Румен Христов, СДС: България хваща последния влак за еврозоната

Проф. Румен Христов, председател на Съюза на демократичните сили, в интервю за предаването „Вече 30 години – времето е наше!“ на Радио „Фокус“ 

 

 

Водещ: Валутният борд в България е въведен през 1997г., за да стабилизира българската икономика, но защо 20 години по-късно той все още ни е нужен?

Румен Христов: Това е най-устойчивото решение, което беше прието в новата демократична история на България – едно решение, което получи подкрепа от всички политически сили. Няма никакво съмнение от необходимостта от валутен борд, защото вие си спомняте, че в началото на демократичните промени един от огромните проблеми, който стоеше пред България, беше тази неконтролируема инфлация и възможността политиците да се изкушават да „пускат печатницата за пари“, ако мога образно така да се изразя. Валутния борд е гаранция за това, че никой няма да се изкуши отново да пусне тази печатница на Българската народна банка (БНБ) от инат. От друга страна курсът беше фиксиран към дойче марката тогава, а сега към еврото. Той е стабилен и аз не виждам никакви основания за притеснение от предстоящото приемане на България в еврозоната. Напротив, аз смятам, че най-значимото събитие след приемането на България в НАТО и Европейския съюз (ЕС) е приемането ни в еврозоната. Много са положителните неща за българските граждани, за българските фирми, за държавата като цяло и ако имаме време по-нататък ще ги спомена.

Водещ: Искате да кажете, че валутния борд е нужен, защото политиците не са до такава степен дисциплинирани?

Румен Христов: Да, ние като млада демокрация и политиците, и така и всички граждани не сме дисциплинирани от една страна, от друга страна той изигра важна роля и по отношение на стабилизиране на финансовата система в България. Това е една практика налагана от Международния валутен фонд  във всички държави, които са преминали през кризи, каквито имаше и в България, макар че нашата беше много, много драстична. Вие си спомняте и инфлацията и до това, до което доведе тя – бяха заплатите по 5-6 долара, пенсиите по 3-4 долара и съотношението на курса долар-лев беше стигнал до 3000 лева, имаше зърнена криза и какво ли още не. Предвид това, че дисциплината все ни „куца“ въвеждането на тази система за наблюдения на финансовия сектор наречена валутен борд изигра своята положителна роля и задържа съотношението лев-евро стабилно. През всичките тези години това се отрази добре на нашата икономика, то е очевидно.

Водещ: Един въпрос ми изниква – а какво ще се случи, ако в действителност валутния борд отпадне? По някакъв начин ще доведе ли до някакъв позитив за страната ни?

Румен Христов: Тази тема беше дискутирана многократно, че при наличието на борд част от суверенитета на държавата и по-скоро от този, който касае банковата и валутната политика на страната се накърнява – не, аз нямам тези притеснения, работихме много добре с него, с валутния борд имам предвид. И е добре, и така ще стане, много се радвам, че така ще стане. Ние ще влезем с валутния борд и фиксирания курс на лева към еврото в еврозоната – много се надявам това да се случи през април месец, защото това е едно от най-важните събития в новата история на България.

Водещ: Като става въпрос за еврозоната – световната икономическа криза от 2008 г. доведе до множество проблеми в страните от Еврозоната – Гърция и Португалия имаха, меко казано, големи затруднения, Испания и Италия също, появиха се идеи за създаването на северно и южно евро. Каква е ситуацията в момента в страните, които са част от еврозоната?

