Румен Ненков, бивш конституционен съдия: Притеснително е не политическото влияние при избора на главен прокурор, а очакването след това към него

Пленумът на Висшия съдебен съвет /ВСС/ реши изборът на нов главен прокурор да се състои на 24 октомври. Номинациите за кандидати ще се правят най-късно до 29 юли, а стартът на процедурите е на 15 юли, т.е. точно след месец. Процедурните правила и политическите интереси за влияние при избора на главен прокурор коментираме с бившия конституционен съдия Румен Ненков в предаването „Метроном“ на Радио „Фокус“ 

 

 

Водещ: Господин Ненков, как коментирате срещите които президентът проведе с представители на различни институции за избора на главен прокурор? Бяха ли необходими и навременни тези срещи?

Румен Ненков: Аз трудно мога да си представя каква е тематиката, която се обсъжда на тези срещи.  Чух едно обяснение, мисля че от Президентството, че президентът държал на спазването на законността при избора на главен прокурор. Но това не е проблем, защото винаги досега законността е била спазвана както от процедурна гледна точка, така и от материално-правна. Има нови изисквания от 2016 г. към личността, но те са твърде общи и се свеждат до  високи морални и нравствени качества,  висок професионализъм, включително и организационни качества, способност за работа в екип, каквото и да означава това. Така че проблемът не е в спазването на една процедура или спазването на един закон, което аз съм убеден, че ще бъде спазено. Освен това, ако се говори какъв да бъде профилът на бъдещия главен прокурор, мисля че и той е изяснен в закона. Винаги обаче между управляващите има срещи, консултации. Този път те стават публично. Преди са ставали негласно. Обсъждали са се възможните компромиси, възможните кандидати. Малко е рано сега действително, защото примерно, ако министърът на правосъдието е един от възможните предложители, може ли да се обсъжда кандидатурата с него предварително и то от президента, който поставя край на процедурата с указа си на назначаване на главен прокурор.

Водещ: Кой има право да прави номинации за нов главен прокурор?

Румен Ненков: Виждам, че законът е изменен през 2016 г., но най-общо казано възможните предложители са или трима членове от съответната колегия на ВСС, разбирайте колегията на прокурорите и следователите, или министърът на правосъдието. Това са двамата възможни предложители в рамките на 4 заседания след откриване на самата процедура. Естествено след това концепции, публични изслушвания, възражения от научната общност, от неправителствени организации, за да се стигне накрая до избор, който изисква 17 гласа. Гласуването този път не е тайно, а открито след последните изменения.

Водещ: Това дава отговор на въпроса, че политическата квота във ВСС няма как да предопредели избора на главен прокурор?

Румен Ненков: Нито една от квотите не може да определи. Заложен е компромисът в самата идея, че се изисква квалифицирано мнозинство. Нито една от квотите не трябва да слага оръжието и няма да го сложи, аз съм убеден в това, защото има такава възможност да блокира. Не може само с гласовете на една от квотите във ВСС да се постигне сполучлив избор.

Водещ: Чисто теоретично възможно ли е да не се стигне до избор и каква е процедурата, ако това се случи?

Румен Ненков: Възможно е, когато не се постигнат заветните 17 гласа. Тогава цялата процедура се повтаря. Затова, когато министърът на правосъдието примерно обявява, че той няма да повдига предложение, това е едно политическо заявление, което е без никаква правна стойност, защото никой държавен орган предварително не може да се отказва от своите правомощия. Представете си, че до 4 заседания не постъпи нито едно предложение. Ние без главен прокурор ли ще стоим? Имаше такъв случай с предходния избор на председател на Върховен касационен съд /ВКС/, ако си спомняте, не се състоя изборът, защото не се постигна мнозинство. Наложи се отново да се повтори цялата процедура. Само че има едно решение на Конституционния съд, което в никакъв случай не трябва и то не е случайно, да бъде заобикаляно, че мандатът на главния прокурор, мандатът на председателите на двете върховни съдилища, се прекратява в момента, в който изтече. Не може със закон да  се удължава този мандат. Ако не се получи избор и се влезе в нова процедура, а междувременно изтече мандатът на главния прокурор, главният прокурор освобождава мястото и някой от неговите заместници ще бъде упълномощен от ВСС да изпълнява функциите.

Водещ: Вие, господин Ненков, назад в годините сте канен да станете главен прокурор. Защо отказахте?

Румен Ненков: Не, никога не съм бил канен, нека да бъдем честни. Участвал съм в два ВСС, чиито мандати бяха предсрочно прекратени именно, за да бъде сменен ВСС с оглед единият път изборът на главен прокурор, вторият път с оглед на избора на председател на Върховния административен съд /ВАС/. Това е точно. Аз в едно интервю за Съюзът на съдиите, правят едни спомени, казах че единственият път, когато съм канен за такъв пост и когато отказах беше след като не се състоя изборът, първият избор за председател на ВКС, аз бях в Конституционния съд, тогава действително имах една такава покана. Естествено не официално, да се види дали бих се съгласил да се кандидатирам, тъй като беше доста неудобна ситуацията от гледна точка и на нашите европейски партньори. Нямахме председател,  процедурата беше неуспешна. Но аз тогава отказах по простата причина, че дори и да е успешна кандидатурата ми, а тя можеше да е неуспешна, трябваше да се откажа от една работа, която аз достатъчно харесвах, беше интересна за мен, предизвикателство. При това мандатът трябваше да бъде само за 2,5 г., защото дори и за главния прокурор, и за председателите на върховните съдилища е лимитиран техният мандат. Макар и седемгодишен той не може да надскочи 65 г., което е крайната възраст. И аз понеже съм вече малко възрастен, затова вече мога да говоря каквото си искам, но не съм потенциален кандидат.

