Руслан Стефанов: Без убедителни антикорупционни мерки, българските правителства нямат шанс да се задържат на власт

Руслан Стефанов, директор на Икономическата програма на Центъра за изследване на демокрацията, в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“

 

Водещ: От 2004 г. насам 9 декември е Международният ден за борба с корупцията. Отбелязваме го днес, защото на датата през 2003-а в Мексико е открита подписка за Конвенция на ООН срещу корупцията. Мисия невъзможна ли е борбата с нея в България? Темата ще коментираме с Руслан Стефанов, директор на Икономическата програма на Центъра за изследване на демокрацията. Съдебната система, парламентът и данъчните служби са трите най-корумпирани сектора в България според световния корупционен барометър на „Прозрачност без граници“ за тази година. В същото време най-много подкупи се дават на пътни полицаи, лекари, както и в сферата на висшето образование. Показват ли същото и вашите наблюдения в центъра?
Руслан Стефанов: Да, всъщност ние следим равнището на корупцията в България от 1998 г. и докато данните по професии са по-скоро отношение на гражданите към съответните институции, тоест не бих се доверил изцяло на тях, то със сигурност това, което можем да кажем, е, че при професиите, които изброихте, наистина се дават най-много подкупи. Но по-важното в случая са явленията, които наблюдаваме, особено в последните години – върви се към завладяване на държавата, приватизиране на обществения интерес и на важни сфери от политико-икономически групировки, което на практика притеснява най-много хората и най-сериозно забавя политическото и икономическо развитие. Между другото това е тенденция в цял свят, но особено важна и актуална е тя за Югоизточна Европа, за нашия регион. И това е, което притеснява и нашите партньори от Европейската комисия. Това не изолиран случай и в Централна, и в Източна Европа има много сериозно ограничаване на по-ранните опити или напредък в противодействието на корупцията. 9 декември е добър ден да направим равносметка. Ако мога да направя обобщение – от това, което виждам, и от сегашната политическа криза в България – на практика е много трудно което и да било правителство и в миналото, но и от тук нататък, да се задържи дълго на власт без да предприеме убедителни мерки по отношение на противодействието на корупцията и най-вече безнаказаността по високите етажи на властта. От тази гледна точка мисля, че българският избирател, без непременно да го посочва много, дава ясни сигнали, че в момента, в който се появи някой, който има такъв капацитет, възможности и желание и покаже последователност в това отношение, най-вероятно ще получи и по-високо доверие. Отново правим уговорката, че противодействието на корупцията не е еднократен акт, този въпрос не се решава веднъж завинаги. Ако погледнем в световен мащаб, каквато и системата да имате – дали ще бъде пазарна демокрация, както е в САЩ, дали ще бъде изключително централно планиране, каквато е в Китай или неолибералният модел на Русия, навсякъде виждате, че противодействието на корупцията се приоритизира изключително много на централно равнище. Тъй като това създава проблем за всяка система, специално за ЕС, където се намираме, това подкопава доверието на партньорите ни в страната, но най-вече подкопава доверието на гражданите в институциите, което на практика прави тяхното действие доста по-неефективно.
Водещ: Но у нас коя ситуация според Вас е по-благодатна за развитие на корупцията или няма разлика между нестабилната политическа обстановка, каквато наблюдаваме и сега, или потенциално бетонирано политическо статукво?
