Росен Плевнелиев: Президентът не може да води битките на БСП срещу правителството

Росен Плевнелиев – държавен глава от 2012-2017-та година, в интервю за „Метроном“, седмично обзорно предаване на Радио „Фокус“

Водещ: Събитията около придружения с кървави сблъсъци референдум в Каталуния постави въпроса не само за целостта на Испания и на Европейския съюз, а и на държави вътре и извън него. С тази тема започваме разговора с президента Росен Плевнелиев, държавен глава от 2012-та до 2017-та година. Добър ден, г-н Президент.

Росен Плевнелиев: Добър ден.

Водещ: Събитията в Каталуния поставиха в съвременния свят като приоритет избора между спазването на международното право или суверенната воля на всеки народ за свобода и независимост.

Росен Плевнелиев: Точно така. И аз, така, както и всички българи, така като и всички демократично мислещи хора на планетата избираме върховенството на закона. Трябва да е ясно, че проведеният референдум, аз бих го нарекъл така наречения референдум, бе осъществен в абсолютен разрез и против конституцията на Испания. Против самия закон на автономията на Каталуния. Подобни незаконни действия винаги водят до едно единствено нещо – много проблеми и липса на перспектива. За съжаление, ние трябва да се изправим с цялата си сила срещу този ненаучен урок от историята, който виждаме по подобен начин. Ще кажа много ясно – нито в испанската, нито в българската конституция, нито в която и да е конституция, на която и да било демократична държава е възможно да се признае правото на отделяне на един район, окръг или част от държавата. Това няма как да се признае. Няма как да го признае Европейският съюз, няма как да го признае международното право. Това, което се случва в Каталуния, след две години власт на националисти, е абсолютен акт на незаконно действие, който трябва да бъде осъден от всички нас.

Водещ: В случай, обаче, че каталунците обявят едностранно своята независимост, какво поведение се очаква от ЕС?

Росен Плевнелиев: ЕС вече осъди незаконния референдум. ЕС посочи много ясно, че този референдум беше организиран въпреки решението на Конституционния съд на Испания, който го обяви за незаконен преди да се проведе. ЕС посочи много ясно и, че този референдум противоречи и на Конституцията на Испания, която повелява много ясно така, както и конституцията на всяка една друга държава членка на ЕС, че националният суверенитет се осъществява от целия народ, а не само от някаква част от него. Някакви хора в Каталуния решават да се отделят. Целият испански народ трябва да вземе решение за бъдещето на Испания. Именно затова ЕС категорично осъжда и ще продължава да осъжда тези незаконни действия. Така трябва да постъпи и българската държава в лицето на българския външен министър. Ние видяхме такова действие. За съжаление, г-н Христо Стоичков, който е толкова обичан от всички нас, с позицията си, която той зае, не помага на българската държава и на българската външна политика.

Водещ: Какво ЕС трябва да предприеме, за да не се използват от външни фактори събитията около референдума в Каталуния за ускорител на дезинтеграционни процеси в различни държави от общността, а и от Европа?

