Румен Христов, СДС: Правилни политики, послания и срещи трансформират гражданското доверие във вот на предстоящите избори

Румен Христов – председател на СДС в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на радио „Фокус“ по  повод 29 години от учредяване на партията.

Водещ:  Вие сте най-старата партия в десния политически спектър. Каква равносметка ще направите на рождения си ден?

Румен Христов:  Първо ще ми позволите да поздравя всички седесари и всички демократи в България с настъпването на този хубав ден за българската демокрация, защото на този ден, както казахте преди малко, е учреден СДС. Една партия, която съществува вече 29 години и която промени България. Смея да твърдя, че благодарение на СДС се извърши един уникален преход от тоталитарна, комунистическа и централно планирана икономика и система към демокрация, към пазарна икономика. Вече виждаме, че сме член на НАТО и на ЕС, пак благодарение на СДС. Така че всички седесари и всички демократи имат основание днес да празнуват и да бъдат горди с постигнатото през тези години, благодарение на СДС. А иначе приемствеността е много важна, защото не бива да се забравя това, което беше постигнато, но трябва да гледаме и напред. В тази връзка аз съм решил да поканя първия координационен съвет на СДС на 11 този месец да си поговорим на  чаша вино, да си спомним някои неща и да видим каква е тяхната позиция и виждане за сегашната ситуация в страната и бъдещето на България. Те не са в активния политически живот, но това са хора с ценен опит, които биха могли да допринесат за успехите на СДС. Иначе като човек, който е един от основателите на СДС в Район Студентски,  аз съм от първите дни в СДС мога да кажа, че приемствеността я нося през всичките тези години. Надявам се обаче да привлечем повече млади хора, защото енергията е в тях, бъдещето е в тях и демокрацията не е нещо, което се завоюва и го имаш завинаги. За демокрацията трябва да се борим всеки ден, затова трябва да бъдат приобщени младите хора, тъй като те градят тяхното бъдеще.

Водещ:  През всичките тези години, за които говорите отчитате и грешки. Беше ли направен задълбочен анализ и можем ли да кажем, че СДС се учи от грешките си?

Румен Христов:  О да, преди няколко седмици имахме национална конференция. Тя беше теоретична. На която обсъждахме какво се е извършило до сега от СДС, какво правим в момента и на къде вървим, каква партия сме. На тази Национална конференция имаше един много интересен дебат. Препотвърдихме нашето място в семейството на Европейската народна партия. Препотвърдихме консервативното заложено, още от самото начало в устава и програмните документи на СДС. Родолюбието, което така беше малко изоставено, а то е много характерна черта за СДС. Сега по отношение на грешките искам да ви кажа, че основната вина, която се стоварва върху плещите на СДС е, така наречената приватизация. Да, сигурно сме допуснали грешки, бяхме не толкова опитни, бяхме млади и въпреки всичко извършихме сериозни реформи, които бяха много болезнени, които не бяха много въодушевено подкрепени от хората. Ние знаехме, че тези реформи няма  да ни дадат възможност да получим вота, който бяхме получили 97-ма г., но заехме една държавническа, една мъжка, една отговорна позиция и ги направихме. Сега сме свидетели, че от 2001 г. насам реформи няма и от това страда държавата, обществото и гражданите. Като говоря за приватизацията, искам да кажа, че  първо голямата част от хората , които я осъществиха по една или друга причина вече не са в СДС. Тя тежи върху СДС, но аз смятам ,че ако направим един баланс от това, което сме свършили и това, което сме допуснали като грешки, това което сме свършили е много по-важно за развитието на България и за живота на всеки гражданин. Сега пътуваме свободно, можем да работим в ЕС, че децата ни учат в престижни университети и т.н. И това е все благодарение на СДС. Стореното е много повече положителното, отколкото са допуснатите грешки.

Водещ:  Преди дни казахте, че при последни социологически проучвания се отчита доста голям процент доверие към СДС. Как ще трансформирате това доверие в реални резултати на предстоящите избори?

Румен Христов:  Да, това ни кара да се гордеем. Вие преди малко казахте, че ние сме най-старата дясна партия. Навършваме 29 години. СДС е партия, СДС не е проект. И ако нашите почитатели, избиратели, нашите съмишленици и съидейници през годините са били разочаровани или са се оттеглили, те носят спомена за доброто, което сме свършили ние. Има пламък в сърцето им. Бих оприличил, макар че паралела не е много правилен може би, СДС като един отбор с име, какъвто е Левски и тези нови отбори, които се появяват за кратко и след това затихват. СДС си е СДС. Вярно е, че получихме това доверие, това ни кара да работим още по-активно, да се мобилизираме. 10,4% е доверието към партията, което ни отрежда 4-то място след ГЕРБ, БСП, ВМРО. Но тук основната и важната задача е, както казахте вие, как трансформираме това доверие във вот на предстоящите избори. Според мен с правилни политики, с послания, които очакват нашите избиратели и с много, много работа и срещи с нашите структури и с нашите симпатизанти.

