Росен Карадимов: Политическата заявка, която БСП прави с вота, е заявка за самостоятелна политическа игра

Снимка: Информационна агенция "Фокус". Парламентарните групи на "БСП за България" и ДПС провеждат среща в Народното събрание

Росен Карадимов, политически наблюдател, в интервю за предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“

 

Водещ: БСП ще внесе самостоятелно на 17 януари мотивите си за гласуване на вот на недоверие към правителството на Бойко Борисов заради корупция. ДПС ще подкрепи вота, но със собствени мотиви. Преди празниците БСП и ДПС се разбраха да внесат общ вот на недоверие към правителството на 17 януари. Мотивите трябваше да бъдат уточнени на 10 януари. Вместо това, социалистите тръгват към вота солово. Къде се разминаха БСП и ДПС? За това разговаряме с Росен Карадимов, политически наблюдател. Къде се разминаха БСП и ДПС – това е големият въпрос, господин Карадимов.

Росен Карадимов: Ако трябва да тръгнем малко по-отдалеч, бих ви споделил един свой анализ. От последните 7-8 години, от 2009-а година насам, върху БСП тежат две много тежки съмнения, които между другото бяха причината за неуспешния опит за управление през 2013-та и психологическата невъзможност да се помисли, че БСП се връща на власт. Първата е, че БСП е контролирана и конформистка опозиция, или поне такова беше мислено поведението й в трите мандата на правителството на Борисов; и втората, която има пряко отношение към нашата тема, е, че БСП беше мислена като функция на ДПС. Тези две съмнения създаваха особена психологическа среда около БСП и след поемането на председателството от Корнелия Нинова безспорно първото съмнение беше опровергано, тъй като едва ли вече някой може да си мисли, че БСП е или по някакъв начин конформистки контактува с ГЕРБ. Второто съмнение обаче стоеше. И въпреки това моят анализ показва, че БСП коректно спазваше определена култура и поведение в рамките на политическата опозиция. Преломът според мен дойде след речта на почетния председател на ДПС, това беше точно по празниците. И в тази реч стана ясно, че двете формации имат много различна визия за стратегията и за целите, които си поставят. Нинова беше провела успешен конгрес, на който много ясно формулира целта. А целта беше сваляне на правителството и избори, с представена алтернатива, включително алтернативен бюджет. В изказването на почетния председател на ДПС беше акцентирано на факта, че алтернатива на това правителство в момента няма. Аз не казвам кое е вярно и кое не, нали разбирате, тук не е въпрос на оценъчен момент, но след такова политическо изявление и такова тежко разминаване в целите, би било изключително политически непоследователно да се продължат преговорите за съвместното внасяне на вота, защото очевидно едната формация иска да предложи алтернатива и да отиде на избори, а другата формация по-скоро иска да преформатира съществуващото политическо статукво, да демонтира Патриотите от властта и евентуално да подкрепи правителство на малцинството. Когато нямаш съвпадение в стратегията и в целите, би било изключително непринципно и непоследователно да имаш съвпадение в тактиката. Затова аз очаквам оттук нататък, бидейки опозиция, БСП и ДПС да действат паралелно, но не заедно. Предполагам правите нюанса в това, което казвам. И навярно това наложи и формулата, която ДПС избра – да подкрепи вота, но със свои мотиви.

Водещ: Господин Карадимов, малко уточнение. Не се ли изплаши лидерът на БСП Корнелия Нинова, че след този вот партията й ще бъде окончателно и неизбежно пакетирана с ДПС, поради което ще понесе и негативите на движението?

Росен Карадимов: Вижте, аз започнах с анализ, че това е факт от 2009 година до сега. Ако се върнем малко назад, ще си припомним, че социологията даваше практически равен резултат между БСП и ГЕРБ преди изборите 2009 година. Изказването обаче тогава на господин Доган до голяма степен реши нещата. И оттогава това съмнение тежи. ДПС безспорно са реален, силен и много солиден фактор в българския политически живот, с който всеки трябва да се съобразява, но до степента, до която имаш съвпадане на политически тези. Не е въпросът в пакетирането, разбирате ли? Когато си започнал преговори за вот на недоверие и идва политически анализ, който казва, че правителството няма алтернатива, продължаването на тези преговори би пакетирало БСП, а не гласуването на вота на недоверие или внасянето на вота.

Водещ: А доколко може да се приеме, че разминаването е фасадно, защото от ДПС обявиха, че ще гласуват също срещу кабинета?

Росен Карадимов: Чест прави на парламентарната група на ДПС, че имат последователна опозиционна политика. Но когато, пак казвам, имаш разминаване в стратегическите цели, няма как да имаш едновременност на действието в тактиката.

Водещ: Добре, а това не е ли тактически маньовър – двете самостоятелно да атакуват по-силно?

