме 6 танца, които бяха направени в период от 2 до 3 месеца. Децата бяха много добре подготвени, много се забавляваха и нещата се получиха. След това след Нова година, направихме празник за 8-ми март. Този празник се състоя на площадката между Младежкия дом и Регионалния исторически музей. Концертът беше по повод Деня на майката и настъпването на пролетта. Пак направихме нова продукция и нови изпълнения с децата. Там вече все участие целия ансамбъл – и големи, и малки, и се получи много весел поздрав за всички родители и жители на Благоевград.

Фокус: В контакта си с децата няма как да не сте забелязали, когато започват да идват при Вас, те сами ли имат желанието да го правят или са подтикнати от родителите си?

Рилка Георгиева: Има ги и двете страни. Има деца, които искат да се забавляват, чули са, че други деца ходят на танци и от приказка на приказка решават, че и те искат да дойдат. Другият случай е когато родителят някога е танцувал или се е занимавал с дадения вид изкуство и така иска детето му също да се запише.

Фокус: Има ли деца, които се отказват?

Рилка Георгиева: Да, има такива деца. Има деца, които искат всеки ден да бъде празник и да бъде много емоционално, а всички знаем, че не може, защото един танц не се гради от една репетиция, а са необходими повторения, изчистване на движенията, разработване на танца и т.н. Така че, да, има такива деца, на които бързо им омръзва, но може би просто това не е тяхното място, не е техния приоритет и може би им е необходим някакъв спорт.

Фокус: Всъщност кога започвате отново заниманията си с децата, тъй като сега сте в почивка?

Рилка Георгиева: Предполагам, че със започването на учебната година и ние ще започнем работа, но все още не е изяснена точната дата. Предполагам, че ще има откриване на учебната година и вероятно ще имаме и някаква изява по този повод.

Фокус: Да отбележим, че всеки желаещ може да се запише при Вас.

Рилка Георгиева: Да, абсолютно всяко едно дете има това право. Ние имаме групи от 3-годишни деца до 12-ти клас. Всички, които искат да танцуват и носят в сърцето си танца, могат да заповядат при нас. Има място за всички!

Натали СТЕФАНОВА