Румен Христов: Еврото преживя трудни години, но се справи и оцеля. Да, прав сте, всички тези кризи в южни държави, които изброихте се отразиха на еврозоната като цяло и на ръста на икономиката в рамките на еврозоната и Европа, защото ние сме обвързани и в това няма нищо лошо. Аз смятам, че кризата беше преодоляна. Решението за подаване на рамков съюз с оглед подпомагане на страни, които изпадат в тежко състояние каквато е Гърция. Вие си спомнете само в Гърция колко помощи бяха дадени от страните членки на еврозоната, и в крайна сметка тя преодоля всички тези огромни проблеми и предизвикателства и стъпка по стъпка възстановява своята икономика. Да, тя въведе непопулярни мерки, но в крайна сметка ние трябва да свикнем, че можем да харчим толкова, колкото изкарваме. Съюза на демократичните сили винаги е пледирал за балансиран бюджет и в България, в нашата държава. Но аз смятам, че тази криза беше преодоляна. ЕС има нужда от единна валута и България като една от страните, които изпълнява изключително високите критерии на  Маастрихт ще бъде едно допълнение към досегашния съюз на страни влезели в еврозоната. Между впрочем, ако ние като европейци искаме да бъдем този център, за който сме работили през всичките тези години като Европа, като континент, като 500 милионен платежоспособен пазар. Пазар от една страна, от друга страна континент с добре образовано, интелигентно население, с древна култура и традиции – имаме нужда от търсене на общи неща, които да ни обединяват и да бъдем не разпокъсани, а заедно да отстояваме в тази конкуренция между единен център Америка, новопоявилия се Китай, в известен смисъл Япония, така и нови държави, които се появяват като бързоразвиващи се държави като Индия, като Южна Африка, Бразилия и т.н. Така че, Европа има нужда от утвърждаване на своята единица, а що се отнася до коментарите за загубата на част от суверенитета и загубата на българския лев, който носталгично и традиционно е свързан с националната валута винаги е свързана с традициите в една държава, но една Германия се отказа от своя суверенитет по отношение паричната политика – няма е дойче марката, няма го френския франк, няма е италианската лира, няма го испанското песо – драма няма. Така че, ние вървим в правилна посока и Съюза на демократичните сили категорично както винаги е настоявал и подкрепял това решение ще подкрепи правителството в тази посока.

Водещ: В каква позиция се намира еврото спрямо останалите големи икономики, които споменахте – САЩ, Китай?

Румен Христов: Еврото е нова валута. Тя, както казахме преди малко, преживя своите трудности и постепенно се налага. Нека да сне забравяме, че и преди появата на еврото ролята на отделните валути на европейски колоси, каквито са немската икономика, британската икономика, френската икономика нямаха тази тежест, която имаше американския долар. Вие знаете, че американския долар се наложи през годините, ако не се лъжа около 60% от разплащанията в цял свят стават в тази валута. Еврото изостава започва да се появява на хоризонта китайският юан, но ние нямаме друг път освен да утвърждаваме нашата валута, да увеличаваме, имам предвид еврозоната, еврото в рамките на ЕС и да увеличаваме разплащането с евро в световен мащаб – това утвърждаване на валутата и утвърждаване на Европа като център, важен център.

Водещ: Членството на България в еврозоната означава ли, че трябва да се извърши данъчна хармонизация?

Румен Христов: Всичко, което е необходимо, по-скоро не. Значи, не става дума за данъчна хармонизация, а става дума за хармонизация на БНБ с изискванията на Централната европейска банка. Аз, от мониторинга, който ще бъде наложен от Европейската централна банка, бих казал, че само съм доволен и повече не можем да стигнем до случилото се с КТБ и това е много добре, а както си спомняме преди това със 100-тина банки, които фалираха, и които бяха раздали едни огромни кредити – това няма да се допусне. А сега има, след стрес тестовете, които бяха направени те отчетоха, че банките в страната отговарят до голяма степен на изискванията поставени от Европейската централна банка по отношение на капитализацията на някои от чисто българските банки имат забележки, но аз се надявам, че те или ще покрият изискванията, или пък ще се случи нещо друго като продажба, или сливане, или търсене на решение за покриване на тези изисквания. Вижте, пак ще кажа, критериите от Маастрихт са много сериозни и България ги покри. Да, има допълнителни изисквания, които бяха въведени и понякога слушам политици, които, между впрочем агитката, която е против приемането на еврото отново се засили, и колкото повече приближаваме денят, в който ние ще станем член на, по-скоро ще влезем в „чакалнята“ на еврозоната, толкова противници на еврото и присъединяването на България към еврозоната, стават по-кресливи. Това е, защото това още веднъж потвърждава категоричната ориентация на България към Западноевропейските ценности, към ЕС и НАТО. Това означава, че влизаме в „клуба на богатите“ – изключително престижен клуб, в който заедно с останалите големи икономики ще можем да вземаме съвместни решения. Това е освен престижно, това е и много, много пъти ще бъде в полза на българските фирми и на българските граждани. Така че, съпротивата ще бъде много голяма, но какво предлагат тези, които са против влизането ни в еврозоната – да станем член на Евразийската зона или да приемем рублата, ли какво? Аз не разбирам защо след като имаме възможност да се присъединим към еврозоната, и то в един изключително важен момент предвид на това, че, вие знаете икономиката се развива циклично утре нещата могат да се влошат, не дай си Боже, да се появи нова криза – не го пожелавам, но това може да се случи. И тогава тези критерии, които в момента са покрити от България могат да не бъдат покрити – да ни се наложи да чакаме дълго време в чакалнята, така че, сега е моментът – не бива да го изпускаме.  То е поколенческо наше задължение, на тези, които работим през всичките тези 30 год. за поставянето на България там, където имаме полза, а именно в ЕС и НАТО.