Водещ:  Споменахте срещи с вашите структури, обещахте такива обиколки на местните структури, вече и посетихте някои отчетно изборни конференции на регионално партийни организации. Как оценявате подготовката на местните структури за предстоящите избори и въобще настроението, което е там?

Румен Христов: Първо искам да кажа, че успях, според мен, заедно с колегите от новото ръководство да постигна консолидацията, за която така много апелирах. Защото е важно да бъдем заедно, да гледаме в една посока и да вървим в една посока. Вие знаете, че имаше известни трусове и напрежения между двете теченията, така да се каже в СДС. Мисля че това е преодоляно, вървим в една посока, това е много важно. Аз казах още от самото начало, че искам да бъде председател на всички седесари, не само на тези, които са гласували за мен. И мисля, че това го постигаме с останалите колеги от националното ръководство. Иначе в структурите има подем, определено. Успях да посетя половината от областите покрай тези регионални конференции, свързани с избиране на членове в Националния изпълнителен съвет. Така е по устав, във всеки регион има по един представител, седем представители са в Националния изпълнителен съвет. Аз присъствах на тези събрания, имаше много интересни дискусии. Примерно последното, на което бях беше в Шумен, бяхме около 100 души. И смея да ви кажа, че не много партии могат да съберат в град Шумен или някой друг град 100 души на събрание. Да не говорим, че на теоретичната конференция, която беше по формулата 30% от конференцията редовна на СДС плюс кметове и общински съвети, ние събрахме около 450 души. Т.е. хората ги има, но те трябва да бъдат окрилени с това, че СДС има място под слънцето, че той е важна партия, че той не е проект, че той е партия, че той трябва отново да върне посланията, които хората очакват да чуят и да тръгнем напред. А подготовката за изборите е изключително важна, всъщност една партия трябва да е готова винаги за избори, но както гледам, следващата година се очертават може би три избора, така че сега работата ни е още по-отговорна и още по-напрегната.

Водещ:  Споменавате, че предстоят три избора, имате предвид и предсрочни?

Румен Христов: О, да. Всички индикации показват, че вероятно ще се стигне до предсрочни избори. Скандалите в малката коалиция, които пък се пренасят на управленско ниво. Да не изброявам всички скандали, които се случиха до момента. Самият бюджет, ако погледнете, той определен от нас като „щедър“, „предизборен“. Дори в разходната част аз се осмелявам да го определя като „ляв“. Всичко това са сигнали, че може би ще има предсрочни избори.  Кога не мога да кажа. Когато се провеждат избори зависи основно от гражданите и избирателите, защото е стара истина, че управляващите казват, че всичко е наред и не искат предсрочни избори. Ние в опозицията казваме пък, че трябва да има час по-скоро, за да влезем в парламента, за да наложим политиките и посланията, които изпращат нашите избиратели чрез нас. Но гражданите са тези, които решават кога да са изборите с тяхното поведение и с тяхната оценка на дейността на съответното правителство и съответното мнозинство.

Водещ: А има ли вече яснота по въпроса- самостоятелно участие на СДС на изборите или в коалиция?

Румен Христов: Продължаваме разговорите. Има още време, защото по календар първите избори са евроизборите. Те ще бъдат май месец. Моето лично мнение, казвам „лично мнение“, защото в крайна сметка решението как ще се явим взема по устав Националният съвет на Съюза на демократичните сили, който е орган от 107 души. И там има много сериозни дебати. Винаги е било така и така ще бъде и този път. Но моето лично мнение е, че на евроизборите ще трябва да търсим идейна коалиция, тоест с партии, близки идейно до СДС, такива формации са най-вече ДСБ, които са били с нас, работили сме заедно. Но те в момента са с Демократична България, тоест ние най-вероятно ще търсим допирни точки с тях, защото в крайна сметка става дума за изпращане на евродепутат. Аз се надявам да имаме и повече евродепутати, ако успеем да се мобилизираме и да се обединим. Избраните евродепутати от нашата коалиция отиват в ЕНП, а именно тези партии, за които говоря, са членове на Европейската народна партия.

Водещ: И в тази връзка в ефира на „Фокус“ доц. Антоний Гълъбов преди дни каза, че сега е изключително подходящ моментът за консолидацията на десницата. За въвеждането на машинно и дистанционно електронно гласуване десните формации излязохте с обща позиция. Партиите, които подписаха тази позиция, възможни партньори ли са за изборите?