Росен Карадимов: Не, не е тактически маньовър, защото, пак ви казвам, ако Нинова успее да свали и това второ съмнение от БСП, според мен тя го прави изключително успешно с този ход, оттук нататък БСП става много сериозен самостоятелен фактор. На всичкото отгоре моят анализ показва и следното, тъй като някак незабелязано остана, но някак си Нинова успя да реши проблемите вляво, ако забелязвате – разнобоят, който съществуваше, появата на АБВ, на „Движение 21“, на различни формации – някак си всичко това като че ли остана вече в миналото. Лявото е консолидирано. Политическата заявка, която се прави в момента, е заявка за самостоятелна политическа игра. И това е ход, който отива много далеч в психологическите и политическите проекции.

Водещ: А как този ход ще се отрази на отношенията й с ДПС? В един момент могат да се окажат необходими един на друг.

Росен Карадимов: Отношенията с ДПС са изключително важни, както и отношенията с всяка друга парламентарно представена партия, имам предвид системните парламентарно представени партии, нямам предвид еднодневките, които се появяват. Всичко е въпрос на принципи. Слага се принципна политика на масата, обсъждат се много ясно принципни тези и там, където позициите съвпадат, можеш да партнираш с всяка една от политическите партии; там, където не съвпадат, тези позиции се разминават. Но, пак ви казвам, няма как при такава фундаментална разлика – едната партия заявява: правителството няма алтернатива, но може да бъде префигурирано и преконфигурирано, а другата партия, взела решение на конгрес, казва: ние отиваме към избори, правителството има алтернатива. Няма как тук да се получи синхронът, нали разбирате?

Водещ: Да, трудно се съчетават интересите. Всъщност какво БСП смята да постигне с този вот за корупцията?

Росен Карадимов: Аз не мога да бъда адвокат на БСП и не знам каква е целта на БСП. Мога само да съдя по публичните изяви. Но при всички положения се поставя много сериозен обществен въпрос. Второ, поставя се в доста подходящ момент, според мен, на фона на преодоляното вето на президента. Поставя се въпрос, който в социологията на проблемите според българските граждани е във водещата петица. И ми се струва, че смелостта да се постави този въпрос, защото не забравяйте, че върху БСП тежи още едно съмнение, което пропуснах, а то е именно съмнението за корупция. Смелостта да поставиш този въпрос, да бъдеш атакуван включително, че го поставяш, вече дава съвсем друг политически профил на поведението.

Водещ: Няма ли опасност да се хлъзне БСП по плоскостта на общите приказки? Защото, съгласете се, ако вотът не е достатъчно аргументиран, негативите след него ще останат за БСП като опит за евтина и неефективна пропаганда.

Росен Карадимов: Категорично. Аз не знам какво готви БСП като дебат по вота, но се надявам, че след като има смелостта да внася такава тема, е достатъчно добре подготвена с конкретика по такава тема.

Водещ: Знаете ли, г-н Карадимов, прекалено много логични неща се навързват в тази поредица. БСП и ДПС тръгват към вот в навечерие на европредседателството, президентът връща антикорупционния закон – едно вето, което предварително е обречено, това всички го знаят, държавният глава със сигурност си дава сметка за него. И изведнъж се оказва, че БСП отива на този вот сама, а ДПС ще я подкрепи, но със собствени мотиви. Това някак прилича на доста добре подредена схема. Не знам дали е така, но много точно се подреждат нещата?

Росен Карадимов: Не, не, не, не, аз съм малко далеч от… не съм изкушен от теория на конспирацията, но…

Водещ: Не, то не е до конспирация, а до добър политически сценарий.

Росен Карадимов: Вотът на недоверие, доколкото аз си спомням и съм следял политическия процес, беше обявен още на Конгреса на БСП, че такъв вот ще има. Не беше формулирана тема, нали помните?

Водещ: Да.

Росен Карадимов: Конгресът всъщност взе решение за вота, като дотогава имаше и доста тежки обвинения, че някак си БСП умишлено не внася вот на недоверие към правителството на Борисов. И това е в парадигмата на първото съмнение, за което ви казах – за заиграването с управляващите. Конгресът реши да се внесе този вот. Много по-късно, след това решение на Конгреса, управляващото мнозинство реши да приеме този Закон за борба с корупцията. Нали помните, че имаше Консултативен съвет при президента? Нали помните, че се опитаха да стигнат до някакъв консенсус? Нали помните, че имаше алтернативен проект, струва ми се, който БСП внесе?

Водещ: Да, внесе, и беше ясно, че няма да бъде приет.

Росен Карадимов: Да, да. Мисълта ми е, че няма как да навържа логически тези обстоятелства, защото ако беше приет друг Закон за корупцията, нямаше да има вето. Може би, ако беше приет друг Закон за корупцията, нямаше да има и вот на тая тема, защото не може при приет закон с принципи, които опозицията и БСП е отстоявала или неща, на които е настоявала, да си въвел механизъм за борба с корупцията, ти да внесеш вот няколко дена след неговото приемане, без да видиш как той работи. Така че като че ли тука този логически иначе алгоритъм, за който говорите…

Водещ: Да, много е логичен.

