Румен Христов, председател на СДС: България може само да спечели от влизането в еврозоната, твърденията на русофилите трябва да бъдат опровергани

Народното събрание прие България да стане част от Механизма на обменните курсове или така наречената „чакалня на еврозоната“ само и единствено при курс 1.96 лв. за 1 евро. Очакванията са през идните месеци страната ни да влезе в чакалнята на еврозоната. Наш събеседник по темата е председателят на Съюза на демократичните сили проф. Румен Христов.

 

 

Водещ: Проф. Христов, има ли възможност държавите от еврозоната да откажат присъединяването на България при този обмен на курса?

Румен Христов: Хипотетично, да. Всяка страна – член на еврозоната, би могла да повдигне въпроса за съотношението на лева към еврото, но това не означава, че ще бъде прието. Защото решенията се приемат единодушно от 18-те страни – членки на еврозоната, плюс страната, присъединяваща се, в случая България. Ние заявихме, ние чухме заявеното категорично становище на управляващите, че ако има опит за промяна на курса в посока неизгодна за България, просто ще откажем, защото влизането в еврозоната не е задължително. Но вижте, аз забелязвам сеене на страхове в обществото с приемането на еврото и разколебаването на населението, което не е добре. И в тоя смисъл е хубаво да обясним какво очакваме, но е хубаво и да не наливаме допълнително вода в мелницата на тези, които са против приемането в еврозоната.

Водещ: В позиция на СДС се посочва, че българските граждани не бива да се притесняват от обезценяване, защото обезпечаването на лева е 160 %. Бихте ли обяснили за нашите слушатели какво точно означава това?

Румен Христов: Ами това означава, че това, което разполагаме с лева, е обезпечено. Аз вярвам на българските институции.  Това е Българска народна банка и Министерство на финансите и Комисията по бюджет и финанси в парламента, които заявиха, че обезпечението е 100 към 160 спрямо еврото. Тоест ние бихме могли дори и влизайки в зоната, да поискаме, тъй като в момента ще бъдем две години в механизма, изравнителния механизъм и плаващ курс, съотношението между лева и еврото да бъде в полза на лева. Тоест да не бъде обменната стойност фиксирана 1,95583, което беше прието от Народното събрание. Но това е не повече от 1,95583, а бихме могли да речем да водим преговори за 1,8 – 1,7. Защото, пак казвам, всички показатели показват, че българският лев е по-ценен. Така че няма никаква опасност от това. Спестяванията, повтарям, няма опасност спестяванията на гражданите да бъдат по някакъв начин стопени или да бъдат загубени, както си спомняме, че се случи 1996-1997 г., когато имахме огромна инфлация и фалит на 19 банки. Вижте, тези приказки и подтикване на населението по индиректен начин да започне обмяна аз свързвам с желание за дестабилизация. Много ми е интересно, че три години в общи линии беше прието това правителство, разбира се, че беше критикувано от опозицията. Но само няколко месеца преди официалното подаване на документи за ERM 2, атаките станаха изключително силни, ежедневни. А това не е добре за България. Не можеше ли да се изчака, както се казва, няколко месеца да станем официално член на, да влезем официално в чакалнята, в ERM 2, и тогава вече да се водят тези вътрешни битки в страната. И ще ви дам един пример. Ако приемем, някъде към 65-70 млрд. се твърди, че са спестяванията на българските граждани, поне официалните, ако населението реши, че има някаква опасност и тръгне да променя наличните си спестявания, едно че ще загуби заради това, че се прекратява предсрочно влоговете, че по време на самата транзакция има такси, от курсови разлики, ако приемем, че 50 млрд. бъдат обърнати в евро, при 2 стотинки разлика ще се загуби 1 млрд. Има ли смисъл българските граждани да губят 1 млрд., защото някой сее бури, за да пожъне урагани?

Водещ: На какво се дължат тези атаки?

