Росен Плевнелиев: Изявлението на държавния глава е изключително опасно и ще има геополитически последици за България

Росен Плевнелиев, президент на Републиката в периода от 2012-та до 2017-та, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

 

Водещ: На 30-ти август 1992 г. президентът Жельо Желев свиква пресконференция на поляната пред резиденцията в Бояна, наречена по-късно Боянски ливади, на която излиза с остра критика към кабинета на СДС и Филип Димитров. Държавният глава обвинява правителството, че е в конфликт с медиите, синдикатите, Българската православна църква, президентската институция и извън парламентарните политически формации. Месеци по-късно кабинетът пада. На 14 юни 2013 г. президентът Росен Плевнелиев свали кредита на доверие от кабинета на Пламен Орешарски почти веднага, след като парламентът избра депутата от ДПС Делян Пеевски за директор на ДАНС. Правителството на Пламен Орешарски остава на власт почти година, след като президента снема доверието си от него – до 6-ти август 2014. На 4-ти февруари президентът Румен Радев официално сне доверието си от правителството, защото според него не действа в интерес на българските граждани. Как ще завърши този публичен акт, а иначе без правни последствия, поканих за анализ президентът на България Росен Плевнелиев. Господин президент,

сблъсъкът между президент и премиер в най-новата ни история не е нов. С какво се различава вашата реакция спрямо кабинета на Пламен Орешарски от тази на президента Румен Радев към правителството на Бойко Борисов?

Росен Плевнелиев: Разликите са много съществени и е добре да погледнем нещата в детайл, за да ги разберем. На 14 юни 2013 г. аз излязох с изявление към българския народ, така както и днес направи президента Радев. В което помолих да се преразгледа едно скандално решение на Народното събрание. С това свое изявление от 14 юни аз не снех доверието си от мандатоносителите, направих го на по-късен етап. И забележете – това е първата голяма разлика. Тоест имаше голям скандал, проблем с държавата. Заплашена беше сигурността на българските граждани, защото доверието на европейските и евроатлантическите структури по сигурност щеше да се стопи. За мен беше заплашена и европейската интеграция на България с това назначение. Затова аз сигнализирах моментално, с изявление пред българския народ помолих Народното събрание да преразгледа незабавно решението си. Нещо повече – 6 дни по-късно, на 20-ти юни аз свиках извънреден Консултативен съвет по национална сигурност по същата тема. И чак след като и на този извънреден Консултативен съвет по национална сигурност аз не видях никакво желание от мандатоносителите тогава, които посочих лично – Станишев и господин Местан, и от министър-председателя Орешарски да ревизират това скандално решение, аз свалих малко по-късно в телевизионно интервю по „Панорама“ публично пред българския народ доверието си от мандатоносителите. Забележете, не само от министър-председателя и правителството. Това също е една разлика със ситуацията днес. Също така тогава през 2013 г. по улиците имаше десетки хиляди протестиращи хора заради това голямо безобразие, което аз нерекох едно от най-големите безобразия в демократичния преход в България. А правителството на Орешарски имаше рекордно нисък рейтинг, то беше в дълбока криза, министър-председателят Орешарски беше опознал всички задни входове на правителствените сгради, за да не се среща с протестиращите. И последно, но не маловажно – фактически това правителство се крепеше, спомняте си, на едно крехко мнозинство, на един глас, на един златен пръст на депутата, а и лидер на политическа партия „Атака“ – Волен Сидеров. Днес няма нищо общо с това и от тази гледна точка трябва наистина, и аз ви благодаря, че ме потърсихте, да потърсим истината. И логичните мотиви за това защо държавния глава предприе това действие.

Водещ: Историческите паралели, господин президент, не свършват само с реакциите на президентите. На 4 февруари 1997 г. във взривоопасна ситуация, в която България е пред гражданска война, БСП върна проучвателния мандат да състави правителство след краха на управлението на Жан Виденов от същата партия. Търсен ли е намек с тази аналогия и датата? Защо точно днес?

Росен Плевнелиев: Знаете ли, по-скоро считам, че това е едно историческо съвпадение, което не ни помага да разберем същината на действията на президента Радев днес. Не бих търсил аналогия с тази дата.

Водещ: Тогава какви са мотивите на държавния глава и какво означава обявяването за официално сваляне на доверието от правителството?

