Румяна Хаджиева, етнограф: Закичването с мартеница става във времето, когато зимата отстъпва власт на пролетта

Благоевград. Закичването с мартеница става във времето, когато зимата отстъпва власт на пролетта. Това каза за Радио „Фокус“-Пирин Румяна Хаджиева, етнограф в Регионален исторически музей-Благоевград. Тя уточни, че според народните представи в този момент настъпва един миг на хаос и борба между добро и зло – време на страхове, но и на надежди. „Закичвайки се с червено-бели осукани или оплетени конци, ние сякаш неосъзнато приемаме своята обредна роля и ставаме участници във възстановяването на космическата хармония. Всички обреди, изпълнявани на този ден, носят предпазващ и стимулиращ смисъл. Така например изнасянето на червена тъкан навън цели умилостивяването на Баба Марта и  това я кара да се засмее“, коментира Хаджиева. Тя посочи, че в същото време този червен цвят неутрализира зловредното действие на „лошотии“ и „грозотии“, това са названията, с които хората именуват болести, изгаряния, бълхи, влечуги и всякакви вредители. По думите й обичаят да се изнася червено е познат в цялата българска етническа територия, както и в някои райони на Румъния, Гърция и Албания.

Натали СТЕФАНОВА