Розалина Стефанова, секретар на НЧ „Напредък- 1869“: Читалището е живо, устойчиво, то може да се адаптира, да влияе на средата, в която се развиваме днес

Снимка:Радио "Фокус"- Шумен

Розалина Стефанова, секретар на НЧ „Напредък- 1869“, което отбелязва 150-тата си годишнина, пред Радио „Фокус“- Шумен

Фокус: Г-жо Стефанова, с какви чувства посрещате този юбилей?

Розалина Стефанова: Чувството и вълнението е особено, защото всеки един празник е време за равносметка и време за празнуване. Замисляйки се над факта, че са отминали век и  половина от официалното провъзгласяване на читалището си давам сметка колко е отговорна  мисията на всички хора днес да съхранят онова добро дело, направено в името на благоденствието на българския народ, да го продължат и да намерят неговите съвременни измерения.

Фокус: Ако се върнем 150 години назад, към началото

Розалина Стефанова: Читалището е провъзгласено официално на 15 август 1869 година, но издирвайки архивни материали попаднахме на факти, които доказват, че то е съществувало и развивало своята дейност преди тази дата. Но така е записано, че годината на основаване е 1869 година. На 15 август по идея на Илия Рашков Блъсков, който е основател и първи председател на читалището, заедно с други родолюбиви шуменци като Васил Балтаджиев, Ради Гьокчеренлиев, Никола Бацаров, след църковна служба за Голяма Богородица, събират общността от т.нар. долна махала и оповестяват официално, че от днес нататък започва да действа читалище „Напредък“

Фокус: Разполагате ли с информация каква дейност е развивало читалището в първите години?

Розалина Стефанова: В един пърообраз на устав на читалището е записано, че първите цели са набиране на средства за подпомагане на бедните ученици, на тяхното образоване, снабдяването им с нужните книги и материали за училище, за купуване на обувки и др. Работено е главно по линия на благотворителната дейност. С годините част от целите остават, но се появяват и други в зависимост от потребностите на хората, на които служи читалището, разбира се и от историческото време, в което то е  същуствувало и се е развивало до днес.

Фокус: Как се оцелява 150 години, читалището не е спирало за ден своята дейност?

Розалина Стефанова: Това наистина поражда чувство на гордост у нас. Съумяваме, убедена съм в това, мога да го заявя и от името на председателя на читалището Надя Раденкова, че намираме достойно място в културния живот на нашия град, успяваме да отговорим на потребностите на читалищната общност и то в един широк възрастов диапазон- както на децата, така и на възрастните. Благодаря им, че разпалват искрата на творчеството в себе си и съумяват да я предадат и на следващите поколения. Едно читалище е живо, когато е изпълнено с хора, които желаят да покажат най- доброто от себе си, макар и на самодейно ниво. Но, може би и в това е красотата на едно читалище, че всичко се прави с много желание, с много ентусиазъм и с талант.

Фокус:Какви са съвременните предизвикателства пред вас?

Розалина Стефанова: Динамиката, в която живеем днес, налага читалището да промени до голяма степен онези свои традиционни дейности  и да се отвори повече към хората, към техните потребности от различно естество. Наред с това, този уникален за България културен институт  да се вписва в цялостната европейска култура и онова, което дава самочувствието на българина, че е уникален и талантлив, да намери своето място в европейското семейство.  Това показва, че читалището е живо, устойчиво, че може да се адаптира, да влияе на средата, в която се развиваме днес.

Фокус: Как привличате младите хора?

Розалина Стефанова:Те идват според потребностите от изява, а това е  най- вече свързано с музиката и танците. Показателно е, че в днешния конкурс, който отчитаме днес „Аз и моето читалище“, посветен на 150-тата ни годишнина, една част от есетата на децата започват с“аз обичам моето читалище“. Мисля, че това е показателно, че в читалищата има и млади хора.

Фокус: Как са се представили децата?

Розалина Стефанова: Конкурсът е за литературно творчество и изобразително изкуство. Като сюжет при рисунките присъстват четеното на книги, различни дейности, свързани с танците и музиката. Тъй като тази година отбелязваме 180 години от рождението на Илия Рашков Блъсков, в част от рисунките е пресъздаден и неговият образ. Това, което впечатлява е, че рисунките са много колоритни, използвани са много цветове. Т.е. у децата читалището като идея поражда много емоции. Няма графични творби. Всички са заложили на акварелната нежност, на наситеност  с ярки цветове, което пък носи своите позитивни послания.

Фокус: С какво е интересна експозицията „Дух и светлина“, която се подготвили?

Розалина Стефанова: Показани са архивни материали и документи, които сме открили в най- скоро време по отношение на историята на читалището и Илия Рашков Блъсков. Неговият смъртен акт, който се съхранява в Община Шумен, материали от фондовете на Държавен архив Шумен и Варна, от Народна библиотека „Св.Св. Кирил и Методий“, указът, с който Илия Блъсков е бил награден с орден за народни заслуги 5 степен, кореспонденция, водена с царската канцелария по повод награждаването му с тази награда, както и прошение за средства, за да бъде издаден негов труд. Сред архивните материали е показано и родословно дърво на рода Блъскови, изготвено от Илия Евтимов, баща на Деян Евтимов, директор на ХГ „Елена Карамихайлова“, материали, свързани с читалището и неговата летопис, заветите на дядо Блъсков към неговите внучки, историята на долномахлянското читалище „Напредък“, има снимки на две дописки, които са се появили през 1870 година във вестник „Македония“ и вестник „Турция“, където са първите печатни доказателства за съществуването на читалище „Напредък“. Едно читалище не може да бъде представено със сухи цифри. То е преди всичко една огромна емоция, един голям труд на всички онези, които наричаме читалищни деятели, читалищно настоятелство, самодейците. На този етап към читалището функционират 13 певчески и танцови състава, школа по пиано, по цигулка, организираме работилници и ателиета по приложно изкуство и занаяти. Организатори сме на Фестивал на занаятите, национален конкурс с различна тема всяка година, но под мото „Сторих го за Отечеството“. Емблема за читалището е клуб „Българка“, които  претворяват и съхраняват изкуството на автентичните български шевици. Сред обществото в последните години се наложихме като „меденото“ читалище, заради празниците на меда и пчелни продукти, които пвровеждаме, с цел тяхното популяризиране. В момента реализираме детска работилница за изкуство „Батик“, като проектът е финансиран от НДФ „13 века България“.

Ивелина ИВАНОВА