Румен Христов: Атаките срещу по-задълбочена интеграция на България в ЕС не са от вчера, няма да свършат и днес. Това е проруското лоби, прокремълското лоби в България, които не могат да понесат все по-задълбочаващата се интеграция на България в ЕС, а ние от СДС смятаме, че това, че първо, членството ни в ЕС няма алтернатива, и второ, задълбочаването на интеграционните процеси са само от полза за българските граждани. На първо място за държавата, на второ място за българския бизнес и на трето място за българските граждани. Но ще бъдат усетени от всички български граждани, но от това ще спечели всеки български гражданин. Това обаче означава още по-трайно привързване към ЕС, към ценностите на ЕС, към по-голяма федерализация в рамките на ЕС и отдалечаване от възможността, макар и хипотетична, България да погледне към Евразийския съюз. И ние не случайно в нашата позиция питаме какво да приемем, естествено, че ще приемем еврото като национална разменна единица, а не рублата. Защото е очевидно, че всички държави в ЕС живеят по-добре от тези, които не са членове на еврозоната, и по-добре от Русия.

Водещ: Какво се предвижда да се случи с валутния борд, когато България стане част и когато България влезе в чакалнята на еврозоната?

Румен Христов: Никой не подлага под съмнение необходимостта от валутния борд. Аз имах възможността да гласувам за него като министър в кабинета на Софиянски и смятам, че това е едно от решенията, които бяха най-трайно наложени в нашето общество и които не са оспорвани от никоя политическа сила. Валутният борд изигра изключително стабилизираща роля за икономиката и финансите на България и нуждата от него все още е налице.  Най-малко защото съгласно разпоредбите на валутния борд ние  не можем да пуснем печатницата за пари, както се казва. Той ще остане да действа, никой не коментира неговото съществуване, никой не говори за неговото премахване. Просто ние влизаме, такива са изискванията от Маастрихт, две години плаващ курс, за да докажем, че нямаме отклонения по-големи от 15 % плюс или минус. За да може да се определи един референтен курс, при който ще влезем. Само че България за разлика от останалите държави е с фиксиран курс 1,95583, повтарям пак, и тези флуктуации според  мен няма да се случат. Но въпрос на преговори е дали ние бихме могли да постигнем по-добър курс за българските граждани, за българската икономика, за българската държава. Във всеки случай опасенията от това, че ще има по-лошо съотношение при промяната, не са верни, а те са спекулативни.

Водещ: Каква ще бъде ролята на Европейската централна банка в процеса на присъединяването на България към еврозоната?

Румен Христов: ЕЦБ играе изключително стабилизираща роля не само със своя надзор на местните бенки, но и с възможността да осигурява по-евтин ресурс за нашата икономика като цяло. Но нека в най-общи линии да маркирам, ако позволите, изискванията на Маастрихт за кандидатстване в еврозоната и влизане в чакалнята. Те са няколко, те са много важни. На първо място е инфлацията, тя  в България е под нивото, което е определено. На второ място е равнището на публичния дълг спрямо БВП. Тука с гордост можем да заявим, че България е на второ-трето място отзад напред в добрия смисъл на думата, с най-нисък дълг спрямо БВП. Пред нас като по-добри показатели са само Лихтенщайн и Естония. Лихвеният процент е на много ниско ниво, покриваме критериите от Маастрихт, обменният курс, за който говорихме и който е именно, ще бъде изпробван, така да се каже, в този двегодишен период, при нас е фиксиран, нямаме притеснения за него. Бюджетното салдо знаете, че тази година нашият бюджет е балансиран. Ние влизаме в рамките, която допуска до 3 % бюджетен дефицит. И на последно място, но не по важност, е правната съвместимост между БНБ и ЕЦБ. Именно по тези причини беше прието това изменение в Закона за БНБ, което да даде възможност да покрием и законовите изисквания, които важат за всички страни  кандидат-членки. Само че при нас това е формално предвид на това, че ние сме във валутен борд и имаме фиксиран курс. Искам да продължа, още няколко думи да кажа в тази посока. Покриването на тези критерии е изключително трудно, то се случи, защото ние бяхме свидетели последните десетина години, след кризата 2008-2009 г. на макар и не чак такъв голям, но достатъчен подем в световната икономика, в европейската и българската и ние успяхме да покрием тези критерии. Но знаем, че икономиката се развива циклично, виждаме какво се случва в Китай, очаква се рецесията да почне тези дни във връзка с коронавируса, който се разви там и който се явява пандемия за тях и пречи на икономиката. Това означава, че ние влошим, да не покрием критериите от Маастрихт и да нямаме никога повече възможност да кандидатстваме или това да се случи след 10 години. Повярвайте, българите, които живеят и работят в ЕС, фирмите, които работят в България, но търгуват с ЕС, стокообменът на България с ЕС е в рамките на 65-70 %, само ще спечелят, защото първо ще имат стабилна валута, второ, ще имат достъп до по-евтин кредитен ресурс, трето, няма да губят милиони, а стотици милиони се получават годишно от курсови разлики, а да не говорим, че ЕЦБ с нейните строги правила просто никога повече няма да допусне фалит на 19 банки, както беше 1996-1997 г., или пък случаят с КТБ 2014 г. Само печелим от влизането в еврозоната, и това българските граждани трябва  да го осъзнаят и тези вопли на русофилите в България и на рубладжиите в България просто трябва  да бъдат опровергавани, за да не се притеснява българският народ, българските граждани.