Росен Плевнелиев: Много често ЕС, а и всички ние подценяваме действията на националистите. Ние сме свидетели в последните две години на силна националистическа вълна в цяла Европа и това трябва да ни притеснява. Ето ви резултата в Каталуния. Три сепаратистки партии, които, ако не се лъжа, може би преди две години спечелиха местните избори в Каталуния и след това, управлявайки заедно, наложиха на хората в Каталуния един слоган на тяхната кампания, който изглеждаше горе-долу така: „Испания ни обира, а ние сме богатите в Каталуния. Ние произвеждаме повече, Испания ни взима. Дайте да се отделим“. От националисти две години на власт ето ви резултата – тотална конституционна криза в Испания с жестоко тежки последици за ЕС. Въпреки че този референдум бе обявен за незаконен, въпреки че всички знаеха, че той противоречи на Конституцията и на законите на европейската практика. Подобни референдуми е имало опити да се правят в моята любима Бавария, където аз живях осем години, когато живях в Германия. Веднага, обаче, баварците се съобразиха с решението на Конституционния съд. По същия начин, доколкото не ме лъже паметта, е имало подобни референдуми, например, в Съединените щати. Един от щатите – или Тексас, или Луизиана, по-скоро да е Тексас, когато по същия начин Върховният съд на Съединените щати постанови: „Ние сме една държава. Ние сме един народ. Целият народ има право да се определи“. Това е в основата на международното право и на добрата практика. Именно това бе взривено от националистите в Каталуния. ЕС трябва да направи две неща – по-добра комуникационна стратегия за това какво се случва в Каталуния и хората да разберат колко е вредно това за всички нас. И второто нещо – голямата тема с националистите, които маршируват по всички европейски столици. Но ще го кажа много ясно – каквото и да е събитие в историята, където и да го погледнем, в която и да е държава националисти и популисти никога, никъде, по нито един въпрос не са дали устойчиво решение. Лесно е да си на вълната на пропагандната машина, лесно е да посочваш, когато Испания ти е дала 80 милиарда кредити, за да се спасиш, да посочваш Испания като обирджия. Лесно е, когато испанските компании са наляли стотици милиарди, сега пропагандната ти машина да се включи само и само, за да отделиш една провинция от голямата държава. Аз казвам много ясно и категорично – Испания е една прекрасна държава, голям приятел на България. В Испания има много голямо българско присъствие. Ние имаме между 200 000 и 300 000 българи, които живеят и работят там. Ние българите трябва да застанем зад териториалната цялост на Испания и да я отстояваме. Това е правилното действие. Както и ЕС трябва да направи същото.

Водещ: Да разбирам ли, че призовавате българското правителство за още по-категорична позиция спрямо случващото се в Каталуния?

Росен Плевнелиев: Вчера имах разговори с министър- председателя Бойко Борисов и с външния министър Екатерина Захариева в рамките на, знаете вчера се проведе първият съвет на високо ниво във връзка с председателство на България на Европейски съвет, обсъдихме я тази тема в присъствието на такива политици от световна величина, които са и членове на Съвета. Аз имам и гордостта и се радвам много, че също съм там. Като например г-н Ервин Прьол или г-н Жан Давид Леви или г-н Ханс Герт Пьотеринг, който е и бивш председател на Европейския парламент. Всички ние бяхме на един глас заедно с българското правителство – този акт е недопустим, не може и не бива и България никога няма да го признае. Нашият външен министър и нашият министър-председател действаха правилно и адекватно. Необходима е по-силна кампания в рамките на българското медийно пространство. Аз ви благодаря. Националното отговорното радио „Фокус“ задава този въпрос не само на мен, а и на много български политици и фактори в обществения живот. Трябва да се говори за това. Много е вредно това, което се случва в Каталуния. Единствено и аз се радвам, че външният министър се дистанцира от думите на Христо Стоичков. Той е не просто само една легенда, която ние всички обичаме, но той е и почетен консул. И като почетен консул на България в Каталуния той трябва да защити позицията на българското правителство, а не своята лична позиция, която е в разрез, за съжаление, с международното право.

Водещ: Г-н Президент, да ви помоля да отговорите на няколко въпроса от вътрешно-политически характер.

Росен Плевнелиев: Водещ: Разбира се.

Водещ: Как оценявате състоянието на България сега в международен и във вътрешен план?

Росен Плевнелиев: Ще ми се да си дадем сметка. Получаваме огромен шанс с Председателството на България на Европейския съвет. Ще ми се да бъдем единни, да бъдем заедно. В парламента да видя по-силно ниво на мотивация, ако щете на задружие. Защото ни чака нещо извънредно важно, бих казал историческо – първото Председателство на България на Европейския съвет. Трябва да покажем най-доброто на България. Трябва да покажем на света кои сме ние, за какво се борим, за да ни уважават. А когато имаме добро име, ще дойдат и повече инвестиции, и повече работни места, и по-високи заплати. Именно затова съм толкова натъжен, когато в навечерието на Председателството на България на Европейския съвет по-скоро в парламента, за съжаление, сме свидетели на дребни политически сметки и противопоставяне, а не на национално отговорно усилие да се представим по най-добрия начин пред света.

Водещ: Свидетели сме на предизвикано от БСП съревнование с ГЕРБ за назначаването на роднинско-партийни хора. До какво ще доведе сагата от гейтове?

