Румен Христов, СДС: Целта на Съюзa на демократичните сили е влизане в парламента през 2021г.

Интервю с председателя на СДС Румен Христов за предаването „Вече 30 години-времето е наше“ на Радио „Фокус“.

Водещ: На 7 декем ври се навършиха 30 години от учредяването на СДС. През тези години вашата партия мина през различи етапи. Кое е типичното за тях?

 

Румен Христов: Ако върнем лентата назад, още при самото учредяване, ще видим, че тогава се изгради едно формирование, едно обединение, един съюз, който имаше основна цел демонтиране на тоталитарния режим и превръщането на България в демократична държава, и борба със статуквото, в лицето най-вече на БКП. Тогава и неформални организации, неправителствени организации и много възстановени партии се обединиха. Като тук бих могъл да подчертая, че цялата ситуация беше свързана с битката с БКП или със статуквото, и може би по тази причина в първия Съюз на демократичните сили, който, подчертавам, беше коалиция, имаше лявоцентристки, центристки и дясноцентристки формации. Като говоря за лявоцентристки, визирам и алтернативната Социалистическа партия, в известен смисъл и Социалдемократическата партия на господин Дертлиев, а и други формирования. Впоследствие нещата започнаха да се избистрят. Първото разделение, което не беше в полза на СДС, но в известен смисъл идеологически предначерта нещата, е разделянето на 39-те от останалите представители във Великото Народно събрание и отношението им към подписаната по това време нова Конституция на Република България. Около 39-те се оформи вече вторият стълб от СДС. Той вече беше с десен профил. Там доминираха формации, като Демократическата партия, Радикалдемократическата партия и други десни такива, самият премиер, той и към днешна дата е човек с десни възгледи, за да стигнем до превръщането на СДС от коалиция в партия с ясен десен профил при председателството на господин Иван Костов.

 

Водещ: Какво е сегашното състояние на СДС?

 

Румен Христов: СДС продължава да бъде дясна формация, не само защото в Устава е записано, че ние сме християндемократическа формация с консервативни ценности, а просто защото нашите избиратели изповядват дясното и консервативното. Ние сме ярък представител на автентичната десница, да не кажа единствения, защото има други формации, които произлязоха от СДС и имат в известен смисъл претенции да бъдат десни. Но предвид на коалициите, които бяха сформирани през последните година-две, те се размиха. Имам предвид преди всичко ДСБ, с които ние сме били заедно и в рамките на СДС, а впоследствие в две коалиции, имам предвид Синята коалиция и Реформаторски блок. Но на последните европейски и местни избори ние не можахме да постигнем договореност, а те, обединявайки се с Демократична България, които заявяват, че са нито леви, нито десни, а на статуквото бесни, и Зелената партия, като по принцип зелените формации са леви формации, техният десен профил се разми. И затова казвам, че СДС би могла да бъде определена не само защото ние казваме така, но заради своите действия, като автентичната дясна формация. Ако погледнете нашите политически позиции, декларации, откакто е избрано новото ръководство, а и преди това, ще видите, че няма никакво колебание по отношение на десните политики, по отношение на прозападната, проевропейска ориентация на СДС, който е в основата именно на приемането на България в Европейския съюз и НАТО, и продължаваме да отстояваме тези идеи. Съвсем скоро се проведе и конгресът на ЕНП, където СДС присъства. Бяха коментирани задачите, които стоят пред ЕНП, а включително пред СДС, а именно – да работим за една по-силна Европа – Европа, която да не допусне да идват на преден план крайните националисти, популистите, защото това е пагубно за Европейския съюз и за всички държави, включително и България.

 

Водещ: Като повдигнахте темата за Европейския съюз, даването на датата за членство на Северна Македония и Албания в Европейския съюз отново беше отложено. Какво печелят и какво губят Балканите, какво печели и губи ЕС, какво печели и губи България от това решение?

