Росица Топалова, Етнографски музей – Бургас: Хлябът обединява, както е било в миналото, така и днес

снимка: Община Хисаря

Росица Топалова, Етнографски музей, Бургас в интервю за Радио „Фокус“-Бургас.

Фокус: Колко важен е хлябът за българина?

Росица Топалова: Хлябът е една много важна част за цялата етническа територия на България. Това се обуславя и от факта, че народът ни е създал и помни много поговорки, свързани с него. Това са например „Щом има хляб, има и народ“, „Гладен чиляк лошо гледа“, „Половин хляб – половин човек“ и всеизвестната – „По-голям от хляба няма“. В миналото хлябът се е делял на всекидневен и обреден, наричани тогава „пресен“ и „кисел“ хляб.

Фокус: Какво се крие зад понятията „пресен“ и „кисел“ хляб?

Росица Топалова: Киселият хляб се е месил в къщата всяка вечер или през вечер, в зависимост от това колко голямо е било семейството. Всекидневният хляб е хляб без мая или квас. Обредният хляб е този с квас. При направата на обредния има редица забрани и изискавания, които е трябвало да спазва жената, която го е приготвяла. Той се е приготвял за големите празници – Коледа, Бъдни вечер, Димитровден, Гергьовден, както и по различни семейни поводи – сватба, кръщене, погребение и т.н.

Фокус: Какво са символизирали украшенията върху обредните хлябове?

Росица Топалова: Украсата се е слагала в зависимост от празника, който предстоял. Винаги е била с определена насоченост. Например, ако е предстоял Гергьовден, жените са изобразявали овчар със стадо овце. А великденският хляб обикновено включвал червени яйца, които трябвало да бъдат нечетен брой. Всичко зависело, разбира се, и от майсторството на жената, която го приготвяла.

Фокус: Как е бил приготвен той в района на Странджа?

Росица Топалова: В зависимост от сезона хлябовете са се приготвяли от различни житни култури, наричани зимница и летница. Хората са предпочитали хлябът да бъде направен от зимница – пшеница и ръж, тъй като от тези две зърнени култури хлябът ставал най-вкусен. В периодите, когато зимницата е била малко, тя се е смесвала с летницата. Всеки път, когато се ожънели житните култури, от първото смляно брашно се подготвяла питка, която се изпичала в жарта, и в различните райони на Странджа се е наричала по различен начин. Например, в село Зидарово са я наличали „квосопита“, в Ново Паничарево – „ахчарман“, а в Кирово -„квасник просорясан“. Тази питка обикновено се раздавала на съседите, които трябвало да благодарят и да пожелаят добър берекет догодина. Брашното преди всяко месене се пресявало през сито, а тестото се замесвало в дървено корито, наричано „ношкова“.

Фокус: В днешно време отдава ли се същата почит към хляба, както в миналото?

Росица Топалова: Хлябът е обединяващ, както е било в миналото, така и днес. Това е неговата роля, без значение дали ще бъде ожънат ръчно или с комбайни. Той е в основа на всеки празник на едно българско семейство  – сватба, кръщене или друг повод. Помага ни да се върнем към корените си. Смятам, че в днешно време го делим по-скоро на здравословен и нездравословен. Предпочитаме хляб от култури, с които преди са били изхранвани прасетата. По-възрастните хора може би ще се сетят за коя житна култура става въпрос. Мога да кажа, че на него все още се гледа като на нещо важно, дотолкова, че все още чувам всеизвестната поговорка, която споменахме, а именно – „По-голям от хляба няма“.

Мария ГЕОРГИЕВА