Росен Плевнелиев: Знаете ли, аз ще направя обаче голямата разлика между времето с онзи „гейт“ „батко-братко“ и това, което сега по-скоро се пропагандира и по-скоро се налага в медийното пространство, за съжаление, от втората най-голяма в българския парламент политическа сила – БСП. Аз проследих внимателно казуса, и фактите сочат, че г-н Дончев нито в качеството си на кмет, нито в качеството си на вицепремиер е назначавал брат си на която и да е позиция. Същевременно, на времето казусът „Батко-братко“ си спомняте много добре гръмна за това, че шефът на АПИ беше раздавал на брат си договори за стотици милиони левове. Това е жесток конфликт на интереси, срещу който цялото общество с пълно право се противопостави. Аз си спомням също така, че тогава, когато аз бях министър на регионалното развитие в периода 2009-2011 година, например началникът на Инспектората на Министерство на регионалното развитие за един определен период от време беше брат на евродепутат от БСП. Или всички си спомняме много добре, че примерно на г-н Добрев, който е също от БСП, до скоро член на парламента, неговата сестра дълги години беше в Президентството и работеше като личен асистент на президента Първанов. Нека да го кажа много ясно – има правила, които трябва да бъдат над всички нас, ако правилата са спазени, скандал не би следвало да има. И тогава ще говорим за партизански битки и политическо противопоставяне, което не ни отива, в навечерието на Европейското председателство на България. Ако правилата не са спазени, моето дълбоко уважение към народните представители, които имат пълното право да направят този въпрос обществено значим и да изискват решение. Но във всичко, което аз виждам, че г-н Дончев не се е намесил по никакъв начин, не е повлиял по никакъв начин  брат му да работи в държавата, в някаква община в някакъв български град, ако това съответства на правилата, аз бих казал много ясно – скандалът е измислен, той не е действителен.

Водещ: Паралелно с шума за роднинските назначения, г-н Президент, изригна и заканата за война на вашия приемник г-н Радев към ГЕРБ, придружена с натиск  към премиера Борисов да си определи мястото. Стоят въпросите какво точно определение от премиера очаква президентът? Спрямо антикорупционния закон, в частта кой да назначава антикорупционния орган? Спрямо сделката с изтребителите? Или спрямо още по-категорична позиция за падането на руските санкции?

Росен Плевнелиев: По отношение на антикорупционния закон моята позиция е категорична – Президентството там няма никакво място, а борбата с корупцията е изцяло задължение на правителството, тоест на изпълнителната власт. Президентът не е изпълнителна власт, той е представителна власт. Той може да представлява държавата, но не да я управлява. От тази гледна точка президентът няма казус, няма възможен ход. Това действие, инициирано от БСП, е вредно за президента, и той по-скоро трябва да се дистанцира. Той няма място в този процес с ефективната борба с корупцията, просто защото той не е изпълнителна власт. Ние всички си пожелаваме силен и ефективен закон, нека да има политическо противопоставяне по този толкова важен закон за България. Народът отдавна каза, че е не е доволен от начина, по който корупцията се бори в страната и от постигнатите резултати. Но всичко това е в прерогативите на Народното събрание и на правителството. Аз не виждам ролята на президента. Разбира се, той има пълното право на мнение и позиция от гледна точка на всеки законодателен акт той има правото на вето. Но налагането със сила на ролята на президента да играе едва ли не важна роля в борбата с корупцията, включително и назначаването на част от органите или хората, които ще ги управляват, лично аз мисля, че тук държавният глава няма роля в тази позиция. Междувременно използвам случая да споделя своето притеснение с вас и с обичаните слушатели, че много често в последно време ни се случва БСП като майка закрилница да застава зад президента Радев, което на него не му помага по никакъв начин. Той не може да изпада само в едната част от спектъра, както и да води битките на БСП срещу правителството. БСП е опозиция, президентът Радев не е. Той е висшата институция в държавата, той трябва да работи с всички, равно отдалечен от всички. И той лично, изцяло в негов интерес като държавен глава е да не допусне сянка на съмнение за политическо обвързване, или това, че той предопределя действията си, подкрепя с действията или позициите си една ли и друга част от политическите партии в България. По отношение на това, което се случва с изтребителите – държавният глава няма никаква роля да предопределя и да предрешава избора на това, какво въоръжение ще се закупува от Българската армия. Да, държавният глава е главнокомандващ, той има своите функции, но отново нека да е ясно – не той, а Министерство на отбраната решава какви самолети, по каква процедура, по какви критерии и правила, кога и как ще бъдат купени, платени и влязат на въоръжение. Държавният глава има посоката, държавният глава има позицията, държавният глава задава стратегическия приоритет, но той не се меси в обществени поръчки за 1 лев. Това е изключително опасно, и ако комисията в Народното събрание е намерила доказателства или има определени съмнения за това, че държавният глава по един или друг начин се е намесил, включително индиректно чрез управляваното и назначено от него служебно правителство, Народното събрание е в пълното си основание да изисква допълнителна информация, да повдигне въпроса, а държавният глава трябва да може просто да защити тезата си. Тя може да бъде единствено и само една – държавният глава не се занимава с пари, с обществени поръчки, той не се занимава с това кой, кога, как ще закупува каквото и да било военно оборудване. Това мога да отговоря на вашия въпрос.

