Румяна Коларова, политолог: Истинската, голямата корупция не е на ниво апартаменти, където няма големи печалби и бързо движение на капитала

Доц. Румяна Коларова, политолог в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“. Слоганите и названието на политически формации – поредна стъпка в предизборната борба, Консултативният съвет за национална сигурност ще разместили политическите пластове?

 Водещ: Консултативният съвет за национална сигурност /КСНС/ излезе без обща декларация. Президентът Румен Радев призова българите към непримиримост към всички прояви на корупция. БСП и АБВ влязоха в спор за името „Коалиция за България“ като БСП обяви, че ще съди АБВ за името, защото според левицата името е припознато и утвърдено в обществото вече 20 г. единствено с БСП, а търговската марка е собственост и принадлежи на БСП. И обвиниха АБВ, че иска да заблуди и обърка избирателите. От АБВ контрираха, че Георги Първанов спечели президентските избори през 2001 г. с това име, но през 2014 г. водената от БСП коалиция го сменя с „БСП-лява България“, а по-късно лидерът Корнелия Нинова с името „БСП за България“. Слоганът на ГЕРБ за евроизборите „Европа ни чува“ се оказа вече ползван от НДСВ през 2009 г. Дали политиците не трябва да си спомнят емблематичния слоган на „Епъл“ „Мисли различно“? Доц.  Румяна Коларова няма да коментираме кой е прав или виновен за използване на името „Коалиция за България“ или слоганът „Европа ни чува“,  но за какво говори това?

Румяна Коларова: Говори за това, че политиците, както и избирателите, имат къса памет. И тази къса памет на политиците не се проявява само в това, което вие медиите най-много усещате, да кажем повторение на слогани, всякакъв такъв тип комуникационни трикове, които нечестно се заимстват. Или да го кажем така – в противоречие с авторското право се заимстват една от друга. Между другото в 30 годишната история на българската демокрация, има случаи, когато български партии са заимствали слогани от европейски партии. Но в този случай проблемът с кратката памет на политиците е изключително голям, свързан с това, какво обещаваш преди избори и какво правиш след това. Това, което декларираш в предишен управленски мандат и това, което правиш след това. Така че крайно време е българското общество да започне да мисли за политиката в по-дългосрочен план и за това трябва и вие медиите да помагате. Но и самите политици, като че ли трябва да си дават сметка че и в България вече времевият хоризонт се отмества съществено напред. Мина времето на тежките кризи, когато мислихме с ден, месец или година напред. В момента България трябва да мисли в по-дългосрочна перспектива. И да носи отговорност. Политиците трябва да носят отговорност в по-дългосрочна перспектива. А иначе, нормалният отговор може да бъде – НДСВ вече почти не съществува. Защо тогава да не продължим една такава традиция. Може да има и друг отговор, който също така е доста, да го кажем така, условно може да бъде даден – ами всъщност „Европа ни чува“ е слоган, с който всяка една управляваща партия може да се яви на избори в България, защото истината е, че това е ефектът, който може да има едно пълноценно членство в Европейския съюз /ЕС/, Европа да те чуе. Сега, доколко Европа ни чува в момента е друг въпрос. И това е предмет на политически дебати. Но това твърдение е нещо, с което всяко българско правителство би могло да се гордее.

Водещ: В контекста на това, че политиците трябва да носят отговорност и да мислят в по-дългосрочен план, тази предизборна кампания, на която сме свидетели, как българските депутати ще бъдат единни и ще защитават интереси на България в ЕС?

Румяна Коларова: Истината е, че българските депутати в Европейския парламент /ЕП/ не са призвани и не е редно да бъдат единни. ЕП е представителство на европейските граждани, не на държавите-членки. И оттук нататък всеки депутат трябва да действа в рамките на парламентарната група, в която работи. Сега, отделно може да кажем, че ЕП е място, където най-вече управлява голяма коалиция, което означава, че социалистите и десните, така условно казано десните, защото има няколко десни партии, които имат депутати в ЕП в момента, не се знае как ще бъде в следващия, те действат в коалиция. И това е още един парадокс, защото може ли да си представите коалиционно сътрудничество в момента между българските социалисти и ГЕРБ, условно казано? А това е задължително условие, за да може да има ефективна политика, специално в рамките на ЕС. Това е задължително условие. ЕС е консенсусна демокрация. Там така се работи. От тази гледна точка не всички български евродепутати трябва да действат в съгласие. Но има такива, като третата партия, която обикновено прави голяма коалиция в ЕП  Алиансът на либералите и демократите за Европа, чиито член е ДПС, депутатите на тези партии в рамките на ЕП би трябвало да действат в коалиция. Дали действат това е друг въпрос. Дали въпреки че действат, в българската политика си го признават, това е трети въпрос. Това е истината. Няма България като държава в ЕП. Има партии, които съответно отстояват програмите, с които са били избрани от гражданите. Това е логиката на ЕП.

Водещ: Оптимистичните прогнози за Съвета за борба с корупцията бяха, че президентът Румен Радев ще поиска нов закон или нов човек да се бори с корупцията. Как си обяснявате развоя на събитията?