 

Румен Христов: България ясно и последователно отстоява тезата, че Северна Македония и Албания трябва да станат член на Европейския съюз. Аз смятам, че колкото повече страни членки, които се намират на континента Европа, станат членки на Европейския съюз и на НАТО. Първо на НАТО, разбира се, това е основното изискване – няма как да станеш член на Европейския съюз преди да си станал член на НАТО. Това е важно, защото вие си спомняте, че когато ние станахме член на Европейския съюз, освен облагите, ако мога така да се изразя грубо, България беше поставена под наблюдение и бяха катализирани реформи. Не толкова, колкото ни се иска на нас от СДС, защото имаме нужда отново от реформи, защото реформите не приключват с една приватизация и смяна на собствеността, и смяна на режима. Реформи има нужда постоянно да се провеждат. Те невинаги са приемливи така лесно от обществото, но те са нужни. Та в този смисъл допълнителното дисциплиниране, допълнителният стимул за провеждане на реформи с цел да покриеш изисквания, а впоследствие да догонваш останалите, е изключително важно. Това е важно и за управляващите, без значение кои са те в тези две държави, а и за народите на тези две държави. И нещо друго – добре е да имаш съседи, които са член на Европейския съюз и НАТО, защото т.нар. свободно движение на стоки, хора и капитали, се случва в действителност. Във всяко едно отношение ние печелим като държава, а печели и ЕС. Укрепва своята сигурност, разширява своето влияние, разширява своите пазари, и вървим заедно обединени напред. Защото сблъсъкът най-вече в икономически план между големите полюси, каквито са САЩ, Китай, Япония, за Европейския съюз не е лесен този сблъсък, и затова трябва единение, мислене и работа в една посока, за да възвърнем статута, който имахме в световен мащаб. Имам предвид Европейския съюз.

 

Водещ: Както вие казахте, СДС беше партията, която постави евроатлантическия дискурс на България. Защо това беше мисията на съюза?

 

Румен Христов: СДС си постави това като основен важен приоритет, знаейки много добре, че без да си член на НАТО, няма как да станеш член на Европейския съюз. А мечтата на всички седесари беше българският народ, българските граждани да се върнат отново в цивилизационното семейство, в Европа – там, където сме били. Това беше изключително важна цел пред нас. И ние проведохме най-тежките реформи, които костваха втория мандат на СДС. Но, повярвайте ми, нито за минутка не сме си мислили дали тези реформи, които безспорно са непопулярни, безспорно са необходими, ще попречат на СДС да има още един мандат. Лидерите на СДС бяха на висота, мислеха визионерски и това, което ни интересуваше основно, беше как да станем член на голямото европейско семейство. И понеже много се говори за приватизацията по време на СДС, искам да кажа, че едно от най-важните изисквания за членство в Европейския съюз е да имаш работеща пазарна икономика. Работеща пазарна икономика може да имаме, само когато имаме частна собственост. Нямаше как с 95%, примерно, държавна собственост, която се управляваше лошо, предприятията трупаха задължения, стотици хиляди, може би и милиони на ден задължения, да станем член на Европейския съюз. Затова беше направена приватизацията, затова бяха направени тези тежки реформи. Разбира се, свършихме и много друга полезна работа за българските граждани. Да спомена само, че благодарение на СДС два милиона и половина собственици получиха земята си, беше върната земята на тези собственици. И ние не го направихме това нещо с надежда, че като ги върнем земите, тези хора ще гласуват за нас. Не, това беше възстановяване на една историческа справедливост и тя се случи. Тази земя в момента струва около 50 милиарда лева, и тя е върната на истинските собственици. Възстановихме едрата градска недвижима собственост на около 500 000 собственици. Това бяха все стъпки, свързани с необходимостта България да стъпи на европейския път, не само да гледа, но да изпълни критериите на Европа и да стане член на Европейския съюз. Да не говорим за отпадането на визите, да не говорим за преодоляването на кризата, въвеждането на валутния борд, който работи към днешна дата, да не говорим за преодоляването на зърнената криза – всички си спомняме, че нямаше хляб. Изобщо много, много неща, които направи СДС, но заради тези тежки реформи, които не бяха популярни, ние бяхме наказани най-много от всички партии на прехода. Дори на БСП, която доведе България до две катастрофи, хайде да не казваме толкова силна дума – катастрофи, но до две кризи, след кризата при Жан Виденов, получи два пъти шанс отново да управлява България. СДС – не. Но не съжаляваме, че направихме тези реформи, те бяха необходими. Това трябваше да се случи.

