Румен Серафимов, ГХГ „Борис Георгиев”: Във Варна притежаваме една от най-добрите експозиции на съвременно изкуство в страната

Изкуствоведът от Градската художествена галерия „Борис Георгиев”, в интервю за Радио „Фокус“ – Варна

Фокус: Господин Серафимов, преди дни в Градската художествена галерия във Варна беше открита една знакова и мащабна изложба, в която са включени творби на над 80 художници. Тя е и първото събитие от програмата на Галерията за отбелязването на 70-тата годишнина от основаването й. Да започнем от изложбата, какво включва тя?

Румен Серафимов: Тази изложба е много мащабна, импозантна експозиция. Включва 86 артисти и художници, които в някакъв момент от живота си са работили и са живели във Варна. Някои много за малко, други – за цял живот. Решихме да започнем с тази изложба, защото през 2019 година се празнуват 70 години от откриването на Художествената галерия. Тя, разбира се,  е основана още през януари 1944 година от група варненски художници. Между тях са Георги Велчев, Христо Каварналиев. Тук е бил и Константин Щъркелов, който за известно време е пребивавал във Варна. Тогава те са решили да основат фонд, с който започват да купуват творби, с които да създадат Градска художествена галерия. Тази галерия се открива пет години по-късно, т.е. през 1950-та година. И вече ние честваме 70  години от нейния активен живот. В началото, все пак, ще отбележа, че Варненската художествена галерия, в последните може би 20 или 30 години, се налага като едно изключително важно културно средище. В 1990 година започва нейният живот в сградата на бившата Мъжка гимназия, построена по проект на австрийския архитект Фридрих Грюнангер. Тя е изключително красива, много подходяща за галерията, с директор тогава – Ванко Урумов. И започва един наистина много жив, активен творчески живот. В последните години директор е госпожа Пламена Рачева. Може да се каже, че тук, от цялата страна, се правят най-много изложби през годината. Като брой няма друга галерия, която да предлага на публиката толкова много изложби. Така че, тази изложбена година, която вече е програмирана по дни със събитията, започва с тази голяма изложба.

Фокус: Кои художници представя тя?

Румен Серафимов: Тук са представени художници от първите творчески поколения, от началото на 20-ти век. Те започват активната си работа през 20-те и 30-те години на века. Това са основно тримата големи художници Георги Велчев, Георги Урумов и Христо Каварналиев. Те са тримата първи големи професионалисти, някои, от които са следвали в чужбина. Георги Велчев е бил и е специализирал в Европа, в Париж, в Берлин, в Мюнхен. Живял е в Ню Йорк. Следващото поколение след тях, са художници като Янко Маринов, Чанко Петров, Иван Радинов. Тази група художници са представени в една зала. След това, в друга зала са представени художниците, които влизат в изкуството ни в края на 50-те години и активните им години са 60-те и 70-те години. Това е голямата художничка Дария Василянска. Там са и Христо Веков, Маргарита Денева, Ангел Атанасов, Йордан Денев. Те също са експонирани в друга, отделна зала. Следващото поколение, което идва в 70-те години и е много силно, променя художествения живот, внася в него по-модерен тон. Защото в онези години в културата, в изкуството, властват нормите на социалистическия реализъм. В това поколение от 70-те години влизат Ванко Урумов на първо място, Стоимен Стоилов, Емануил и Снежина Попгенчеви, Кина Петрова и Альоша Кафеджийски. Техните творби са експонирани също в отделна зала. Следващите художници, които идват през 80-те години са още по-силно и модерно мислещо поколение. Те още повече разкрепостяват изразните средства. Това са художици като Милко Божков, Георги Лечев, Димитър Трайчев, Мария Зафиркова, Володя Вълчев. Веселин Начев. Изключително държим на неговото име, защото той през последните две години завоюва няколко награди за живопис, едната от които, е на името на Захари Зограф. Изложбата свършва до най-младите участници, които са на възраст между 40 и 50 години. Всички тези творби, които сме показали, са от фонда на Градската художествена галерия. Те не са виждани отдавна. Избрани са специално. Аранжирането е много прецизно, много особено. Доминира живописта, но има и скулптура. Един скулптор като Венелин Иванов, е много добър и изявен. Има и малко графика, защото някои художници вече са в постоянната ни експозиция и не можем да ги представим с живопис, но те пък са правили графика. Такъв е случаят с Георги Лечев, който е от поколението, което започва от самото начало на 80-те години. Така че, това е наистина една много специална изложба, която дава представата за цялата художническа общност във Варна. Това са сто години. Преди един век са първите, които влизат активно в изкуството и сега сме 2020 година.