Росен Карадимов: Да, но той е по-скоро продукт на поведението на мнозинството, отколкото на предварително начертан план. Единственият политически въпрос, който приемам сериозно да се коментира, е защо вотът се внася в навечерие на председателството.

Водещ: Е тука буквално изпреварихте въпроса ми и дали…

Росен Карадимов: Да, да, да.

Водещ: … този вот не е израз и на идейното безсилие на БСП, на невъзможността да артикулира пред обществото европейските теми. Как например ще участваме в дебата за преосмислянето на европейския проект и на мястото на България в него? Има ли визия социалистическата партия?

Росен Карадимов: Да, да, така е, но не забравяйте, че благодарение на усилията на всички парламентарни партии българският парламент стигна до консенсус за приоритетите на България в рамките на председателството. Това е факт, нали?

Водещ: Да.

Росен Карадимов: Второ, политическата теза, че председателството е извънредно събитие, което трябва да отмести вътрешнополитическия дебат, е неправилна теза. То не се е случвало в страните, които са поемали председателството. Нещо повече, знаете ли кое би било некоректно политическо поведение – ако БСП, ДПС, „Воля“ или Патриотите… не, те управляват, няма как, но ако някой реши да „яхне“ гражданските протести, които вървят в момента – това вече би било тежко политически непоследователно. Защото изкушението на една безсилна опозиция би било да „яхне“ гражданските вълнения, които в момента са провокирани най-вероятно от възможността да бъдат постигнати определени цели. Знаете, че имаше 9 или 11 протеста вчера в София. Опозицията стои настрана от това и това е качество на опозицията. Аз мисля, че това е политическа зрялост на опозицията. Това, че внасяш парламентарно действие, което е разписано в Конституцията и което е от арсенала на опозицията, това не е проблем на политическия ни живот. Това по-скоро затвърждава, че ние имаме нормален политически живот, в който дебатът се води в парламента, а не извън него.

Водещ: От Нова година насам забелязваме, г-н Карадимов, успокояване на изявите от социалистите. Те не са толкова ярки и нападателни в парламента. Ще променят ли това си поведение на дебатите на вота?

Росен Карадимов: Аз няма как да кажа какво ще направят, защото пак ви казвам – аз коментирам.

Водещ: Каква е вашата прогноза?

Росен Карадимов: Моята прогноза е, че позицията на Корнелия Нинова започва да узрява. Все повече се разбира необходимостта от това да се внасят алтернативи, реални алтернативи, поради което си мисля, че ще се бяга от тежко злободневните теми, колкото и те да са принципни, защото действително БСП има нужда да уплътни своя образ, за да може политическата теза да тежи, а да не изглежда като дребнаво заяждане. От тая гледна точка мисля, че такава тенденция – вие правилно сте забелязали, аз също я забелязвам – надявам се тя да е осъзната и да продължи. Това, между впрочем, ще доведе и до подобряване на политическия дебат в парламента.

Водещ: Това означава ли, че БСП е в процес на имиджова и идейна ферментация?

Росен Карадимов: Не. Доколкото познавам, понеже съм се откъснал от доста време, и документите, и материалите, с които работят – БСП няма проблеми с идейната идентификация към момента. Това, което обаче е съществено и на което искам да обърнем внимание, ако разрешите, е, че част от проблемите, които възникнаха в рамките на последните шест-седем месеца след изборите, а и малко преди тях, и в предишното мнозинство, беше фактът, че нормалният политически дебат в една парламентарна република трябва да върви по оста лидерът на опозицията – министър-председателят.

Водещ: Дали ще има такъв дебат?

Росен Карадимов: Там е работата, че го нямаше. Опитът на Корнелия Нинова да поведе такъв… Помните ли, преди изборите основната интрига беше ще има ли лидерски дебат между Борисов и Нинова.

Водещ: Нямаше такъв.

Росен Карадимов: Нямаше такъв. След изборите Нинова, според мен добре разбирайки тази политическа грешка на парламентарната република, неистово търсеше дебата с Борисов. Борисов по негови съображения – може да са оправдани, може да не са, аз не знам – избегна този дебат и вместо този дебат пускаше срещу лидера на опозицията фигури, които не са фигурата на министър-председателя. Между впрочем, точно поради такива недоразумения в известен смисъл „изгоря“ и председателят на парламента. Той попадна в ситуация, която целеше всъщност да се провокира дебат между министър-председателя и лидера на опозицията. Може би това крайно желание на Корнелия Нинова да стигне до този дебат, което е нормално политическо желание и нормална практика, доведе и до малко по-ескалирана лексика, която може би в един момент започна да дразни. Мисля, че БСП и Нинова си дадоха сметка за това. И затова си мисля, че образът е доста по-обран сега.

Цоня Събчева