Румен Христов: Потенциалът на СДС е във връщането към нашите структури и по-чести срещи с тях

Снимка: Информационна агенция "Фокус"

Румен Христов, зам.-председател на Съюза на демократичните сили, в интервю за обзора на Радио „Фокус“ „Това е България“

Водещ: Две заседания на Националния съвет на СДС бяха насрочени за събота. Едното, свикано от председателя Божидар Лукарски в София, а другото – в Пловдив, от неговите заместници Румен Христов и Емил Кабаиванов. Какво реално се случва с най-старата, с първата българска демократична политическа организация? Въпросът е към Румен Христов, зам.-председател на Съюза на демократичните сили.

Румен Христов:  Първо, заседанието в Пловдив не беше свикано от мен и г-н Кабаиванов, а то e вследствие на решение на Националния съвет от 17 април, на членовете на Националния съвет. Но в името на единството на партията ние направихме общ Национален съвет на 12-ти май в София, на който присъствахме всички, или поне тези, които можеха да присъстват на този Национален съвет. Защото винаги се случва някой по една или друга причина да не може да бъде на Националния съвет. Така че беше един Националният съвет, на 12-ти май и мина нормално.

Водещ:  Разбрахме, че председателят на партията няма да се кандидатира на конференцията, която сте насрочили за 7-и юли.

Румен Христов: Да, право на председателя е да прецени дали да се кандидатира или не. В крайна сметка това е лично решение. Имаше дебат по отношение на ръководството, включително и управлението на партията през последните години от г-н Лукарски. Това е негово решение, уважавам решението на всеки седесар, пък и на всеки човек, така че няма какво да се коментира.

Водещ:  Г-н Христов, какво очаквате да се случи на 7 юли?

Румен Христов: Това е най-добрият начин за решаване на въпроси, свързани с бъдещото на която и да е партия, в случая СДС, както казахте вие, първата демократична, автентична партия, десница, която даде много на страната, но през последните години не е в най-добра кондиция. Това, какво ще бъде бъдещето на СДС, дали ще можем да я рестартираме. Защото смятам, че тя не е изчерпала ролята си, че тя е нужна на нашето общество, защото това, което благодарение на СДС се постигна, не е никак малко. Напротив, всички големи, важни, добри неща на България  се случиха благодарение на СДС, особено в началото на прехода. И има нужда от такава автентична дясна, демократична формация, която да отстоява изконните демократични стойности, категоричната ориентация на България към ЕС и НАТО, върховенството на закона, защитата на малки и средни предприятия и т.н. Очевидно е, че когато една партия не разполага с голям електорален потенциал и участва в парламента с 5, 6 или повече депутати, но не достатъчни, за да формират всекидневната политика, свързана, примерно,  с приемане на бюджет, свързана, примерно,  с намиране на решения на злободневни въпроси, тогава тя трябва да бъде стожер, пак повтарям, на това, което беше основа на СДС, а именно промяната на всичко, което се случваше в България от един тоталитарен, от един авторитарен режим към демокрация и към демократични промени.

Водещ:  Г-н Христов, какво си казахте на този Национален съвет от събота, от 12-ти май?

Румен Христов: Първо, решихме, че големият дебат ще се случи на Националната конференция на 7-и юли. На тази конференция ще се избере ново ръководство – луфтът при нас, а предполагам, че и при другите партии е така, е момента, в който се насрочи отчетно-изборна конференция, цялото ръководство е в оставка. Така че ще има избор не само на председател, но и на зам.-председатели и членове на Националния консултативен съвет. Така че цялото ръководство е в оставка. Но ще се проведе и дебатът, какво да бъде бъдещето на СДС и важният въпрос, свързан с коалирането на СДС, както предишния път, когато разговарях с вас, ви казах, че опциите са няколко, но те трябва да бъдат широко дебатирани и да видим, каква е нагласата на по-голямата част от актива на СДС. Защото тя цялата част от актива не може да бъде събрана на едно място, а конференцията обикновено е от 700-800 души. Но това никак не е малко. Така че ще дебатираме този въпрос.

Водещ: Г-н Христов, не е тайна, разговаряли сме и с вас, че в СДС има разделение. Едното около вас с д-р Кабаиванов, другото, може би по-малка част, около досегашния председател Божидар Лукарски. Как ще отидете с такова разделение на Национална конференция? Не броим пропорциите, кое е по-голямо, няма значение. Явно има разделение.

Румен Христов: Разделението не е нещо добро. Ние трябва да търсим обединението. Нещата, които ни обединяват. В крайна сметка гласовете на хората, волята на хората ще определят, каква да бъде посоката, какво да бъде ръководството. Аз самият имам номинации за кандидатиране. Преди десет години бях кандидат, тогава загубих от г-н Мартин Димитров, но останах да работя в партията. Не съм решил окончателно. Искам да видя, каква подкрепа ще получа от областните структури и тогава ще взема моето окончателно решение.

Водещ: За председател говорим, имате номинации за председател.

Румен Христов: Да, да, имам предложение за кандидатиране за председател. Но това не е най-важното. Не е най-важното, кой ще бъде председателят, а важното е да се постигне общо съгласие и да вървим към консолидиране на партията и търсене на възможности, повтарям пак отново думичката „рестарт“. Защото липсата на автентична десница в парламента се усеща. Тя винаги е била мотор на реформи, реформи постоянно, те не приключват с един мандат или с два мандата. Вие си спомняте след управлението на ОДС, това е времето, в което се случиха много неща за България. Това не беше достатъчно, те продължиха в една или друга степен, може би не чак толкова, колкото се очакваше, и при правителството на Симеон Сакскобургготски по-късно и сега, но като че ли трябва да има една такава по-радикална формация, която да иска тези реформи, да ги отстоява и, пак казвам, да не залитаме и да не  предаваме демократичните ценности, за които СДС бе създаден.