Водещ: За  падането и на руските санкции?

Росен Плевнелиев: Точно така. За падането на руските санкции ще бъда категоричен – аз съм изключително притеснен от действието на българския държавен глава в момента и в последните месеци, изключително притеснен. Не за първи път държавният глава Радев поставя под въпрос санкциите, по които Европейският съюз показа характер, постигна единство и го отстоява вече 5 години. Нека да е ясно, че  с тези си действия българският държавен глава се опитва да раздели Европейския съюз. Още повече, в светлината на предстоящото Председателство на България на Европейския съюз тези действия не помагат – напротив, тези действия са контрапродуктивни. Още повече, когато прочетох, че преди няколко дни по време на посещението си в Полша българският държавен глава е поставил под съмнения санкциите – точно в Полша да направи това, е двойно по-проблемно и контрапродуктивно. Защото ако има една държава,  която да държи категорично на тези санкции, това е Полша. Ако има една държава, която има огромни притеснения от това, какво се случва в Украйна, защото милиони бежанци вече заляха Полша от Украйна, ако има една държава, която е отстоявала от самото начало европейското единство – защо е важно ние да покажем характер срещу Русия. Защото само заедно ние можем да отстоим на действията на Русия днес да дестабилизира и отслаби Европейския съюз по всички възможни начини, че да се манипулират и избори не къде да е, а в САЩ и Франция, за което има доказателства. И имаше на туй отгоре, ако си спомняте преди няколко седмици, изявление на Марк Зукърбърг – собственикът на „Фейсбук“, който каза в прав текст, че се чудят как да помогнат на Германия преди изборите, за да не се случи това, което се случи в САЩ и във Франция със съдействие на руските хакери. Затова нека да сме наясно, че санкциите са важни, че санкциите работят, по санкциите Европейският съюз е единен, те имат своя дълбок смисъл. И когато българският държавен глава ги поставя под въпрос, и непрекъснато не веднъж, не два пъти, а постоянно работи срещу това, то единственото, което той прави – той разделя, защото Русия търси някой, който да изиграе ролята на троянски кон, за да развали и да разбие европейското единство. Нека да го кажем много ясно – Европейският съюз има сериозен, системен проблем с Русия, която взриви върховенството на закона, която окупира незаконни части от Украйна, която дестабилизира Европейския съюз, която стартира грандиозна пропагандна машина, която убива европейските ценности, и Русия, която днес не е символ на това, което ние вярваме – върховенство на закона, демократично устройство, свобода на гражданите. В Русия не остана и опозиция вече. Това не е пример за нас. Държавният глава трябва да знае, кое е добре и кое е лошо за България и да го отстоява. Добре е за България да подкрепяме санкциите, защото те имат своя смисъл, добре е за България да работим за европейското единство, не да го поставяме под въпрос.

Водещ: Благодаря ви за това интервю, г-н президент, и за времето, което ни отделихте.

Росен Плевнелиев: Успех, хубава събота и неделя на любимите слушатели. И както е лошо времето на вън, аз си пожелавам да ни е топло на душите, да ни е топло на сърцата, да виждаме перспектива, да обичаме народа и нацията си, и държавата си. Да работим за прогрес и за развитие зависи от всеки един от нас. Благодаря ви.

Цоня Събчева