Румяна Коларова: На първо място си го обяснявам с една доста некоректна, изпреварваща медийна изява на госпожа Нинова. Защото това беше денят на Радев. Той  имаше първи думата. Тя  го изпревари, пререди го. Пререди го медийно, пререди го политически.  И в края на краищата какво се оказа – тя предопредели, тя декларира нещо, което след това той се опита да постигне неуспешно разбира се на Консултативния съвет /КС/. Второ, и тук вече нещата са свързани със замисъла, който президентът и президентският екип са имали – не можеш да търсиш решение на един проблем, като се връщаш към ситуация, която е била преди седем или осем месеца и съответно предлагаш онова, което е било отхвърлено от управляващите. Президентът не действа на инат. И президентът не действа с цел политическа конфронтация. Целта на президента е да предизвика съгласие. Целта на президента е да предизвика някаква степен споразумение, чрез което да се постигне пробив, да се постигне решение там, където очевидно го няма. Това е всъщност целта на КСНС. За съжаление друг беше замисълът на президента Радева и на всичкото отгоре със своите действия в някаква степен пък Корнелия Нинова допълнително му усложни задачата.

Водещ: Ако приемем, че от Радио „Свободна Европа“ започнаха сагата за апартаментите, на КС президентът призова българите към непримиримост към всички прояви на корупцията. Медиите и народът ли са последната възможност за справяне с корупцията?

Румяна Коларова: Не, в никакъв случай. Истината е, че няма справяне с корупцията, ако няма управленско решение. Това, което трябва да се направи, трябва да се предприемат някакъв вид действия на изпълнителната власт. От началото на българската демокрация непрекъснато се правят закони и закончета. Всяко ново мнозинство в парламента декларира, че наново ще започне да твори правила в борбата с корупцията. Но независимо и много добре знаете, че всеки един закон се консултира с практиката в ЕС и т.н., но  истината е, че на ниво реални действия в България много малко се прави срещу корупцията и освен правилата за прилагане на законите, в много голяма степен понякога ги обезсмислят, понякога ги обезсилват. От моя гледна точка ново законодателно решение ще бъде просто ново отлагане на това, което трябва да бъде направено за корупцията.

Водещ: Препоръчвате действия от страна на изпълнителната власт, какво трябва да включват те?

Румяна Коларова: Разбира се това е решение на самата изпълнителна власт и за да има видимост, за да има някакъв вид ефект, това трябва да се направи от премиера в рамките на кабинета. Би могло да бъде някаква специална дори вицепремиерска позиция, която да бъде фокусирана върху два големи проблема. Едното е връзките с онова, което наричаме гражданско общество. Второто е онова, което се нарича оценка на въздействие. И разбира се конфликт на интереси.  Би трябвало не само да има независима комисия, необходимо е и в рамките на изпълнителната власт да има звено, което да носи отговорност. Защото в момента каква е ситуацията? Премиерът казва – да, аз не знам, тук има компетентни органи, които ще решат дали има корупция или няма корупция. Това, което ние правим, те си подават оставка. Обществото е уморено от този механизъм. Трябва да има друг механизъм. Трябва фактически самата изпълнителна власт да се ангажира с това, че няма да допуска предварително, а не когато те са бръкнали в кацата с меда, премиерът да каже – о, тези не ги искаме.  Това е може би промяната, която би довело до по-различно отношение на хората. Иначе другата промяна, която сме свикнали и която много пъти сме гледали е разбира се на изборите да се появи партия, която да обещае, че ще се бори срещу корупцията, всички корумпирани политици ще бъдат изведени от политиката. Спомняте си последните европейски избори това беше платформата на Николай Бареков, който успя. Успя да получи парламентарно представителство както в  европейския, така и в националния парламент и успя да постигне това, което всяка популистка партия постига – нулев ефект.

Водещ: Виждате ли такава партия, която може да обещае това?

Румяна Коларова: Дори и да виждам, ефектът би бил такъв. Аз мисля, че българските избиратели вече трябва да са си научили урока. Българските избиратели трябва да знаят, че единственият отговор на корупцията трябва да бъде институционален. Мисля че българските избиратели вече знаят, че не могат да се доверят на обещания на човек извън властта, който видите ли ще влезе и ще разтърси системата, защото това не се случва нито в България, нито се случва някъде по света. Но това е начинът, по който нови политици и нови партии влизат в управлението навсякъде по света. Понякога за един мандат, понякога за две-три години, понякога за по-дълго.

Водещ:  Повдигането на въпроса за корупцията започна именно от сагата за апартаментите. Затихва ли вече този въпрос?

Румяна Коларова: Моят колега Николай Найденов, който е специалист точно по темата корупция, вчера каза – въобще темата апартаменти е много странна, защото това е тема да гледаш кой какви апартаменти има е тема за времето на късния живковизъм. Тъй като в момента истинската корупция, голямата корупция не е на ниво апартаменти, не е в рамките на движимата собственост. Там няма  някакви големи печалби. Освен това да кажем там няма някакво бързо движение на капитала, което да те постави в изгодна позиция. Така че фокусирането върху темата апартаменти показва един дълбок провинциализъм на българските политици, както от гледна точка  на тези, които търсят да критикуват българските политици, така и от гледна точка на онези, които търсят тази облага за себе си в рамките на властта. Искам нещо друго да подчертая, да получиш голямо и с добра локация жилище е било бонус за всички, които влизат във властта от самото начало. От 90-та година това се е смятало, негласно като един от хубавите бонуси, които получаваш, влизайки в политиката. Така че това е безкрайна тема. Но също така е тема, която се използва избирателно. Аз многократно казвам – може ли да ми обясните защо коментираме апартаменти на толкова много хора, а не коментираме един такъв политик като Ахмед Доган с неговите придобивки –ТЕЦ „Варна“, сараите в полите на Витоша? Защо? Защото подходът е избирателен. И защото ще кажете – той вече не е в политиката, той е почетен председател. Всички знаем, че той е човекът, който взима решенията в ДПС. И заради това ви казвам темата апартаменти е много периферна и много маскираща за тежките проблеми с корупцията, които имаме в България.

Елеонора ЧОЛАКОВА