Румен Гечев, ПГ на „БСП за България“: Предизборна пропаганда е обещанието на Борисов, че България ще влезе в чакалнята на еврозоната през юли

Интервю с икономиста и народен представител от ПГ на „БСП за България“ Румен Гечев за предаването „Софийска трибуна“ по Радио „Фокус“.

 

Водещ: България в Еврозоната през юли – реалност или мираж е това предвид малкото оставащи месеци до тази дата?

Румен Гечев: Това е обикновена и не особено качествена предизборна пропаганда на премиера г-н Борисов. Затова и срокът, който посочва, е след изборите. Той е след 26 май. Обещава на българските граждани, че България ще бъде приета в чакалнята на Еврозоната. Това няма как да стане първо защото в момента Централната европейска банка съгласно споразумението между Българи и ЕЦБ и многоутвърдения механизъм, че влизането в чакалнята на Еврозоната става заедно с влизането в така наречения Банков съюз. На шест от най-големите и водещи български банки в момента се извършва стрес-тест от ЕЦБ, като основната задача е оценката на активите и пасивите на баланса на тези банки, за да се види доколко е надеждна банковата система на България, тъй като шестте банки също представляват по-голямата част от активите и пасивите на банковата система. И тъй като съгласно приетите процедури завършването на стрес-теста ще стане в края на юни, чисто технологично няма как да стане в края на юни да се обявяват резултати, да се правят обсъждания, да се събира Съвета на Европа и управлението на ЕЦБ, за да взимат решение дали да се приеме, или да не се приеме България в чакалнята на Еврозоната. Тоест няма как да стане това по чисто технологично време съобразно процедурите на ЕЦБ и на Банковия съюз. Това е сигурно доказателство, че г-н премиерът, както често обича да прави, хвърля в публичното пространство обещания, които и той самият знае, че не могат да бъдат изпълнени. Вторият, който е не по-маловажен проблем, е, че правителството на ГЕБР и неговите сателити предлагат България да влиза в чакалнята на Еврозоната без да са представили на българското общество, българския парламент и неговите специализирани комисии, без да са подложили на дискусия в експертните кръгове на България: Икономическият институт на БАН, водещи икономисти от българските университети, българския бизнес, разчети какви ще бъдат ефектите от влизането на България в Еврозоната в отделните отрасли на страната, какви ще бъдат ефектите върху вноса и износа. Тук става дума за конкретни числа и разчети, които са в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен период така, както направиха другите страни от Европейския съюз (ЕС). Тоест правителството се опитва да използва евентуалното влизане в Еврозоната като някакъв политически маркетинг, като изява на някаква послушност към Брюксел без да дава съответните разчети, защото разчетите могат а покажат, че страната ни има интерес от влизането в Еврозоната. И очевидно, че тези страни, които са формирали Еврозоната и които след това влязоха в Еврозоната, техните разчети са показали, че те имат интерес. Но съвсем накратко да кажа, че има и страни, чиито разчети са показвали, че няма такъв интерес. Например Дания и Швеция правиха референдуми по въпроса за Еврозоната и в тези две страни резултатът от референдумите беше „не на Еврозоната“. И затова Швеция и Дания са извън Еврозоната. Други бивши социалистически страни, много е важно да се сравняваме с Полша, Унгария, Чехия. Тези три страни, техните правителства, парламенти и президенти обявиха, че нямат никакво намерение в близко бъдеще да подават каквито и да било писма за кандидатстване  в Еврозоната. От друга страна Словакия вече е член на Еврозоната, както и трите прибалтийски страни. Тоест виждаме, че от бившите така наречени социалистически страни една част от тях вече са в Еврозоната, но друга част не искат да влизат в Еврозоната поради икономически и политически съображения. И тук, да завършва, правителството е длъжно да каже защо нашата страна е преценила, че ние сме от тази група страни, които искат да влязат в Еврозоната. Както казах, няма никакви разчети и според мен е абсолютно неприемливо което и да е правителство да взема такива стратегически решения без да сме си направили българите сметката. А по тези две основни причини няма как да приемем за нормално да се правят такива агитации преди изборите, които са абсолютно безпочвени.