Руслан Стефанов: Нямаме конкретно наблюдение. Ако погледнем исторически, неяснотата кой носи политическа отговорност за действията на определено мнозинство обикновено се свързва с доста сериозни увеличения специално на корупцията в администрацията или на по ниските равнища. Това се наблюдаваше много сериозно при кабинета „Орешарски“, а преди това, ако си спомняте началото на 90-те години, при кабинета „Беров“, когато нямаше яснота кое е парламентарното мнозинство, подкрепящо кабинета. Това, което със сигурност можем да кажем обаче е, че за противодействието на корупцията в България и в международен мащаб, и в европейски, специално за Югоизточна Европа, има два сериозни фактора, които оказват съществено влияние върху действията на българското правителство. От една страна, това е външният фактор „влияние на ЕС“. Най-ниските нива за България са измерени през 2009 и 2010 г., а преди това през 2004-а. Тоест непосредствено преди влизането в ЕС, когато имаше условия корупцията да се ограничи сериозно, и 2010 г., когато – ако си спомняте – изтече предпазната клауза по Механизма за партньорство и проверка, който и до момента тече от ЕК. Когато има някакъв външен натиск, съчетан с осигуряването на съответното финансиране от ЕК, това е ефективен механизъм. Другият фактор е икономическият растеж. Ако има нещо ясно за противодействието на корупцията, то е, че икономическият растеж и корупцията са свързани много тясно. Не знаем точно кое пречи или предизвиква другото, със сигурност обаче знаем, че ако има високи нива на корупция, вероятно няма да има висок растеж. Ако няма висок растеж или високо ниво на доходите в икономиката, и противодействието на корупцията е по-ограничено. От тази гледна точка на стагнацията, която се наблюдаваше между 2010-а и 2015-а, може би дори и през 2016-а, вече се наблюдава някакво оживление. Но икономическата стагнация в цяла Европа и най-вече в Централна, Източна Европа и Югоизточна Европа беше много неприятен фактор, който допълнително затрудняваше каквито и да било действия на правителството. От тази гледна точка имаше и по-обективни фактори това да се случи. Но тук можем да дадем много примери, които показват, че като политика в тази сфера българските правителства така и не направиха сериозен опит за промяна на статуквото.
Водещ: Но какво е това – фиктивни антикорупционни мерки въобще или просто недостатъчни?
Руслан Стефанов: Не може да се каже, че са фиктивни. Хубаво е да се прави равносметка и тя да е обективна, да се правят сравнения с различни страни. Например ако сравним България със Западните Балкани, много ясно се вижда, че тя е много по-напред по отношение на откритост, отвореност на институциите, предоставянето на данни. А това, което можете да направите днес – за разлика от 2005 г. – е, че можете да видите кой е получил всяка една обществена поръчка, какви са фирмите, с които е обвързан, и т.н. Това съществено увеличава натиска и прозрачността, съответно знанието какво се случва. В същото време ако сравним България с Естония, дори със страни от Западните Балкани като Словения и Хърватия, които станаха членове на ЕС, се вижда ясно, че може да се направи много повече, най-вече по отношение на съдебната власт, на наказателното преследване на корупционните престъпления и с показването на повече политическа воля. В никакъв случай не може да се възприеме за ефективно действие, ако антикорупционният закон не е приет две години. Това очевидно показва нежелание в българския парламент подобна мярка да се придвижи напред.
Водещ: Да обаче има ли тогава излизане от такъв омагьосан кръг, след като корупцията, обичайно смятаме, задушава правосъдната система, която пък би трябвало да я накаже?
Руслан Стефанов: Има. Всъщност историята и географията показват много. В различни части на света, в различни времена винаги е имало изход. Винаги в един или друг момент се е стигало до излизане. И в съседна Румъния с интерес се наблюдава дали засилените възможности и желание на Прокуратурата да противодейства ще дадат резултат и в крайна сметка ще има ефект. Все още не може да се каже дали има, но това, което със сигурност може да се види, е, че най-малкото избирателите започват да припознават такъв ефект и съответно започват да смятат, че той може да се постигне. Между другото по същия начин в Естония, в началото на 90-те години, а ако погледнете в миналите векове и във Финландия, САЩ, Източна Азия – Сингапур и Хонконг, ще видите, че по един или друг начин е имало успех за промяна в равновесието. Това е може би една от големите възможности на демократичните режими – че на всеки четири години се дава възможност на нови играчи, нови политически представители да пробват да се ангажират с нови мерки за противодействие и в това е силата. Разбира се, много е важен и друг елемент освен съдебната система, който има много сериозна роля по отношение на контрола върху другите власти. Това са медиите. Нещо, за което включително в България и в Центъра за изследване на демокрацията говорехме много – по отношение на прозрачността на собственост, свободата на изказване на мнението и т.н. и т.н. С тези елементи, при условие, че се подобряват, има възможност и надежда. Не трябва да забравяме, че и от страна на ЕС ще има наблюдение, мерките и натискът ще продължат. Това, че в момента няма сериозен натиск поради променената геополитическа обстановка, не означава, че случващото се в България например проблемите с големите обществени поръчки, които имаше миналата година за магистрала „Хемус“, за автомобилите в горските стопанства и т.н., остава незабелязано. Или проблемите около банка КТБ – както около начина на създаването й, така и около начина на унищожаването й. Всички тези неща са внимателно описани и рано или късно ще бъдат повдигнати като въпроси. Пак желая да отбележа – мисля, че българските избиратели ясно показват, че без сериозни убедителни мерки за противодействие на корупцията, българските правителства нямат шанс да се задържат дълго в изпълнителната и законодателната власти.
