Румен Спасов, археолог: Археолог не се става за един ден, необходимо е време

Археологът към Регионален исторически музей – Кюстендил Румен Спасов, в интервю за Радио „Фокус” – Кюстендил

 

 

Фокус: Господин Спасов, защо решихте да се занимавате именно с археология?

Румен Спасов: Аз се занимавам с археология повече от 20 години. Това е професията която си избрах в живота. Харесва ми и си върша работата с удоволствие и с любов. Човек е полезен най-много на хората и на себе си, когато си върши работата с желание.

Фокус: Трудна ли е професията на археолога?

Румен Спасов: Трудна е, ако човек я практикува. Ако нещата се наблюдават само от страни – тогава изглежда лесно, но както всяка професия тя си е трудна.

Фокус: Какво включва вашата работа?

Румен Спасов: Работата на археолога не е само на теренната дейност или извършването на археологическите разкопки. Това е само една част от един дълъг процес, какъвто е изследването на един обект или на проблематика, свързана с определена епоха. С теренната работа и с разкопките се започва, те са различен вид. След това материалите които се прибират във фондохранилищата на музея, изминават дълъг път на обработка. Крайният резултат от тази дейност е постъпването им в музейните зали и представянето им в научни публикации, представянето на различни научни форуми. Освен това постъпването на материалите от проучванията в музейните фондове налага тяхното непрекъснато поддържане в едно добро състояние, защото времето влияе върху тяхното състояние, особено върху находките от метал.

Фокус: Каква е вашата лична мотивация да се занимавате с археология, споменахте любовта към професията?

Румен Спасов: Да, всичко в живота трябва да се прави с любов, тогава нещата се правят най-добре. Моята лична мотивация за работата ми като археолог се формира постепенно, но започва още в университета когато човек търси своето място в живота, след дипломирането си. Там се поражда тази мотивация, а след това се доразвива в процеса на практикуването на съответната професия. Говоря на само за археологията, но и за останалите професии.

Фокус: Има ли интерес от страна на младите хора към археологията като професия?

Румен Спасов: Не, няма в момента. Любопитството е общо, но конкретно желание на младите хора за ориентирането им към археологията няма. Причините са много, но едната от тях е тази, че заплатите на музейните работници са много малки, а младите хора се ориентират към професии, които им позволяват в днешно време да живеят добре. Ще ви дам пример с Кюстендил, който е малък град. В последните 5 или 10 години не е имало млади хора, които да кандидатстват „археология”. При това положение в Кюстендил може да дойде млад специалист от друг град, но той тук трябва да плаща наем, да покрива ежедневни разходи, но с малката заплата на музейния работник, няма как той да оцелее. Така виждам аз нещата. Археолог не се става само за един ден. Трябва да мине време, човек да бъде дълго време на терен, да бъде на различни терени и с различни специалисти.

Фокус: Това означава ли, че в бъдеще няма да има археолози в Кюстендил?

Румен Спасов: Нямам идея. Надявам се, че това няма да продължи, защото професията е хубава и полезна за обществото. Хората обръщат внимание на резултатите от нашата дейност, живо се интересуват пред последните години. Надявам се, че нещата няма да стават по-зле, а напротив – ще вървят към по-добро. Обнадеждаваме фактът, че много голям ръст бележи културният туризъм. На експонирани обекти, поддържани в добър вид, се срещат много туристи и то не организирани. Това е важно.

Фокус: Какви други проблеми срещате?

Румен Спасов: Има много проблеми. От дълго време самата изпълнителна власт не е в състояние за подпомогне конкретни археологически проучвания. Ние работихме през последните години само по инфраструктурни проекти. Преди две години положихме много усилия по трасето на Лот 2 на автомагистрала „Струма” и се справихме добре. След това няма проучване на никакви обекти. Въпреки желанието и опитите да довършим проучването на една изключително интересна сграда в „Хисарлъка”, удряме на камък. Като няма обекти, няма и нови обекти. Експозициите се задържат със старите материали и няма как да привличаш непрекъснато хора, показвайки им едно и също.

Фокус: Говорите за липса на желание за финансиране или за липса на средства?

Румен Спасов: Говоря за липса на средства, защото колкото са необходими средства за разкриване на един паметник, многократно повече са нужни за запазването му във времето. Ако разкрием един голям храм, стойността на разкопките ще бъде много по-малка от стойността на средствата за неговата реставрация и консервация. При това консервацията на един паметник не е еднократен процес. Това е начинът, той не е нещо ново – така трябва да се случват нещата.

Фокус: Споменахте за сградата в лесопарк „Хисарлъка”, какво представлява тя?

Румен Спасов: Според мен тази сграда е епископията на средновековния Велбъжд. Това е резиденцията на епископа на средновековния град. Едната от стените й е в много лошо състояние, руши се непрекъснато. Не би трябвало да е трудно за проучване, защото тази част на хълма е достъпна, не е залесена. Би било интересно, ако се започнат разкопки, това ще бъде интересно за всички посетители на „Хисарлъка”.

Фокус: Убеден съм, че през вашите ръце са преминали десетки находки, коя обаче е находката с която се гордеете?

Румен Спасов: Трудно мога да ги отсея, защото ценността на една находка не зависи от материала, от който е направена. Не винаги златната находка е по-интересна от друга находка, която има своите качества. За мен един от най-интересните обекти, проучвани в Кюстендил, е този с античните мозайки. Имаме една невероятна мозайка с подвизите на Херакъл, каквато няма друга в България. В едно от помещенията на богата градска къща открихме друга мозайка, върху която бяха изписани имената на собствениците на сградата, което също е рядкост.

Венцеслав ИЛЧЕВ