Водещ: Освен банковите институции под наблюдение ще бъдат и небанковите такива. Какво е тяхното състояние?

Румен Христов: Вижте, това е добре. Всъщност банковата адекватност, която беше замерена скоро, бяха направени, както си спомняте, стрес тестове, показаха, че като цяло стоят добре българските банки или тези, които оперират в България, по отношение на капиталовата адекватност имаше изисквания, които трябва  да бъдат покрити. Банковите и небанковите институции, които не покриват критериите, ще бъдат длъжни да ги покрият, защото такива са  правилата. Ако не успеят, вероятно ще има консолидация на тези дружества или компании, както и да го наречем, и в крайна сметка ще бъдат покрити тези изисквания. Така че , вижте, ние поначало сме недисциплинирана държава за съжаление. И когато се оказва мониторинг и по-сериозен контрол от страна на европейски институции, от това България, българите само печелим. Вие видяхте как стъпка по стъпка, макар и бавно, бяха започнати, започнаха да се налагат европейските правила по отношение на усвояването на средства по кохезионните политики и по отношение на, да речем, замърсяването на въздуха, и по отношение на природата като цяло. От това само печели България и затова аз смятам, че тази изключително важна и значима стъпка, най-важната след приемането ни в НАТО и ЕС, която е важна цел за правителството и за опозицията, и за всички български граждани, трябва  да бъде направена.

Водещ: И на финала на нашия разговор смятате ли, че наистина е възможно стойността на лева да се повиши спрямо еврото?

Румен Христов: Бих се радвал, но вижте, би било добре, но дори и да не се повиши, ако ние станем член на еврозоната, ако седнем с останалите 18 държави да решаваме заедно с тях съдбините на ЕС в областта на икономиката и на финансите, само ще спечелим. Тогава вече можем да говорим, че сме в групата, която се движи на първа скорост. А не на нулева или на задна, както се шегуваме от време на време. И още нещо да ви кажа, страните, които не са членки на еврозоната, са осем. От тях шест са бивши социалистически страни, това са Хърватия, България, Румъния, Полша, Чехия и Унгария, и две скандинавски страни, ако мога така да ги нарека – Швеция и Дания. Като Дания има дерогация да не се възползва, има право да не се възползва от влизането в еврозоната, а Швеция беше провела един референдум, който към момента на провеждането отхвърли приемането на еврото, но в момента говорят отново за провеждане на референдум и присъединяване. Тоест всички развити държави са членки на еврозоната и ако искаме да не сме в периферията, ние също трябва  да бъдем в центъра на събитията.

Слав Механджийски