Росица Бикова, ИМ-Асеновград: Революционни дейци и борци за църковна независимост са сред емблематичните кметове на Асеновград

снимка: Община Асеновград

Росица Бикова, уредник в Исторически музей-Асеновград, в интервю за Радио „Фокус“ – Пловдив за емблематичните кметове на града в годините след Освобождението от османска власт.

Фокус: Г-жо Бикова, Асеновград е една от големите общини в Пловдивска област и със сигурност в страниците на своята история пази имената и разказва за делата на емблематичните си кметове. Може ли да ни представите някои от тях? Кои са те и с какво остават  паметта на асеновградчани?
Росица Бикова: Ще започна с първия кмет на града – Тодор Райчев. Той е назначен от руското командване в града, непосредствено след Освобождението от османско иго през януари 1878 година. Фамилия Райчеви е известна фамилия от село Петково, Смолянско. Някъде след Кримската война от 1853-1856 година бащата Райчо Райчев се преселва с многолюдната си челяд в Станимака (Асеновград). Настаняват се да живеят в Нохто махала, в района на черквата „Св. Димитър”. Оскъдни са сведенията за Тодор Райчев за ранния период от живота му. Сведения за него се срещат през време на подготовката на въстанието през април 1876 година. В неговия дом на 15 април 1876 година се провежда първата среща на инициаторите за образуване на революционен комитет в присъствието на дошлия от Пловдив Отон Иванов. Има сведения, че след Освобождението Тодор Райчев се включва в четата на капитан Петко Киряков в борбата против сенклеристите в Родопите. Нямаме точни сведения кога точно Тодор Райчев се връща в Станимака, но именно той е определен от руското командване в града и става първият кмет на града. На него се пада честта, но и отговорността с помощта на руските офицери да подготви почвата на бъдещото общинско управление. Най-отговорната работа на Тодор Райчев и новосъздадената администрация е да осигури прехраната на населението, ликвидиране последиците от войната, вследствие на която храните са разграбени и унищожени, липсва добитък, изгорени са къщи. С помощта му започва подготовка за провеждането на първите избори в свободния град.
Друг кмет на Асеновград, на който ще обърна внимание, е Христо Петков Калеев, управлявал от 14 април 1899 година до март 1901 година. Той е сред най-видните жители на града ни от края на 19-ти и първата половина на 20-ти век. Роден е през 1861 година в Калофер. Получава високо за времето си образование. В Асеновград идва в годините след Съединението като следовател. След това става известен земевладелец и скотовъдец. През 1899 година се провеждат избори за кмет, на които е избран либералрадослависта Христо Калеев. Сред първите решения на новия Общински съвет е отчуждаването и разрушаването на гръцкото училище при църквата „Св. Атанас”. Със съдействието на кмета и на някои от общинските съветници през 1900 година е основано юнашкото дружество „Асеновски юнак” – една от най-патриотичните организации в града през първата половина на 20-ти век. Правят се и стъпки към електрифицирането на града. Едно от значимите дела от мандата на Калеев е и решението на Общинския съвет за промяна името на града, както и за възстановяването и освещаването надписа на Асенова крепост.
Следващият кмет, на който ще се спра е Павел Костов Паунов. Той е роден в село Добралък. Първото сведение, което срещаме за него, е от 1873 година, когато в града е образуван Таен революционен комитет. Бил е сред членовете на комитета. В онези години той е сред видните борци за църковна независимост и е един от водителите в борбата за национална независимост в района. Той участва и при сформирането на административни органи на Източна Румелия. Участва и в Съединението през 1885 година. В неговата къща е ушито знамето на асеновградската чета, участвала в Съединението. Дълги години Павел Костов оглавява Либералната партия в града. Като неин представител той е избран за народен представител през 1887-1889 година и на два пъти е бил кмет на града. Първият му кметски мандат започва през октомври 1889 година и завършва през октомври 1890 година. Вторият е от октомври 1896 година до март 1899 година.  Важни решения са взети по въпроса за изграждане на сграда на общината, изграждат се мостове над реката, ремонтират се улици, изграждат се училища. Определя се място за изграждане на сграда за поща, читалище и библиотека.
