Румен Спасов, археолог в РИМ – Кюстендил: Научният проблем е в основата на предприемане на археологически проучвания

Радио "Фокус" - Кюстендил

Археологът към Регионален исторически музей – Кюстендил Румен Спасов, в интервю за Радио „Фокус” – Кюстендил

 

 

Фокус: Господин Спасов, какво ви кара да се занимавате с археология?

Румен Спасов: Любовта към историята би трябвало да бъде в основата на един подобен избор, любовта към миналото на родния край. Това виждам аз като основен мотив.

Фокус: От кога се занимавате с археология?

Румен Спасов: Още от студентските години, но това беше време, в което изучавахме всички основни неща, свързани с археологическото проучване. След това към края на 80 – те години, 89, до днес.

Фокус: Вие продължавате да сте ангажиран с проучването на това, което е останало от предците ни в земята. Богат ли е Кюстендилският край на находки, археологически артефакти, които могат да бъдат открити и се откриват?

Румен Спасов: Разбира се, че е богат, но това се отнася не само за Кюстендилския район, не само за Югозападна България, а за цялата ни страна. Що се отнася за Кюстендил, ние имаме данни за живот от новокаменната епоха. Това е шесто хилядолетие преди Христа и животът тук никога не е прекъсвал. Свидетелствали сме на следи от обитаване на селища от различни исторически периоди от шесто хилядолетие до наши дни. Много интересни неща има, за които може да се говори. И обекти и находки и проблеми от научно естество.

Фокус: Сега върху какво работите, с какво сте ангажирани в момента като проучвания?

Румен Спасов: Последните две години работим на територията на Община Кюстендил и на Община Сапарева баня. Проучванията са ни спасителни по характер, така е формулиран самият процес. Когато ние не планираме проучвания, но се налага по някаква причина да се усвоява терен, било за строителство, било за какъвто и да е вид инфраструктура локална, тези дейности е възможно да засегнат исторически паметници, тогава сме задължени по закон да предприемем археологическо проучване на съответния терен и резултатите от него вече биват предмет, ако не са разрушени със заповед на министъра на културата, който взема решение за тяхната по – натаъшна съдба. Последните години работим в Сапарева баня и в град Кюстендил. Тази година изключение, което се случи, беше едно кратко по време археологическо проучване около черквата „Свети Атанасий” в Бобошево. Нашата дейност беше провокирана пак от изпълнението на проект за преустройство, адаптация на самата черква.

Фокус: Това ли е през последните години начинът, за да се правят теренни проучвания, тези спасителни разкопки, липсват ли средства за едно планирано археологическо проучване, набелязано във времето?

Румен Спасов: Нямаме възможност, досега не се случвало през последните пет години. Единствено работим спасителни по вид проучвания и те се финансират от инвеститора, този който изпълнява определена дейност, дали строителна, дали някакъв друг вид, дали изпълнение на проект.

Фокус: Имате ли доста набелязани обекти, на които може да се извършват проучвания и към момента не са разучавани?

Румен Спасов: Има обекти, които са интересни за проучване, но това проучване не може да бъде самоцел, то трябва да бъде подчинено на някаква логика, на логика на научното изследване, но никога не копаем обекти само, за да вадим от тях интересни неща , а и не на всички обекти, на които се работи, излизат уникални находки. Повечето обекти ни дават обикновени материали. Повече битова керамика, предмети, глинени съдове, характерни за съответните епохи, през които е обитаван теренът, който се проучва. Оръдия на труда, които не са толкова примамливи за окото на зрителя, когато ги сложим във витрините. Има и интересни, но копаем, за да решаваме съответни научни проблеми, свързани с гъстота на селищна мрежа през съответната епоха. Връзки между селищата, връзки между районите, причини за възникване и за унищожаване и за разрушаване на селища, много и различни са проблемите от научна гледна точка. Научният проблем е в основата на предприемане на археологически проучвания. Трябва да има идея, трябва да има концепция, не се копае самоцелно. То си е една стратегия на научно дирене.

Фокус: След теренното проучване, работата на археолога не спира, нали така ?

Румен Спасов: Да, не спира, тя е само началото на един дълъг процес, който от теренното проучване преминава през лабораториите, през хранилището, където материалите се обработват, за да стигне до музейната витрина и до научната публикация. Може да се направи филм по определена тематика, свързана с проучването. Това са рамките на един процес при археологическо проучване.

Венцеслав ИЛЧЕВ