Румен Петков: Можем да приглушим горчиво изречените думи в България и Русия с действията по реализация на енергийните проекти

АБВ

Румен Петков, член на Изпълнителното бюро на АБВ, в интервю за предаването „Това е България” на Радио „Фокус”. 

 

Водещ: Още една тема разбуни духовете най-неочаквано през седмицата. Тя се отнася за тона, патоса и думите на Негово Светейшество патриарх Кирил при визитата му за Трети март и по случай 140 години от Освобождението на България. Цялата съвкупност предизвика скандал, а това, че думите бяха изречени и поведението демонстрирано пред българския президент, след което повторено на летището, само повдигна градуса на дебатите. Но още по-сериозно внимание изисква интерпретацията в големи руски медии. В емисии и предавания новината бе как патриарх Кирил се скарал на българския президент, коментатори коментираха как избраните народни представители на българските институции са предатели и негодници, как българският президент бил човек в кавички, продал своята вяра и своя народ, как българите станали приятели със содомитите американци и клалите ги турци, на които трябва да се помогне да си сменят ръководството, и т.н., и т.н. Въпросът е кому е необходима демонстрацията и какво влияние ще окаже върху българо-руските отношения. Задавам този въпрос на Румен Петков, член на ръководството на ПП АБВ.

Румен Петков: Мисля, че въпросът, който поставяте, е изключително сложен  и деликатен, защото това почва от без съмнение непремереното изказване на светейшия патриарх Кирил като тон, като място, като начин на поведение и изказ и, разбира се,  руските медии. Но от друга страна, имахме едни доста свирепи, брутални, нагли, деликатно е да се каже, меко е да каже, просташки изявления на един от вицепремиерите в нашето правителство. Така че, както се казва, усилията бяха взаимни. Но нищо добро няма да последва за отношенията между двата народа и институциите на двете държави от подобен род поведение. Трябва да разделя нещата, по мое скромно мнение, разбира се,  на две. Първо, патриарх Кирил говореше за освободителната Руско-турска война и за начина, по който тя е обявена, кой я обявява и кой я води. Не случайно Руско-турска освободителна война е термин, който 140 години никой не е подлагал на съмнение. Всички народности, които бяха изредени и са изреждани в годините от президента г-н Румен Радев, са участвали в състава на руската императорска армия. И по това мисля няма спор. От стремежа на президента Радев, по мое мнение, аз бях на площада и слушах внимателно неговата реч, между другото с много достойнства, които в последващо свое изявление патриарх Кирил отчита вече на сайта на Руската православна църква и отдава дължимото на президента Радев, но малко след събитията. А президентът искаше да благодари на народите, дали най-свидни жертви за свободата на България и за свободата на българския народ. И не е поставено под съмнение, напротив, беше поставен изричен акцент върху руската армия, руските жертви, стотици хиляди на брой, и взимането на трудното за Русия решение и много спорно вътре в самата Русия за обявяване на война април месец 1877 г. на Турция и противоречията, които е имало, още повече след тежката загуба на Кримската война, за която впрочем способства с намесата си и Великобритания. И то против интересите на България, което не пречи днес да сме много близки приятели с Великобритания. Така че емоционалното възприемане ще доведе до ново нагнетяване. Искам да се възползвам от вашия висок ефир и да поздравя президента и президентската институция, Министерството на външните работи и министъра ни на външните работи за хладнокръвието, което проявиха, и за това, че не станаха участници в нагнетяването на това напрежение, от което губят двата братски, както във всички изказвания става дума, народи.

Водещ: Г-н Петков, въпросът е, случайно ли бе това поведение на Негова Светейшество патриарх Кирил и кой печели от него?

Румен Петков:  Аз не допускам, познавайки в някаква степен, колкото и малка да е тя, светейшия патриарх Кирил, че има нещо случайно в поведението му. Разбира се,  че също и не мисля, че постоянно трябва да разширяваме кръга на нашите освободители, като Литва, като добавяме и наши съседи. От това не печели историята, не печели истината. Но аз мисля, че с това си изказване и в президентската институция, и на аерогарата всъщност патриарх Кирил, за съжаление, подклажда антируски настроения и дава основания да се разгърне антируска кампания, която мисля – 1, 2 и 3-и март в някаква степен бяха показали, че няма почва, няма място сред българския народ, няма място сред българските граждани. Аз бях и на Шипка, бях и на службата в храма в град Шипка, руската църква, бил съм на всички  мероприятия. Бях и след това и на службата в „Александър Невски“, трябва да кажа, че и руският патриарх, и нашият светейши патриарх Неофит бяха приети с изключителна топлина  и радост. Тук не става дума за формални аплодисменти, тук става дума за искрена радост и почит, и преклонение на българските граждани, които бяха излезли, за да почетат Освобождението ни от турско робство в резултат, подчертавам още веднъж, на Руско-турската освободителна война. И се случи нещо, което беше не само неочаквано, но и нещо, което мисля за ненужно. Още повече да бъде адресирано към президента Радев, като човек, който пренаписва историята, аз мисля за неоснователно и това личи от последващото изявление вече от Москва на патриарх Кирил, че той по никой начин не е насочил тези си разсъждения към президента Радев. Нещо повече – президентът Радев е един от малкото в последните ни години държавници, които отдадоха дължимото на Съветската армия по повод на 9-ти май миналата година. Той в Европа е един от малкото, които много ясно казват, че без Съветската армия нито 9-ти май, нито Европа в този си вид щяха да съществуват днес. И тези опити за пренаписване на историята, за елиминиране, минимизиране жертвите, които даде Червената армия за освобождението на цяла Европа – тук не я деля – също в някаква степен натоварват руската народопсихологията, но не е България мястото и не е президентската институция на България теренът, на който има основание да се разгръща такава дискусия.