Водещ: „Монетата винаги има две страни“ – какви ще бъдат ползите и какви ще бъдат негативите от присъединяването на страната към еврозоната?

Румен Христов: Ползите са безспорни – на първо място, България осъществява около 60% и повече стокообмен с европейски държави, което означава, че когато изнасяме продукти за европейски държави или пък внасяме продукти от европейски държави ние правим транзакции от лева в евро, от евро в лева. Всички наши сънародници, които работят в Европа изпращат, вие знаете, годишно милиард, два, че и повече средства, поне това са официалните, които отчита БНБ, те също подлежат на трансфер в лева , за да могат да се използват в нашата система в България и това са загуби от валутни курсове – изчислявани са от специалисти на стотици милиони, близо милиард. Защо тези пари да се губят? Да не говорим, че много по-лесно стават и трансфери, че българите, които пътуват в ЕС и работят там. Много интересно работят в ЕС, а не в Русия, или едни други републики, но пък това е друга тема. Та, това е от една страна, от друга страна ние ще имаме достъп до по-евтин кредитен ресурс, като член на еврозоната и възползващи се от това, което Европейската централна банка осигурява. Освен това ние ще създадем едно допълнително успокояване, гаранция по отношение на чуждестранните инвеститори. Аз очаквам чуждестранните инвеститори да увеличат своето присъствие в България, това е добре за българската икономика. Сега, по отношение на притесненията за повишаване на цените – аз не ги споделям, вероятно при закръглянето ще има някакви корекции в рамките на няколко стотинки, но това ще бъде еднократно. Няма такова нещо при последните приети държави. Имало е преди години, когато Гърция, макар и не толкова готова за влизане в еврозоната, беше приета, но по отношение на Естония, на Словения и на Литва такива тенденции не се наблюдават и аз смятам, че и при България няма да има такова нещо. Вижте, приемането на еврото е едно изключително дисциплиниращо, за банковата и финансовата ни система, начинание, което ние от СДС подкрепяме категорично.

Водещ: Този близо 1 милиард, които ще бъдат спестени предполагам се плащат от търговците – това означава ли, че е възможно всъщност цените да не се покачат?

Румен Христов: Да, да. Не, това са средствата, тези около 1 милиард, които специалистите са изчислили – това са от валутните разлики. Те остават във фирмите и българските граждани. Това всяка година по 1 милиард, нека да ги смятаме така съвсем грубо, е една много сериозна цифра. Това е 1/100 от БВП на България. Мисля че ако тези средства останат във фирмите и гражданите, само ще спечелят и фирмите, и гражданите. Но не, опасенията за промяна на валутния  на съотношението лев-евро за мен стои, още повече, че ако примерно има желание от някои страни-членки на еврозоната да поискат обезценяване на лева, тогава правителството, което и да е то към момента на приемането ни, може да откаже да приеме това съотношение и да се откаже от членството в еврозоната. Но нека да не говорим какво хипотетично би се случило. Аз съм убеден, че ние ще бъдем приети при този курс и това няма да доведе до повишаване на цените. Това трябва да се каже ясно и от управляващите, да има една разяснителна кампания. Да не се говори: „Дали е сега моментът, дайте да изчакаме“ – не! Ние хващаме последния влак и трябва да бъдем много отговорни спрямо следващите поколения, като политици имам предвид.

Водещ: Политическата ситуация в момента в България е доста изострена. Предстои гласуването на вот на недоверие. Остава една година до редовните парламентарни избори. Каква ще бъде стратегията ви за тях?