Водещ: Да обаче немалка част от тези избиратели всъщност са част от корупционни схеми. Има пик през 2014 г., когато според числа, цитирани във вашия тазгодишен доклад, близо 30% от хората са давали подкуп, а 40 на сто са изпитвали корупционен натиск. Освен корупцията по високите етажи на властта, има подкупи и рушвети на дребно. Какво пречи на повечето хора да се опълчат в лично качество на корупционните схеми, на които стават свидетели и в които биват въвлечени? Дали е страх, дали е недоверие, дали е безразличие или просто доброволното им желание да участват в такива схеми?
Руслан Стефанов: Всъщност отговорът е ненаказуемостта и че в крайна сметка това върши работа. Нашите данни много ясно показват, че – и тук е другата разлика и положителна характеристика в сравнение със Западните Балкани – в България много по-голяма част от хората, на които е поискан подкуп, предпочитат да не дават такъв. Тоест вярно е, че много голяма част от населението участва в тези практики, но също така е вярно, че много по-голяма част от населението, ако бъде притискано да даде подкупи, не дава. И тук е голямата разлика със Западните Балкани, където няма такава алтернатива. Да, ако някой в България иска да не даде подкуп, то може да живее живот, без да го прави. От другата страна е очевидната ежедневна ненаказуемост, във всяко едно отношение. Отново не бива да забравяме, че примерът на най-високо равнище е изключително заразителен. Ето, вчера отново имаше пример във Франция, мисля, че беше депутат, който бива осъден. Нямаме такива примери в България, нямаме примери на ниско ниво. Между другото, увеличават се присъдите за подкупи и мисля, че това ще даде резултат. Но не са достатъчни само присъдите, трябва да има и други ефективни мерки по отношение на работата на контролната система. А няма. Когато виждате, че ако дадете 10 лв. подкуп, ще ви се размине глоба за 50 и знаете, че нито вие, нито отсрещната страна има шанс да бъдете наказани, това има смисъл. Защо да не го направиш, защо трябва да минаваш през всичките девет кръга на Ада да си плащаш глобите и т.н., ако може да ти се размине? Точно от тази гледна точка отговорът не е в това, че няма култура или по някакъв начин хората са склонни да дават подкупи, а по-скоро отговорът е, че има ненаказуемост, която прави даването на подкуп изгодно.
Водещ: И съвсем накратко за финал – имате ли информация колко пари годишно потъват у нас в корупционни схеми?
Руслан Стефанов: Трудно е да се направи такъв анализ, но това, което със сигурност може да се каже горе-долу като данни, е, че някъде около 5-6% от пазара на обществени поръчки отива като загуба на ефективност по отношение на корупцията. Колко от тях са корупционни практики не се знае. Разбира се, пазарът се променя много през последните години, но за ориентация на вашите слушатели, това са някъде около 250 милиона годишно…
Водещ: Лева?
Руслан Стефанов: …Като, разбира се, това е резултатът на ефективността в обществените поръчки. Колко от тези 250 милиона са реалните корупционни плащания може да се каже по-трудно, но това са средствата, които вероятно се отклоняват вследствие на корупционни плащания.
Лора ТЪРКОЛЕВА