Друг от емблематичните кметове на Асеновград е Христо Ковачев, управлявал в периода от 1911-12 година и февруари 1912-1913 година. Роден е на 28 октомври 1871г. в село Златовръх. В родното му село преминават детските му години, а след това в Асеновград, където се преселва семейството. Прогимназия завършва в града, а гимназия в София и Пловдив. Поради липса на средства не успява да завърши. От 1896 година започва трудовата му дейност. През 1900 година започва да се занимава с производство на изкуствени цветя и създава първата фабрика за изкуствени цветя в България. В края на 19-ти и началото на 20-ти век социалистическите идеи спечелват и Христо Ковачев. Той е сред първите социалисти в града, сред първите ръководители на Социалдемократическата организация. От 1907 година преминава в редовете на Прогресивно либералната партия, а от 1908 година е неин председател. През 1911 година е избран за кмет. Голяма част от времето и енергията на кмета и съветниците отнема ликвидиране последиците от наводнението през юни 1911 година. Отнесени са къщи, улици, укрепителни стени на реката. Изготвени са планове за водоснабдяването на града от местността „Клувията”, окончателно е приета конструкцията на железния мост. През октомври 1912 година започва Балканската война и много от жителите на града са на фронта. Въпреки това кметът успява да прокара гласуване на кредит от 50 хиляди лева за подпомагане на бедните войнишки семейства.
Друг емблематичен кмет на Асеновград е Христо Тодоров Драголов, управлявал в периода 22 май 1934 година до август 1938 година. Христо Драголов е роден през 1885 година в град Копривщица. В Асеновград завършва основното си образование, а след това в юнкерското училище в София. Жени се за Драгана Стамболова, племенница на Стефан Стамболов. Участва в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Награден е с най-високото военно отличие „Кавалер на ордена за храброст“ – първа степен. Ньойският договор слага край на военната кариера на Драголов. Със семейството си той се установява в Асеновград. Първите сведения за дейността му в града са от 1919 година. Той е сред най-активните радетели за възстановяването на тютюнева кооперация „Асенова крепост”. През 1921-22 година е подпредседател на местната Популярна банка. През есента на 1928 година се провеждат избори за общински съветници. На 20 декември избират за кмет Христо Драголов.  По-важните решения са:  решение за изграждане на градски хали, основано е професионално дружество „Счетоводител” и Търговско дружество.
Фокус: А има ли момент в историята на Асеновград, в който е гласувано недоверие на кмет?
Росица Бикова:
Да, има. Развилите се събития в живота на страната през 1931 година се отразяват и в града ни. На 16 май 1931 година е гласувано недоверие на кмета Христо Драголов. През последвалите две години Драголов е в София. Привлечен е от Кимон Георгиев в подготовката на преврата, който е извършен на 19 май 1934 година. Новото правителство е оглавено от Кимон Георгиев. Забранени са политическите партии в страната, разпуснати са Общинските съвети, не работи Народното събрание. Министър-председателят Кимон Георгиев лично натоварва Христо Драголов да се върне в Асеновград и да поеме работата на общината. На 22 май 1934 година местният вестник „Родопско ехо” съобщава, че за кмет на града е назначен Христо Драголов.  Важен момент в това управление е промяната на името на града, вече официално Асеновград. Друго постижение на кмета и Общинския съвет има в социалната сфера, благоустрояването и просветната дейност. Открити са две безплатни ученически трапезарии. На 7 юли 1935 година е открит дом за сираци „Таню войвода“. Залесява се местността „Баделема”, открит е плавателен канал. Изграден е малкият мост, открито е общинското кино. Изградени са градинки за отдих, павирани са улици. Строят се сградите на дружество „Юнак”, на пожарната команда. Открит е родилен дом. Значимо дело на кмета и съветниците е изграждането на покрит пазар – Халите. През целия период на своя мандат кметът Христо Драголов работи по събирането на средства, проектиране  и изграждане на паметник на загиналите във войните.
Тони МИХАЙЛОВ