Росен Плевнелиев: Според мен държавният глава си изпуска нервите, действа по-скоро като военен, като летец, отколкото като държавник. Той вярва, че най-добрата защита е атаката и атакува. В какъв момент обаче той атакува? В момент, в който малкото останало доверие след един публичен скандал, свързан с, бих казал, липса на морал. Защото е неморално и незаконно да назначиш близката до теб жена на втора работа, погазвайки правилата и на военното министерство, и съответно трудово-процесуалния кодекс. Също така е неморално да се опитваш да заметеш това действие, да отлагаш, да не даваш документи на разследващите. В момента, в който всичкото това стана публично и ясно, според мен държавния глава се опитва да запази останалото от общественото доверие и именно затова стартира тази лична битка. Аз бих казал, че това е лична битка на генерала популист, на президента Радев, от която българския народ нито има нужда, нито ще надгради нашата демокрация, но не виждам и каква е каузата. Защото, ако погледнете внимателно мотивите, с които държавния глава днес се обърна към българския народ, те са четири.

Водещ: Разгледайте ги подред.

Росен Плевнелиев: Президентът каза първо, че има водна криза в Перник и в съседните села, което е факт и това е така, и кабинетът, цитирам президента, „отказва да поеме политическа отговорност“. Аз не считам, че това е вярно, защото министърът е зад решетките, много други хора са в ареста и прокуратурата действа. Вторият голям аргумент на президента Радев е: той казва, че България не е бунище, тъне в момента в боклуци и шепа бизнесмени с държавни протекции, цитирам президента, извличат големите печалби. По този казус аз считам като обективно мислещ, реално мислещ човек, български гражданин, че прокуратурата и правителството се задействаха. Внесените от Италия боклуци ще бъдат върнати. Но за мен по-големия въпрос е, дали президентът Радев и неговата политическа партия БСП биха имали смелостта да посочат тези бизнесмени с държавни протекции, в чиито централи щеше да бъде изгорен този боклук. Защото аз считам, че там може да бъде посочено едно име на бизнесмен, който от много, много дълги години е близък до БСП и ДПС. Така че президента нека да погледне в собствения си двор, докато отново правителството и прокуратурата действат, мерки се взимат. Третият аргумент на държавния глава е: „Тихомълком се прокарва реформа на валутния борд, за чийто смисъл и основания българският народ няма ясни разяснения“. Тук е важно да погледнем нещата в детайл. Фактите казват, че преди няколко дни в Народното събрание имаше законодателна инициатива, която окончателно разсея всички притеснения и съмнения на българските граждани. Фиксира категоричен ангажимент на българското правителство – ако ще влизаме в Еврозоната, да влезем с този курс, който имаме от 20 години. Никакви промени. Имаше дебат в Народното събрание, всички участваха. Забележете – всички постигнаха пълен консенсус, единствено БСП се противопостави на тази законодателна инициатива, която откри пътя на България към еврозоната и фиксира много ясно параметрите. Такива, каквито са от 20 години насам. И тук е много важно да кажем две неща. Първо – президентът Радев по един абсолютно безотговорен начин, недържавнически начин отново повдига дебата за валутния борд и за стабилността на банковата и валутна система в България, след като той е приключен – бетониран и гарантиран. По този начин той първо обслужва своята политическа партия БСП и отново се доказва, че е партийният президент, президентът на БСП. Защото те бяха единствените, които не подкрепиха консенсуса в парламента. Но второто по-важно – Радев с това свое действие практически отново създава съмнения, поставя под въпрос, повдига тема, която беше затворена, всява страх и то в най-опасното за всички български граждани направление, а именно банковата и валутната стабилност на държавата, на спестяванията на всички български граждани. Защо го прави това? Защо повдига тази тема, всявайки съмнения и притеснения, след като това преди няколко дни беше решено. И тук приказките на президента Радев, че той работи за стабилността в държавата, не се потвърждават с това негово действие. Той иска да инициира криза. И то не каква да е – валутна и банкова криза. Защото с преди няколко дни взетото решение от Народното събрание се отвори пътя за политическо решение в края на април тази година за влизане на България в чакалнята на Еврозоната. Това е геополитическо решение с тектонични, с огромни размери. То означава: окончателно излизане от сферата на влияние на Русия и окончателно се интегрираме в сърцето на интеграционния проект на Европа, а именно еврозоната. Това е геополитика и това е геополитическа битка. И за мен няма никакъв друг аргумент, когато темата е приключена, когато имаме пълен консенсус, когато съмненията са разчистени, държавният глава отново да повдига тази тема, освен че той обслужва нечии чужди, но не български геополитически интереси. Още по-лошото е, че практически тук държавния глават, който много често обича да говори за бедността на българския народ,  осъжда с едно такова действие българският народ на бедност. Единственият начин да бъдем богати е да се интегрираме в богата и демократична Европа. Сигурният начин да бъдем бедни е да останем извън еврозоната, изолирани някъде в периферията между Европа и Русия, и техните стратегически интереси. Не му прилича на държавния глава и аз считам, че тук има елементи на национална, бих казал,  безотговорност, граничеща с предателство. Четвъртият аргумент и последен, който можем да прочетем в изявлението на държавния глава е свързан с това, че „институции, призвани да бъдат независими и да отстояват закона, го погазват показно“. Разбира се, тук има достатъчно много аргументи да погледнем назад през годините и да се съгласим с държавния глава. Но според мен този конкретен случай е заради неговата лична битка, личната битка на генерала-президент с главния прокурор. И считам, че тук е втората голяма слабост на държавния глава, който води своята лична битка, контраатакува, опитва се да запази намаляващото към него доверие, опитва се да се представи като алтернатива на статуквото, на системата, но всъщност всички вече видяха, че това не е така. И не са едно и две действията, с които държавния глава ни даде достатъчно поводи, за да си кажем, че той не е тази алтернатива, за която се представяше. И с бруталното лобиране по казуса с „Грипен“, което щеше да извади от доверието на България, да намали доверието на България в НАТО. И с постоянното оплюване на председателството на България на ЕС, и определено постигнатите външнополитически успехи на България. И с това, че виждате в един момент, в който от никъде държавният глава се опитва да внесе нестабилност и съмнение по въпроса с валутния борд. Нещо, което е крайно опасно.

