Румен Петков: Не се занимаваме с реалните проблеми, а търсим измислени сблъсъци, какъвто е този с Русия

Румен Петков, председател на АБВ и бивш министър на вътрешните работи, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

 

Водещ: Кръгла маса, организирана от Международния институт за сигурност и сътрудничество, с домакинството на вицепремиера и министър на вътрешните работи на Унгария Шандор Пинтер започна в Будапеща. Форумът е фокусиран върху анализ на европейската архитектура за сигурност след Брекзит, бежанците и проблемите с миграцията, световните тенденции в трафика на наркотици, заплахата за Европа от чуждестранни бойци и вълна от емигранти. В кръглата маса участва и председателят на АБВ и бивш министър на вътрешните работи Румен Петков. Добър вечер, господин Петков.

Румен Петков: Здравейте. Но бих ви помолил да ми разрешите, преди да минем през тези много сериозни безспорно теми, които обсъждахме в Будапеща, да изразя още веднъж чисто човешката си мъка за кончината на големия приятел и човек Краси Узунов – легендарния Поручик, към вас като негов екип, към близките му, защото с него фразата за незаменимостта наистина придобива реален усет и възможност, всеки от нас да разбере какво можем да загубим понякога с отиването на един човек в другия свят. А той специално се бори този свят да е много добър. Дано да е отишъл на по-добро място. Той го заслужава.

Водещ: Благодаря ви, господин Петков. Ако позволите, да преминем към темата за нашата среща – кръглата маса, организирана от Международния институт за сигурност и сътрудничество. Вие представихте доклад. Какви са акцентите от него?

