Румен Христов, СДС: Загубите за българската икономика ще бъдат значителни, ако се стигне до заличаване на сектор „Свиневъдство“

Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) потвърди нови огнища на африканската чума при домашните свине в областите Плевен и Велико Търново, първи случай на заболяването беше регистриран и в Ломско. Междувременно остава в сила бедственото положение заради болестта в областите Русе, Плевен и Разград. По всичко личи, че проблемът продължава да расте, а справянето с него няма да бъде лесна задача. Кои са правилните ходове оттук нататък? Темата коментираме с председателя на СДС и бивш министър на земеделието Румен Христов в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“.

 

Водещ: Г-н Христов, оставаме с впечатление, че може би подценяване на проблема доведе до днешната ситуация. Какво беше пропуснато да се направи?

Румен Христов: За тази изключително важна икономическа болест, във вреда на нашата икономика, на нашето свиневъдство, знаем от 2 години. Знаем, че тя започна през Беларус, през северни европейски държави, постепенно започна да слиза надолу. Проблемът за нас беше много голям, след като се появи на много места в Румъния миналата година. Оттогава започна да се говори активно за това, че трябва да се справим, да вземем предохранителни мерки да не допуснем нейното появяване в България, но действително това, което беше направено не беше достатъчно. Няколко неща само бих искал да маркирам. Едно от важните неща е когато болестта бъде открита да се вземат спешни мерки в рамките примерно на няколко часа,  до ден. България има само една-единствена референтна лаборатория за вземане на проби и тяхното установяване – в София, докато Румъния има 42, във всяка своя област, цитирам по памет. В град Русе, където минава основният поток за автомобили, отдавна трябваше да има такава лаборатория. За съжаление няма. Виждаме, че там в момента е най-тежко положението. Аз смятам, че другата голяма грешка, която беше допусната, е, че не беше взето решение за обезщетяване на собствениците на прасета, които се отглеждат в т.нар. „задните дворове“ или това е домашното отглеждане на прасета. Бяха разделени на две категории: тези, които са регистрирани, и тези, които не са регистрирани. Не е моментът в България да се опитваме да дисциплинираме нашите производители. Истината е, че тук беше допусната грешка, защото ако бяха обезщетени собствениците, и то на пазарни цени, нямаше да има такова безразборно движение на месо и други продукти от заклани животни. Защото в крайна сметка ние каква алтернатива даваме на собственика? Ние му казваме: „Твоето прасе ще бъде евтаназирано, но няма да получиш нищо“. И изправен пред стената да загуби нещо, което е гледал за стока, до голяма степен е и емоционално свързано, той предпочита да ги затвори в буркани, да ги направи на наденици и т.н. Вчера чета примерно във Варна, че са изклани 95% от домашните животни, ако не се лъжа– знаем ли къде отиде и тяхното месо, как беше обработено? Това не трябваше да се допуска. Това, което трябваше да плати държавата за нерегистрираните свине в задните дворове, щеше да бъде много по-малко, отколкото загубите, които биха се получили при влизане на болестта в промишлени комплекси.

Водещ: Изключително важни неща набелязахте. Очевидно проблем представляват въпросните стопанство, но каква е опасността например болестта да се разпространява и от екипите, отговарящи за почистването, за дезинфекцията? Каква е гаранцията, че има и разбира се, се спазват необходимите мерки в конкретните случаи?

Румен Христов: Винаги има опасност и от хората, които извършват тези мероприятия, и от техниката, която се ползва. Аз се надявам, че правят всичко възможно българските специалисти, макар че ги критикуваме често, включително и аз, но в момента ситуацията е такава, че никой не би си позволил да извършва дейности, които биха застрашили или разпространили тази изключително опасна икономическа болест. Нека да успокоим вашите слушатели, хубавото е, че тя не е опасна за хората. Но лошото е, че можем да загубим един отрасъл, който е изключително важен, и загубите да бъдат наистина големи за малка икономика, каквато е България. А що се отнася до това да се опитаме да регламентираме отглеждането на животни – вижте, това е вековна традиция. Българинът винаги е гледал кокошки, овце, кози, прасета и крави в задния си двор и ще продължи да гледа. Това е същото, както беше големият дебат за домашната ракия. Българинът векове наред си е варил домашна ракия в къщи или в селските казани и ще продължи да си вари ракия. Когато имаш такава епидемия, каквато имаме в случая, както беше и с чумата по дребните преживни животни, просто за да ограничиш периметъра, ние трябваше да дадем пазарна цена, защото цялото общество отделя пари на собствениците на тези животни. Трябваше и да се започне кампания. Ето това е другата грешка – необходима беше една много сериозна кампания. След като знаеш, че тази болест чука на вратата ти беше нужно да тръгнеш от къща на къща, от стопанин на стопанин, от кмет на кмет, и от махала на махала, и да обясниш каква е загубата за икономиката ти от една страна, от друга страна да му обясниш, че тази регистрация на него няма да му коства допълнително данъци или някакви други ограничения. Така че много неща беше възможно да се направят. Станалото – станало, за съжаление. В момента трябва да се направи всичко възможно тази болест да не се разпространява в промишлените, в индустриалните свинекомплекси, защото там загубите ще бъдат големи.

Водещ: Чуваме прогнозите на министър Десиалва Танева. Говори за над 60 хиляди свине, които предстои да бъдат евтаназирани. Бройката на животните, засегнати вече в свинекомплекси също не е никак малка. Може ли да прогнозираме какви ще са щетите за бизнеса и разбира се колко време ще е необходимо за възстановяването на един такъв сериозен сектор?