Румен Христов: Да, нормално е когато се случват такива тежки ситуации за българското население, каквато е водната криза в Перник, опозицията да се възползва от допуснатите пропуски и грешки от страна на управляващите. Аз съм  убеден, че вотът няма да мине. Десетки са вотовете, които са внасяни в новата история на България. Предсрочно прекратяване на мандата на парламенти, на правителства има при решение за оставка. Така че вотът категорично няма да мине, вотът на недоверие няма да мине утре. Така че управляващите в това отношение трябва да бъдат спокойни. Но те трябва да работят за решаването на проблемите на българските граждани, един от които е град Перник. Но ситуацията с водопреносната мрежа в България е сходна на тази в Перник. Изчисленията, които бяха направени още по времето, когато СДС управляваше, бяха за 10-12 милиарда необходимост от инвестиции, а най-вероятно ще излязат и повече. Нашата позиция тук е категорична като представители на една типична ярка дясна формация е, че ние трябва да вървим към концесиониране на този вид дейност, тази услуга. И не трябва да се притесняваме за това, че евентуално частници ще станат монополисти, защото това са естествени монополи, както и газоподаването и електроподаването. Но не забравяйте и вашите слушатели не трябва да забравят, че цените на тези оператори се определят от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Именно комисарите определят крайната цена на тези продукти на 6-месечие. Решението за инвестиции евентуално, не евентуално, инвестициите, които правят примерно „Софийска вода“, което е един много добър пример за това, че когато се появи концесионер, кризата от 1994 година, към която аз съм много съпричастен, тъй като бях министър в този период, се реши трайно. И в момента София има една от сравнително евтините цени на водата на куб.м в сравнение с почти всички останали областни градове, и една от сравнително чистите води. Там може да имаме още изисквания, още забележки, но е факт, че кризата се реши по няколко направления. И едно от важните направления, трайното направление беше концесионирането. Така че КЕВР е тази, която приема, първо Общинския съвет, после КЕВР, които приемат или не приемат предложенията за инвестиции, и които определят крайната цена с една нормирана печалба, която в крайна сметка е записана и в концесионния договор и не бива да се плашим от това. Не трябва да се плашим от появата на частници в тези сектори. Напротив, те отговорно, когато има контрол, а то такъв има, ще изпълняват своите задължения. За съжаление държавата се проявява не като добър стопанин. Вие знаете, че тя е монополист и по отношение на железопътни превози, и по отношение на енергетика, и там холдингите, които управляват тези два примера, които споменах, не могат да бъдат посочени като добър пример за стопанисване. Що се отнася до позицията на СДС спрямо предстоящите избори, които ще бъдат след една година за 45-то Народно събрание, ние ще отстояваме наши тези, които през години сме отстоявали. Те са свързани преди всичко с икономиката, с финансите. Ако позволите ще маркирам в най-общи линии нещата, които СДС ще дебатира и ще отстоява и по време на кампанията, и в 45-то Народно събрание. На първо място, търсене на съгласие между всички политически формации в България за удвояване на БВП на страната за следващия 10-годишен период. Ако всички гледаме в една посока, това може да се случи. Това е изключително важно, защото България е на последно място по много икономически показатели. На второ място, СДС смята, че ако това се случи, възможността през следващия 4-годишен период да бъде осигурено ускорено развитие на икономиката, средните доходи на българите могат да бъдат удвоени за 4-годишен период при успокоено развитие на икономиката. Защото ръстът от 3-3.3-3.5% за една държава, която тръгва от много ниска база, е недостатъчен за нас от СДС. Потенциалът на България преди, дай Боже, да я няма тази криза, но сега, в тези години, които бяха добри за нас, е някъде към 5.5-6, а може би и повече процента, и ние трябва да ги гоним тези проценти. Разбира се, тези две големи цели могат да бъдат постигнати чрез облекчаване на условията за стартиране на нов бизнес, разтоварване на бизнеса от тези безбройни лицензионни, регистрационни, разрешителни и други режими. СДС ще настоява за бъдеще Данък „Дивидент“ да бъде намален от 5 на 2%, както и Корпоративният данък „Печалба“ за еднолични търговци от 15 на 12%. И тук нямам съмнение, че това, което ще влезе в хазната, ще бъде по-малко при намаления процент на Данък „Дивидент“ – напротив, събираемостта ще бъде по-голяма, ще се изчистят т.нар. „касови наличности“, и това ще бъде един допълнителен стимул както за българските инвеститори, така за чуждестранните инвеститори за увеличаване на своите инвестиции в българската икономика. Ние смятаме също така, че това постоянно увеличаване на вноските за пенсия, за здраве не трябва да продължава, защото се товарят и работодателите, и наемните работници. Мисля, че има нужда от приемане на механизъм за определяне на минималната работна заплата, трябва да се търси възможността за търсене на съгласие за почасова ставка. А що се отнася до друга наша позиция, ние също смятаме, че тя е много важна, а това е да се запази единната ставка на ДДС. България е недисциплинирана държава, както казах преди малко, и това няма да, намалението на ставката на един или друг продукт няма да се отрази на крайната цена при потребителя, а в крайна сметка биха спечелили определена група хора. По-скоро, ако България е толкова, икономиката на България, финансите на България, бюджетът на България е толкова добър, може би трябва да мислим за намаление на единната ставка да речем от 20 на 19%, но повярвайте ми Европейският съюз води диалог в тази посока за премахване на изключенията и наличието на диференцирани ставки, защото това често пъти води до злоупотреби, а това не трябва да се допуска. СДС смята, че трябва да се вдигне и прага за регистрация по ДСС от 50 хиляди, нашата стара теза беше на 200 хиляди, но дори и на 100 хиляди да се вдигне на първо време, би облекчило много дребни търговци, пък и физически лица, тъй като когато беше приета сумата 50 хиляди лева икономиката беше в съвсем друго агрегатно състояние, ако мога да се изразя, и ред такива неща. И по отношение на еврозоната ние говорихме досега, ние смятаме, че това е едно от най-важните задачи за 4-годишния период. Що се отнася до приемането ни в „Шенген“ и премахването на визите за САЩ, там трябва да работим още по-активно, и ако успеем да убедим нашите партньори, най-вероятно ще постигнем и тази важна цел. СДС дискутира многократно възможността за свикване на Велико народно събрание с цел преразглеждане на Конституцията в частта, в някои части, където тя е остаряла. Животът е много динамичен, България вече е член на Европейския съюз, нещата се промениха. Не трябва да бъде така, според мен, безцелно променяне на Конституцията, да се търси безцелно променяне на Конституцията, но има места, които заслужават внимание по отношение на съдебна власт и по отношение на райониране. Ние смятаме, че броят на общините е твърде голям, населението в много голяма част от тях намаля. Имаме общини с по няколко хиляди души – те не отговарят на съвременните реалности. А и най-вече да кажем, че ако постигнем съгласие за свикване на Велико народно събрание, можем да говорим вече за децентрализация на част от постъпленията, които постъпват в общините и да им дадем глътка въздух да водят самостоятелна политика. Не на последно място е и решението за разпускане на института Велико народно събрание, какъвто в почти никоя европейска страна не съществува. И накрая бих казал, че наша стара идея е, която ние ще отстояваме от гледна точка на демографската криза в България, през втората година майчинство майките да получават 80% от сумите, върху които са се осигурявали преди майчинството. Първата година е 90%, ние смятаме, че втората трябва да бъде 80%. И тези, които са били коректни към осигурителната система, би следвало да получават 80% от своите възнаграждения. Така стимулираме и високообразованите млади българи да стават майки по няколко пити.