Водещ:  Къде виждате потенциала за рестарта, за който говорите?

Румен Христов: Потенциалът е връщане отново към нашите структури и по-чести контакти, по-чести срещи с тях. Защото сега бяха направени такива срещи в кратък период от време и видяхме, че хората имат нужда от беседи, от дискусии, от окуражаване, от подкрепа, от напътствие. Така че това е най-важното. Първо да стегнем структурите на СДС. Не е тайна, че от малките, за съжаление, десни формации ние сме с най-голямо представителство. Въпросът е това председателство в тези общини да бъде активно. Мисля, че тук сме в такъв дефицит по отношение на цялото ръководство, по отношение на нашите общински структури, по отношение на нашите областни структури.

Водещ: Освен това трябва да бъдат изработени и политики, които да бъдат предлагани на структурите в страната, за да могат и те да ги отстояват и вие да ги представяте на централно ниво.

Румен Христов: Съгласен съм с вас, аз обаче съм привърженик не на  големи програми, а на няколко важни неща, които са лесно достъпни, лесно разбираеми, може би трудно изпълними, да не се пишат програми по 20-30 страници. Ето, примерно, аз отсега ви казвам, ние многократно отстоявахме тази теза и това ще бъде една от най-отстояваните от нас позиции по отношение на членството на България в Еврозоната. За нас моментът е много подходящ, за нас това е изключително важно. Важно, защото винаги е добре да бъдеш член на клуба на богатите, да участваш във вземането на решенията. Икономическата ситуация и в европейски, и в световен, и в български мащаб е добра. Не се знае какво би се случило след години, затова не трябва да се изпуска този момент. СДС смятат, че сега, веднага трябва да се кандидатства, използвайки финансовата стабилност, с която може да се похвали България.

Водещ:  Г-н Христов, безспорно ще бъде обсъждано на националната конференция, но според вас кой е реалният партньор на СДС?

Румен Христов: Реалният партньор на СДС ще бъде посочен от членовете на Националния съвет, най-вероятно. Защото Националната конференция е форум, който се свиква трудно и ако примерно  заковем една коалиция до провеждането на избори, които не знаем, кога ще се случат, но нека да отговорим за първите, които предстоят по календар, това са изборите за Европарламент, винаги в СДС въпросът е решаван на Национален съвет, вероятно и този път ще го решим така. Обсъждаме, даваме насоки. Но аз и друг път съм казвал при вас, че ние в момента по-скоро се занимаваме със структуриране на проблемите на СДС, които се надявам, че след 7 юли ще бъдат решени. Тогава тръгваме на преговори с потенциални наши коалиционни партньори, след което се връщаме отново на Националния съвет, докладваме, какви са постигнатите параметри и вземаме решение за евентуално коалиране. Разбира се, вариантът обединение на дясното пространство около СДС е най-примамлив за мен, но пак казвам, около СДС. Дали това ще стане, не мога да кажа. Вариантът консервативно-патриотично формирование е на дневен ред също за обсъждане. Вариантът за самостоятелно явяване на СДС се прокрадва при някои наши областни структури, но за мен е много рисков. Знаете, че за участие на евроизборите или по-скоро за постигане на успех са необходими около 7%. Няма какво да се лъжем, аз смятам, че  СДС наистина разполага с тези 70-80 хиляди гласа, за които няколко пъти говоря, но те са недостатъчни дори за влизане в българския парламент, камо ли за Европарламента. Така че без коалиция е много рисковано и няма смисъл. Ние видяхме, на последните парламентарни избори какво се случи. Разделение на т.нар. автентична десница на три, и в крайна сметка никой няма представители в парламента. И тези 350 хиляди души, които гласуваха за т.нар. представители на автентичната десница, нямат свои представители в парламента. Това не бива да се допуска, трябва да мислим прагматично, рационално, а не емоционално.

Водещ: Откъде оттук нататък СДС трябва да тръгне, кои ще бъдат неговите рупори? Казахте вече: членство в Еврозоната. Но друго?

Румен Христов: Върховенството на закона, за което много се говори, лесен и справедлив достъп до правосъдие, също е важно. Говорили сме за реформи, които засягат здравеопазването, тъй като то допира до всеки български гражданин. Много са нещата, които трябва да се направят в образованието. Вие виждате, че подготвяме кадри, които не са нужни никому, и защо тези деца учат тези специалности, след като не могат да се реализират? Начинът на задържане на кадри в България, търсенето на възможност за решаване на проблемите с работната ръка, ние сме по-либерални като представители на десни формации, смятаме, че би било добре да се отвори малко трудовият  пазар, за да не страдат предприятията от липсата на работна ръка. Защото сега забелязваме, че поради липсата на работна ръка предприятия се изнасят в други държави. А това не е добре, защото тези предприятия, като останат в България, освен че ще създават работни места, ще плащат своите данъци в България, тук ще се развиват, тук ще се модернизират и биха били нещо важно не само засега, но и за в бъдеще.

Цоня Събчева