 

Водещ: Пълноценно ли е членството на България в НАТО и Европейския съюз?

 

Румен Христов: Мисля, че да. Разбира се, че винаги може да се желае още. Един пример ще ви дам. От представянето на госпожа Мария Габриел – едно от най-добрите измежду всички комисари. Тя беше одобрена не с изискваните две трети от комисиите, в които тя се яви, тя беше одобрена с единодушие. И още нещо, на конгреса в Загреб тя беше избрана с най-много гласове и стана първи заместник-председател на ЕНП. Това са представители на десницата, това е уважение към България, уважение към усилията, които полага България. Ето, един пример бих дал в тази посока, е успешното европредседателство. Поставянето на темата за Балканите, за която говорихме преди малко, в центъра на събитията и на преговорите по времето на нашето председателство. Разбира се, България не е страна с такова голямо население и с такъв потенциал, каквито има дори в Източна Европа, каквито са да речем Полша, Румъния и т.н., но тя има своето важно място, тя е на геостратегическо място и за Европа, и на Балканите, и аз смятам, че нейната роля ще се увеличава през годините. Въпросът е ние да бъдем със самочувствие, от една страна, и от другa страна да работим така, че европейците да нямат забележки спрямо нас.

 

Водещ: Преди седмица се проведе срещата на НАТО в Лондон. Как оценявате състоянието на Алианса?

 

Румен Христов: Аз не съм специалист във военното дело, но смятам, че идеята за търсене на възможност за обща отбрана е добра идея. Както постигнахме съгласие европейските държави за обща външна политика, вероятно вървим към нова крачка. Интеграционните процеси за мен в Европейския съюз трябва да са малко по-активни. Разбира се, трябва да запазим разнообразието, различието, в добрия смисъл на думата, на отделните държави, присъстващи в Европейския съюз. Но има важни теми, по които ние трябва да бъдем единни. Една от тези теми е общи европейски сили. Разбира се, Алианс е нещо много по-широко като понятие, там фигурират и държави извън страните членки на Европейския съюз. България тази година преизпълни договорката по отношение на заделени средства от брутния вътрешен продукт за отбрана, закупувайки тези самолети. Между другото, това е нашата единствена и категорична политическа позиция или декларация спрямо управляващите, където ние ги подкрепихме безрезервно за това, че те се спряха при покупката на самолети на F-16, блок 70. Когато си член на едно семейство, в случая на семейството на НАТО, на Евроатлантическия съюз, би следвало да се възползваш от възможността да имаш най-модерните, най-адаптивните, най-добри средства за отбрана. Разбира се, че ние трябва да гоним тези 2% и през останалите години. Има стратегия от дясното правителство, в лицето на ГЕРБ, това да се случва стъпка по стъпка и след няколко години ние да изпълняваме поетия ангажимент, а именно да отделяме 2% от БВП за нуждите на нашата отбрана.

 

Водещ: Какви са основните заплахи пред НАТО на този етап?

 

Румен Христов:  Ами тероризмът според мен е на първо място не само по отношение на НАТО, но и на другите структури, които касаят сигурността на отделните държави. В този смисъл ние трябва да продължим да отстояваме невъзможността това да се случва. Що се отнася до глобален план, разбира се, Русия е основната заплаха за страните от НАТО. Диалогът, който се води на високо ниво, трябва да продължи, но така или иначе ние трябва да мислим за нашия суверенитет и нашата сигурност.

 

Водещ: Успява ли България да защити границите си и националната си сигурност в тази ситуация?

