Руслан Стефанов, експерт: Тръбата на „Турски поток“ в България трябва да отговаря на европейските изисквания и това е още един риск, който българският данъкоплатец поема

 Руслан Стефанов, директор Икономическа програма в Центъра за изследване на демокрацията, в интервю за предаването „Метроном“ на Радио „Фокус“

Водещ: Тази седмица официално бе открит газопроводът „Турски поток“ на церемония в Истанбул, на която присъства и българският министър-председател Бойко Борисов. Очакванията са този източник да замени или най-малкото да намали газовия поток на руски газ през Украйна. „Турски поток“ е важен за Турция и Русия, за страните от Южна Европа и за целия континент, подчерта руският президент Путин. Ще има ли България икономически ползи от този проект, за това ще говорим в следващите минути с енергийния експерт от Центъра за изследване на демокрацията Руслан Стефанов. Добър ден.

Руслан Стефанов:  Добър ден на вас и на вашите слушатели.

Водещ: Г-н Стефанов, икономически или геополитически проект е „Турски поток“, отговаря ли на интересите на България или обслужва идеята за енергиен монопол?

Руслан Стефанов: Още когато беше създадена идеята за Северен и Южен поток, преди вторият да бъде превърнат в „Турски“, беше ясно, че това всъщност е геополитическата идея на Кремъл и на президента Путин да заобиколи Украйна, да намали на Украйна притока на пренос на газ и съответно да направи един нов геополитически проект, особено за „Южен поток“ и съответно неговото продължение „Турски поток“. Идеята там е да се ангажират повече страни в Югоизточна Европа, включително имаше идея за България, Гърция имаше в един момент, Сърбия и Унгария. Това е част от стратегията за ангажиране на тези правителства в големи и непосилни за техните финансови и технически възможности проекти, които за съжаление, както виждаме, се реализират и се случват. Тоест няма съмнение, че този проект не е икономически, а е геополитически.

Водещ:  Доколко вярно е, че този проект лишава страната ни от договорени приходи до 2030 г. за транзит на газ до Турция, приходи, които възлизат на над 1 млрд. щатски долара за следващите десет години?

Руслан Стефанов:  Вижте, това е много старателна прикривана и от дружеството „Булгартрансгаз“ и от българското правителство тайна.  Опит да се убедят българските данъкоплатци, че всъщност „Турски поток“ ще бъде изгоден, както „Южен поток“ за България. Ние се отказваме в момента от основната част от транзитните такси. Имахме договор до 2030 г. за 12 милиона кубически метра, за да се транзитират през България до Турция по съществуващия трансбалкански газопровод. Това нещо в момента, доколкото ме увериха, от 1 януари не се случва. Тоест ние в момента транзитираме само за Гърция и за Македония. Забележете обаче това става на доста висока цена. Тоест България ще инвестира, в случая българското държавно дружество „Булгартрансгаз“, допълнителни 2,1 милиарда долара. Това ще бъдат в голямата си част заемни средства, това означава, че те ще бъдат връщани в по-продължителен период от време. Тоест, за да се постигнат горе-долу същите транзитни такси, които досега получавахме, разбира се тук има много детайли – колко е дълго трасето, колко по-големи могат да бъдат те или по-малки и т.н., колко газ ще бъде транзитиран, може да се говори за по-големи приходи и за по-малки приходи. Но кога тези приходи ще започнат да идват, на никой не е ясно. Това, което е ясно обаче, е, че поне досега не сме получили уверения нито от „Булгартрансгаз“, нито от българското правителство, че ще продължим, примерно за януари месец, да получаваме тези транзитни такси, които България получаваше преди по стария трансбалкански газопровод. Това, което бих казал е, че доста тенденциозно се опитва да ни обясни българското правителство и „Булгартрансгаз“, че българският данъкоплатец има изгода от тази транзакция. Може би някога след 20 години може да се промени това нещо в зависимост от различни мерки и условия, но сега, тук и сега определено мисля, че за 2020 г. „Булгартрансгаз“ ще има по-ниска печалба, защото прави доста големи разходи по изграждането на тази нова инфраструктура. Докато в същото време приходите, които имаше по съществуващия газопровод, са по-малки или поне няколко месеца няма да бъдат получавани. Така че и в това не може да има някакво съмнение.

Водещ: Изграждането на газопреносната система на територията на България ще бъде изцяло със собствено финансиране. Има ли други варианти?