Водещ: Това означава ли, че при номинациите за главен прокурор, трябва да се има предвид, че в близките 7 г. няма да са навършили 65 г.?

Румен Ненков: Значи те не трябва да са навършили 65 г. към момента на избора, но те могат да бъдат избрани на 64 г., което значи че ги избират, макар че в Конституцията пише, че имат седемгодишен мандат. Друга специална норма казва, че им се прекратява мандатът в момента, в който навършат 65 г. Ако един кандидат бъде избран на 63-64 г., той ще бъде избран за една година, две.

Водещ: Вас, господин Ненков, какво би ви впечатлило от концепцията на кандидат за главен прокурор?

Румен Ненков: Аз трудно бих се впечатлил, много неща съм виждал. Някога имаше и кандидат за главен прокурор, в първия ВСС, в който участвах, който беше написал около 40 страници концепция, но не беше избран за главен прокурор по други съображения. Трудно би ме впечатлила някоя концепция. Аз съм убеден, че всички кандидати ще заложат на перфектното си професионално минало, на своята независимост, качества които да ръководят и т.н. Тук, какво да ви кажа, външната обвивка ще бъде една. Много по-важно е каква ще бъде вътрешната.  Обикновено, казвам го честно, управляващите имат влияние при избора на такива фигури, но много често се случва да бъдат подведени, защото не се знае какво ще бъде последващото поведение примерно на председателя на съда или на главния прокурор. В историята има такива примери.

Водещ: А и не се знае как точно се контролира последващото поведение?

Румен Ненков: Не бива да се контролира. Ние говорим за Конституция и закони. Това са независими магистрати. Прокуратурата е малко по-различно структурирана от съда. Аз примерно като бях ръководител на Наказателната колегия на ВКС, спокойно мога да кажа, че на никой съдия не съм казал как да реши делото си и не мога да го кажа, защото това изисква от мен Конституцията и законът. Прокуратурата е структурирана малко като армия, малко е като една пирамида. Всеки по-горен прокурор може да дава указания на всеки по-долен прокурор. Долният прокурор има известна независимост, той е длъжен да изпълнява само писмените указания на по-горния прокурор, но дали така става в действителност, дали реалността не е друга, остава вие да гадаете.

Водещ: Трябва ли да има изискване към кандидата за главен прокурор да е бил прокурор в кариерата си или това не е толкова съществено?

Румен Ненков: Законът и Конституцията не изискват. Дори изискванията са по-малко, по-трудно можеш да станеш ръководител на Окръжна прокуратура или на Апелативна прокуратура, отколкото главен прокурор, защото там се изисква стаж в рамките на самата съдебна система. Тук не се изисква. Изисква се, мисля че бяха 12 г. професионален стаж. Няма пречка лицето да се е изявявало в политическата сфера, каквито примери сме имали – и заместник-министър на правосъдието стана главен прокурор, ръководител на парламентарна група стана председател на върховен съд. Така че, това не е решаващо. Тук естествено вече политическата квота, политическото влияние съществува. Но това не е нещо, което е изключително в България. Изключителното е, че на това влияние се разчита, след като кандидатът стане вече, придобие властнически правомощия и от него се очаква нещо, разбирате ли? Това е притеснителното. Той вече има мандат, има свободата, има независимостта и някой, ако реши че очаква от него услуги, в нормалните държави тези очаквания обикновено трябва да бъдат разочаровани и не трябва да бъдат правени.

Водещ:  БСП предложи разглеждане на правомощията на главния прокурор. Има ли необходимост от повдигането на тази тема?

Румен Ненков: Тя е свързана с една много тежка процедура по промяна на Конституцията. Аз не знам точно какво се предлага, за да мога да преценя. Трудно можем в един такъв разговор по телефона ние да обсъждаме въпроси за възможната промяна на Конституцията. Това са сериозни неща.

Водещ: Имате ли фаворит за бъдещ главен прокурор?

Румен Ненков: Не, нямам.

Водещ: Очаквания? Ще чуем ли име?

Румен Ненков: От мен няма да чуете, въпреки че имам много приятели прокурори, те вече наближиха като мен възрастта 65 г. и не могат да бъдат. Идва младо поколение. Аз от 9-10 г. не съм в съдебната власт, бях в Конституционния съд до края на миналата година, когато ми изтече мандатът и се пенсионирах. Така че нямам представа кои са новите хора, на които може да се разчита. Аз обикновено съдя за кандидатите по актовете, които издават. Ако преценяваме един прокурор, първо ще видя какви обвинителни актове е написал. Естествено и по публичните им изяви. Мисля че прокуратурата направи някои грешки, отвън погледнато, най-вече с тази показност, която имаше по отношение на някои акции, които не дадоха особен резултат след това и можеше да се предвиди, че няма да дадат такъв резултат.

Росица АНГЕЛОВА