 

Румен Христов: О, това е задължение на всяка държава, включително и на България. Разбира се, че трябва да защитаваме границите си. Слава Богу, в момента няма натиск на нашата южна граница, имам предвид от мигранти. Не само защото беше изградена една ограда, която освен че възпира и затруднява преминаването, нелегалното преминаване от страна на мигрантите, а играе роля на задържаща животни, които пренасят болести от Мала Азия към България и оттам към Европа. Разбира се, че трябва да бъдем много бдителни и трябва да следим какво се случва в държавата ни. Една от няколкото цели всъщност пред нас от СДС и най-важното е приемането на България в Еврозоната и като дясна формация работим, подкрепяме, насърчаваме това да се случи час по-скоро. То е изключително важно за нашата икономика и за благосъстоянието на нашите граждани. Но другото важно във външнополитически план, разбира се, е приемането на България в Шенген. И от тази гледна точка от начина, по който ние охраняваме българската граница, без значение дали е по море, по въздух или по суша, зависи приемането ни в Шенген. Да, визите паднаха по времето на управлението на СДС, ние пътуваме свободно, но вие знаете, че освен визи има и проверки на страните – нечленки на Шенген, така че добре е по отношение и на нашата икономика и свободното движение на превозни средства, които са икономически активни фирми, да станем член на Шенген и по трите възможни граници – въздушна, морска и наземна.

 

Водещ: Да направим една равносметка от изминалата година. На европейските избори се явихте в коалиция с ГЕРБ, успяхте да спечелите един мандат и вашият евродепутат Александър Йорданов. На местните избори ваши кандидати спечелиха кметски позиции. Колко кметове и общински съветници спечели СДС и в какви общини?

 

Румен Христов:  СДС се представи добре тази година и на двата избора. Имахме политическо споразумение, както казахте, с ПП ГЕРБ и яркият представител на СДС г-н Александър Йорданов е в Европарламента. Това е добре за десницата, това е добре за Съюза на демократичните сили, от 10 години СДС не е имало евродепутат. Но сега в лицето на г-н Йорданов имаме един ярък представител, пак повтарям, на автентичната десница. Що се отнася до местните избори, ние имаме 193 съветници в страната, имаме двама районни кметове в град София и трима съветника в София, имаме кмет, успяхме да спечелим, във Видин, в Монтана. Но трябва да подчертая, че в Монтана Злати Живков, който стана за шести пореден път кмет на областен град, няма друг такъв в страната. Беше подкрепен и от ГЕРБ. Имаме 10 общински кмета, имаме 11 председатели на общински съвети. Добро представяне според мен, но за мен това, което предстои, е най-важно. Защото за мен винаги парламентарните избори са били избор № 1. Това е не само защото бидейки в парламента, ние имаме възможност да ползваме клубове и да ползваме субсидия. Но защото там участваш в голямата политика, там правиш реалната политика. Там би могъл да бъдеш катализатор на промени, катализатор на реформи. И затова се готвим изключително старателно и активно за парламентарните избори, които са след малко повече от една година.

 

Водещ: Какви са целите ви за тези редовни избори?

 

Румен Христов:  Целите са да присъстваме в парламента. Не бих могъл да кажа каква ще бъде формата на явяване, дали ще продължим да сътрудничим с ПП ГЕРБ, защото тези неща зависят и от двете формации. Засега взаимоотношенията ни са нормални, колегиални, като на две десни партии. Или ще търсим възможност за самостоятелно явяване. На този етап изчисленията ни показват, че трудно ще прескочим 4-процентовата бариера. Но има още време и трябва да се работи. Защото самостоятелно влизане в парламента е още по-добър вариант и връща самочувствието на многото седесари, които останаха близки до Съюза на демократичните сили, но невинаги отиват да гласуват. Трябва да направим така, че нашите симпатизанти, които не гласуват за друга формация, но не излизат да гласуват, да бъдат отново върнати до урните и да подкрепят Съюза на демократичните сили. Той го заслужава, а и те го заслужават, заслужават да имат техни представители в българския парламент.

 

Водещ:  Допускате ли предсрочни парламентарни избори?