Водещ: Какво попречи на това увеличение на БВП да се осъществи през тези години?

Румен Христов: Всъщност, увеличение на БВП има. Въпросът е да имаме по-ускорено развитие на българската икономика. Вижте, все още тази пряка и в някои случаи по-грубичка намеса на държавата в бизнеса. Повярвайте ми, и българските мениджъри, и бизнесмени, и тези, които чуждестранни и развиват своята дейност в България, знаят много добре как, не говорим тук за избягване от контрола и от дисциплината, която трябва да се спазва, не говорим за укриване на данъци – напротив, ние искаме икономиката да бъде изсветлена, но да няма пречки и препятствия и бюрокрация пред бизнеса. Той работи добре, справя се добре, въпросът е да обединим усилията за увеличаване на ръста на българската икономика с цел да догонваме средното европейско ниво стъпка по стъпка. И неслучайно ние на нашата последна конференция определихме като най-важна цел пред нашата партия, пък и смятаме, че и пред българските избиратели като цяло, европейски граждани с европейски доходи, но постигнати по десен път, а не с увеличаване на заплати и пускане на печатници, каквато практика имаше в близкото минало.

Водещ: Резултатите от европейските и местните избори предсказват ли участието на СДС в рамките на 45-то Народно събрание?

Румен Христов: Да, ние постигнахме добри резултати на предходните избори. Имаме своя евродепутат в лицето на г-н Александър Йорданов – една знакова фигура за СДС. Имаме 194 общински съветника, имаме 11 председателя ако не се лъжа на Общински съвети, 10 кметове на общини, на общински центрове, включително такива, като Видин и Монтана, макар че в Монтана бяхме заедно с нашите партньори от ГЕРБ. Но представянето ни не беше добро. Бих могъл да кажа, че с добра посока и с добри темпове се развива СДС. Да, самостоятелното явяване е много рисковано, но мислим и за този вариант. В крайна сметка една партия трябва да се готви винаги за избори. На първо време самостоятелно, ако намери свои подходящи партньори, и в коалиция.

Водещ: Кои са тези подходящи партньори?

Румен Христов: Обезателно тези, които са членове на Европейската народна партия и стоят дясно от центъра на политическия спектър.

 

Слав Механджийски