Росица Топалова, Етнографски музей – Бургас: Коледната трапеза трябва да е толкова богата, колкото искаме да бъде годината

Радио „Фокус“ – Бургас разговаря с етнолога Росица Топалова, уредник в Етнографския музей в Бургас, за съхранените и забравените обичаи, свързани с Коледа 

Фокус: Г-жо Топалова, кои са обичаите, които трябва да запомним или да си припомним, свързани с Бъдни вечер?

Росица Топалова: Денят преди Рождество – 24 декември, е познат още като Малка Коледа. На този ден празнуват най-вече малките момчета, които все още не са достигнали възраст, за да бъдат истински коледари. За тях жените задължително приготвят малки кравайчета, които трябва да бъдат в голямо количество. Нямало дете, което да не иска да потропа на портите, за да изрече своята благословия и като дар да получи кравайче. Сутринта, още преди обяд, излизали, за да си ги получат, а след това да ги нанижат – всяко дете на своята тояжка или на връв. Малката Коледа не е свързана, разбира се, само с децата. Всъщност, 24 декември е денят, по време на който се извършва почти цялата подготовка за Бъдни вечер. Нарича се така, защото това е вечерта, когато будуваме до късно. Хората чакат на огнището да се роди младият Бог, да се роди новата надежда. В огнището задължително трябва да гори бъдник, който представлява дебело дъбово или крушово дърво, което стопанинът на къщата сам избира и донася от гората. Преди да го отсече, той се прекръства и търси прошка от дървото, след което го носи в къщата. Щом положат бъдника в огнището, стопанката поставя свещ върху него, запалва я и нарича: „Колкото искри в тоя бъдни, колкото звезди на небето, толкова здраве в тази къща!“. Денят преди Коледа е времето за приготовления. Стопанката омесва боговицата – – коледен хляб, върху който с тесто се оформят фигури, като всяка една от тях има своето символично значение. Освен това, тя омесва голям кравай за коледарите. Що се отнася до трапезата на Бъдни вечер, тя трябва да е богата, но да включва само постни ястия. Основното на тази трапеза е вареният боб. Слагат се също така зелени чушки, пълнени с ориз, ошав, варена царевица, жито и орехи. Най-важният момент по време на вечерята е прекадяването, което се извършва от стопанина. Той взима една керемида, слага върху нея живи въглени, сипва отгоре им тамян и започва да кади. През това време всички стоят прави и се кръстят. След това стопанинът отива във всяка една от стаите, за да я прикади, същото прави след това и в обора, и в двора. След това, според традицията, се разчупва боговицата. В Бургаско, при някои от етнографските групи, първата кадена вечеря е всъщност е на Никулден. А тази на Бъдни вечер се явява втора.

Фокус: Кое е важното при приготвянето на тези обредни хлябове?

Росица Топалова: Тези празнични хлябове не само украса, те носят своя символичен смисъл. Важно е как ще бъде изписан коледният обреден хляб.  Често изписването се прави от жената, която има най-добри умения. На някои места е прието това да е жената, на която предстрои да се омъжи. Когато тя посрещне коледарите, краваят, който ще им дари, трябва да показва изключителните ѝ умения. Всяка една мома се стараела да вложи всичко от себе си в тази украса. Задължително условие е да има оформен кръст върху хляба. В много от случаите украсата показва онова, с което се занимават стопаните. Примерно, ако човекът е овчар, момата оформя с тестото стадо с овце като украса. Тук всеки може да вложи нещо от себе си, да импровизира, но все пак, кръстът е задължителен. Друга интересна традиция е поставянето на стръкче босилек в кравайчетата, приготвени за коледарите.

Фокус: Каква е ролята на обреда „коледуване“?

Росица Топалова: Коледарите са наречени още „чети“ или „куди“. Тяхната роля е да обиколят домовете и да известяват, че се е родил младият Бог. Известяват, че се е родило Божието чето и е жива надеждата на хората за една по-здрава и по-добра година. Коледарите обхождат цялото село. За тях е характерно, че те строго спазват определена йерархия в обществото. Първо влизат в къщата на попа, след това в тази на кмета, после на секретар бирника и накрая обхождат останалите къщи. Когато наближат до дадена къща, те запяват песента, която всички знаем- „Стани нине, господине“. С нея уведомяват стопаните, че са пристигнали и ги призовават да отворят портите. Щом влязат в къщата, водачът на коледарите изрича своята благословия. Тя е традиционна, в нея няма импровизация, предава се от поколение на поколение. Думите, които той изрича са строго определени за даденото село или регион. Има такива, които са толкова продължителни, че в рамките на 10- 15 минути коледарят нарича.  Изпява се песен за всеки един член на семейството, като отново се започва по старшинство. Първо за стопанина, след това за домакинята, за момата и за най-малкото дете.  Съдържанието на тези песни е много интересно и богато. В тях се появяват и образи от митологията, също така исторически образи, които разкриват дори сложните отношения между светците. Коледари стават младите момци – ергени или наскоро женени мъже. Обичаят е един преход и инициация – момците показват, че са готови да встъпят в брак и да бъдат глава на семейство. Същият е обичаят лазаруване при момичетата. Според народната традиция, не е прието две коледарски дружини да се срещат, затова те си разпределят предварително много точно маршрутите. В Бургаско дружините се събират още по Никулден, за да могат да уточнят всичко това, да определят песните и да определят кой каква роля ще изпълнява на Коледа. На 25 декември сутринта, щом съмне и камбаната бие, младите жени и момите се хващат на хорото, на селския площад,. Това хоро свършва бързо, то е кратко, тъй като жените бързат да си подготвят трапезата за Коледа. Коледната трапеза също трябва да бъде изключително богата. Това е началото на нещо ново. В един ден, когато очакваш годината да е богата, трябва и трапезата да е такава. Тя има пожелателен характер. На нея трябва да има всичко – така както искаме да бъде през цялата годината.

От себе си желая на всички – колкото звезди на небето, толкова здраве във всяка една къща!

Мария ПОПЧЕВА