 

Румен Христов:  Според мен не. Беше приет един добър бюджет. Разбира се, ние имаме забележки към него, не само тази година и други години сме имали забележки. Но за мен бюджетът е изпълним, реалистичен, има няколко важни неща, които искам да подчертая като председател на дясна формация. На първо място, той най-после е балансиран. Тоест ние ще харчим толкова, колкото са ни приходите. Това е изключително важно за една малка държава с отворена икономика, каквато е България. От друга страна, не бива да се вслушваме в призивите на БСП за по-големи харчове, защото това, което натрупваме като задължения, остава за идните поколения. Ние трябва да бъдем отговорни не само за времето, през което ние управляваме и живеем, а и за това, което ще се случи в България и след нас, и след нашите деца, и след нашите внуци. И другото важно нещо, има намаляване на преразпределителната роля на държавата, с около 1 % по-малко от миналата година. Това на 118 млрд. бюджет означава 1,180 млрд. повече, които ще остават в фирми, граждани. А повярвайте ми, те самите по-добре знаят от държавата как да изразходват тези средства. Те ще бъдат вложени, убеден съм, по най-рационалния начин. Какви са забележките? Ако позволите, ще каже и две думи за забележките. Отново се наливат средства в нереформирани сектори, какъвто е например здравеопазването. За пета, шеста поредна година увеличен е с около 500 милиона, но това не води до по-добри услуги, не води до по-доволни пациенти, по-доволни лекари или по-доволни медицински сестри. Очевидно е, че трябва да бъдат предприети и проведени тези реформи. Пак казвам, реформите са болезнени, те не са нещо, което свършва днес. Те са нещо, което е необходимо да се прави постоянно и трябва имаш воля да провеждаш такива реформи. И аз се надявам, че управляващите ще ги проведат. Та на базата на бюджета, който беше приет, на базата на съотношението на силите в момента на обществено-политически живот аз не виждам на хоризонта предсрочни избори. Най-вероятно те ще бъдат редовни, това е 2021 г. Малко повече от година остават до тях.

 

Водещ: Обмисляте ли явяване за президентските избори?

 

Румен Христов: Ами, те преди това са, както казах преди малко, редовните парламентарни избори, след това са президентските избори. Разбира се, че ще мислим и за тях, но пак казах, нашият фокус, нашата цел, нашата основна задача е СДС отново да присъства в парламента и неговите симпатизанти, тези, които гласуват за него, неговите членове да имат своето представителство в парламента. Много е важно и затова работим много активно в тази посока.

 

Водещ:  Какво бихте променили в бюджета?

 

Румен Христов:  Както казах преди малко, трябва да бъдат направени реформи в секторите, в които всяка година се увеличават бюджетите, наливат се допълнително средства, на ефективността. Вижте, най-важното за един бюджет е не колко е голям, а по какъв начин се харчи. Трябва да се харчат ефективно, понякога и с по-малък размер средства в отделни направления, когато има реформи и средствата се харчат ефективно, може да има по-голям ефект. Съюзът на демократичните сили настоява години наред да търсим възможност за увеличаване на икономическия растеж. 3,3 % е заложеният икономически растеж. Ние трябваше да бъдем през всичките тези години, когато икономическата обстановка в европейски, в световен мащаб позволяваше, да бъдем по-амбициозни, да търсим растеж в рамките на 4-4,5 -5, а защо не и 6 %. Тъй като  ние сме догонваща икономика, ние сме догонваща държава. Догонваща развитието на другите големи европейски държави, пък и не само големи европейски държави. Базата, от която тръгваме, е много ниска и имаме нужда от ускорен икономически растеж. Ние няколко пъти отправихме апел. Да, когато не си в парламента, този апел по-трудно се чува. А той е свързан с това да постигнем да постигнем консенсус в следващите 10 години да удвоим БВП. Защото ако постигнем това нещо, дори и да сме 35 % на базата на БВП, тогава, сега 48 млрд. бюджет при 118 млрд., при удвояване на БВП ще имаме бюджет в рамките на 80-90 млрд. Разбирате, че философията на дясна формация като СДС е не да харчим повече, а да произвеждаме повече. Оттам ще се вдигнат и заплатите, оттам ще се увеличи бюджетът, оттам ще се увеличи преди всичко, преди това всъщност БВП. Това пътят на България, увеличаване на икономическия растеж, увеличаване на БВП и най-после ще имаме възможност да изпълним основната цел, която си поставихме на последната наша партийна конференция, а именно европейски граждани с европейски доходи. Но десният път за постигането на тези европейски доходи той е важният за нас. А не създаване на дефицит, харчене на средства и правене на задължения на новите поколения след нас.