Румен Петков: Аз бих започнал с други два доклада. Единият е на колегата бивш министър на Словения Драгутин Мате, в който той отчита сигурността в Европа след Брекзит и потенциалните развития на събитията, разбира се имайки предвид възможността за различни изходи, но е необходимо да е ясно, че сделка за сътрудничество в областта на сигурността на Европейския съюз трябва да се случи във всички случаи, защото иначе ще бъдем изправени пред много големи трудности. Не само Великобритания. Разбира се, Великобритания е на първо място, но това ще важи и за Европа. Защото обменът на информация, сътрудничеството между службите, информацията и съвместните действия срещу терора като имам предвид специфичния начин на мислене в някои служби, в това число в самата Великобритания, загрижеността за ефективността е много голяма. Вторият много значим доклад е на господин Рудолф Пейков, с български корен, Асен и Иван Пейкови – големи наши интелектуалци, творци, но специално Рудолф е един от големите в борбата с наркотиците, той отчита в своя анализ един много сериозен ръст на производството на опиум – увеличението на производството на мак в Афганистан с над 420 000 хектара, в сравнение с 2016-та през миналата и по-миналата година. И практически удвояването – от 4800 тона на 9000 тона. Това означава много сериозен ръст, много сериозен мащаб. За съжаление, като че ли справките показват, че задържаните количества наркотици нямат този ръст, какъвто има производството. И трябва някак си да разберем, че военното присъствие в Афганистан очевидно не може да повлияе за овладявана не производството на опиум. Напротив, резултатът като че ли е обратен. Така че имаме сериозен ръст в производството на амфетамини, на канабис, на хероин, и това са все проблеми, които международната общност трябва да обсъжда много по-активно, в това число европейските институции. Защото нашият анализ на Международния институт за сигурност и сътрудничество показва, че голяма част от пласмента се реализира именно в Европа. Защото основните производители на кокаин – страните от Андите – Боливия, Колумбия, Перу, не са такива консуматори, които да могат да обяснят къде са отишли 1410 тона, произведени през 2016 година. Така че този ръст на производство във всички случаи води до ръст на консумация, а това означава, че има друга динамика на артериите, които гарантират достъпа на този изключително вреден инструмент за унищожаване на най-вече млади човешки организми в Европа. Моят доклад специално беше концентриран върху миграцията. Първият извод, който направихме в нашия анализ, е, че настоящата ситуация с миграцията е безпрецедентен феномен, а натискът спрямо нас като външна граница, България като външна граница, но и като Европа, има петкратно увеличение само в периода 2012-2014-та, след това достига върховите си нива през 2015-2016 година. След това има овладяване, в резултат и на мерките, които се взеха от нашето правителство, от правителствата в Европа, но няма защо да си заравяме главата в пясъка и да не кажем, че в края на миналата година има оживление по границата, което ако не бъде видяно навреме от европейските институции, нищо добро не ни очаква. И, разбира се,  тежките заплахи в резултат на миграцията, възможността за мигриране на лица, свързани с терористични организации, или повлияни от тях, поляризиране на общественото мнение и насаждане на омраза, ескалация на екстремистки прояви. Ние вече виждаме, че 4-5 години в Европа като че ли станаха традиционни вече представителствата на някои екстремистки организации като политически, присъстват в парламентите, и то на държави с традиции, като Италия, Германия, Австрия. Виждаме, че Германия има много тежки проблеми – почти няма провинция, в която да няма избрани в местните парламенти представители на такива организации. Безспорно това е откриване на нова ниша за организираните престъпни групи, насочени към логистичната подкрепа – набавяне на фалшиви документи, транспорт, каналджийство, предпоставка за нарастване на престъпността, поради липса на възможности за нормален живот и потенциал за радикализация на уязвимите общности в държавите членки. Това са изводите, които Международният институт направи и, разбира се, със съответни мерки, които предлагаме за решаване. Но в края на моя доклад казвам две неща, които бяха приети от колегите. Първо, че за постигане на трайни и дългосрочни резултати е необходимо насочване на усилията към третите страни, именно страните на произход. Защото в момента различните страни членки се борят за хигиенизиране на процеса на своя територия, но никой не иска да погледне, че без да нормализираме живота в страните на произход и да върнем тези хора по родните им места, нищо няма да постигнем. И лично аз изразявам много голямо смущение от факта, че продължаваме да бягаме от анализа на ключови въпроси – какво предизвика тази невиждана по мащабите си миграционна вълна? Ние от Европейския съюз и НАТО като съучаствахме в Арабската пролет, бяхме ли готови за последствията от нея? Самите арабски страни, в които изнесохме демокрация, бяха ли готови за следващия ден? Третият въпрос е: като допуснахме лъжата, че в една от тези страни има химическо оръжие, влязохме във война, някои от нашите страни дадохме жертви, и след това тихичко признахме, че не е имало химическо оръжие, почувствахме ли се по-големи демократи? И по-важно – потърсихме ли отговорност от лъжците? Защо не казваме колко цивилни жертви, жени и деца, колко човешки живота незаслужено отнехме на територията на тези държави? Защо десетилетия наред всеки ден има война, а никой от нас не говори за мир? Ние с нашите домакини – унгарците, сме съседи със Сърбия и заедно констатираме с голяма тревога – против всички международни документи, Косово създаде своя армия, започна да я въоръжава, в това число с помощ от НАТО, и ние си мълчим. След броени дни се навършват 20 години от атаките и бомбардировките над Белград. И тогава основният мотив да бъде бомбардиран Белград, да бъде атакувана страната, беше именно решаване на проблема в Косово. Е, видимо за тези 20 години проблемът в Косово се задълбочава и нещо по-лошо – Косово излиза от всички рамки на международните договорености и решения. И докато ние не погледнем тези въпроси в очите и не потърсим техните отговори, в това число отговорностите на хората, които ни доведоха до този хал, нищо добро няма да се случи с нас. Много интересно заседание. Самият унгарски вътрешен министър и вицепремиер направи невероятно изказване на тема сигурност и миграция. Аз за щастие получих съгласие на всички докладчици да качим на сайта на Международния институт за сигурност и сътрудничество  техните доклади. Имам ангажимента и като председател на Общото събрание да ги представим в България с г-н Камен Пенков като изпълнителен директор. И трябва да кажа, че те ще представляват огромен интерес и за професионална точност на институциите в страната с прибирането ще ги изпратим и в правителството, и в Агенцията за национална сигурност, и Вътрешното министерство, разбира се, и в Главна прокуратура, и във Военното министерство, на Президентството и на ръководството на Народното събрание. Защото това са много важни анализи и ако ние ги подминем още веднъж, особено на критичната зона на балканския регион, нищо добро няма да ни очаква.

Водещ: Г-н Петков, вие казахте, че сте набелязали мерки. Какви мерки и какво включват?