Водещ: Господин президент, в своето изявление държавният глава казва и едно изречение, което предизвиква много сериозна тревога. Той казва следното: „Търгува се дори с националния суверенитет в името на личното политическо оцеляване“. Какво означава това?

Росен Плевнелиев: Знаете ли, много мислих, след като препрочетох и препрочетох отново и отново изявлението на държавния глава, какво точно означава това. И имам чувството, че, съжалявам да го кажа, но точно това изречение може да бъде съотнесено към действащия държавен глава Румен Радев. Защото националният суверенитет на България, богатството на България, демократичните устои на България ще бъдат заздравени, подсилени, ако ние влезем в еврозоната и ако бъдем достоен член на НАТО. Същевременно президента Радев прави точно обратното. С лобирането и покупката евентуално на „Грипен“, ние нямаше да защитим националния суверенитет, а щеше да го поставим под въпрос. Най-малкото, защото когато става въпрос за защита на националния суверенитет, това е възможно единствено и само с нашите партньори от най-силния демократичен отбранителен съюз НАТО. А действието на президента Радев щеше да го постави под въпрос. По същия начин, Слава Богу правителството купи F-16 и вие виждате, че резултатите от това бяха много, много позитивни в геополитически аспект. По същия начин е сега с влизането в еврозоната. До края на април се решава съдбата на България за нова решителна фаза на интеграция с обединена, богата и мирна Европа. Държавният глава поставя под въпрос националния суверенитет в името на личното си политическо оцеляване, като поставя под въпрос политическият консенсус за влизане на България в еврозоната. Това, тези действия на държавния глава отекват много силно по целия свят. Трябва да има политическо съгласие и институционално съгласие, за да ни повярват нашите партньори и да се озовем в този заветен национален приоритет и той да бъде изпълнен. Същевременно държавният глава много тънко и обслужвайки в никакъв случай българския държавен интерес, вече произведе това съмнение. Това, което той каза днес, отекна много силно в Брюксел, в Европейската централна банка, във всички останали институции. Държавният глава казва, че няма консенсус за валутния борд. Той казва, че се прокарва някаква тайна тихомълком реформа. Изключително опасно изявление на държавния глава, от което ще има геополитически последици за България. И ако бъде отложено приемането на България в чакалнята на еврозоната в края на април, всички ще имаме повод да посочим ето този отговорен държавник и да кажем – той е виновен.

Водещ: Означава ли, че с изявлението си днес държавният глава стана изразител на битка между две геополитически линии в България?

Росен Плевнелиев: За мен е така. Аз дадох достатъчно много аргументи в това свое интервю, че това е така. Не виждам никакво друго обяснение за това, че държавният глава постави валутния борд в центъра на своето изказване. Това е непростима грешка за държавен глава, освен ако няма зависимости, отвъд нашите представи. Аз мисля, че това е поредният повод, след случилото се с „Грипен“, след това, че на няколко пъти държавният глава се водеше по опорните точки на външното министерство на Русия. Трябва да се запитаме всъщност, какви интереси защитава държавният глава на България.

Водещ: Г-н президент, ще ескалира ли конфликтът и какви ще са последствията?