Румен Христов: Щетите дотук са няколко десетки милиона, въпросът е да не нарастват, първо. Второ, според мен, няколко месеца, може би половин година ще мине докато се даде възможност тези комплекси да бъдат запълнени наново, защото има карантинен период, почистване на помещения, дезинфекция и т.н. Това трябва да бъде изпълнено спрямо нормите на БАБХ. Ние вчера зададохме в нашата декларация на СДС въпроси, на които нямаме отговори. Очевидно е, че при една такава епидемия когато се случи, трябва да имаш решение какво правиш после. Виждаме, че в момента ние загробваме животните, загробваме ги често пъти в близост до други комплекси и населени места, загробваме ги в Дунавската тераса, която е с високи подпочвени води – това не е ли опасност? Няма ли опасност от екологична катастрофа? Същевременно 10 години се говори за изграждане на нов екарисаж – такъв няма. Не ми се връща много в онези години на социализма, тогава също имаше такива болести, никой не е застрахован от това нещо. Аз съм виждал камари трупове с животни, които обаче бяха на едни бетонирани площадки да не просмуква в почвата това, което отпада от тях. Извозваха се за няколко дни до екарисажите, които бяха налични тогава и се изгаряха. Това е по-добрият начин, по-чистият, по-безопасният. Трябва да се мисли и в тази посока какво се прави. Очевидно е, че ни се струваше, че ще ни размине тази голяма трагедия за българското свиневъдство и проблемът беше подценен. Освен това, когато става дума за обезщетения, беше започнало да се коментира изграждането на застрахователен пул, това е нещо модерно, нещо важно. Вместо да се харчат средства от държавния бюджет, трябваше да се помисли да се създаде такъв застрахователен пул, като в момента загубите по отношение на бюджета щяха да бъдат по-малки.

Водещ: Важният въпрос сега – имат ли яснота, имат ли механизми управляващите за минимализиране на щетите, които вероятно могат да се случат, ако не се вземат адекватните мерки – нещо, което очевидно до момента не се е случило?

Румен Христов: Много се надявам, че в тази работна група, която е оглавена от вицепремиера и в нея са почти половината Министерски съвет, секретарят е шефът на БАБХ, знаят какво правят. Но това, което прави впечатление, е, че на амбразурите са хвърлени специалисти среден ешелон, зам.-областни управители, местни кметове и т.н. По такъв важен проблем трябва да има по-често изявление на тези хора от тази работна група, защото те носят авторитета на службите, които заемат в момента – те са министри, членове на кабинета. По-добре е те често да бъдат не само пред камерите, но и на места да видят как върви процесът на ликвидиране на тази болест. Респектът, който ще вдъхнат те е друг. Като че ли беше подценено това от работната група или от Националната епизоотична комисия. Беше оставен въпросът да се обяснява и до голяма степен да бъде контролиран от специалисти среден ешелон. Много е сериозна болестта, много е опасно за нашия отрасъл. Както каза вчера комисарят по здравеопазване и храни: „Внимавайте, може да загубите целия отрасъл „Свиневъдство“ – това е много сериозно предупреждение и ние наистина трябва да внимаваме.

Водещ: Добре, обаче и вие сам казахте – България не е единствената засегната през годините от болестта. Как се справят в другите страни? Не можем ли и ние да приложим някакви мерки, няма ли общовалидни мерки за справяне с тази болест?

Румен Христов: Истината е, че в тези 5-6 европейски държави, където върлува тази болест, успех имаха само чехите. Можехме да видим техния модел – той е много драстичен. Крути мерки с жандармерия, с армия и т.н. Истината е, че болестта завзема наистина огромни размери в рамките на Европа. По-скоро тук беше важно да се предотврати достъпа до промишлените свинекомплекси с изискването за изолация в рамките на 3-те километра, с т.нар. „електроогради“, ограничаване на движението на животни и животински продукти в регионите, в които е констатирана африканската чума. По-скоро превенция. Иначе, случили се, влезе ли вътре, вие знаете, че няма ваксина, единственият начин да се реши въпросът е евтаназия.

Водещ: Как се справиха родните власти с предишни, също тежки случаи, например със синия език, по-късно и с нодуларния дерматит? Там реакцията не беше ли по-бърза и навременна?

Румен Христов: Аз съм отправял критики, искал съм и оставки. Като че ли забавена е реакцията на БАБХ от една страна, от гледна точка на обявяване на огнищата и вземане на мерки за ограничаване на достъпа и излизането на коли и на животни от съответните региони. Другото нещо, което е наистина важно е бързата реакция по отношение на пробите, които се вземат. И тук България може би пропусна да поиска подкрепа на Европейския съюз за отпускане на средства за изграждане на лаборатории. Защото съм сигурен, че Европейският съюз щеше да даде тези средства, защото тази болест  изключителна икономическа вреда нанася на отраслите. А тя е лесно преносима, може да отиде и в други държави на Европейския съюз. В интерес на всички беше да не допускаме нейното разпространение, да го ограничим. И в този смисъл  може би изграждането на повече лаборатории в България, бързата реакция веднага след като се вземат пробите да бъдат обработени, да се реагира мигновено, беше една от стъпките, както и при другите болести, можеха да бъдат предприети. Разбира се, трябва да имаме повече лаборатории, за да излизат по-бързо пробите да сме наясно какво се случва.

Виктория МЕСРОБОВИЧ-КУВЕНДЖИЕВА