Румен Петков: Част от тях включват не просто анализ, а системни действия за връщане на бежанците в страните на произход. Аз неслучайно започнах финала с това, че без да се предприемат мерки за нормализиране и връщане в страните на произход, няма как нещата да се стабилизират и да се нормализират. Вижте една Германия, която преди двайсетина години имаше фантастична Служба за защита на Конституцията, а когато беше връхлетяна от миграционната вълна, започна с „Добре дошли“, за да стигне до затваряне на границите. Намаляване на броя на нелегалните мигранти и  предприемане необходимите мерки за екстрадирането и то незабавно на тези лица, които са извършили престъпление, обезпечаването на безопасността, сигурността и хуманитарните условия, защото не може да ги слагаме всички под един знаменател. Ние сме хора – има деца, има наистина бедстващи хора. Но анализът на унгарския министър показа, че в тези последни 6 години тук са мигрирали – тук в Унгария имам предвид – представители на 108 държави. Това и в условията на световна война няма как да се случи. Очевидно е, че причините, проблемите са много по-дълбоки и големи. И ако ние не преминем към тази част, която действително са бежанци, към тяхната ефективна интеграция и хуманитарен статут, ние няма действително да бъдем тази общност, която живее е Европа – най-доброто място за живеене. Тоест, мерките за сигурност, екстрадирането на нелегалните мигранти, ефективността на битката с тероризма не може да бъде за сметка на допълнителните човешки унижения и отстраняването на хората.

Водещ: Смятате ли, че тези мерки биха могли да бъдат приложени в Европейския съюз, чийто страни членки вече години не могат да се справят с прилагането на Дъблинския регламент, нито да го ревизират?

Румен Петков: Очевидно е, че подходът е нееднозначен. Германия и Франция имат едно виждане и се опитват да го наложат, докато част от другите, малките страни членки, които нямат силна икономика, не могат да решават проблемите по този начин, не приемат връщането в страната по произход. Още повече – че това оставя ядрото на Европа практически незасегнато, защото страната на произход е като България, като Гърция, като Унгария след това. Тоест, има неща, с които трябва да се съобразим от гледна точка на обективната реалност. Но да бъдат налагани силово едни решения, да бъдат мачкани едни държави – това няма да доведе до силна, защитена и самозащитаваща се Европа. И Нещо повече – аз неслучайно споменах всички тези въпроси. Ще повторя само този – 30 години всеки ден има война, всеки ден има въоръжени сблъсъци, всеки ден има жертви. Дадох примера с наркотиците в Афганистан – от колко време имам военно присъствие всякакво в Афганистан, за да удвоим производството на опиати там. Тоест, ние не се занимаваме с реалните проблеми, а търсим измислени сблъсъци, какъвто е изкуственият сблъсък с Русия. Ние налагаме санкции на Русия, вместо да търсим решение в Афганистан с общи усилия, вместо да търсим решение в Европа с общи усилия. Има ли за някой нормален човек и експерт съмнение, че ефективната битка с терора не може да бъде резултатна без Русия. Само че ние продължаваме да нагнетяваме отношенията с Русия, вместо да намерим общата стъпка, която да ни позволи решаването на проблемите, след като основният произход на бежанците, каквото и да означава това, са Пакистан, Афганистан, Иран, Ирак – очевидно е, че трябва да бъдат предприети мерки в тази посока, които да овладеят процесите там, да върнем хората там и да не допуснем засилване на бежанската вълна. Аз неслучайно казах, че от последните месеци – октомври, ноември, декември на миналата и януари на тази – има едно ново оживление и то трябва да бъде видяно днес и сега, за да не бъдем на късна пролет в положението, в което вече сме били.

Водещ: Г-н Петков, казахте, че решението трябва да се намери чрез обща стъпка с Русия. Каква да бъде тази стъпка?

Румен Петков:  В никакъв случай сегашния етап на също необосновани конфронтационни действия – изолация, натиск, санкции, които рефлектират очевидно върху обикновения руснак, няма да даде резултат. Активен диалог между службите, много ясен режим, защото една част от мигрантите като че ли минава през т.нар. станове, тоест някак си под погледа на Руските служби. И ако ние не ги търсим, за да намерим решението на този въпрос, имаме един очертан път Турция – Гърция – Македония и нататък по трасето до Унгария – само че Унгария овладя процеса. Унгария изгради двойна ограда, между двойната ограда разположи жива сила и стриктно, да не кажа жестоко в определени моменти, контролира тези движения. И в резултата на това овладя като цяло проблема. Но ако ние продължаваме да изолираме ключов играч като Русия, от това нищо добро няма да последва. Ние в момента вместо да се борим с тероризма, обясняваме как САЩ напускат договора за унищожаване на ракетите с малък и среден обсег на действие, в резултат на което Европа си мълчи. А Европа ще бъде основният потърпевш.

Цоня Събчева