Росен Плевнелиев: Мисля, че всички прогресивно, демократично, модерно мислещи и отговорни фактори в тази държава трябва да се замислят още веднъж, какво трябва да се случи в следващите седмици и месеци. Най-важното е, че тезите на държавния глава за валутния борд са още един аргумент. Така че, колкото може по-скоро, в режим на национално съгласие и консенсус веднъж завинаги да изберем еврото, а не рублата. Оттам нататък държавният глава не ще постъпи мъдро, ако изгори всички мостове с демократични институции, правителството, с правораздаващите органи, с Народното събрание – това ще бъде груба и голяма грешка. В моя случай през 2013 година аз снех доверието си от правителството на Орешарски, но продължих да работя по всички важни казуси за държавата. Нещо повече – свиках консултативни съвети по национална сигурност, на които се постигаше и съгласие. Провеждах инициатива, която за съжаление президентът Радев уби. Тя се казваше „Месец на политическите констатации“, при която канех всички парламентарно представени политически сили всяка година да дебатираме по приоритетите на републиката. Всяка година, включително и 2013-а, 2014, въпреки моите спорове и снето доверие, отивах в Народното събрание, за да може с тази реч за състоянието на съюза по демократичен език да мога да бъде полезен на обществото. Нещо повече, спомняте си, че например журналистът Бареков и депутатът Волен Сидеров организираха всекидневни протести пред президентството през 2013 година. Аз обаче ги канех и в президентската институция. Спомняте си какви циркове е правил Волен Сидеров на консултативни съвети в този период и намесата в политически консултации. Въпреки това, съм ги канил. Защо? Защото един държавен глава трябва да е символ на определена мъдрост: институционална и лична. Един държавен глава не води лични битки. Той е там, за да служи на народа. Един държавен глава трябва да се поучи, ако щете, и от библейската мъдрост. Христос е учил своите ученици: хвърлят ли камък по теб, не го хвърляй обратно. Аз мисля, че в момента държавният глава прави груба грешка да прави всичко това. Аз не хвърлях камъните на Сидеров или на Бареков обратно. Не беше това моята битка. Не изгорихме всички мостове и минахме по един достоен начин през един труден период. Не е зле да се каже, че 2013-2014 година, с известна доза на скромност ще кажа, но в интерес на фактите и истината, ми беше много по-тежко, отколкото му е сега на президента Радев. Имаше не само атаки на прокуратурата към президента. Имаше данъчни ревизии, медийни атаки и какво ли не срещу мен. Включително и ДАНС проверяваше в десетки държави за прословутите измислени сметки на държавния глава, каквито никога не съм имал. Дори в тези много трудни моменти от моя мандат аз, когато имаше ревизии и натиск по всички възможни фронтове, аз не си позволих да направя това, което направи президентът Радев днес – да води своите лични битки. Аз считам и винаги съм давал пример, че трябва да се действа институционално, а не лично. Считам, че в момента, за съжаление, президентът Радев действа обратно – абсолютно на лична основа.

Водещ: Как ще завърши войната? Кой – кого? Президентът с импийчмънт или премиерът с предсрочни избори?

Росен Плевнелиев: На мен ми се ще Народното събрание, правителството, както и демократично мислещите политически партии да не правят популиста Радев по-силен от това, което е и не е. Аз мисля, че има много аналогии между Радев и Тръмп от тази гледна точка, защото демократите в САЩ също допуснаха драстичната грешка да водят прекалено много войни и битки срещу Тръмп. Включително и тази процедура за импийчмънт е крайно непроизводителна. Тя ще бетонира Тръмп за втори мандат. Една груба политическа грешка на демократите в САЩ. И ако демократичните институции в България се поучат от това, нека да оставят президента Радев да води своите лични битки, да продължава да бъде популист, да се бори по неговия си начин за доверието на хората. Ако иска, да прави политически партии, ако иска да дестабилизира и поставя под въпрос и под съмнение основите на демократичната държава, това си е негов проблем, както и да работи срещу международната репутация на доброто име на България. Така или иначе в последните три години институциите се научиха да работят в този режим на държавният глава. Той не спазваше конституционното изискване да бъде обединител на нацията, не подаде ръка за смислени проекти, нямаше свои инициативи, уби всички мои бивши инициативи, които аз създадох с мисъл да надградя българската държавност. И младежка визия за развитието на България, и месец на политическите консултации, и Съвет на президентите. Колко хубаво беше всички президенти да се събираме заедно. Толкова много се гордеех и целият български народ с тази инициатива. Радев унищожи всичко, воден от собствената си пилотна кабина. Взима сам решения. Така е научен във ВВС. Но решенията на един държавен глава могат да бъдат верни, но могат да бъдат и грешни. Нормално е държавният глава да допуска грешки. Той може да се извини, народът ще разбере и ще продължи напред, дори и по-силен. Но е много опасно за българския народ държавният глава да допуска стратегически геополитически грешки. И аз мисля, че в момента ние сме свидетели именно на такава грешка, при която разбирам личната битка на Радев, вероятно това е така. Но не мога да разбера неговата геополитическа битка да отложи и постави под въпрос влизането на България в Еврозоната във възможно най-решителния момент. Това е стратегическа грешка на Радев.

Цоня Събчева