Фокус: Представят се различни поколения, различни стилове…

Румен Серафимов: Абсолютно различни стилове, разбира се. Тук е представено реалистичното изкуство на онези, първите, които се занимават в този стил, в един романтичен реализъм, някъде с елементи на импресионизъм. Другаде, експресионистичните черти са малко по-силни. След това обаче, от средата на 70-те години, започват едни модерни стилови направления. Експресионизмът започва много силно в работите на Ванко Урумов. И тук трябва да отбележа, да не се забравя, че сме отделили специална зала на Ванко Урумов, когото загубихме много скоро. Той е най-голямото име във варненската общност. Той е много силно име, много важно за цялото българско изкуство. Той е с европейски измерение. Така че, ние сме направили една зала само с негови творби – „In Memoriam“ изложба. В края на 2013 година направихме една изключителна и много мащабна ретроспективна изложба на Ванко Урумов, направили сме и каталог. Така че той е един от акцентите в тази експозиция. Говорихте за тези направления. Тук започват и по-абстрактните начини на изразяване, сюрреални моменти, по-метафизична живопис. Така че, модерните направления от 80-те години започват да се виждат, въпреки че тогава все още, тези постулати на социалистическия реализъм продължават да действат. Но тези много талантливи художници са и много смели, доблестни. Те променят вкусовете, преодоляват консерватизма.

Фокус: Нека споменем все пак някои от представителите на най-младото поколение художници, свързани с Варна.

Румен Серафимов: Иван Минчев е изключително добър живописец. Стефка Георгиева – тя е изключително талантлива. Представя се с една пластична творба, като инсталация от 11 елемента. Албена Коева пак е от по-младите живописци. Тереза Зиковска –  също. И може би най-младият, се нарича Явор Пенев. Той е скулптор. Завършил е художествената академия в София. Също от младите е Робърт Баръмов, представя се с живопис. Старахме се да не забравим нито едно име, което притежаваме в нашия фонд. Има някои, като например художникът Деян Веков, който е много добър. Но ние нямаме закупена негова творба и не можем да го представим. Т.е. представяме само това, което притежаваме тук. Защото тогава вече обликът щеше да бъде друг. Ние показваме работи от преди 10 – 15 години. По-съвременните автори са включени в постоянната експозиция, а ние не искаме да я разваляме, защото тя е изключително добре направена, с признание от колегите в цялата страна. Особено експозицията на третия етаж, която представя съвременно изкуство от 80-те години до ден днешен. Тя е изключително качествена, с много добри работи и е призната от нашите колеги в София, които казват, че дори в столицата няма такава експозиция за съвременно изкуство.

Фокус: Какво да очакваме още през годината?

Румен Серафимов: Ще има много интересни, качествени изложби през цялата година. Мислим през септември да направим една изложба, която вече бяхме правили преди три години. „Изкуството като противодействие“ се нарича. На нея ще поканим 20 художници от Варна и 20 столични и от страната. Може би ще използваме тази игра с 2020-та година. Възнамеряваме тази изложба да бъде много важна, много качествена, значима, с най-съвременно изкуство. Планира се и документална изложба, свързана точно с тези процеси на създаването на самата галерия.

Фокус: А коя е творбата, която може да бъде определена като най-ценна от фонда на Галерията?

Румен Серафимов: Този въпрос е изключително труден. Ако се обърнем към класиката – ние притежаваме 8 творби на Владимир Димитров – Майстора. Една цяла стена сме аранжирали с него. Той е огромно име в българската култура. Също – две творби от Златю Бояджиев. Те са от така нареченото движение „Родно изкуство“, което търси собствен национално-декоративен стил. Но във времето ние имаме също много качествени творби в съвременното изкуство. Например имаме първата официално показана в изложба в България – така наречена художествена инсталация. Тя е от 1985 година, направена от Милко Божков и Ванко Урумов. Тя е в нашата експозиция на третия етаж. Това е уникална творба – представлява една маса с много предмети, с комбинация между живопис и пластика. Също притежаваме още една пластика на Ванко Урумов. Но инсталацията е първата показана. Имало е и други, но те не са били официално показвани от 80-те години насам. Имаме, разбира се, и неща на други прекрасни художници от 30-те години. На Бенчо Обрешков, например. Показали сме в 60-те години как започват тези нови явления, преодоляването на консервативния вкус от 60-те години насам. Светлин Русев е показан с три творби. Имаме прекрасни творби на Георги Божилов – Слона, това известно име от Пловдив. Това пък, са едни от първите абстрактни творби в нашето изкуство.

Фокус: Последният ми въпрос е свързан с това докога публиката във Варна ще може да разгледа голямата ретроспективна изложба и планирате ли да я покажете някъде в страната?

Румен Серафимов: Изложбата ще остане в залите до края на февруари. Засега не планираме такова показване, защото е много сложно. Много творби са. Проблемите са свързани с транспорт, с финанси. В последните години ние работим с намален бюджет, по всякакви причини. Още не знаем какъв ще бъде бюджетът ни за тази година. Може да е доста орязан. И в това отношение работата е много трудна, но ние се стремим да покажем по най-професионалния, най-естетичния начин това, което имаме и вече изложби, които каним и уговаряме с художници от столицата, от чужбина.

Диана СТОЕВА