Румен Ненков: Абсурдно е да се предвиди съдебен контрол върху всеки акт на прокуратурата

Румен Ненков, бивш конституционен съдия, в интервю за предаването „Метроном“ на Радио „Фокус“

Водещ: Президентът Румен Радев подписа указ за назначаването на Иван Гешев за главен прокурор, след като веднъж вече беше върнал кандидатурата на ВСС. Успоредно с това обаче президентът поиска широк обществен дебат за промени в Конституцията. Аргументът: в българския конституционен модел отчетността на главния прокурор приключва с избора му.

Г-н Ненков, има ли необходимост, както каза президентът, от промяна на Конституцията?

Румен Ненков:  Мисля, че изявлението на президента е полезно в това отношение, че най-сетни на напомня, че президентът има едно много силно правомощие. Да инициира промени в Конституцията. Не в обикновените закони, но във върховния закон на страната. Досега нито един президент не се е възползвал от това си правомощие. Има много трудни варианти за решаване на проблема с отговорността не само на главния прокурор, но и на двамата председатели на съдилищата по един и същи начин, така че те да бъдат като всеки друг гражданин равни пред закона. Големият проблем е за главния прокурор, разбира се, защото главният прокурор може да упражнява надзор върху всички прокурори, от една страна, от друга страна, прокуратурата е монополист по отношение на държавните обвинение. Само прокурор може да повдига и поддържа обвинението пред съда, така че попадаме в малко затворен кръг. Именно затова има и висящо наблюдателно производство пред Комитета на министрите на Съвета на Европа, по повод делото „Колеви“. И то е, че ние не сме решили законодателно, нормативно въпроса с отговорността на главния прокурор. Именно поради това съдържание на Конституцията, мислил съм дали може и само чрез закон, но е много трудно да се реши въпросът. Възможно е с конституционни изменения. Въпросът за мястото на прокуратурата, за съжаление, въпреки че той е много стар, не започва сега, трудно би могъл да бъде решен от обикновено Народно събрание, тъй като има тълкувателно решение на Конституционния съд, което казва, че не може един орган на съдебната власт да бъде изведен от нея и да бъде препратен, условно казано, към да кажем изпълнителната власт. Въпреки че, това може би е по-ефективен модел. Но това е един дълъг разговор и може би сега нямаме време да го обсъждаме. Към момента на създаване на Конституцията беше съвсем друга обстановката в наказателния процес. Прокурорът решаваше всички въпроси. Нямаше съдебен контрол в рамките на наказателния процес. По-късно ние изпълнихме международните си задължения и държа да подчертая, че това произтича от европейски актове, от световни актове, от международния пакт за граждански и политически права, който ние сме ратифицирали през 1970 г., и който ние не изпълнявахме до 1997 г.

Водещ: Вие казвате, че президентът има право да инициира промени в Конституцията, в случая е поискан широк обществен дебат. По-нататък обаче каква е процедурата? Отново ли Велико народно събрание би трябвало да одобри тези промени, ако се стигне до някакви консенсусни предложения?

Румен Ненков:  С две думи при сегашната практика на Конституционния съд само Велико народно събрание може да изведе прокуратурата от съдебната власт, което за мен е един съвсем разумен модел. Тогава въпросът за отговорността на прокуратурата, не става дума за наказателната отговорност, защото е абсурдно да си мислим, че председателите на върховните съдилища и главният прокурор могат да станат обвиняеми и подсъдими, но те са граждани, всичко може да се случи, но за да бъде изведена прокуратурата, да бъде преместена към изпълнителната власт, се изисква Велико народно събрание. За мен това е нереалистично в настоящия момент да се свикват 400 души и първо, без да сме сигурни, че това свикване ще доведе до някакъв сериозен резултат. Ако питате мен, по-добре тази глава за Великото народно събрание можеше да бъде просто отменена и тези въпроси да се решават с огромно мнозинство, да кажем, три четвърти. Но това ще е по-динамичен способ за решаване на актуалните проблеми. Така че нещо за мен не е реалистично. По-скоро реалистично е да се предвиди изключение от тези правомощия на главния прокурор да упражнява надзор върху всички прокурори в рамките на наказателния кодекс. Тъй като по този начин той ще трябва  да упражнява надзор и върху самия себе си. Разбира се, че това звучи доста абсурдно.

Водещ: От БСП вчера казаха, че внасят промени в НПК, с които искат да се даде възможност за контрол на актовете на прокуратурата, които сега са безконтролни. Как коментирате това тяхно предложение?

Румен Ненков: Първо трябва  да го прочета и да видя за какво става дума, но и днес голяма част от актовете на прокуратурата се намират под съдебен контрол. Например решението на прокурор да прекрати наказателно производство или да спре наказателно производство по жалба на пострадалите, на жертвите на престъплението, могат да бъдат подложени на съдебен контрол.

Водещ:  От БСП поясниха, че предложението е всеки да може да обжалва действията на прокуратурата пред съда.

Румен Ненков: Мен ме страх, че по този начин ще доведем до абсурд наказателния процес. Той все пак трябва  да се развие достатъчно бързо. Не е в интерес на обществото забавено правосъдие, което фактически ще доведе до своя антипод, отложено правосъдие. Така че трябва  да бъдем много разумни, когато правим каквито и да е промени.

Водещ: От ГЕРБ отговориха, че в тази ситуация съдът едва ли ще има възможност да се занимава с нещо друго освен с товада  контролира всеки акт, образуван от прокуратурата.