Руслан Стефанов:  Собствено или не, парите имат алтернатива. Тоест те могат да бъдат използвани за друго. Да отидат примерно за дивиденти в българския бюджет, откъдето вече отиват за всякакви различни инициативи. Това, което винаги сме казвали, още 2012 г. формулирахме в българския парламент заедно с партньори от Европа и с българските парламентаристи за това, че в България има три или четири основни приоритета за енергийна сигурност и нито един от тези приоритети не се покрива от проекта „Турски поток“ или „Балкански поток“, както предпочитат да го наричат българските политици. А именно на първо място това е намаляването на цените на енергоносителите за българските граждани. Тоест от тази гледна точка, покриване на енергийна бедност, от този проект в момента не се вижда как България ще има изгода. На второ място, енергийна ефективност, нещо, което също не се случва. Знаете, че има програма за енергийна ефективност, но тъй като приходите в бюджета ще намалеят, вследствие на финансиране, дали със собствени средства, дали с привлечени средства, все пак това ще се отрази на печалбата на „Булгартрансгаз“, която отива в българския бюджет. Тоест ще намалеят средствата или възможностите да бъдат търсени такива нови източници за енергийна ефективност или да речем, защо не, програми за газификация. И на последно място, това, което винаги сме казвали, че единственият начин да се гарантират по-ниски цени на газа и съответно на потреблението в България, знаете, очаква се Европа да премине към зелена енергия, но това преминаване до 2050 г. се очаква да стане именно с газ,  България има нужда от такива алтернативни доставки. „Турски поток“ отново не дава такава алтернатива. Тоест България инвестира  2 млрд. и отгоре средства само защото Русия иска да премести входната точка, да не влиза през Украйна, а през Турция. Това коства на България доста усилия, както между другото и политически усилия. Ето виждате как изказвания на президента Путин водят до това да има разместване в българското правителство и съответно да се снима газопровода, да се изпраща и т.н.  Очевидно става дума за много сериозно влияние, което не бива да се подценява. От тази гледна точка можем да кажем, че поне до момента  в България Русия успява да реализира този свой геополитически проект. Все пак не бива да забравяме, че тръбата в България трябва  да отговаря на европейските изисквания. Това е още един риск, който българските дружества, българското правителство и българският данъкоплатец поема. Тъй като не е изключено в един момент Европа да поиска да има разнообразие, тоест да не се взима само руски газ в тази тръба, и тогава има вероятност България да остане с още по-малко приходи от транзит. Така че това са все рискове, които българското правителство много трудно би могло да контролира.

Водещ: От Атлантическия съвет на България твърдят, че този проект „окончателно циментира енергийната зависимост на България от Руската федерация“. Вашият коментар?

Руслан Стефанов:  Аз бих казал, че той допълнително подсилва тази зависимост и по-скоро води до допълнителни разходи на България, принуждава българското правителство чрез „Булгартрансгаз“ да прави тези допълнителни разходи. Между другото видяхте от няколкото репортажи от тръбата, че тя не създава и български работни места. Повечето работници там не са български. Тоест голямата част от добавената стойност от тези 2 млрд. няма да остане в България. А, разбира се, не говорим тук за скритите участия от Русия и т.н. Тоест несъмнено този проект запазва влиянието на Русия в България, което е доста сериозно. Неслучайно има едно неписано правило, което обаче изглежда се движи от някакво много силна ръка на това влияние, и то е, че на практика строежът на интерконектора с Гърция, който ще даде на България алтернатива, не се случи или не започна цели 10 години. Въпреки че, 2009 г. България остана на студа през зимата, тоест българските потребители, без да са виновни с нищо за това, заплащаха газ, а останаха на студено. На практика 10 години по-късно, проектът, който трябва  да доставя алтернативен газ, не беше стартиран, докато не започна реализацията на „Турски поток“. И  това трябва  да говори нещо. И другото нещо, което е важно, ако минете по новината на седмицата, е, че България не се включи в алтернативния т.нар. газопровод „Исмет“, който ще докарва газ от Израел и Кипър през Гърция за Италия и Южна Европа, възможност, която „Булгартрансгаз“ пропусна. Не трябва  да забравяме, че другото държавно дружество „Булгаргаз“ при либерализацията на пазара остава абсолютно уязвимо и просто след няколко години и за него ще говорим само в минало време или във възможността да бъде фалирано по някакъв начин, ако не намери начин да се включи в такива проекти, за да има източници на суровина. Забележете, това, което е важно да се отбележи при всички тези проекти, е, че България не бива да се заблуждава, ние нямаме източници на енергия с изключение на възобновяемите и на лигнитните въглища. Всичко останало зависи от регулацията в Брюксел и съответните страни, които ни доставят тези източници. България не може да го контролира. Както се видя и с „Южен поток“ и с „Турски поток“, решенията се вземат в Москва и в Анкара, не се вземат тук. Така че от тази гледна точка, ако „Булгаргаз“ се включи в такива възможности, както е „Исмет“ да речем със закупуването на някакъв дял, както направиха в терминала в Александруполис, бъдещето на българската енергетика ще бъде такова, каквото преценят в други столици, но не и в България.

Водещ:  Голямата цел, когато се коментира енергийната сигурност, би трябвало да бъде в крайна сметка страната да има източници и да получава по-евтин газ, което на този етап очевидно не се случва?

