Росица Топалова, РИМ-Бургас: До началото на 20 век български лазарки е нямало

За празника и обичая Лазаровден в странджанския фолклор Радио „Фокус“ – Бургас разговаря с Росица Топалова, уредник в Етнографската експозиция към Регионалния исторически музей /РИМ/- Бургас.

Фокус: Г-жо Топалова, наближава Лазаровден. Какво е характерно за лазарките?

Росица Топалова: Лазарките са пременени, нагиздени празнично, в повечето случаи са с невестенска носия от техни близки, които неотдавна са се задомили. Лазаруването е свързано с мечтата на всяка една мома да се задоми по най-добрия начин, затова лазарките са облечени като невести. Премените им са много ярки и пъстри, както и накитите. Изключително поетичен е този празник и това разбира се е свързано с облеклото. Девойките лазарувайки, те показват, че вече са станали моми за женене и трябва да се покажат с цялата си красота и блясък. Когато отиват на мегдана – селския площад, там момците оглеждат момите, за да видят коя ще бъде тяхната. Облеклото е невестенско и традиционно и от гледна точка на костюма на всяка невеста е най-богатият женски костюм. При момите някои от елементите липсват, както и при възрастните жени. Именно невестенският костюм разкрива най-голямото богатство на традиционния костюм. Затова и лазарките обличат този вариант. Украшенията са предимно флорални, с много цветя, накити от мъниста. Идеята е да се запази традицията през годините. Когато става дума за малките деца, които лазаруват в наши дни, те използват изкуствена украса, но времето го налага.

Фокус: Какви обредни танци танцуват лазарките?

Росица Топалова: Лазарските групи се събират по средата на великденския пост, за да могат да имат нужното време за репетиция и да упражнят лазарските игри и танци. Хорото на лазарките е много буйно, а песните, които пеят, са характерни и не е трудно да се различат. Когато лазарките обикалят домовете с песни, те пеят на всеки един член от семейството за здраве и берекет, като започват от най-възрастния. Освен, че обикалят всички къщи, за да внесат в тях здраве и берекет, те обикалят по ниви и ливади. Най-популярната песен е „Лаленце се люлее“, която е емблема на възторга в лазарските песни. До началото на 20 век български лазарки е нямало, а са лазарували само малки ромски момичета. Това може да се провери в енциклопедия „Странджа“ и едва когато идват учители от други населени места в региона, тогава успяват да запознаят учениците с този обичай. Началото тук се поставя в странджанските села. Възгледът за лазаруването е бил различен по онова време, до началото на 20 век те са били само копанарки или „другоселки“, защото в българската традиция се е смятало за срамно девойките да играят лазарски танци.

Фокус: Защо е важно да се спазва лазарският обичай?

Росица Топалова: На много места все още е жив този обичай и има интересен. Добре е да се спазва, както всичко традиционно, това ни прави по-живи и по-истински. Тъй като на много места е съхранен този обичай доказва, че той е запазен. Празникът е много светъл, свързан е с пролетта, с възраждането на природата, с онова радостно очакване преди Великден и с надеждата всяко момиче да се омъжи. Лазаровден въплъщава възторгът на младостта. Лазаруването поначало е един обичай, който бележи преход, той е една своеобразна инициация – преминаването на девойката от едно социално положение в друго. Момата се показва пред обществото и всъщност това е демонстрира – с ярките си дрехи, с участието си в ритуала. Мисля, че в днешно време младите момичета имат какво да открият в един такъв обичай, защото има едно особено чувство, когато участваш в такъв празник.

Фокус: Каква е подготовката на музея за Лазаровден?

Росица Топалова: Всяка година посрещаме лазарки. Според традицията има големи лазарки – момите за женени, и малки лазарки, които са на 5-12 години. По-малките пеят песните на големите лазарки и им подражават. При нас през годините идват и големи, и малки, като тази година очакваме момиченца от ОУ „Любен Каравелов“, които са се подготвили с песни и танци. Нашата идея е подобно на лазарките, които са обикаляли по къщите преди, обиколките да се осъществят в четирите експозиции на музея.

Силвия ДОНЧЕВА