Румен Ненков: Като идея е абсурдно да се предвиди съдебен контрол върху всеки акт на прокуратурата. Актовете на прокуратурата, с които се посяга върху личната сфера, върху правата и законните интереси на гражданите, могат да бъдат поставени под съдебен контрол и те са поставени. Но когато се посяга върху свободата, когато се посяга върху правото ти на свободно придвижване, на пътуване в чужбина и т.н., има съдебен контрол. Но актовете, които са по целесъобразност, все пак прокуратурата носи отговорността за повдигане и поддържане на обвиненията. По принцип, без да съм запознат с тези предложения, изпитвам известни страхове.

Водещ: Вие казахте, че сте мислили върху варианта само със закон да се реши въпросът за контрола върху прокуратурата.

Румен Ненков:  Да, мислил съм.

Водещ: Кажете ни повече за този вариант, доколко е възможен?

Румен Ненков: Всяко наказателно дело, за да започне трябва  да има законен повод и достатъчно данни. Законният повод може да бъде сигнал, може да бъде писание във вестник и т.н. При достатъчно данни вече става дума за нещо сериозно. Но при всички положения образуването е под контрола на прокурора. Ако изземем само тези наказателни дела, в които има достатъчно данни, че е извършено престъпление от главния прокурор или от двамата председатели на върховните съдилища и възложим на друг орган, за да няма обвинение, че прокурор упражнява надзор върху всички прокурори или в някакво отношение съдиите са зависими, защото там няма такава йерархия както в прокуратурата, но възможни са и такива обвинения, тогава, ако възложим примерно на ВСС  и ВСС решава да се образува наказателно производство, защото има такива данни срещу главния прокурор или председателя на някой от върховните съдилища, този акт изисква да има достатъчно данни. Подлежи на контрол пред Върховния административен съд, влиза в сила, но от този момент трябва  да бъдат временно отстранени от работа, до приключване на наказателното производство, засегнатите лица, за да не могат да влияят върху разследването. Това означава, че се изисква едно много бързо и качествено разследване. Абсурдно е да се влачи с години и главният прокурор или председателят на Върховния съд да не може да упражнява правомощията си. Аз разбирам, че има известни слабости в тази моя идея, но тя може да е от малкото възможни идеи, които без да се променя Конституцията, да се реши този въпрос.

Водещ: Как в крайна сметка е решен въпросът в другите европейски страни?

Румен Ненков: В много от европейските страни прокуратурата не е елемент на съдебната власт. Въпреки че, има европейско законодателство, което казва, че прокурорите също трябва  да бъдат независими. Вижте, понякога има и момент на известен цинизъм в това отношение. Съдиите също са независими, но другите власти се стремят да влияят върху тях. Дори и използвайки и вас, медиите, понякога. Прокурорът също е независим, има качества на магистрат, но има способи да бъде, приемете го в кавички упражнен натиск, за да бъде освободен от задължения. Той може да бъде сменен примерно по конкретно дело, може да бъде възложено от по-горния прокурор на друг прокурор. Така че нека да не бъдем съвсем крайни, защото има и други начини извън закона. Тук въпросът опира за културата на отношенията между властите и снижаване на желанието на всяка власт да доминира над другата. Нито съдебната власт трябва  да се допусне да изземва правомощия на изпълнителната и законодателната, нито пък изпълнителната и законодателната власт трябва  да доминират върху съдебната власт.

Водещ: Уязвимо ли е все пак законодателството ни, г-н Ненков, от гледна точка на европейските модели? Знаем, че още през 2009 г. Европейският съд по правата на човека осъди България с аргумента, че  няма гаранции именно за това независимо разследване на главния прокурор, който и да е той.

Румен Ненков: Това е делото „Колеви“ и то продължава да се наблюдава. Тоест счита се, че България не е изпълнила задълженията си, които произтичат от решението. А решението ни препоръчва ние да предвидим такава възможност, правна възможност, те не се интересуват между другото европейските институции от това как ще го направим. Дали ще го направим чрез промяна в Конституцията, или чрез промяна в закона. Те очакват всички граждани да бъдат равни пред закона. Те дори не предполагат, че главният прокурор или председателите на съдилища могат да извършат престъпления. Те казват: трябва  по силата на абстрактните правни норми да бъдат поставени наравно заедно с всички български граждани. Не трябва  да имат привилегии. Ние още не сме направили това и затова продължава мониторингът, както го наричат с тази чуждестранна дума, върху изпълнението на това решение. Ако сега в хода на дебата се стигне до нещо друго, естествено, най-ефективният и най-бързият начин е това да бъде решено чрез промяна в Конституцията. Тези промени няма в никаква степен да решат големия проблем с ефективността на прокурорската дейност и с естественото желание на прокуратурата да се превръща понякога, във фактор, едва ли не в арбитър по политически спорове. Защото това е велика сила, голяма сила е да имаш държавното обвинение в твои ръце. Мисля, че това ви е ясно. Дори да има съдебен контрол върху посегателствата, достатъчно е едно четири-пет години да продължава едно дело, по което вие сте обвиняем, и какво ще остане от вашия авторитет, вашия бизнес и т.н.

Водещ: Какви са шансовете все пак, ако се стигне до дебата, за който призова президентът, да се свика Велико народно събрание?

Румен Ненков: Е това вече е политически въпрос и аз смятам, че те клонят към нула.

Водещ: Оставяме отворени вратите на този разговор и следим какво се случва в съдебната система като цяло, защото знаем, че от години тя е ахилесовата пета на българския обществено-политически живот.

Румен Ненков: Такова впечатление се създава.

Водещ:  Само впечатление ли е или действително има слабости?

Румен Ненков: Искате да кажете, че другите власти действат прекрасно?

Водещ: Добър отговор. Благодаря Ви, г-н Ненков.

Росица АНГЕЛОВА