Водещ: За да бъдат информирани гражданите, те трябва да знаят какви са рисковете и  предизвикателствата, които се крият в присъединяването на България към Еврозоната. Какво според вас ще даде и какво ще отнеме на България това членство?

Румен Гечев: Членството в Еврозоната има доказани предимства. Те са свързани с това, че когато има единна валута в икономическото пространство, освен че се избягват всякакви такси по превръщането на една валута в друга, се избягват и всякакви валутни рискове между страните, които търгуват помежду си вътре в Еврозоната. Освен това се получава достъп до единната банкова система на Европа, което ще рече, че членуването в Еврозоната ще доведе до постепенна, отначало координация и хармонизация в движението на лихвените проценти. Не пълно, но все пак еднопосочно и на приблизително еднакви равнища, което би било от полза за българския бизнес. Има различни група предимства, които са доказани и са ясни. Те са обяснени и теоретично, видени са и на практика. Има и определени рискове. Те са свързани с това, че, впрочем става въпрос за рискове, които са изяснени теоретично, приложно и практически от много лауреати по икономика, от експерти на ЕЦБ, от експерти на страните, които кандидатстват за Еврозоната или проявяват интерес към нея. И там проблемът е, че особено за стрините, които имат по-ниска степен на икономическо развитие, те много по-трудно се адаптират в условията на единна валута, тъй като страните с по-развити икономики – и на икономически, и технологични равнища – те имат определени предимства от гледна точка на това, че техните икономики са по-конкурентоспособни и те по-лесно се справят с някои проблеми, които възникват да речем при промяната на курса на еврото към основните конкурентни валути като американския долар, като японската йена, като британския паунд и швейцарския франк да речем, а вече и китайски юан и даже руската рубла, която също настъпва заедно с китайския юан. Тоест икономики с различна степен на развитие имат различно поведение при една и съща промяна на общото евро към другите валути. Затова тук има рискове, защото българската икономика е с най-ниска конкурентоспособност в ЕС, а решенията за паричната политика на Европейската централна банка се взима от двете основни страни – Франция и Германия, които основно защитават техния интерес. Често той съвпада с интереса на по-развитите страни от Северна Европа, но не само за България, в повечето страни от Южна Европа съществуват проблеми, тъй като тези решения, свързани  с паричната политика на ЕЦБ, няма как да бъдат едновременно да бъдат от полза и на по-развитите страни, и на по-слабо развитите страни. Това е едната група проблеми. А специално за България има един специфичен проблем, той е, че от една страна, е, че България е с фиксиран валутен курс към еврото, с въвеждането на Паричния съвет, това е добре. Но от друга страна, въпросът е при какъв валутен курс ще премине левът към еврото? В момента приблизително са 2 лева за 1 евро. Но каква ни е гаранцията, че при влизането в Еврозоната този курс няма да бъде различен? Управляващите казват, да, обаче в другите страни от Прибалтика – Латвия, Литва и Естония, те влязоха в еврото във валутния курс към момента на влизането в еврото. Тъй като и те имаха фиксирани курсове, и тези прибалтийски страни също бяха в Паричния съвет. Само че такава аналогия ние не можем да приемем за гарантирана и за това многократно сме поставяли въпроса от Българската социалистическа партия народните представители в бюджетна комисия, в икономическа комисия, в пленарна зала, сме искали разчети и писмени гаранции при воденето на предварителните разговори с Европейската централна банка и Съвета на Европа, тъй като тези две институции решават за Еврозоната, на нас да ни се каже какви гаранциите, че и България като другите три страни, които посочих, примерно влизането в Еврозоната ще бъде със съотношение 2:1. Тъй като това е от изключително значение за спестяванията, за текущите сметки на фирмите, на българските граждани и т.н. И този въпрос е изключително важен. А правителството на ГЕРБ и сателитите му към момента не дават никакви писмени гаранции освен голи обещания.
Водещ: И може ли друго препятствие по пътя на България към Еврозоната да бъде изпълнението на критериите от Маастрихт?
Румен Гечев: Възможно е, примерно една от опасностите, която може да се зададе, това е опасността ние да започнем да не изпълняваме изискванията за равнището на инфлация и нейното отклонение, тъй като до момента ние нямахме проблеми с инфлацията, но както виждате, задават се промени в цените на тока, в енергийни носители. Всичко това може да доведе до промени в ценовите равнище. Да прибавим към това и че абсолютно  слугинажната политика на правителството на ГЕРБ по отношение на енергийните доставки на България и нейната сигурност, разсипването на „Южен поток“, жонглирането с очакванията евентуално за „Турски поток“. Нека да припомним, че вместо тръбата от Русия да дойде до България и през България да отиде в Европа, сега ние ще трябва да плащаме търговски надбавки към Турция, оскъпяването на доставките, освен това още не са изградени съоръженията, вече има официално съобщение от „Газпром“, от Русия, много отдавна са ни предупредили, че от догодина, от 1 януари те спират транзита на природен газ през съществуващата тръба сега през Украйна, Русия – Украйна – България. Което означава, че България е изправена през изключителни рискове с тези доставки на природен газ. Да не говорим, че загубите от транзитни такси ще бъдат поне 110-120 милиона щатски долара годишно. Тоест налице е ситуация, която може да доведе до ескалация на цените на енергийните носители, а оттук и напомпване на инфлация в България. Това ще ни извади от рамките, от ограниченията за равнището на инфлация в страната, която иска да стане член на Еврозоната. И това е една реална опасност, която също с колегите не виждаме никакви мерки от страна на правителството, разчета или намерения по какъв начин то би предотвратило подобно развитие на ценовите равнища.