Румен Христов: Да, възможни партньори са, още повече, че с част от тези партии сме съвносители на промените за начина, по който искаме да се гласува. Виждаме, че дебатите и това, което мина през комисия – нещата се променят не в посока демократичност. Примерно, категорично ще отпадне електронното гласуване, като мотивите тук са, че то е несигурно,  опасно, защото може да бъде манипулирано. Един работодател да събере примерно личните карти на гражданите и да се гласува и да се получи корпоративен вот. Но електронното гласуване за нас е изключително важно, защото то би дало възможност на българските граждани, които са много активни и които са най-големият, основният инвеститор в България – тези, които работят зад граница – да изразят своето мнение. Да не забравяме, че тези граждани по своята същност са млади, активни, голяма част от тях много добре образовани, на които не им е безразлично какво се случва в страната. Но като знаем какви са ограниченията в държавите, а и финансовата възможност на българската държава и знаем, че например в Англия, където живеят много българи, се откриват немного на брой секции. Това означава, че затрудняваме изключително българските граждани. Те трябва да пропътуват понякога по 500-600, а в други държави и по 1 000 километра. А това ще има даде възможност да гласуват. Аз нямам притеснения за манипулация на вота от чужбина, защото там ще се види при диаспората, която е разпръсната, че ще се гласува от много на брой IP адреси, което ще покаже, че няма корпоративно гласуване. Що се отнася до машинното гласуване, то би дало възможност да не се допускат манипулации и фалшификации. Този гражданин, който е гласувал за определена политическа партия, да бъде сигурен, че неговият глас е отчетен правилно. Няма да има смяна на протоколи или поправка на протоколи. Няма да има смяна на чували, за които се говори през целия Преход. Това е една важна стъпка. Според мен, аз така разбирам мотивите по отношение на машинно гласуване в чужбина или на кораби, или в малки населени места, но това трябва да започне и трябва да бъде по-масово, защото малкият на брой секции, другото, което според мен е важно – там, където има машинно гласуване, да се гласува само машинно, а да не се гласува по избор – машинно или с бюлетина, защото тогава нещата са усложняват и удвояват като броене. Тоест да решат управляващите колко ще бъдат секциите. За мен е добре да бъдат повече на брой. Там, където има машинна секция, да има само машинно гласуване. Не двата вида гласуване, за да няма объркване и възможност за допълнителни манипулации.

Водещ: На Конгреса ЕНП в Хелзинки беше отправен призив да се загърбят различията и да се консолидират редиците. Как вие ще приложите този призив?

Румен Христов:  Да, това беше призив от лидерите на ЕНП и от лидерите на Европа, защото ЕНП има мнозинство и управлява ЕС. Тоест голяма част от членовете на ръководните органи на ЕНП са и ръководители на ЕС. Призивът  беше свързан преди всичко с изказването на канцлера Ангела Меркел, която каза, че трябва да се загърбят различията, за да се спре крайният национализъм, десният национализъм, който знаем, че в Германия чрез „Алтернатива за Германия“ е може би най-ярък. Търсене на допирни точки и търсене на възможност да се явим заедно на евроизборите. Още повече, че те са една трудна бариера за партиите от старата десница, от традиционната десница, защото процентът, който трябва да постигнем, е висок – около 2%, 2,5% по-висок от този за национален парламент. И от друга страна поне досега българските граждани показват неголяма активност на тези избори. За тях не са чак толкова важни. В този смисъл консолидацията би била от полза за постигане на резултат, който би удовлетворил не само нас, а би удовлетворил и ЕС. Много интересно беше на Конгреса на ЕНП – като че очакванията за препотвърждаване на броя депутати, които има от Източна Европа в ЕС и увеличаване на броя на депутатите в Парламентарната група на ЕНП в бъдещата Комисия беше насочен към Източна Европа, защото като че ли все още при нас проевропейското настроение е доминиращо и то значително доминиращо и резервите са при нас – в източноевропейците. Както се казва, веднъж да покажем, че ние сме важна част от ЕС и трябва да бъдем уважавани.

Водещ: В търсенето на тези допирни точки, коя е да кажем „синята линия“, която не бихте преминали, за да се коалирате за предстоящите избори?

Румен Христов: Не мога така от раз да отговоря. Имаме различия. Аз съм споделял с колегите, че СДС не подкрепи и няма да подкрепи Истанбулската конвенция като партия, която смята, че семейството се състои от мъж и жена и че всяко дете има необходимост от майка и татко. Ние сме по-консервативно настроени, не толкова либерално настроени. Но се надявам това да не бъде препъни камъкът на предстоящи преговори. Засега поне първите разговори, които сме провели, вървят положително. Но е рано още.

Елеонора Чолакова