Водещ: Г-н Петков, може ли тези непремерени думи и от руска, и от българска страна в крайна сметка да предизвикат или да доведат до разлом в българо-руските отношения, защото когато ти си се изказал по адрес на хората от една държава по неприятен начин, някак си след това трудно можеш да ги погледнеш приятелски?

Румен Петков: Ако се върнем малко назад, в продължение на пет години явлението Плевнелиев, изживяващо се като президент на България не спомена нито веднъж Русия като освободител, не спомена нито веднъж Руско-турска война, не спомена нито веднъж от кого сме били освободени преди 135 години тогава. Така че ние имаме – мисля, нямате съмнение – хора, които се препитават, живеят от омраза към Русия и от насаждане на омраза към Русия. Това е двояк процес, който за щастие досега не е дал никакви резултати. И очевидно е от всички социологически проучвания, а и от обществените нагласи, които прозвучаха и се видяха достатъчно ясно и сега, на 3 март, че нямаме основание да очакваме разлом в отношенията между българския и руския народ. Друг е въпросът, че понякога конюнктурата влияе върху поведението на институциите и от едната, и от другата страна – за съжаление, може би при нас повече. Но в народа живее признателността и почитта към руския народ и неслучайно столетия наред вярата за „братята освободители“ не може да бъде изместена.

Водещ: А ще окаже ли и ще разшири ли терена на русофобите у нас и българофобите в Русия?

Румен Петков: Българофобите в Русия показаха рогата си. Аз неслучайно дадох еманацията на простащината в омразата в лицето на Валери Симеонов, което предполагам не е изненадало някой в България. Но такъв тип изказвания оттатък също няма да останат невидяни, неосмислени и без последствия. Впрочем, ние тук защо не се изненадваме? Защото същият този човек сме го гледали да дърпа възрастни жени, да ги ругае, да ги блъска на границата на България. Т.е. той се държи естествено – естествено в нашите очи. Но когато правиш такъв човек вицепремиер, даваш основание на младото поколение да свикне, че арогантността, наглостта е начин да влезеш в полезрението, в прожекторите, да се издигнеш, да добиеш статус в обществото. Така че аз мисля, че и българският народ, и руският народ са достатъчно мъдри. Фобите в България са малко, за щастие, и не мисля, че това може да има дълготрайно звучене. То ще остави горчивия привкус – вън от съмнение, но не мисля, че може да бъде с фатален изход.

Водещ: А какво отражение ще има върху очакваното посещение на президента Путин?

Румен Петков: С изявление като това на г-н Симеонов аз мисля, че отдалечаваме тази вероятност. Много е важно сега това хладнокръвие, което проявиха Президентът и Външно министерство, да бъде показано и подчертано, да помогнем с всички ресурси, за да бъде разбрано от руска страна, да се продължи активността, която министър-председателят Борисов демонстрира в разговорите и с външния министър Лавров, и с президента Путин, защото вече конкретните решения на бавени с години въпроси могат да покажат политическа воля и институционална решимост на първо място да защитим нашия собствен български интерес. И мисля, че това ще бъде подобаващо оценено и в България, и в Русия, и в Европейския съюз. Така че действията в момента са нещото, с което можем да приглушим горчиво изречените думи и от двете страни.

Водещ: Казвате действия – а те какъв конкретен измерител имат?

Румен Петков: Действията по продължаване и реализация на енергийните проекти. Не може да не поздравим премиера Борисов с това, че за пръв път каза, че отива към строителството на „Белене“. Досега е имало уклончиви фрази в едната или в другата посока, сега прозвуча решимост, която трябва да получи и тя получи солидна експертна и обществена, и политическа подкрепа. Разбира се, че ние трябва да защитим нашия интерес с изграждането на южното трасе на газа. Ние имаме „Турски поток“, имаме решимостта на Германия да се изгради „Северен поток“, имаме очевидното напрежение и проблем с газоподаването през Украйна и трябва действително да сме много ограничени от гледна точка на способност да оценим собствените си проблеми и да намерим техните решения, за да не тръгнем към изграждане на пряка доставка на газ от Русия, а с това и да гарантираме сериозни приходи в бюджета чрез трансмисията за Европа. Така че това са две съвършено конкретни стъпки, които прозвучаха като намерения и от енергийния ни министър г-жа Петкова, и от министър-председателя, и съм сигурен, че те са прозвучали и в разговорите с руския президент. Така че в момента е в наши ръце да извадим на преден план плюсовете и да ги реализираме от гледна точка на българския национален и обществен интерес.

Цоня Събчева