Руслан Стефанов: Ясно ви е, че ако влезете в магазина и има само един доставчик на хляб, хлябът може да струва и много скъпо. Или да ви го продадат много скъпо. Ако има двама, трима или повече доставчици, обикновено цената пада. В случая това за газа ни се доказа, че някой се опитва да ни докаже, че не е така. Както и в случая с горивата. Знаете, че имаше протести, когато беше висока цената, 2014-а г., горивата в България поради това, че има регионален монопол на рафинерии в България, съответно цените на горивата са по-високи от тези в Европа, като изключим данъците и таксите. Няма как това да се промени, включително за газа, докато нямаш алтернативни доставки. В момента например втечненият газ е с по-ниска цена от природния газ и ако България има възможност да внася в по-големи количества, не говорим за някакви символични количества, реално цените биха могли да паднат. А това, което не трябва  да се забравя, когато говорим за газоразпределителен център или за енергиен център, за да си енергиен център, трябва  да имаш три условия. Едното е да си голям производител, какъвто не сме с изключение на възобновяемите източници. Тоест да имаш нефт, газ, възобновяеми източници или някакъв друг източник на енергия. Другото е да си в голям пазар, тоест другото е да си в Германия или до Германия, както например Австрия или Холандия. Което ти гарантира огромни количества, които преминават през теб. И третото е да имаш инфраструктура, която ти позволява да търгуваш. Не бива да се заблуждаваме. Вижте колко време ни отне да се опитаме да въведем борса за електроенергия, с колко мъки е свързано и с колко манипулации на цените и т.н. Представете си сега, че това същото ще трябва  да стане и в сферата на газа. Само че тука имате още по-голям проблем, тъй като доставчикът не е както при електроенергията, където са двама-трима големи, а  е само един голям. Това означава, че възможностите за манипулация са още по-сериозни. Тоест за да може България да има това, което искат, да стане такъв хъб, трябва  да има наистина възможности да доставя газ от много места. Но също така забележете, да има много добре развита финансова инфраструктура, тоест да има банки, да могат да финансират бързо такива сделки,  газ, който да се прехвърля и лесно да може да излиза от България. Представете си в момента единствената тръба, която може да излезе от България, това ще бъде „Турски поток“ и тя е резервирана изцяло от „Газпром“. А навсякъде на друго място от България могат да излизат максимум 1-2 млрд. количества годишна, което е наистина малко, за да се говори, че можем да бъдем газоразпределителен център или друг енергиен център. Тоест хубаво е, когато говорим за такива неща, да сме по-наясно с възможностите. Спомнете си и идеята 2008 г., когато беше създаден Българският енергиен холдинг, той беше създаден именно с идеята да се придобият активи, което е единственият начин да се превърнеш в сериозен играч. А дали ще бъдат активи примерно в инфраструктурата на Гърция или в такива нови газови находища като „Исмет“, това беше идеята да се случи. А това, което се случи на практика 10 години по-късно, е, че просто БЕХ прехвърля едни загуби от някои предприятия като „Марица изток“ 2, като НЕК, проекти като „Белене“ и т.н. върху други, които са печеливши. И в крайна сметка българският данъкоплатец загуби, тъй като никакви активи не се придобиват, а просто едни печалби се изяждат от други предприятия. В случая става дума за една много сериозна необходимост от разбиране, възможности и капацитет на държавната администрация да организира подобни борси и финансови пазари, които единствено могат да бъдат гарантирани от участието на нашите европейски партньори. А България от това, което се вижда в момента, изглежда се разминава стратегически и със своите европейски и със своите американски партньори. И това наистина е опасно за финансовата стабилност на нашата енергетика в бъдеще.

Водещ: Стана ясно, че САЩ са против разклонението на „Турски поток“ през България. Още повече, че в края на миналата година Американският конгрес прие законопроект за санкции срещу компании, които строят „Турски поток“ и „Северен поток 2“. Това увеличава ли рисковете пред продължението на „Турски поток“ на българска територия?

Руслан Стефанов: Аз не мисля, че текстовете за момента засягат България. Разбира се, те увеличават риска в един моментът Конгресът да разшири тези санкции. Например да погледне и върху компаниите, които строят на българска територия, или да разгледат тези компании, които са финансово непрозрачни. Знаем, че компанията, която спечели търга в България, няма други проекти в България. Тоест ако Американският конгрес реши, че трябва  да увеличи натиска върху тези проекти, тогава България наистина има доста сериозен риск да се окаже под такива удари, които много трудно ще избегне. И, разбира се, всичките произтичащи от това негативни последици. По-неприятното обаче отново не мисля, че са тези санкции, по-неприятното е, че отдавна страната ни знаеше, че тази стратегия на развитие с големи, масивни руски геополитически проекти е против интересите на самата държава и на самото развитие на българската енергетика. Нещо, което е странно, че трябва  да ни го напомнят дали от САЩ, или от Брюксел. Както виждате, и в момента държава, която не може да се справи с такива кризи като управлението на язовири, управлението на отпадъци и т.н., да мисли за мегапроекти, които не са подкрепени от нашите партньори от ЕС, които и в следващите седем години ще ни помогнат с едни 30 млрд. евро допълнителни средства, наистина бих казал най-малкото е опасно за финансовата стабилност на българската енергетика в бъдеще. Отново казвам, разбира се, бяха постигнати определени верисификации най-вече поради натиска от ЕС, това все пак е тръбата, която се строи в България, да бъде по правилата на ЕС, но това създава и определени рискове за България в бъдеще.

Росица АНГЕЛОВА