 

Водещ: Позволява ли бюджетът справяне с прогнозираната финансова криза?

 

Румен Христов:  Аз предполагам, без да съм корифей в тази област, ако мога така да се изразя, че кризата вероятно следващата година няма все още да е навлязла и може би няма да стигне и България. Но трябва да се търсят буфери отсега, трябваше и предходните години да търсим буфери за времето, в което тази криза, така или иначе ще достигне България. Вижте, икономиката се развива циклично и след период на възход и на добри години за икономиката, следват и рецесии. А те са обосновани от търговската война, на която сме свидетели между САЩ и Китай, смяната на новата комисия в ЕС, забавения растеж, Брекзит, който ще окаже сигурно някакво влияние върху общото развитие на икономиката в ЕС, усложнените взаимоотношения между ЕС и Русия след анексията на Крим и наложените санкции. Изобщо проблеми, които не са породени от България, но България като една отворена икономика ги усеща на плещите си.

 

Водещ: Обсъждахте ли предложението на правителството относно независимия прокурор?

 

Румен Христов: Как да ви кажа, не сме го обсъждали това, не сме имали заседание на Националния изпълнителен съвет. Просто така се случи, че предишният беше скоро, а това решение се появи после. Може би това, което СДС отдавна отстоява и настоява, трябва да се случи, а именно да се постигне консенсус между основните политически сили за свикване на Велико народно събрание. По няколко причини. Първо, да разпуснем този анахронизъм, наречен Велико народно събрание. Почти в никоя европейска държава няма Велико народно събрание. Да се уточни процедурата за смяна на Конституция от обикновено Народно събрание и там, където Конституцията има нужда, да бъде осъвременена. Истината е, че тази Конституция, която от основното ядро на СДС не беше подкрепа, но ние като легитимна формация сме я спазвали винаги, не беше достатъчно добра от самото начало, но така или иначе тя изигра своята роля, има нужда от осъвременяване. Животът е динамичен, ние станахме член на ЕС, станахме член на НАТО, изискванията, които ЕС налага към България, пък изискват промяна на Конституцията, така че може би най-добрият вариант е да се свика Велико народно събрание, да се промени Конституцията и там да се реши въпросът с независимостта на съдебната власт и контрола на съдебната власт по някакъв начин. За нас това е по-добрият вариант.

 

Водещ: Има ли предпоставки и подкрепа около това ваше предложение?

 

Румен Христов:  Не, за съжаление не виждам нагласа в политическите сили. Но така или иначеq ние ще стигнем до свикване на Велико народно събрание, въпросът е кога. Според мен колкото по-скоро, толкова по-добре. Има много въпроси, които трябва да бъдат решени с Велико народно събрание. Там е оказано административното деление на България, дали толкова общини са необходими, децентрализацията на бюджетите на общините, оставане на част от средствата на общините, това е наша стара теза също. Изобщо има въпроси, които наистина са актуални и които зависят само от промяната на Конституцията, а това може да стане на този етап със свикване на Велико народно събрание и ние затова апелираме това да се случи.

 

Водещ: Във вътрешнополитически план от кои теми се вълнува СДС?

 

Румен Христов:  О, от всички теми. Ние затова реагираме на всичко, което касае българските граждани. Разбира се, за нас икономическата стабилност е изключително важна. Като дясна формация ние смятаме, че държавата трябва да ограничи намесата, която има върху бизнеса. Бизнесът е вече на 15-20 години. Частният бизнес той изучи правилата, утвърди се, работи и има нужда от възможност за свободно дишане. Съюзът на демократичните сили многократно, включително и тази година, е предлагал данък дивидент да бъде намален от 5 на 2 %. Смятаме, че така средствата, които постъпват в бюджета, ще бъдат увеличени и че това ще бъде един допълнителен стимул за инвестиции, както от чуждестранни инвеститори, така и от българските предприемачи. Ще даде възможност да обновим и българските предприятия, и тези, които от чужбина, нашата материална база, въз основа, на която работи икономиката.

 

Слав Механджийски