Водещ: И ако си представим обаче, че все пак този срок – юли месец – бъде изпълнен, то какво очаква страната ни след това?
Румен Гечев: Да допуснем, че някакво чудо може да стане, което не е възможно в банковите отношения, където страните от Еврозоната и ЕЦБ, една от най-консервативните институции в рамките на ЕС, но ако допуснем хипотетично такова нещо, то нищо означава. Влизането в чакалнята на Еврозоната е само едно начало на процес от преговори и преструктуриране и подготовки на съответната икономика, тъй като минималният срок за влизането в самата Еврозона е престой минимум две години в чакалнята, това е минимум. Но никъде няма гаранция или няма обещание, че една страна, ако влезе в чакалнята на Еврозоната, точно след края на втората година тя ще стане пълноправен член. Тя може да стои две години, пет години, десет години, а има и страни, които са влизали за година в чакалнята на Еврозоната и са излизали. Това е Великобритания междувпрочем исторически, която, както виждате в момента, в тази страна се разиграват едни, не само аз ги наричам странни парламентарни циркове и циркове в самото правителство, със съответните противоречия между премиер и отделни министри, серия от оставки и т.н. по въпроса за Брекзит. Така че исторически е имало какви ли не развитие по отношение на Еврозоната и нейната чакалня, сега да видим какво ще бъде евентуалното развитие за България.

Водещ: Ще видим. Няма как да не засегна обаче и още една тема, съвсем  накратко. Вчера БСП утвърди листата си за евроизборите. Вие попадате в нея. Какви ще бъдат вашите приоритети, ако бъдете избран за евродепутат?
Румен Гечев: Ако бъда избран за евродепутат, това решават избирателите, Негово величество избирателят на 26 май. Нека да кажем, че съгласно демократичните процедури в БСП се предложи проектолиста, тя беше разширена и гласувана, тайно гласувана на Националния съвет. Но това е едно предварително подреждане, тъй като окончателното подреждане е от Негово величество избирателя, тъй като именно нашата партия БСП настояваше за запазване на преференциалното гласуване. Но това, с което аз бих могъл да бъда полезен, не само от БСП като председателство в Европарламента, но и като българин на страната си в рамките на моята компетентност като професор по макроикономическа политика, като експерт на БСП в Партията на европейските социалисти и нейните икономисти при разработване на стратегии през последните 3-4 години. Също така мога да бъда полезен като изследовател. Тъй като последните 4-5 години аз съм експерт на Дирекция „Наука“ на Европейската комисия, където оценяваме с други колеги от ЕС научни проекти в областта на икономическите изследвания. Така че моят опит от българския парламент, от българско правителство, също така това, че съм бил председател на ключова комисия на ООН по устойчиво развитие, което е ключово мото бих казал във всички програми на развитието на ЕС и на България.

Веселка ИВАНОВА